Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Мотористката на тате
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Мотористката на тате  (Прочетена 1484 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Petrarca
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha V-Star Classic 650
Публикации: 60


WWW Ел. поща
« -: юни 12, 2021, 14:17:17 »

Още когато за първи път качих щерката на мотора, разбрах че това ще бъде една от нашите емоции. Вярно -  първото каране беше кратко - от вкъщи до училище, но запомнящо се за и за двама ни. От тогава сме карали доста - къси и далечни преходчета из България, разходки и емоции.
Стана на 12 и вече официално можехме да пътуваме с мотора и  извън България. Сложно, ангажиращо заради короната, но не и невъзможно. Неочаквано  се наложи да отида до Италия и една еретична мисъл ме обсеби. Защо да не  направя това пътуване с мотора и с дъщерята. Отдавна бях обещал на хлапето да отидем до Зоото във Виена, ангажимента беше в Северната част на Италия - чичко Гугъл ми подскажа - от Тревизо до Виена - 615 км.
Тате - искаш ли да направим едно пътешествие с мотора до Италия и после до Виена и се прибираме?
ДАААААААА - кога тръгваме.....
и организацията започна.
Досега съм правил няколко пътувания с мотора из Балканите, едно страхотно пътуване с компания в Румъния, но за първи път ще пътувам с хлапето на дистанция. Трябваше да се съобразя с нейните възможности, издръжливост, натрупване на умора. Обиколка от 2700 км трябваше да бъде разбита, така че да не я натоварва прекалено, и в същото време да бъде стегната и ползотворна. Имахме на разположение 1 седмица, в която да свърша моята си работа, да разгледаме Виена и да се приберем. Всички мразим магистралите, лично аз когато пътувам с мотора ги използвам само ако трябва да отметна километри.  Този път обаче заложих на сигурното – едно за да спестя време и второ – да спестя умора.
Първа спирка – Славянски брод в Хърватска  ( около 600 км от София ), втора спирка - Новента ди Пиаве ( около 600 км от Славянски брод ) със страхотна пицария, 1 ден служебни ангажименти, трета спирка – Виена ( 600 км от Италия ), 1 ден разходка из Виена, в последствие станаха 2, четвърта спирка – Белград ( 600 км от Виена ) и прибиране в София ( 400 км ). Направих предварително резервациите за нощувки  за Хърватска, Италия и Виена. Следващите щях да правя в движение.

Документи и изследвания :
Позагубих време, за да прочета последните изисквания за тестове и разрешения – през всички страни, през които трябваше да минем трябваха Антигенен тест направен в рамките на 48 часа или ПСР в рамките на 72 часа.  Следователно до Италия можехме да използваме Антиген ( който струва и значително по- евтино )  направен при тръгването от България. Приятел във Виена ми подсказа, че мога да направя Антиген или ПСР напълно безплатно в Австрия, така че второто тестване ще е там и ще е достатъчно като срок за прибиране в България. Следователно ако нямаше някакви генерални промени в Корона законодателството– би следвало всичко да е наред.
Нотариално заверено пълномощно от любимата ми жена, че  е съгласна лудия и мъж да замъкне момиче на 12 години на обиколка с мотор по време на корона и неясноти, нестабилно метереологично време и по време на учебната година 
Служебна бележка за училище, за да я освободя от учебни занятия за 1 седмица ( само ще отбележа, че е пълна отличничка и прецених, че една предпоследна седмица няма да е фатална загуба на знания   )
Екипировка:
Отдавна пътувайки с мотора по отношение на себе си нямах  проблем – всичко е изпитано в битка – слънце , студ и дъжд – нищо ново. Но за хлапето  - нов кожен панталон, коженото яке на жената, ръкавици и всичко останало . Бърз курс с комутаторите – музика и разговор – технологична нация са тези деца – не може да си намаже филия с пастет обаче веднага върза телефона с маймунката, за да слуша музика докато се вози .
Багажа събрахме в две дисаги и един чувал  - за 1 седмица не се налагаше да вземаме  нещо извънредно.
-   Тате  - ще взема само 1 плюшена играчка, защото от Зоото ще си взема за спомен  нови.

Тръгване в събота сутринта – по-раничко , защото ще се  спира по на често и няма да се кара бързо, ще се минават граници и не се знае…. Нормалните мисли преди всяко едно пътуване 
Слънчево време – леко хладничко ( тази година лятото забрави да дойде ) 29 май и 15 градуса…
На българската граница – любезна женица митничарка , проверява пълномощното – всичко точно – обаче:
-   Нали знаете, че трябва да оставите копие от пълномощното при нас!
-   Нямах идея.
-   Нищо – ето там братята сърби имат ксерокс – можете да направите
Малка бутчица,  ксерокс от 1-вата световна :
-   Здраво брате, може ли 1 копие на пълномощно.
-   Разбира се – 1 евро …….
Ха хахах .. брех тези листи златни, мастилото сребърно – но какво да се прави – плащаш и се усмихваш 
Влизаме в  Сърбия и вече се усеща началото на пътешествието.  Макар и по магистралата… Мотора си върви, вятъра си духа, говорим си с детенце. Спирки, зареждане, снимки  и километрите си минават.

Традиционно -  трафик при преминаването през Белград, но нищо фатално. Бързо минаване и на границата със Хърватска и газ към първия пит стоп.
Наближаваме Славянски брод и пускам навигация, за да не се лутаме.  Бях запазил първата нощувка в едни страхотни  дървени бунгалца  -  ETNO SELO - цветя, полянки – красота. Ресторантче до бунгалцата, навес за мотора – всичко точно. Бях видял , че е на 10 – 12 км извън града, но какво толкова – ще отидем , ще хвърлим багажа, един душ – кратка разходка из града, за да раздвижим трътките , вечеря и в леглото.  Та вкарвам адреса – хммм – абе що ми дава Босна и Херцеговина – това е ново… сигурно съм объркал.. Проверявам улица, код - - не съм объркал.. Проверявам букинга – хммм.. и там пише Босна и Херцеговина…  Овча глава – толкова съм се прехласнал по красотата на бунгалцата, че въобще не съм отразил, че това Etno Selo  - да – на 12 км от Славянски Брод – обаче не в Хърватска, а в Босна.  Ок – няма проблем – всички документи са изрядни – още една бърза граница – какво толкова.
Река Сава разделя двете държави – от едната страна на реката  - граничният пункт на Хърватска, мостче на реката и от другата страна – Босна. Минаваме бързо през Хърватска – моста и хоп – граничния пункт с Босна – проверка лична карта, паспорт, документи на мотора – всичко точно.
-   ПСР тест ?
-   Нямам брато само антиген – ето…
-   Ааааа не – трябва ПСР, без ПСР – проблем
-   Как така  - навсякъде само с антиген минаване -  Сърбия, Хърватска, Словения
-   За Босна и Херцеговина – задължително ПСР не Антиген..
Загложди ме съмнение – но истината е, че не бях проверявал за Босна – нали нямах намерение да минаваме…..  Отбих леко в страни , а документите при митничаря.
След малко идва:
- Нали камерата не работи ( имам камера на каската )
- Не в момента не .
Вече усмихнат и под мустак – какво ще правим сега – нямаш ПСР  не може да минеш.
Почвам да обяснявам, че никъде не искат ПСР, имам само 1 нощувка на 8 км от границата и утре продължаваме за Италия, че няма как да се върна с това дете назад, но кораво митничарско сърце – не се трогва лесно…. Всеки попътувал повечко, знае как да размекне едно митничарско сърце 
-   Добре приятелю, да пиете по едно кафе с колегата, пък ние да минем…..
-   Става брато – само по настрани , че тук има камери
Вземам документите и почвам да ги подреждам, за да мушна и едни 20 евро вътре… ех нрави, ех обичаи – хубаво е да си на Балканите.
След още 30 мин вече се бяхме паркирали пред  хубавите бунгалца - заслужаваше си. Любезни домакини, страхотна вечеря, разходка из горичката ( по обективни  причини разходката в града отпадна) .
На сутринта отново ранно тръгване – безпроблемно минаване в Хърватска – всъщност босненския митничар се опита да подпита за ПСР, но му казах, че е останал в хотела и че сме транзит към Италия и  се изнизахме с усмивка.
Нови 600 км по магистралата – с кратки спирания, пихме по едно сокче с едни приятели в Словения и слетобяда  бяхме в Италия.
Разходка по италианските улички, страхотна вечеря в пицарията – обичам Италия. Хората усмихнати и лъчезарни. Както в доброто старо време.
Понеделника беше изцяло работен за мен и изцяло почивен за хлапето.
Във вторника – беше вторият етап  - Италия – Виена. Част от пътя е през планината – макар и на магистралата, красотата на Доломитите е завладяваща. Бърза спирка за винетка и снимка и отново на мотора. Показвах на детето къде сме летели, къде сме кацали, какви приключения сме имали.
Малко след пресичане на границата с Австрия магистралата беше отбита през голям паркинг с полицейски патрул. Спряха ни само, за да проверят за тестове. Антигените, които бяхме правили в България бяха с изтекъл срок, но  знаех, че не е проблем, ако в рамките на 24 часа направим  във  Виена.  Полицаите потвърдиха и без никакво заяждане продължихме към столицата. Конкретно за Австрия предварително бях попълнил онлайн Pre-travel clearance  с информация от къде идвам, през кои страни съм минал и къде ще отседна в Австрия. Към датата на пътуване това беше задължителен документ, който обаче никой не провери. Приятелите ни, които дойдоха от Словения с кола, са били проверени за тази декларация и се е наложило да я попълнят на границата. 
Със спокойно и лежерно каране към 17.00 бяхме във Виена. Предполагам, че всеки, който е посещавал Виена ще  се съгласи с мен колко красив, подреден град е столицата на Австрия. Натоварен трафик, но всички спазващи правилата, без минаване на жълто, без свирене и т.н. Стигнахме и се паркирахме пред хотела – за мотори паркирането в града е безплатно стига да е на разрешено за това място.
Беше време за тестове – системата в Австрия е безотказна – Антиген или ПСР - правиш ги за около 10 мин, напълно безплатно и резултатите ти ги изпращат на мейл. 
За Антиген-а -  с онлайн регистрация, запазване на час, ако го правиш през център за антигени тестове  получаваш резултата и документ – веднага.
ПСР тест – също чрез регистрация, но си го правиш сам , като снимаш с телефона, след това оставяш пробата в едно от хилядите обозначени за това места ( магазини Била, аптеки и бензиностанции ), получаваш резултата след около 6 – 8 часа , отново на мейл.
Също така ще отбележа, че във Виена не можеш да посетиш публична сграда или заведение без да те проверят за антигенен или пср тест. Провериха ни и в Зоото , по музеите, по ресторантите, където сядахме да хапнем.
Виена – първоначалната програма беше да останем 1 ден – да разгледаме Зоото , историческия и природо-научния музей и няколко градски забележителности.  Тъй като съм бил и друг път във Виена – знаех, че ще трудно, но това се оказа мисия невъзможна 
Първият ден свърши  - в Зоото . Цял ден  с животните – пингвини, тюлени, бели мечки, коали. Бяхме слушали много за Зоопарка във Виена , колко е хубав, голям и невероятен. Така е, но смело мога да кажа, че нашият Зоопарк в София, не отстъпва много на виенския. Съгласен съм, че нямаме бели мечки и тюлени, но пък и там нямаха камили, щрауси и черни пантери.
Вечерта изморени, но доволни решихме, че няма смисъл да препускаме. Не бях правил последващи резервации за нощувките – така че без много да му мислим – оставаме във Виена.
Вторият ден премина в разглеждането на Историческия и Природо – Научния музей –   невероятни, с богати и интересни колекции – определено си заслужава да бъдат посетени. Разходка из центъра, паметника на Моцарт, Албертината. Разбира се – Hard Rock Caffe  Wien.
Два дена определено не са достатъчни за град като Виена, но нямаше как – трябваше да се съберем в рамките на седмица.
Направихме вечерни антигенни тестове, които да са валидни за следващите 48 часа, а също така и ПСР, които щяха да ни „ настигнат „ в Сърбия.
В петък отново на път – поредните 600 км посока Белград. Като цяло бях леко притеснен за прибирането.  Трупаха се километри и умора. В едната посока знаех, че всичко ще е наред – идеята за пътуване, първоначалния ентусиазъм и мечтата за Виена щяха да „ държат „  хлапето. Но след това оставаха само едни 1000 километра не много интересно каране по магистрали и никаква перспектива за нещо интересно.
Бързо и неусетно преминаване през Словакия и Унгария.  На сръбската граница – митничаря явно беше колега – щом ни видя с мотора – веднага стопира колите и ни остави да минем на първа линия – щерката остана очарована.
Вечерта в Белград – бях запазил малка къщичка с дворче, тихо и спокойно място. Вечеря под стария орех.  В шеги и закачки мина цялата вечер. На сутринта нямахме бърза работа. Поспахме  до късно и без да  бързаме се приготвихме за последните 400 км.  Отново на магистралата - спокойно каране без напрежение и без бързане. В един момент група мотористи ни настигнаха  - покарахме малко с тях – винаги е приятно от време на време  да покараш в група – все пак хората сме социални животни.
На българската граница – нашето митничарче – заядливо и мързеливо – нищо ново под слънцето.
Прибрахме се доволни и усмихнати. 1 седмица пътуване , 2 700 км и няколко държави. Единственото, което мога да кажа – горд съм от дъщеря си . Нито в един момент не измрънка, че е изморена, че не може повече, че и е студено или топло, че сме ставали рано. Винаги усмихната, винаги със светнали очи . Когато се прибрахме  каза:
-   Тате –  вече знам къде ще ходим следващия път.
Нямам търпение да направим  следващото пътуване .

































Активен
lidow
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha FZ6 2009
Публикации: 2


Ел. поща
« Отговор #1 -: юни 12, 2021, 18:41:05 »

Мега яко звучи пътешествието с дъщерята, завидях ти. Много такива ти пожелавам.
Активен
Skywlak
Георги
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha XJ 600 s Yamaha TDM 900
Публикации: 2739


бавно с усмивка :-)


Ел. поща
« Отговор #2 -: юни 12, 2021, 20:17:15 »

Дай още малко снимки, какво си се стиснал такъв ?

Даде ли й да те повози ?

п.п: Това с PCR звучи дски досадно..
Активен
Светозар
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: CBR 929RR
Публикации: 503



WWW
« Отговор #3 -: юни 12, 2021, 20:20:28 »

Поздравления ! Благородно Ви завиждам  Very Happy
Активен
apollo11
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: TDM (900)
Публикации: 3283



Ел. поща
« Отговор #4 -: юни 12, 2021, 22:54:43 »

Еее,Ники..
Вече мога те извиня задето се покри и не черпа 🍺 Smile
Айде, скоро и мен да ме заведеш във Виена
П.с.
Нещъ за ме возиш на чопера...
Активен
Petrarca
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha V-Star Classic 650
Публикации: 60


WWW Ел. поща
« Отговор #5 -: юни 13, 2021, 09:15:17 »

Следващата дестинация ще е Гърция - само че древните светилища на Аполон. Само чакам хлапето да каже градовете, за да направя маршрута. Така че - хайде заедно Smile
Активен
dandy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: ex: simson suhl;balkan 50;minsk 125;yamaha fzr400;yamaha R1;suzuki GSXR750;карпати;suzuki bandit 600 now: Balkan 250;yamaha xj 600 diversion
Публикации: 384



Ел. поща
« Отговор #6 -: юни 14, 2021, 09:05:57 »

 Very Happy Много хубаво пътуване и тема. Забавно ще е организиране на мото-група татковци, майки и деца за подобни пътешествия.
Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 43


« Отговор #7 -: юни 15, 2021, 20:45:29 »

Поздравявам ви за това пътуване. Пожелавам ви още много такива приятни изживявания. Пишете ако решите да потеглите към друга дестинация, и приемате компания.
Активен
mimom
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha FJR 1300; Honda VF700C Super Magna; Honda Hornet 600; Suzuki Bandit 250
Публикации: 348



Ел. поща
« Отговор #8 -: юни 18, 2021, 12:01:47 »

 apl Mad Браво! Да ви е жива и здрава, още много приятни изживявания в съвместно пътуване! Чудно ми е как си навил майка й да я пусне, но явно и на жена си случил! Още веднъж - безаварийни последващи пътувания, облечени в приятни и незабравими емоции! Mad
П.П. След някоя и друга година, може да сте с отделни машини, всеки на своя си кон! Very Happy Very Happy
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Мотористката на тате

Отиди на:  

WebMoto.bg - борса за мотори, части, аксесоари, екипировка, гуми



Страницата е създадена за 0.132 секунди с 21 запитвания.