Част 2
Като казах,че не е готов мотора имах в предвид,че просто съм си го оставил след последното возене и с тъга открих,че трябва и бензин да му сипвам някъде по магистралата.
Спрях на някаква бензиностанция,заредих и поставих ГПСа и с ужас открих,че ми показва 2 часа до целта.Викам си,тва няма ка да е така,все пак за толко ще ида до морето,ако бързам и без много да му мисля отпраших.
С тоя мотор магистралното каране си е кеф и си му се насладих напълно.
След малко стигнахме Пловдив,излязохме на някакво шосе пълно с коли,жега и реших,че няма смисъл да се моря и да карам по правилата.Та малко след това стигнахме Асеновград.Спрях за садолед,да свалим градуса,сипах гориво и пак газ.Ама пустата навигация продължава да ми показва нереално много време до тоя Белинтаж.Малко ме притесняваше,да няма някой затворен път или някаква друга гадост,ма все пак навигацията щеше да ми каже нещо,а тя просто ми даваше много време до целта.
Пътя рязко стана на пътче,пътчето на пътченце,но за сметка на това гледките спираха дъха.
Въпреки,че вече бях съвсем близо,само на няколко километра,навигацията си даваше много време и не се оправяше.В един прекрасен момент разбрах защо...просто асфалта свършваше и трябваше да се продължи пеша по черния път.
Гледам нещо от сорта на 4км до там,жега,прах...и си викам,добре че взех ендурото
14 се представи учудвашо добре на черен път и така си стигнах до самата пътека.Даже тия с колите не идваха до там,а ги паркираха преди пътеката,ма ходенето пеш не ми е силата.
Реших,че на дали някой мотокрадец ще мине из тоя пушинак и си зарезах безстопанствен мотора.
Качването по пътеката беше кратко,не повече от 20 минути и стигнах някаква скала.нищо интересно на пръв поглед,намерих и стълбички и се качих на скалата и...това което се разкри пред очите ми,ми спря дъха.Няма как да се опише гледката,просто с думи не става,а снимките не се и доближават до усещането да си на това място.
Беше толкова магическо и омайвашо,че дори не разбрах колко много време съм прекарал на тая скала.Тя е около 300 метра дълга и 50 широка...така на око измерена и пълна с малки и големи дупчици.Според мен са живеели хора там и в дупчиците са си закрепяли гредите на къщите.Имаше и жлебове,най-вероятно за дървена крепостна стена.Имаше и 2 ями с вода,което ме подсети,че не съм пил вода от доста време.Мислех да пия от едната дупка,топнах пръста и го олизах,ма...реших,че не ми се спира посред пътешествието с някое разстройство.А и бех гладен на вълк,което никога не е добре при мен,изнервя ме адски.Обиколих я цялата и се покатерих къде кво видях за катерене.
Гледам и други изруди са били там
Написах и аз едно К@р отдолу и се махнах от скалата
Майтапя се,не съм писал нищо
Надолу стигнах до някаква чешмичка,но без вода в нея,та си попсувах тоя къде е спрял водата.
Най-накрая стигнах мотора и вече хич не ми беше зор,че е черен път.И оране да беше,минавах през него да търся вода.И как си карам с бесната скорост на каруца гледам чешма,ма тоя път и вода тече.Спирам с влачене на гуми в облак прах и като заапах чешмата...сигурно минах литър на екс.
Поспрях се за 2 минути и треснах още литър и чак тогава установих,че съм много,ама много изгладнел.
Вече поусвоил ендуроездата с 14 си се движех добре.
Като видях асфалта,видях и някакви орки да секът дърва.питах ги за най-близката кръчма в коя посока е и отпраших.Оказа се,че и до кръчмата няма асфалт.Що така правят тия хора незнам
Ама вече озверял,нямах време да разсъждавам над тоя въпрос.
Със сетни сили се добрах до кръчмата и поръчх нервно.
Някаква усмихната лелка ми взе поръчката и изтръпнах,викам си тая са кат се замота...ще захапа някой посетител.То и посетители нямаше де,имаше 3-4 човека в басейна и тва беше.
Обаче лелчето оперативно,видяло ме,че ще мра и веднага донесе салатката и ме спаси от побесняване
Чак тогава се сетих и се свързах с един многоуважаван член на форума и мой личен приятел.Няма да го назовавам,ако иска,сам да си признава кой е.
Покани ни да пренощуваме в тях и да си спретнем купон.
Запалих Лорда и бавно поех към Пловдив.Така се бях усвинил,че хич не ми се бързаше.
Вечерта мина приятно и няма как да не е в приятна компания.
На другия ден пак си се помотахме доволно и след голямо чудене и маене от около 30 секунди,той реши да зареже всичко и да дойде с нас до Кърджали и там да се помотаме малко.
Сетихме се да погледнем мотора,та му долях и хубаво масло гратис
Пътя до там беше добър и на моменти доста изкушаващ,но силния трафик и това,че не бях сам на мотора ме възпря да му тествам асфалта.С тъга ще трябва да си призная,че пристигнах втори
В Кърджали метнахме якетата и раницата и по някакъв ужасен път отидохме до кораб ресторант на местния язовир.То съвсем близо,само дето имах чувството,че минавам през Мексико Сити.
Не стига,че закъснявахме с плана за разглеждане на местните забележителности,ма си се отплеснахме на приказки,та стана некое време.Приготвихме се и старт.
Решихме да ходим на Татул
Мисля,че това беше най-доброто решение.
Аз съм му фен на това място.
Паркинг за мотора
Циментова пътечка до светилището
Не повече от 300 метра ходене по равно
Кладенец със прохладна водица наблизо
Перфектната забележителност за разглеждане
След Татул,решихме,че ще гледаме някакви други каманяци наблизо,ма се оказа,че няма асфалтов път,стана късно,бях гладен...бе домързя си ме и само се повозихме още малко и се прибрахме в Кърджали.
Там си ударихме още един лаф-моабет за довиждане и се разделихме,че него път си го чакаше.
Взехме си душче и по препоръка се отправихме към един от местните ресторанти.
Аз бях леко възмутен,къде паркирах мотора.Буквално на стълбите до входа,точно пред очите на рецепционистката.Викам си,ако изчезне,поне ще има на кой да се отбия
Заради паркирането,реших да ходя пеша до ресторанта,видя ми се близо на картата.Реално през някакъв мост.Ма то било ходене,та ходене.Хапнахме,но аз пак огладнах,докато пресека тоя мост...бе бая ходене си беше.
Окъснихме с ресторанта,реално го затворихме и за това на другия ден се поуспахме.Станах в 10,докато намеря закуски,докато си събера багажа и то стана жега.Викам си,друг път ще разглеждам другите местни забележителности.Все пак и идеята е да се возим,не да обикалям в жегите из каманака.
Следващата дестинация беше Нос Калиакра.Който е на майната си.Позачудих се дали да не го прескоча и него,ма реших,че е по-добре да карам,отколкото да обикалям и тръгнах.Някъде към обяд беше,но нали закусвахме късно,та...
Пътя беше интересен
По едно време гледам пред мен пожарна и се прибирам зад някаква кола.Ама някакъв от местните джигити веднага съзря своя шанс и реши че сега му е шанса да запише и 14 в актива си и тръгна да ме изпреварва.
Е къв рацер съм,ако му го позволя,дадох газ и не му се получиха нещата
Ти представяш ли си,да ме мине хонда сивик
слизам и паля мотора направо.
После още малко каране и ГПСа нещо обърка пътя,та минах през някакво село.Ама през уличките му(може и град да е било,нямах време да го заглеждам) и така докато видях табела,че ще минавам през Ришкия проход.
Викам,са ще ми се разкаже играта.Карам си и гледам,някакво засукано кръчме.По-добре да хапна,че и така и така няма да се кара бързо из тоя проход.И като седнахме,ма кат гладни,дай,дай,едвам станах.
Подкарах пак 14 и хоп някаква магистрала.Викам си,сигурно съм объркал нещо.Спирам,гледам,гледам не съм,ама съм минал през роя Рижки проход.Ама кога съм минал,кво баш е било си остана пълна мистерия.
Верно минахме през няколко завойчета,ма те с прави между тях.Бе ако това е бил прохода,да дойдат да видят Петрохан кво е проход,кво са завои.Кат свиеш си видиш задния номер,а това...
Както и да е де,магистралката късичка,после мако някакво пътче и хоп,Нос Калиакра.
Е там си утепах 3 часа.Много ми хареса
Метнах мотора,багажа при някаква лелка със сергия. и поръгнах кат невиждал море и каманяк.
Е тука как щех да седна да се наям,ако бях поне малко гладен.Ама така се бях натъпкал след оня проход,че само гледах жално ресторанта.
Върнахме се до мотора,малко снимки,сувенири от бабата охрана на багажа и тръгнахме
Тъкмо седнах и гледам някакви вятърни мелници,викам си,не съм кифла,ако немам селфи от тия вентилаторе и те
Следващата дестинация беше Шумен.Реших,че няма смисъл да спя у Варна,па на другия ден да карам до Шумен.В крайна сметка ей го де е Шумен,та нали преди малко минах покрай него.Пих едно кафенце,докато напълнят мотора и тръгнах.
Както вече казах,с тоя мотор магистралите са интересни,понабрах го малко и...
Те ти го Шумен.Хотелчето хубаво с приемливо ресторантче,душче,вечеря и газ да видим нощен Шумен.
Лежа,а то сън не ме лови и през цялото време си мисля,къде ли е бил тоя Рижки проход.
Викам си,ще скокна утре да разуча тая работа.
Концентрат
