Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъм (Модератор: Tonyco)Тема: Re: Великденска разходка (каране) продължение
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Re: Великденска разходка (каране) продължение  (Прочетена 531 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« -: юни 06, 2021, 17:29:46 »

Здравейте.  Ще се опитам отново да напиша великденски пътепис, тъй като отново се организирахме по същото време същия екип Аз, Еми и Моторчо разбира се. Ще го обединя с още един и ще вмъквам между другото и по нещо за останалите пътувания които направихме преди това предишните години. Отдавнашна мечта – Родопите.  Вече сме минавали  през част от Родопите, но този път си набелязахме места  които да посетим.  Поради ангажименти, пътуването ни започна през втория от почивните великденски дни. Колкото и да не ми харесва да карам по магистрала, това се оказва най- бързия начин да стигна до първата ми набелязана точка Хасково и да направим  поредната почивка в парка където е статуята на Дева Мария до тази прекрасна камбанария отворена за туристи като нас. Тя е на няколко нива и на нас много ни хареса това. От нея се вижда почти целия град. Времето се беше позатоплило вече за разлика от началото и прогнозите които даваха синоптиците бяха започнали  да се сбъдват. Аз отново малко подцених времето, за разлика от Еми и тръгнах малко  по леко облечен. Това малко ми се отрази на комфорта до излизането от тунела в посока Пловдив от където нещата взеха да се оправят започнах да се чувствам вече комфортно. Няколко километра след това преди Пловдив направихме и първата почивка на бензиностанция. Взех решение, преди пътуването, че  няма да се юркам да карам на предела на възможностите на моторчо, просто ще карам със скорост на която на всички ще ни е комфортно, ще спирам по често и ще посетим тези места от плануваните за които ни стигне времето. На бензиностанцията видях една баба от турски произход, която се прибираше към Турция. Тази баба се беше облегнала на джипката с която я возеха и правеше упражнения за раздвижване. За момент се позамислих тя е с кола, а аз с мотор  аз пък какви ли упражнения трябва да направя освен да се раздвижа и да не изглеждам като робот след продължителния престой на мотора. Кимнах и започнах да се раздвижвам и аз. Малко приказки, тоалетна и хайде пак на път.Следваща спирка Хасково. Хасково ни се видя хубав град. Не сме си поставяли за цел да го разглеждаме, но мисля, че си струва да се обиколи, при първа възможност ще го направим.







Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #1 -: юни 06, 2021, 17:31:00 »

Следващата ни спирка беше на Каменните гъби. Бях чувал и виждал снимки, затова исках и ние да минем от там. Пътят е добър и приятен. Няма го магистралния трафик. Като казвам магистрален трафик, искам да отбележа, че или поради рания час или заради почивните дни трафика беше лек, което не ме напрягаше допълнително. Гъбите ако не се внимава и няма туристи на мястото е възможно да бъдат подминати в посока Кърджали въпреки, че са до самия път. Вече определено си беше топло. Време беше да помислим за сваляне на дрехи. Свалихме дрехи и поехме на снимки. Приятно място. Възможно е след години да изчезнат под природна и човешка дейност.

 





. Не е нещо огромно място, първата или втората спирка след Хасково беше факт. Имах някой притеснения за моторчо. През зимнитемесеците когато не го карах трябваше да се извършат някои  манипулации по смяна на консумативи по него както аз ги наричам. Неща които се износват и подлежат на подмяна. Тъй кото не го бях карал до това пътуване сериозно тръгнах общо взето с голямо доверие към човека който беше извършил тези манипулации и който ме увери, че всичко е на ред. До момента така и беше. След кратка консултация с човек продаващ на сергия, време беше да продължим към следващата спирка  или така наречения най- дълъг висящ мост над язовир Студен кладенец свързващ село  Широко поле със село Лисиците.  Отново добър път завои и гледки. Не знам за вас, но на мен друго ми не трябва когато карам. Когато казвам добър път, имам   предвид за ендуро, не че не става и за пистарки, но тук таме има по някоя дупка, както по всички наши пътища и няма да е коректно да казвам къде са, защото може да ги няма вече когато вие пътувате. Общо взето пътя към това село до голяма степен съвпада с този за Перперикон, но все пак се отклонява от него в един момент. Вие ще трябва да си прецените накъде ще поемете. Ние лично решихме, че Перперикон ще го пропуснем може би някога в бъдеще ще го посетим.  В селото когато се стигне се свива по край джамията и после все на право успоредно на влаковите релси. Пътя свършва и се превръща в офроуд отсечка. Тук ще спомена само, че ендурото може да стигне по далеч по този път – тоест по малко да се ходи до моста (има и ходене) за разлика от пистарка за която евентуално по разкалян път би бил проблем.Това са малки разлики, но ги споменавам защото именно на това място скъсах за първи път леко един от грайферите.
 Не ми се беше случвало такова нещо до сега, така , че вече имах едно на ум за пътуването ми оттук нататък. Естествено ще кажете – като сте двама стават такива неща. Може би наистина по голямата тежест да е способствала или просто съм стъпил на остър камък и сам да бях сигурно пак щеше да стане това. Но само догатки. Оставям ги и продължавам напред. Оставихме моторчо на почивка на най- крайното място до което стигнах, не че нямаше коли по напред от мен, но имаше и доста зад мен, но аз съм на две колелета , а те на четири, затова не ми се рискуваше. Сянка на моторчо не му осигурих, просто там нямаше такава. Разхвърляхме дрехите преобуване на Еми, Позакрих моторчо с парцалите ми и газ пеша към моста. През цялото време имах съмнения дали ще си намеря моторчо изправен, защото пръста беше мека за пачия крак и въпреки подложките си мислех дали и вятъра няма да го гътне. Тук трябва да спомена за вятъра. На моменти имаше силни пориви, може би способни да гътнат моторчо. Тайно се надявах всичко да е наред и не на последно място нещата да са си на мястото когато се върнем. Не , че сме оставили ценности, но и малкото неща за нас си бяха от значение. И така тръгнахме по пътеката с останалата плеяда от туристи към моста. Разстоянието е може би около километър пеш. Малко изкачване, после спускане към влаковите релси и гарата, пресичат се още 200 метра ходене в приятна горичка и ето го първенеца.


















Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #2 -: юни 06, 2021, 17:33:15 »

В Кърджали съм ходил с голямо превозно средство по служебни поводи. Не съм го разглеждал, но нямахме и сега това намерение да правим. Просто както дойдеше. Тук вече трябваше да се позамислим за нощувката ни, която не сме планирали предварително. Тук моята идея беше да се качим до язовирната стена. Така и направихме. За наше съжаление, не пускали вече туристи на нея. Поне така разбрахме. Газ обратно и отидохме до долната и страна.  Направихме по селфи и тръгнахме към града с идеята да потърсим място за нощуване. Пътя минава покрай най- голямата джамия която се довършваше в момента и вече е отворена до колкото знам. Спряхме за почивка до една пейка и единодушно решихме, че ще отидем до Ардино там да пренощуваме, тъй като за следващия ден бяхме планирали дяволския мост и орловите скали. Намерихме място през нета, но греда не вдигнаха телефона. Тъкмо да звънна на второто място за нощувка и ми се обадиха от първото в Ардино. За наш късмет се разбрахме и газ към Ардино. И двамата и моторчо не бяхме ходили там. До Ардино са 30 км. По табела. Времето напредваше и трябваше да карам. Тези които са правили подобно пътешествие предполагам ме разбират, как времето се изнизва неусетно в такива моменти, особено когато ти е интересно. Пътя до Ардино за мен беше черешката на тортата за края на деня. Перфектен път нов асфалт, хубави завои, гора, чат пат гледки, миризми от цъфнали акации, просто не съм си представял подобен път, пък и без движение.
























Моторчо го карах все едно съм на парад с него, без никакво юркане, просто исках да се насладим на този готин път. За наш късмет хотела ни се падна на перфектно място и домакинката беше много учтива, въпреки епидемиологичните мерки, които трябва да спазваме за съжаление. Настанихме се в стаята която надмина очакванията ми за чистота и комфорт, жената ни ориентира за добро заведение и отидохме да вечеряме. Имаше и подходящо защитено местенце за моторчо разбира се да не пропусна. Тук ще спра с разказа за този ден.
Следващ ден. Сутринта в 5 часа както вечерта в 10 или 11 часа беше не помня, беше събуждането ни от близката джамия. Бяхме забравили за този обичай там, но пък сега като се сещаме много добре ни дойде това събуждане. Полежахме си, станахме, поне за себе си със сигурност го твърдя, че бях бодър и като нов човек.  Сутринта може би беше и преди 7 часа вече бяхме на моторчо. Без багаж и в приятното утро тръгнахме към Дяволския мост. Мисля, че и двамата с Еми не съжаляваме за това като се върнем назад. Огромно предимство беше да се карат тези 10 километра които са до моста по един път по скоро панорамен с готини завоичета без коли от туристи, без тълпи, без да се чудиш за паркинг и прочие. Въобще бих посъветвал всеки който е с мотор да посети това това място рано сутрин. Просто невероятно усещане. Караш леко , то са гледки завои, тук таме крави по пътя овчари – нямам думи направо красота. Може би 1 или 2 км преди моста асфалта свършва и става офроуд. Поредния офроуд за мен просто перфектен и не натоварващ . През деня когато е пълно с туристи мисля, че се върви пеша там, поради многото коли и липса на място за паркинг. Стигнахме до самия мост с моторчо. Не бяхме първите обаче. Друга по възрастна двойка с кола вече се наслаждаваше на мястото. Останахме може би повече от час там и до като си тръгнахме още нямаше други туристи. Едва на средата на пътя на връщане се разминахме с първите такива.  Това за нас беше много добра сутрешна загрявка за едно приключенско  пътешествие. Казвам такова защото можехме да импровизираме за маршрута непрекъснато.










« Последна редакция: юни 06, 2021, 17:51:26 последно от truck » Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #3 -: юни 06, 2021, 17:36:33 »

Върнахме се в Ардино и тръгнахме към Орловите скали. Бях видял отбивката за скалите на влизане в Ардино и ми настръхнаха крачолите от наклона който предстоеше като изкачване. Направо си ме хвана шубето защото сме двама. Но тръгнах да го търся и за мой късмет нещо го пропуснах и пак се оказах в изходна позиция. С питане ме упътиха и видях други табелки по стълбовете различни от кафявите и започнах да ги следвам и така докато се отзовах в някакъв двор на сграда. Виждам едни хора и пак питам. И тук беше шахът с пешка. Оказа се двора на болницата и пътя наистина минава през болницата. Влиза през едно място и излиза през друго като минаваш пред портала на сградата на болницата и това е един двор. Странно беше. Дали беше поличба, знак или някаква шега още се чудя. Излязохме от двора и поехме по табелките. Наклона  и завоите ми бяха доста страшни, но някак успях да стигна до мястото, което всъщност не е кой знае колко далеч. Отново бяхме втори. Пътеките бяха две след паркинга, който всъщност е за няколко коли. Кратката пътека 5 минути и дългата 15 мин. Избрахме дългата. Не беше грешка. Изключително приятна пътека, вярно има малко катерене, но такъв си е района.  Снимки панорами, приятно място. Ако не си падате по туризъм може би не сте за там. Не очаквайте да видите кой знае какво, но все пак е някакъв феномен. Среща се и на други места из Родопите, така че ако вече сте го виждали може би да не си губите времето. Аз лично не смятам да гледам същите неща на друго място. Насладихме се на природата и мястото. На връщане пътя не представляваше трудност.









.  Върнахме се в хотелчето ни , събрахме си нещата , натоварихме ги на моторчо и тук вече накъде беше въпросът. Със сигурност пропускаме много, но трябваше все някога да се завърнем на родното си място. Предложих на Еми връщане пак през Кърджали и през прохода газ за Асеновград. Този проход го бях минавал по служба няколко пъти и се бях зарекъл да го мина и с моторчо. Така и направихме. Отново през прекрасната 30 километрова отсечка към Кърджали, страхотен път, отново без движение по него. Стигнахме града и след кратко объркване уцелихме вярната посока. Не липсваха вече полицай по пътя дори и с радар имаше. Ако апаратурата им снима и с гърба има вероятност да са ме щракнали на едно място. Неприятна работа.  Стигнах началото на така жадувания проход, завой на ляво и съм в него.  Бях останал с много добри впечатления от този път когато го минавах преди 7-8 години и му се възхищавах с голямо превозно средство. Отново му се наслаждавах, но уви пътната настилка вече не беше от онова време. Беше износена и може би се подготвяше за нов асфалт знам ли. Но онези износвания по дължината на пътя на асфалта са малко неприятни все едно се хлъзгаш от време на време, не знам как точно да го опиша. За ендурото не е проблем пътя, просто внимавам уж за тези поднасяния, но никога не се знае. Но бях доволен. Поне природата си беше същата. Между впрочем ,навсякъде беше свежа зеленина, едни ухания на чисто, нямам думи. В първото село направихме кафе пауза и обзор на времето. След кратко умуване, понеже разполагахме още с време, предложих за следваща спирка на Еми Кръстова гора. Прие радушно предложението и газ към Кръстова гора. Минава се през Асеновград и се хваща пътя за Смолян. След  Бачково Може би 5 км е отбивката за гората. От тук отново започва интересна част.  Става и за пистарка, но определено си е за ендуро. Има такъв участък от пътя, поради свлачище е направен обход в страни от оригинала и още не е асфалтиран. Много завои и гледки. На места и по тесен път. Тези 30 км при нормални обстоятелства сигурно за половин час се взимат, но тук  ги взех за час и половина минимум. Поизмъчих се, все пак сме и двама да не забравяме. Чудех се как всички желаещи стигат до горе на върха когато нощуват там. Как се разминават автобусите. Къде обръщат и прочие. Май остават в последното село преди върха и хората ходят до горе пеш, а като свършат местата  за колите и автобусите и от ниското се качват по пътеките. Ако трябва да съм честен тези 30 км много ме измориха. На върха бях горд със себе си, че стигнах до края. Видях още двама мотористи с кросарки които караха из горите и още един човек с пистарка, попитах го как е , само кимна с глава и той се беше уморил. Седнахме след кратка пешеходна разходка из района на най- високото след стълбите да отморим и доизядем някой забравени остатъци от храната. Еми за моя изненада извади великденски яйца и козунак да отпразнуваме. Остави ги за момент на пейката на която седяхме, а аз ги бутнах без да искам. Беше невнимателно от моя страна. Толкова километри бяха опазени и накрая по невнимание ги счупих.  Не исках така да става.  Това не попречи отново да се чукнем от здравата страна и да се насладим на момента. Беше хубаво. Но всичко хубаво си има своя край. Отново ни чакаше път. Останахме повече от час да се наслаждаваме на мястото, но уви. На връщане беше лесно разбира се. И за доста по кратко време стигнахме до главния път. 


























Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #4 -: юни 06, 2021, 17:38:04 »

Спряхме символично за кратка почивка на Бачковския манастир. Вече сме го посещавали, така , че просто се разтъпкахме на ляво на дясно за отмора, за краткия ни престой и паркинг си платихме, въпреки, че беше почивен ден и края на работното им време. Просто исках да паркирам като хората да ми е просторно при положение, че имаше много свободни места вече и въпреки това си взеха своето. Тръгнахме с надеждата отново да се върнем по тези места. Пътя до дома беше нормално каране без юркане както вече казах. Още една почивка направих на магистралата и се прибрахме по здрач вече. Не искам магистрали както вече писах, Но нямам избор. Просто е по бързо, когато нямаш време.





До тук с това пътешествие. Аз така си ги наричам. Минаха се може би две седмици и пак ме засърбя крастата за пътешествие. Следя влоговете на един човек образно казано съм си го кръстил – българина чужденец,  нека не ми се обижда ако се разпознае в добър смисъл го казвам. Той беше моето вдъхновение за следващите Родопи.  Всичко е горе долу същото с тръгването и карането , отново по магистралата, но този път към Пловдив отбих, след това Асеновград  и след това хванах отбивката за Кърджали, през същия този мой харесван проход, дето така и не му разбрах името.  Само да вмъкнатук, от предишно пътешествие с кола, на същия този път се намира и водопад Лястовичи вир. Мястото там е много добро с гледки Ресторант и хотелска част мисля, че има. Има и конна езда и други изненади за децата. Препоръчвам това място за семейни разходки, та било то и еднодневни и с деца. Оставям на вас да си го допроучите. Според мен няма да съжалявате.
Както и да е, Преди да стигна до Кърджали минавам по край едно село Комунига. Влизам към него и веднага първата или втората пряка в дясно има табела Безводно. Аз лично не я видях първоначално и излезнах от селото пак на главния път, направих обратен завой и пак влезнах през същия вход, тогава я видях и завих. От там започва истинското пътешествие. Пътят е някак си като панорамен не е широк, добър е за всякакви мотори е  направо невероятен. То са завои, гледки чудесии. Това трябва да се измине за да се усети и преживее. Уверявам ви в този момент когато природата е разцъфнала и ухае е направо невероятно. Ще оставя малко да се поровите за пътя ако не съм ясен. Ще видите висящи мостове, стар римски мост, язовир и действащ и пресъхнал. Пещера Утробата е на този път. Ние с Еми решихме, че ще отидем до нея, пеша разбира се , отново трябваше да оставим моторчо сам с багажа ни. Тази пътека обаче не е за всеки. Трудна е на места, особено на откритите. Трябва да си носите вода поне. Прехода е повече от половин час. Всичка си заслужава заради природата най- вече. Самата пещера, входа и беше навалица от чакащи туристи да влязат и да се снимат. Ние с Еми се отказахме. Между впрочем, тя беше един от туристите които се отказваха от прехода, както вече казах не е лек. И аз продължих сам. За мое учудване Еми се беше мобилизирала и с раницата която остана в нея се оказа след мен на върха до пещерата. Гордея се с нея. Уви навалицата и теснотията на мястото ни отказаха от така заветната обща снимка от целта. Връщането също си е малко усилие, но приемливо. Изморени огладняли и зажадняли, най-вече, просто ни свърши водата стигнахме до моторчо, който ни чакаше. Между другото в Родопите чешми навсякъде, жаден няма да останеш, но точно на това място няма. Има на 2-3 километра след мястото посока Кърджали. Ще спестя коментарите за целия път от отбивката до Кърджали, каквото и да кажа няма да е достатъчно. Оставям ви да го изпитате сами. Благодарско на човека с влога.













Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #5 -: юни 06, 2021, 17:40:32 »

















































. Качихме се на моторчо след цялото обличане и подготовка за тръгване и не след дълго спряхме на въпросната чешма да отморим да пием вода и хапнем. Тези хора по родопския край са майстори за мен на такива места за отдих. Имаше даже и дърва сложени. Нямам думи просто. Починахме и решихме пак ще спим на същото място както предния път. За късмет нещата станаха и Потеглихме за Ардино. Малко след въпросната беседка отново се откри невероятна гледка към една от меандрите на река Арда. А малко по диагонал на отсрещния бряг във височина се намира село Стар Читак. Стигнахме в Ардино.

















. Настанихме се и излезнахме да хапнем. Неприятната изненада беше, че ресторанта който ни харесваше не работеше в неделя, трябваше друго място да намерим. Хапнахмеи отново на пешеходна разходка. Открихме, че въпреки предишната ни пешеходна разходка, беше останало доста голямо място за обход, което бяхме пропуснали, но беше много приятно. Разходихме се и по“стар български обичай“ си купихме една стограмка и нещо за хрупане и си седнахме на тераската на хотела много приятно място за събирания на гости. Аз бях изморен, но удоволствието от този маршрут сякаш надделяваше. Легнахме си.
Сутринта аз бях бодър, Еми с леко главоболие. Не стана ясно от какво, хубавото беше, че започна да и поминава. Плана беше така прочутите меандри на Арда. Ще ходим до село Стар четак – в последствие стигнахме и до следващото село Сухово. За Стар четак се връщаш по пътя за Кърджали, но някъде по средата има отбивка за село Боровица. Тръгнах по този път. Отново ми допадна много. Малко е да се каже. Трябва на живо да се види. След  доста завои и преминаване през няколко села се стига и до въпросното село. Трябва малко да се внимава за точното място на пътя за прословутата гледка ако няма туристи преди вас както беше случая с нас, просто пак бяхме сред първите. Но в нашия случай туристи нямаше и уцелихме правилната място. Тогава вече Еми нямаше спомен, че е боляло главата. Всичко изчезна. Беше вълнуващо. Направихме достатъчна почивка за снимки кратка разходка и да позяпаме костенурките. Да Еми откри две, а те между впрочем ги имаше много, може би сега им беше някакъв размножителен период, някак  допринасяха за доброто настроение. Еми спаси една от прегазване на един завой, но за жалост на други две които видяхме след това на магистралата неможахме да им помогнем.



Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #6 -: юни 06, 2021, 17:42:41 »

Качихме се на  моторчо и поехме към следващото село Сухово, което беше доста на  близо. Там пътя свършва с малък паркинг и с прекрасни гледки. И изненадата не свърши до тук. Има готина пътечка до следващия добър въжен мост който се намира там и е в отлично състояние. Тези мостове са пешеходни, да не си помислите за коли.  Нямам думи за мястото. От тези две места се откриват гледки към отсрещния бряг. Ще спра до тук . Това всичко трябва да се види на живо.
Тук ще вмъкна още едно благодарско на човека чужденец, с уважение.
На идване към селото забелязахме, че беше пълно с мащерка – направо на туфи дет се вика изобилие. Когато си тръгнахме спряхме да си наберем на въпросните места. И двамата с Еми харесваме чай.  Беше невероятно тихо и готино. От време на време минаваха поредните туристи имаше и други мотористи разбира се. Излезнахме на главния път и газ към Смолян. Отново за мен невероятен път като моторист. Без юркне с наслаждаване на гледки и снимки. Поречието на Арда. Стигнахме в Смолян и решихме да посетим планетариума, но греда – не работеше, беше в ремонт. След кратка почивка решихме да посетим обсерваторията Рожен. Беше ни и на път. Много приятен и готин път се оказа отбивната отсечка до мястото. Пред нас мина и малка сърничка, нямам думи. Стигнахме, оказа се , че има бариера. Там се събирали група от по 6 човека за да се влезнело. Греда. Ние не бяхме толкова,пък като гледах и не се очертаваше да дойде никой. Беше края на работното време. Поседяхме, от мястото не се виждаше обсерваторията. Исках поне да я видя. На връщане ми се усмихна късмета. Оказа се, че се вижда в обратна посока. И това се сбъдна на половина, като не влезнахме. Късмет, какво да правиш. На връщане видяхме и поляните където се организира събора Рожен.  Хубаво място.





































Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 41


« Отговор #7 -: юни 06, 2021, 17:45:05 »

След това напред към следваща спирка Чепеларе. Там решихме, че ще хапнем и газ към дома. Така и стана, но с малко премеждие на финала. Хапнах в интерес на истината едни много хубави пилешки дрочета, направени по по различен начин от този който съм ял. Еми си поръча друго и беше доволна, но топ салатата им и на двамата не ни хареса, пък и за капак беше най скъпата им. Като цяло заведението става, макар, че при други обстоятелства вероятно щяхме същото да изядем за доста по ниска цена. Както и да е. Аз имам малко не симпатия към Чепеларе от предишно посещение на града, когато искахме да пренощуваме там и продължим после напред. Градът тогава ми се стори някак пуст празен и негостоприемен. Пропуснахме го тогава. Реших повече да не се занимавам с този град и да го минавам транзит. Е сега спряхме за хапване и на тръгване изкочи от някъде едно цигане. Бате дай да врътна газта. Добре казвам си деца са , нищо , че са циганета. Появи се второ пак компромис правя, ама когато изкочиха още пет положението стана нетърпимо. Просто не знаеш равновесие ли да пазиш багажа ли да гледаш хлапетата ли да гониш. Еми се беше замотала нещо и закъсняваше с качването, извиках я по остро и се качи и потеглихме със зор докато един чичка им се караше. Адски неловка ситуация отврат направо. Повече ще се замислям да ли да спирам пак там. Иначе датата беше  24 май. Настроението беше добро, все още седеше оборудването на сцената от сутрешния празник. Приятна атмосфера, а в интерес на истината исках поне да проуча и други неща които бях чувал за Чепеларе.  Но оставям това за друг път. И така потеглихме за дома. Пътят е ясен и след още една две почивки се прибрахме отново по здрач.





Равносметката, какво да ви кажа за нея, над 1500 км изминати, моторчо се представи много добре като разход. Мисля, че и Еми остана доволна, какво ми трябва друго.
Активен
julie
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 23


« Отговор #8 -: юни 08, 2021, 06:10:09 »

Благодаря за споделеното! Сутрин с кафето се поразходих и по познати, и по нови за мен места! Родопите са винаги красиви и магнетични, току ме влече и мен натам Smile
Активен
KokoVmaxa
............ няма вечен кеф!
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: 1100S Boxer Cup
Публикации: 3144


- " RBT Custom motors " -

231941703
WWW Ел. поща
« Отговор #9 -: юни 08, 2021, 09:25:57 »

  Sad Sad Sad Sad Smile Smile Smile
 Винаги като гледам такива снимки от разходки се радвам много (е и малко благородно Ти завидях , че и Аз не съм на път и обиколка)
 Браво Страхотно написано и споделено - благодаря за което и материала за сутрешното кафе , със голям ентусиазъм го изчетох цялото на един дъх!
 - Пожелавам Ти да правиш поне по 10 такива разказа всяка година и да ме караш да завиждам благородно!

 ** Дано и Аз скоро намеря време за такива прекрасни изживявания от първо лице обаче вече
« Последна редакция: юни 08, 2021, 09:28:54 последно от KokoVmaxa » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъм (Модератор: Tonyco)Тема: Re: Великденска разходка (каране) продължение

Отиди на:  

WebMoto.bg - борса за мотори, части, аксесоари, екипировка, гуми



Страницата е създадена за 0.085 секунди с 21 запитвания.