Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

Страници: 1 ... 142 143 [144] 145   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: ВИЦОВЕ  (Прочетена 531134 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Oggie
Група Модератори
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: KTM 990 Adventure
Публикации: 2961



« Отговор #2145 -: март 12, 2019, 15:22:00 »

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=234518854131313&id=100027196005114

из "Обяснение на автопроизшествие"

Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината. Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
С уважение:
Подпис
Активен
Grobarq
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Vърховен Транспортер и... червен...
Публикации: 5836


Толкова бавно,че да те видят!


Ел. поща
« Отговор #2146 -: март 12, 2019, 15:57:20 »

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=234518854131313&id=100027196005114

из "Обяснение на автопроизшествие"

Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината. Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
С уважение:
Подпис


 Smile Smile Smile Smile Smile Smile
  rulez1 rulez1 rulez1 rulez1 rulez1 rulez1 rulez1

Смея се с глас мамка му Smile Smile Smile
Активен
Oggie
Група Модератори
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: KTM 990 Adventure
Публикации: 2961



« Отговор #2147 -: март 16, 2019, 14:12:51 »

Абе ти знаеш ли кой е цар Калоян  hummer
https://www.facebook.com/417250245076733/videos/2548755091833155/
Активен
phoenix
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Готин
Публикации: 1346



« Отговор #2148 -: март 16, 2019, 17:26:59 »

Уличен ММА Smile Smile Smile

"Мани го тоя, бе. Не го ли виждаш, че е пиян!"
"Ами че аз какъв съм?!?"  Smile Smile Smile
Активен
Palio
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki GSX 1100 G, AWO 425 Sport, Балкан 250 С2
Публикации: 576


I'm on the highway to Hell!


« Отговор #2149 -: април 02, 2019, 15:11:05 »

Един руски от соца:

В "Мототехника" звъни телефона:
- Ало, от моргата се обаждаме. Колко "Яви" продадохте вчера?
- Ами 5.
- Нещо не излиза сметката. Един още обикаля някъде...
Активен
Oggie
Група Модератори
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: KTM 990 Adventure
Публикации: 2961



« Отговор #2150 -: април 02, 2019, 20:56:59 »


Активен
Oggie
Група Модератори
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: KTM 990 Adventure
Публикации: 2961



« Отговор #2151 -: април 02, 2019, 21:16:19 »

Източник: https://liternet.bg/publish/alekpopov/metabol.htm?fbclid=IwAR1-72AjFs3Rk6oC9kVxtgDpM-v9ImQ7IxcbuBMnj2bOcxbtGEsch8-sS5g

МЕТАБОЛИТНИТЕ ХОРА
Алек Попов



През 1998 едно научно откритие с невероятна практическа стойност накара Цивилизована Европа обекчено да отдъхне. Мъчителният проблем с помощите за Изтока като че ли намерил своето окончателно разешение в изгода и за двете страни. Без съмнение в международните отношения се задавала нова ера; ера, лишена от дребни бакалски светки, ера, изпълнена с хуманизъм и чисти пориви...

Когато през 1989 г. професор Густав Шмайхел бе отлъчен от Обединения европейски център по диетология в Баден-Мюлер под влияние на местните клерикали, едва ли някой е предполагал, че десет години по-късно същият човек ще изплува от дълбоката френска провинция като Прометей на ХХI век. Тогава, в края на 80-те, експериментите на Густав Шмайхел изглеждали в очите на мнозина чудовищни и отблъскващи. А самият професор, навярно поради немския му произход, възприемали като кошмарен призрак на д-р Менгеле, възкръснал от пепелта на Третия райх. Всъщност Густав Шмайхел специализирал в съвършено различна област на науката. Той се интересувал преди всичко от вторичната преработка на отходните продукти при обмяната на веществата у човека. Той сякаш предчувствал тежката морална и материална отговорност, която ще легне върху плещите на Цивилизования свят след края на Студената война...

По онова време Густав Шмайхел работел с трима доброволци - виетнамски емигранти, осъдени за дребни престъпления. На пръв поглед той ги принуждавал да вършат същото, което карал да вършат своите герои Пиер Паоло Пазолини, подтикнат от естетически съображения, в безсмъртната си творба "120-те дни на Гомор". Иначе казано: да ядат лайна. Но мотивите за това били строго научни. Прогонен от центъра по диетология в Баден-Мюлер, Густав Шмайхел се установил в Южна Франция. Той наел едно малко, запуснато имение в Предпиринеите, където се посветил на своите изследвания. От 89 до 92 г. поради липса на средства и доброволци, професорът бил принуден да се ограничи в рамките на теорията. И едва в края на 92 г. с посредничеството на неортодоксалната благотворителна фондация "Виа долороза" успява да привлече за участие в експеримента десетина бедстващи албанци, подлежащи на репатриране. Чрез системи от оригинални процедури професор Шмайхел съумял да адаптира процеса на обмяна на веществата към спецификата на първичната хранителна субстанция, каквато в случая се явяват екскрементите. През 1996 г. трима от общо десетте албанци вече били в състояние да ги консумират в натурален вид без съществена опасност за здравето и психиката в дългосрочна перспектива. Следващите две години от живота си професорът посвещава на усъвършенстването на своя "директен метод" като за целта най-удачни се оказали хуманитарните изпражнения, тъй като по състав и по произход били най-близко до човешката природа. Още в средата на 97 г. Густав Шмайхел патентова своето откритие в Женева и го прави достояние на широката общественост чрез сери я от публикации в авторитетното научно списание "Сайънс обзървър". В края на същата година комисията, излъчена от Каролинския медико-хирургически институт в Стокхолм, му присъжда Нобелова награда за постижения в областта на физиологията и борбата срещу глада.

Толкова за учения Густав Шмайхел.

 

Политиците и финансистите бързо схванали огромната полза от "директния метод" на Шмайхел. Той щял да реши завинаги проблемите на гладните и много ядосани народи от Изток, които вече десет години виснели като воденичен камък на врата на Цивилизована Европа. Възникнал обаче тежък дипломатически въпрос: как да съобщят добрата вест на източните правителства, без да накърнят националната им гордост? Следващите две години били посветени на този сложен казус. Най-сетне през 2001 г. в резултат на усилена дипломатическа совалка била подписана Общоевропейската конвенция за хуманитарно подсигуряване на Източна Европа. Клерикалите напразно се цупели. Прогресът тържествувал.

Първият танкер с лайна, "Сан Себастиан" (вместимост 240 000 тона!) отплувал тържествено от Марсилия за Одеса на 17 ноември 2001 г. През зимата на 2003 г. бил открит първият трансевропейски тръбопровод за директна доставка на суровината. Общият обем на операциите по трансфера на лайната нараствал стабилно с не по-малко от десет процента всяка година. Нетната маса на реализираната продукция през 2001 г. била 850 000 тона, а през 2005 - над 10 000 000. Според прогнозите на експерти, през 2010 тя ще надхвърли 20 000 000 тона!

Лайната обилно се леели на Изток. Това наложило през 2004 г. по инициатива на британски парламентаристи да бъде внесена поправка в член 19 на Конвенцията. Думата "безвъзмездно" в текста била заменена от неопределената по съдържание, но важна по смисъл фраза "на минимални цени". Мотивът бил, че безвъзмездната помощ действа развращаващо. От друга страна се налагало да отбият атаките на Черния контитент. Борческите народи на Африка не могли да преглътнат новината, че някъде се раздава нещо просто ей така, и отново се почувствали пренебрегнати и оскърбени. Чернокожи студенти задръстили кръстовищата на европейските столици с плакати от рода "Дори лайната не стигнаха до нас!" и прочее патриотични лозунги. С новите, макар и минимални цени на лайната, щекотливия въпрос с безвъзмездната помощ автоматично отпаднал.

Междувременно източноевропейците живот си живеели. По-заможните, разбира се, емигрирали. Останалите, все по-масово и ентусиазирано, загърбили слизестите предразсъдъци на миналото, се стичали в пунктовете, организирани от международната асоциация "Густав Шмайхел", където срещу скромна такса се подлагали на метаболитна терапия. Постепенно, след като първоначалният глад бил заситен, хората започнали да усвояват тънкостите на екскрементарното хранене. Оформили се различни вкусове.

Новият начин на хранене разкрил неподозирани предимства. Така например той не предизвиквал отделяне на изпражнения, а само - на летливи газове. Хората престанали да ходят по нужда и това някак си ги възвисило в собствените им очи, компенсирайки обстоятелството, че ядат лайна. "Но поне не ги произвеждаме, нали?!", заявил по този повод виден източен хуморист, лукаво усмихнат над халбата с бира. Били спестени хиляди тонове тоалетна хартия, което позволило да бъдат отпечатани множество ценни книги. Изобщо, след като се справили успешно с досадния проблем за хляба насъщен, хората от Изток започнали да отделят значително повече време за културни нужди. Мнозина се посветили на артистични занимания. Други - на философията, не били малко и онези, които се заели с точни науки. За кратко време в духовната сфера бил осъществен невиждан напредък. Изявили се безброй таланти - писатели, поети, художници, артисти, философи, учени... Достатъчно е да приведем следните красноречиви цифри за 2006 г., извлечени от архивите на Общоевропейския статистически институт в Кьолн: 70% от всички издадени книги в Европа били издадени на Изток, 65% от авторите им били източноевропейци. От 730 фестивални прояви, посветени на изкуството, 650 били проведени в Източна Европа, а от 1245 научни конфепенции - 1090. Само за периода 2003-2005 г. броят на висшите учебни заведения в Източна Европа нарастнал три пъти, а на театрите - пет пъти! Очевидно, избавени от суетните грижи на битието, хората на Изток активно се отдали на самоусъвършенстване. Хвърлили много време и сили, за да подобрят физическата си форма. Лайната по принцип са диетична храна, богата на витамини, но съчетана със спорт и разходки на открито, дали просто зашеметяващи резултати... Днес хората от Изток се отличават освен с изтънчен ум и добри обноски, но и със завиден физически облик. Отношенията между тях са сърдечни, лишени от враждебност и хищнически страсти. Най-разпространеният поздрав е целувка по устата.

Толкова за Източна Европа.

 

Първоначално хората от Запад възприели идеята на своите правителства с подозрение и нескрита насмешка. В пресата се изсипали купища шеги и остроумия, въпреки официалната политика на максимална дискретност по въпроса. Но вследствие на широката разяснителна кампания и на някои дребни данъчни облекчения, населението масово се включило в структурите на учредените специално за случая регионални канализационни центрове (РеКаЦе). Дейностите, свързани със съхраняването, консервирането и транспорта на екскрементите, скоро прераснало в индустрия, която дала препитание на цяла социална прослойка. Натискът на емигрантската вълна от Изток значително отслабнал. Животът в Цивилизования свят станал още по-сигурен и спокоен. В съзнанието на западняците се загнездило убеждението, че дългът им към човечеството се изчерпва, след като се наплюскат и (обезателно!) изсерат. През 2002 г. на глава от населението се падало да предаде средно по 30 кг суровина - нищожно количество, като се има предвид капацитета на дребнобуржоазния търбух... Ала само след две години това количество нараснало на 300 кг, т.е. цели десет пъти! Мнозина политици си задали въпроса не е ли време да се ограничат доставките. Но в клаузите на международните договорености нямало фиксирани квоти и така Западът се оказал впримчен в капана на собствената си щедрост. Метаболитната трансформация била необратим процес. И дума не можело да става за някакво връщане назад. Гладни, измамени и разярени, хората от Изток щели да връхлетят през границата и да разрушат техния прекрасен свят. Формулата на оцеляването била проста: лайна, още лайна! Това означавало още храна. Но за възможностите на богатия Запад храната не била проблем... РеКаЦе обхванали плътно всички социални групи. Въведена била всеобща екскрементарна повинност. Този обрат на нещата естествено все по-малко се нравел на тамошните хора, но какво да се прави? На карта били заложени конфортът и удобството им. Тъпчели се до пръсване и ставали все по-дебели. Постепенно се изпълвали с омерзение към собствените си тела. Защо живеем? Какъв е смисълът? Отговорът на подобни въпроси се натрапвал от само себе си... За голяма част от интелигенцията това било равносилно на емоционален срив - мнозина дори посегнали на живота си, за да избегнат фаталното предопределение на съдбата. Други, напротив - приели го с екзестенциално спокойствие и усмивка. Широките маси пък изобщо не си задавали такива неудобни въпроси. Просто се хранели редовно. И лайната си течали на Изток. Плавно и величествено. Скоро жълтата блудкава мъгла на забравата обвила дебелите кули на средновековните замъци и островърхите камбанарии. Дворците и музеите потънали в прах и паяжини. Книжарниците се превърнали в колбасарници, а кината и театрите - в обществени закусвални. Така например само през 2005 г. магазините за хранителни стоки се увеличили съответно: в Париж - с 5869, в Берлин - с 5700, в Лондон - с 5380, в Милано с 5100 и т.н. Подобна тенденция към рязко нарастване бележат и заведенията на самообслужване за сметка на луксозните ресторанти. От общо 250 703 заглавия, пуснати на пазара в Западна Европа през 2006 г. (с 80% по-малко в сравнение с 1998 г.!), повече от две трети са посветени на кулинарията. Предпочитан сюжет сред художниците от тази епоха е натюрмортът - с дивеч, с прасенце, с риба, с плодове и т.н. Скучен и монотонен станал животът в Цивилизования свят. По улиците на големите градове се щурали безцелно унили тромави дебелаци с чипс, сладолед и шоколад в ръце. А в подножието на спретнатите фасади рекламите на РеКаЦе се обливали в неонова светлина... И само на метър през тях гостоприемно разтваряло двери следващото бистро или магазинче за морски деликатеси... Понякога РеКаЦе били инсталирани в самите ресторанти. Понякога обратното. Неусетно Цивилизованият свят се превърнал в гигантска машина за лайна. През 2010 г. вече никой, включително на Изток, не наричал тази част от света с това претенциозно название. Кискали се презритално и сочели с пръст на запад, откъдето се разнасяло само лакомо мляскане и гъгниво боботене на сифони. Машината за лайна работела.

 

Написан в началото на 90-те, разказът се оказва пророчески в много отношения и продължава да вълнува читателската публика до днес. Преведен е на сръбски, унгарски, датски, английски.
Активен
NikDaPhreak
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Балкан М1, Kawasaki VN15, Suzuki LS650, Балкан С2
Публикации: 1782



« Отговор #2152 -: април 03, 2019, 11:52:43 »

Това малко като да публикуваш Оруел във веселбата...
Активен
Oggie
Група Модератори
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: KTM 990 Adventure
Публикации: 2961



« Отговор #2153 -: април 03, 2019, 13:49:11 »

Дори и сериозните теми трябва да се разглеждат през призмата на хумора. Всъщност, само така трябва да се разглеждат ако искаш да намериш решение. Ако ги разглеждаш сериозно можеш да си докараш само депресия. По принцип целият живот е един майтап дори и най-тъмните моменти. Как може да си сериозен при условие, че си една нищожна прашинка във Вселената на всичкото отгоре смъртна.
Активен
NikDaPhreak
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Балкан М1, Kawasaki VN15, Suzuki LS650, Балкан С2
Публикации: 1782



« Отговор #2154 -: април 03, 2019, 14:55:50 »

 Very Happy Mad
Факт е, че сатирата е сериозен жанр. Кофтито е, че само част от прогнозата се е сбъднала (тая с доставката на лайна). Иначе big brother is watching you! Смартфони, смарт хладилници, смарт дъст, смарт телевизори... Оруел просто не е знаел как да кръсти телекрана...
Активен
Dr.Ago
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki SV 650
Публикации: 758


Не ме правете на идиот, аз сам ще се справя! ;)


Ел. поща
« Отговор #2155 -: април 03, 2019, 17:24:38 »

Враца! Пустиняк е*е жена си у банята на задна прашка. Онаа сака малко разнообразее у е*анието и предлага се едно са у гората и вали. Оня наглася водъта, дръжи душ слушалката да и полива гъзо и мандръса.
- Ма нема светкавици. - Местат са до вратата, бако светка и гаси, полива и е*е..
- Ма нема гръмотевици. - Бако светка, полива и с един крак рита цинкова кофа у кюшето на плочките и е*е. След малко фрълил сичко , изкарал го , и зел да са мие у мифката.
- Кво стана, бе?
- Ама я са маани ма .. Кой е*е у такава буря!


Тест за определяне на пола:
- Попълнете пропуснатите букви - *У*НЯ.
В случай, че сте получили КУХНЯ, тогава вие сте жена.


 Отива мъж при доктора:
 – Докторе, имам три сериозни здравословни проблема.
 – Слушам Ви.
 – Първо, не усещам никакъв вкус.
 Докторът се обръща към сестрата и ѝ казва:
 – Сестра, дайте му една лъжица от буркан номер 9.
 Мъжът я изял и започнал да се дави и да плюе.
 – Ама, докторе, това са лайна!
 – Сестра, пишете – има вкус. Какъв е вторият Ви проблем?
 – Страдам от загуба на паметта.
 – Сестра,дайте му една лъжица от буркан номер 9.
 – Докторе, не желая да ям повече лайна!
 – Сестра, пишете – няма загуба на паметта. Какъв е третият Ви проблем?
 – Нямам никакво желание за с*кс!
 – Сестра, дайте му една лъжица от буркан номер 9.
 – Докторе, престани с тия лайна, да ти е*а майката!
 – Сестра, пишете – има желание за с*кс!
Активен
phoenix
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Готин
Публикации: 1346



« Отговор #2156 -: април 03, 2019, 17:42:09 »

Като се е почнало с лекарски изцепки...

Отива някакъв на преглед защото не се чувствал комфортно, някак си напрегнат бил, назначили му изследвания, това - онова... Накрая лекарят му обяснява:
- Трябва да се откажете от цигарите, алкохола и секса, ако искате да се оправите.
Мъжът:
- За цигарите и алкохола как да е. Ама секса защо да го спирам? Млад човек съм Surprised
-Е, в такъв случай можете да продължите да се бръснете Smile
Активен
Grobarq
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Vърховен Транспортер и... червен...
Публикации: 5836


Толкова бавно,че да те видят!


Ел. поща
« Отговор #2157 -: април 03, 2019, 21:28:08 »

Източник: https://liternet.bg/publish/alekpopov/metabol.htm?fbclid=IwAR1-72AjFs3Rk6oC9kVxtgDpM-v9ImQ7IxcbuBMnj2bOcxbtGEsch8-sS5g

МЕТАБОЛИТНИТЕ ХОРА
Алек Попов



През 1998 едно научно откритие с невероятна практическа стойност накара Цивилизована Европа обекчено да отдъхне. Мъчителният проблем с помощите за Изтока като че ли намерил своето окончателно разешение в изгода и за двете страни. Без съмнение в международните отношения се задавала нова ера; ера, лишена от дребни бакалски светки, ера, изпълнена с хуманизъм и чисти пориви...

Когато през 1989 г. професор Густав Шмайхел бе отлъчен от Обединения европейски център по диетология в Баден-Мюлер под влияние на местните клерикали, едва ли някой е предполагал, че десет години по-късно същият човек ще изплува от дълбоката френска провинция като Прометей на ХХI век. Тогава, в края на 80-те, експериментите на Густав Шмайхел изглеждали в очите на мнозина чудовищни и отблъскващи. А самият професор, навярно поради немския му произход, възприемали като кошмарен призрак на д-р Менгеле, възкръснал от пепелта на Третия райх. Всъщност Густав Шмайхел специализирал в съвършено различна област на науката. Той се интересувал преди всичко от вторичната преработка на отходните продукти при обмяната на веществата у човека. Той сякаш предчувствал тежката морална и материална отговорност, която ще легне върху плещите на Цивилизования свят след края на Студената война...

По онова време Густав Шмайхел работел с трима доброволци - виетнамски емигранти, осъдени за дребни престъпления. На пръв поглед той ги принуждавал да вършат същото, което карал да вършат своите герои Пиер Паоло Пазолини, подтикнат от естетически съображения, в безсмъртната си творба "120-те дни на Гомор". Иначе казано: да ядат лайна. Но мотивите за това били строго научни. Прогонен от центъра по диетология в Баден-Мюлер, Густав Шмайхел се установил в Южна Франция. Той наел едно малко, запуснато имение в Предпиринеите, където се посветил на своите изследвания. От 89 до 92 г. поради липса на средства и доброволци, професорът бил принуден да се ограничи в рамките на теорията. И едва в края на 92 г. с посредничеството на неортодоксалната благотворителна фондация "Виа долороза" успява да привлече за участие в експеримента десетина бедстващи албанци, подлежащи на репатриране. Чрез системи от оригинални процедури професор Шмайхел съумял да адаптира процеса на обмяна на веществата към спецификата на първичната хранителна субстанция, каквато в случая се явяват екскрементите. През 1996 г. трима от общо десетте албанци вече били в състояние да ги консумират в натурален вид без съществена опасност за здравето и психиката в дългосрочна перспектива. Следващите две години от живота си професорът посвещава на усъвършенстването на своя "директен метод" като за целта най-удачни се оказали хуманитарните изпражнения, тъй като по състав и по произход били най-близко до човешката природа. Още в средата на 97 г. Густав Шмайхел патентова своето откритие в Женева и го прави достояние на широката общественост чрез сери я от публикации в авторитетното научно списание "Сайънс обзървър". В края на същата година комисията, излъчена от Каролинския медико-хирургически институт в Стокхолм, му присъжда Нобелова награда за постижения в областта на физиологията и борбата срещу глада.

Толкова за учения Густав Шмайхел.

 

Политиците и финансистите бързо схванали огромната полза от "директния метод" на Шмайхел. Той щял да реши завинаги проблемите на гладните и много ядосани народи от Изток, които вече десет години виснели като воденичен камък на врата на Цивилизована Европа. Възникнал обаче тежък дипломатически въпрос: как да съобщят добрата вест на източните правителства, без да накърнят националната им гордост? Следващите две години били посветени на този сложен казус. Най-сетне през 2001 г. в резултат на усилена дипломатическа совалка била подписана Общоевропейската конвенция за хуманитарно подсигуряване на Източна Европа. Клерикалите напразно се цупели. Прогресът тържествувал.

Първият танкер с лайна, "Сан Себастиан" (вместимост 240 000 тона!) отплувал тържествено от Марсилия за Одеса на 17 ноември 2001 г. През зимата на 2003 г. бил открит първият трансевропейски тръбопровод за директна доставка на суровината. Общият обем на операциите по трансфера на лайната нараствал стабилно с не по-малко от десет процента всяка година. Нетната маса на реализираната продукция през 2001 г. била 850 000 тона, а през 2005 - над 10 000 000. Според прогнозите на експерти, през 2010 тя ще надхвърли 20 000 000 тона!

Лайната обилно се леели на Изток. Това наложило през 2004 г. по инициатива на британски парламентаристи да бъде внесена поправка в член 19 на Конвенцията. Думата "безвъзмездно" в текста била заменена от неопределената по съдържание, но важна по смисъл фраза "на минимални цени". Мотивът бил, че безвъзмездната помощ действа развращаващо. От друга страна се налагало да отбият атаките на Черния контитент. Борческите народи на Африка не могли да преглътнат новината, че някъде се раздава нещо просто ей така, и отново се почувствали пренебрегнати и оскърбени. Чернокожи студенти задръстили кръстовищата на европейските столици с плакати от рода "Дори лайната не стигнаха до нас!" и прочее патриотични лозунги. С новите, макар и минимални цени на лайната, щекотливия въпрос с безвъзмездната помощ автоматично отпаднал.

Междувременно източноевропейците живот си живеели. По-заможните, разбира се, емигрирали. Останалите, все по-масово и ентусиазирано, загърбили слизестите предразсъдъци на миналото, се стичали в пунктовете, организирани от международната асоциация "Густав Шмайхел", където срещу скромна такса се подлагали на метаболитна терапия. Постепенно, след като първоначалният глад бил заситен, хората започнали да усвояват тънкостите на екскрементарното хранене. Оформили се различни вкусове.

Новият начин на хранене разкрил неподозирани предимства. Така например той не предизвиквал отделяне на изпражнения, а само - на летливи газове. Хората престанали да ходят по нужда и това някак си ги възвисило в собствените им очи, компенсирайки обстоятелството, че ядат лайна. "Но поне не ги произвеждаме, нали?!", заявил по този повод виден източен хуморист, лукаво усмихнат над халбата с бира. Били спестени хиляди тонове тоалетна хартия, което позволило да бъдат отпечатани множество ценни книги. Изобщо, след като се справили успешно с досадния проблем за хляба насъщен, хората от Изток започнали да отделят значително повече време за културни нужди. Мнозина се посветили на артистични занимания. Други - на философията, не били малко и онези, които се заели с точни науки. За кратко време в духовната сфера бил осъществен невиждан напредък. Изявили се безброй таланти - писатели, поети, художници, артисти, философи, учени... Достатъчно е да приведем следните красноречиви цифри за 2006 г., извлечени от архивите на Общоевропейския статистически институт в Кьолн: 70% от всички издадени книги в Европа били издадени на Изток, 65% от авторите им били източноевропейци. От 730 фестивални прояви, посветени на изкуството, 650 били проведени в Източна Европа, а от 1245 научни конфепенции - 1090. Само за периода 2003-2005 г. броят на висшите учебни заведения в Източна Европа нарастнал три пъти, а на театрите - пет пъти! Очевидно, избавени от суетните грижи на битието, хората на Изток активно се отдали на самоусъвършенстване. Хвърлили много време и сили, за да подобрят физическата си форма. Лайната по принцип са диетична храна, богата на витамини, но съчетана със спорт и разходки на открито, дали просто зашеметяващи резултати... Днес хората от Изток се отличават освен с изтънчен ум и добри обноски, но и със завиден физически облик. Отношенията между тях са сърдечни, лишени от враждебност и хищнически страсти. Най-разпространеният поздрав е целувка по устата.

Толкова за Източна Европа.

 

Първоначално хората от Запад възприели идеята на своите правителства с подозрение и нескрита насмешка. В пресата се изсипали купища шеги и остроумия, въпреки официалната политика на максимална дискретност по въпроса. Но вследствие на широката разяснителна кампания и на някои дребни данъчни облекчения, населението масово се включило в структурите на учредените специално за случая регионални канализационни центрове (РеКаЦе). Дейностите, свързани със съхраняването, консервирането и транспорта на екскрементите, скоро прераснало в индустрия, която дала препитание на цяла социална прослойка. Натискът на емигрантската вълна от Изток значително отслабнал. Животът в Цивилизования свят станал още по-сигурен и спокоен. В съзнанието на западняците се загнездило убеждението, че дългът им към човечеството се изчерпва, след като се наплюскат и (обезателно!) изсерат. През 2002 г. на глава от населението се падало да предаде средно по 30 кг суровина - нищожно количество, като се има предвид капацитета на дребнобуржоазния търбух... Ала само след две години това количество нараснало на 300 кг, т.е. цели десет пъти! Мнозина политици си задали въпроса не е ли време да се ограничат доставките. Но в клаузите на международните договорености нямало фиксирани квоти и така Западът се оказал впримчен в капана на собствената си щедрост. Метаболитната трансформация била необратим процес. И дума не можело да става за някакво връщане назад. Гладни, измамени и разярени, хората от Изток щели да връхлетят през границата и да разрушат техния прекрасен свят. Формулата на оцеляването била проста: лайна, още лайна! Това означавало още храна. Но за възможностите на богатия Запад храната не била проблем... РеКаЦе обхванали плътно всички социални групи. Въведена била всеобща екскрементарна повинност. Този обрат на нещата естествено все по-малко се нравел на тамошните хора, но какво да се прави? На карта били заложени конфортът и удобството им. Тъпчели се до пръсване и ставали все по-дебели. Постепенно се изпълвали с омерзение към собствените си тела. Защо живеем? Какъв е смисълът? Отговорът на подобни въпроси се натрапвал от само себе си... За голяма част от интелигенцията това било равносилно на емоционален срив - мнозина дори посегнали на живота си, за да избегнат фаталното предопределение на съдбата. Други, напротив - приели го с екзестенциално спокойствие и усмивка. Широките маси пък изобщо не си задавали такива неудобни въпроси. Просто се хранели редовно. И лайната си течали на Изток. Плавно и величествено. Скоро жълтата блудкава мъгла на забравата обвила дебелите кули на средновековните замъци и островърхите камбанарии. Дворците и музеите потънали в прах и паяжини. Книжарниците се превърнали в колбасарници, а кината и театрите - в обществени закусвални. Така например само през 2005 г. магазините за хранителни стоки се увеличили съответно: в Париж - с 5869, в Берлин - с 5700, в Лондон - с 5380, в Милано с 5100 и т.н. Подобна тенденция към рязко нарастване бележат и заведенията на самообслужване за сметка на луксозните ресторанти. От общо 250 703 заглавия, пуснати на пазара в Западна Европа през 2006 г. (с 80% по-малко в сравнение с 1998 г.!), повече от две трети са посветени на кулинарията. Предпочитан сюжет сред художниците от тази епоха е натюрмортът - с дивеч, с прасенце, с риба, с плодове и т.н. Скучен и монотонен станал животът в Цивилизования свят. По улиците на големите градове се щурали безцелно унили тромави дебелаци с чипс, сладолед и шоколад в ръце. А в подножието на спретнатите фасади рекламите на РеКаЦе се обливали в неонова светлина... И само на метър през тях гостоприемно разтваряло двери следващото бистро или магазинче за морски деликатеси... Понякога РеКаЦе били инсталирани в самите ресторанти. Понякога обратното. Неусетно Цивилизованият свят се превърнал в гигантска машина за лайна. През 2010 г. вече никой, включително на Изток, не наричал тази част от света с това претенциозно название. Кискали се презритално и сочели с пръст на запад, откъдето се разнасяло само лакомо мляскане и гъгниво боботене на сифони. Машината за лайна работела.

 

Написан в началото на 90-те, разказът се оказва пророчески в много отношения и продължава да вълнува читателската публика до днес. Преведен е на сръбски, унгарски, датски, английски.


Доста пророчески разказ!


Активен
Venci
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 656



« Отговор #2158 -: април 03, 2019, 21:54:45 »

Добре, че засега е във "Вицове", кофти ще е, ако влезе в "Новини"
Активен
max
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha xt600
Публикации: 643



Ел. поща
« Отговор #2159 -: април 11, 2019, 10:44:48 »

Един пич спечелва добри пари и решава да си купи мотор - "Харли".
Отива в магазина, избира най-готиния, целия хромиран и блести.
Продавача му казва:
- Модела е страхотен, само да не се повреди лъскавото покритие, трябва винаги да носите с вас две тубички вазелин и като видите, че ще вали - намазвате мотора.
Взел си пича мотора, носи си тубите, ползва ги и всичко е ОК. Забил след време едно гадже, вози го нагоре-надолу, и един ден мацето го кани на вечеря у тях да го запознае с техните:
- Само че у нас има едно правило - който пръв проговори на вечеря, той мие всички съдове!
Отиват у тях, гледа пича от вратата - камара съдове, неизмити от месеци. Сядат, вечерят, никой дума не обелва и чака все другият да се натресе да мие. Свършили с яденето и пича си мисли какво да направи, та да се измъкне от миенето. Хваща той гаджето, оправя го на масата пред родителите й - онези нищо не казват. Хваща майката след това - оправя я и нея - никой пак нищо не обелва.
По едно време чул, че навън прогърмяло - ще вали - и извадил тубите.
Моментално бащата скочил:
- Спокойно бе момче, спокойно, аз ще измия съдовете, само спокойно!
Активен
Страници: 1 ... 142 143 [144] 145   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgСвета извън моторите.ВеселбаТема: ВИЦОВЕ

Отиди на:  

WebMoto.bg - борса за мотори, части, аксесоари, екипировка, гуми



Страницата е създадена за 0.396 секунди с 20 запитвания.