Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Да се изгубиш нарочно... в България с мотор 2018
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Да се изгубиш нарочно... в България с мотор 2018  (Прочетена 7072 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
enter
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Jawa 250 - 1958 / Yamaha XT600E 2001
Публикации: 317



« -: октомври 16, 2018, 16:54:32 »


Здравейте,

В редовете по-долу ще ви опиша и покажа моя първи опит за "нарочно изгубване"
Идеята за подобен тип "изгубване" дойде преди няколко години,
докато кротко си четях "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт М. Пърсиг.
Самото пътешествие не е за рекордите на Гинес, но в емоционален план, за мен, беше въздействащо и полезно.
Ще започна с няколко цитата от книгата, разкриващи основната идея на това начинание:


" Когато прекарваш отпуската си на мотоциклет, виждаш нещата по съвършено различен начин.
.............
Плановете ни са преднамерено неопределени — по-важно е да пътуваме, отколкото да пристигнем на дадено място.
Просто си караме ваканцията. Второстепенните пътища са за предпочитане.
.............
Искаме да се движим с добра скорост, но за нас сега това значи ударението да се постави по-скоро върху „добра“,
отколкото върху „скорост“. Когато човек направи тази смяна на ударенията, всичко се променя.
..............
Станали сме пристрастени мотолюбители на второстепенните пътища и открихме там неща, на които човек се учи от опит.
Например научили сме се как да откриваме добрите пътища върху картата. Ако линията се гърчи, това е добре.
То означава хълмове. Най-добрите винаги свързват никъде с никъде...
.............
Главното умение е да не се загубиш... "


Ще си позволя да започна от далеч този пътепис...

Настоящата 2018 година завари старата Ява в "курортно" състоение (към темата за " изкуството да поддържаш на мотоциклет").
А мерака за мото преживявания още не ми е минал и трябваше да имам алтернатива. След няколко огледа, доста размисли и
страсти се сдобих с Yamaha XT 600E / 2000 - Дърт и Дрът моторбайк!

Търсих по-малък 4T мотор - 250-350cc, но така и нямаше
подходящ - състояние/цена/с регистрация. Въпросното ХТ беше най-скъпото, но и най-запазеното и в момента изобщо не
съжалявам за избора си. Покрива изцяло диапазона на терените, по които очаквах да го карам.

След покупката през пролетта на 2018 имаше известно количество ремонти и модификации (повечето с цел лично спокойствие).
Нови гуми 50/50 on-off road (Heidenau K60 Scout) и обслужване на предницата бяха в графата задължителни.
В допълнение - пълна ревизия и почистване на спирачки, реглаж на клапани, нови - свещ, лагери и семеринги на колелата.
Нови конусно-ролкови лагери (с прахопредпазител) на кормилото. След няколко падания... сложих и гардове на кормилото.
Направих си ойлер за веригата - стана доста добре, бих казал почти "фабричен" - инсталиран 1 2 3

Инсталирах и допълнителен LED стоп с флаш функция - защото стандартния е много измислен... Според шофьорите карали зад мен не е
дразнещ, но се вижда много добре. Скрит е под опашката и стана по-добре и от фабричния. В допълнение към off-road стила - по-големи
степенки за краката (определено има смисъл ), китайски са и въпреки, че изглеждат супер все още си нося старите в куфара...
В общи линии всичко е проверено, без задното окачване (изглежда добре и за следващата пролет ще се ревизира) и нуждата от нова верига.
Най-хубавите черти на този мотор са - ръководството за употреба и ремонт (супер подробно), лесно се намират части, не са кой знае
колко скъпи и един път направено както трябва всичко е 6+ за още много километри. Освен това всички ремонти са доста опростени - правят
се едва ли не за 2 часа.. като свалиш 4 болта и 2 пластмасови капака.

Стига съм се оплаквал/хвалил с ремонти и подобрения - време е за веселата част!

Първото по-сериозно каране беше по дестинацията Карлово - Сърница (яз. Доспат) - Карлово. Отиване и връщане в различни дни.
В общи линии - прекрасно време, никакви проблеми, страхотни гледки и така логично се породи желанието за още...
Родопите определено ми допадат за такъв тип екскуризии - времето е хладно, пътищата са сравнитено добри и предлагат
красиви гледки с много, много завои.

И така, не след дълго се отвори нова възможност - яз. Широка поляна. Много бързо "проектa" беше заплануван със загрявка и същинска част.
На кратко за загрявката: Карлово - яз. Широка поляна - София. А за следващата седмица - същинската част София - Черноморец,
море за няколко дни и обратно: Черноморец - Карлово. Пътувах сам, но така организирах нещата, че основния багаж да не го
транспортирам аз. Въпреки това се научих да взимам само по-необходимите неща. Нещо, с което отвикваш когато пътуваш с кола...
В общи линии целият ми багаж се събира в една средно голяма раница и куфара на мотора. Като това включва и комплект
инструменти и малко резервни части.

Стига с празните приказки - разгрявката Карлово - яз. Широка поляна - София премина повече от перфектно,
без никакви проблеми и с много приятни емоции.

Маршрута до Широка поляна:
Карлово - Труд - Царацово - Пловдив (по погрешка...) - Йоаким Груево - Брестовица - Кричим - Пещера - Батак - яз. Широка поляна

170км - 3ч. 30мин. - горе-долу толкова ѝ ми отне без почивката за закуска и кафе в Пещера.

Направих две пълни обиколки на язовира. Естествено намерих и си отбелязах, къде са интересните и романтични места...
За последващи посещения винаги е от полза да се знаят предварително.

Ето и малко снимки за визуализация:

яз. Беглика от главния път


На брега на яз. Широка Поляна - разтоварени и готови за пикник


И малка част от споменатата романтика:




За отбелязване - обиколката на язовира с ендуро е просто перфектна. Пробладава черен път - дупки, камъни, пясък...
На главния път има фурна с прясно изпечен хляб - пропоръчвам го горещо! Ако сте палткаджии (като нас) и сте билизо до
комплекс Романтика може да хапнете за закуска на блок маса срещу 6лв.  Не е нещо особенно, но става.

На обратно маршрута отново тръгва от яз. Широка поляна по живописния път с многото завои до Батак.
Завоите с изкачване, и момента в който излизаш от тях с приятното равномерното развъртатане на двигателя.
Веселото спускане придружено с припукването на неизгорелите бензинови пари в ауспуха...

Да слушаш тези акорди, създаващи хармонията на щастието... преживяването е страхотно!

Нямаше как да не спрем в Батак, за да разгледаме църквата "Света Неделя" още веднъж. Винаги има смисъл!
Пихме по кафе, разгледахме и панорамата, която се разкрива от храма "Свети Василий Велики" над града:



Разделихме се и кой за къде (и най-вече през къде) е.
Моя маршрут мина през:

Пещера, Пазарджик, Белово, Костенец, Ихтиман, Вакарел (Ихтиман - Вакарел по стария път -
отсечката е с отвратителни дупки и супер за дуал спорт), Нови Хан и София

По карта 190км - 3ч. 40мин., в действителност горе-долу същото.

До Белово е по-скоро неприятно за каране - много трафик, в моя случай съчетан с лек дъжд. Но пълно щастие няма...
Около Белово и времето и "пътната обстановка" се правиха, пътищата станаха пусти и хармонията се възвърна от само себе си.
Преди години, когато за пътви път минавах по този пътен участък си казах, че някой ден ще го мина и с мотор.
Еми този ден дойде и беше точно (почти) както си го представях. Незнам по каква причина, но завоите около Габровица ми се струват много магнетични.
И така подминавам Ихтиман и търся пътя, който да не минава по магистралата. Има такъв и е в отвратително състояние, но за кола.
В моя случай стария път Ихтиман - Вакарел беше, като мехлем на рана. Дупки от всякакъв калибър, и две коли за целия участък.
Вакарел - Нови Хан определено също е супер отсечка, сравнително широк и ненатоварен път. И така по пътя на логиката тази част от
настоящото пътуване Нови Хан - Вакарел влезе в план програмата за следващата седмица.

Седмицата между двете пътувания беше изпълнена с много положителни емоции, от всякакъв характер и то самото начало.
Имаше и лек "инцидент" - спукана гума на паркинга?!? Последва смяна по бързата процедура в обедната почивка -
60лв. назад и с газ и кеф напред! Както вече казах веригата ми е за смяна и започнах да чувам странен шум...
Реших, че така или иначе трябва да се смени и си поръчах комплект пиньони и верига от NHM. С идеята
да сменя веригата сега, а пиньоните на пролет. Преди да пристигне новите части реших все пак да погледна веригата -
еми малко се е разтеглила. Опънах я за 5 мин., шума изчезна и смяната остана за "ако се наложи".

В това време малко по малко моторите на паркинга се множаха:




Не се размина и едно тандемно посещение на Панчарево, естествено по панорамия път през Симеоново.





Активен
enter
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Jawa 250 - 1958 / Yamaha XT600E 2001
Публикации: 317



« Отговор #1 -: октомври 16, 2018, 16:57:38 »


И така маршрута е маркиран, багажа стегнат, мотора приведен в пълна бойна готовност. Приятелите ми и плажния аутфит вече ме чакат
на морето. Значи можем да се позабавляваме - Събота е и съм сватбар, един ден преди началото на дългото, голямо пътуване.

Неделя сутрин - време за началото!
В 7:50 закуска под лъчите на новия ден, готов да се изгубя нарочно по пътищата на родината.



И както вече споменах основната идея на това пътешествие е самото пътуване, а не толкова пристигането. Сентенцията от книгата
заседна в съзнанието ми още първия път, когато я прочетох. Цялата книга все още не съм я дочел, но явно още не съм готов...

Маршрута не случайно е избран максимално раздут, минаващ предимно по тесните второстепенни пътища.
Това гарантира много време за пътуване и размисли, ниска средна скорост и най-важното доставящ максимално удоволствие от преживяването.

Ето го и него: София - Черноморец по карта: 524км - 8ч. 45мин. Реалното време около 10 часа с почивките.
София - Нови Хан - Вакарел - Панагюрище - Красново - Труд - Първомай -
Горски извор - Минерални бани - Хасково - Харманли - Тополовград - Елхово - рт. Ханчето -
Варовник - Крушевец - Ново Паничарево - Приморско - плаж Алепу - Созопол - Черноморец


Началото на пътуването беше повече от перфектно - супер време - слънчево, но все пак хладно, просто разкошно за път.
София - Панагюрище е не натоварено и изключително красиво трасе минаващо през Средна гора.
Завойчета, китните селца, както и многото зелинина и гледки към Рила и Родопите го направиха любимо за мен.
Време беше за първото зареждане (по план 3 до морето), на бензиностанцията в Панагюрище се заговорих с колега моторист.
След като му обясних на къде съм тръгнал и каква е идеята на пътуването ми предложи лека променя в маршрута.
Вместо директно към Хасково и Харманли, да свия от Горски извор към Минерални бани - "20 км по-дълго е, но е по-красиво
със завойчета - иначе е прав път в поле...". Нямаше как да не включа тази обоснована промяна в плана.

От Панагюрище пътя продължава към Красново, Беловица и покрай яз. Пясъчник към село Труд. Този път вече ми е познат от
прибирането от яз. Доспат. Пътя е приятен и широк (за междуселски) път и отново без много трафик.
От Труд се качих на магистралата за да избегна Пловдив, а и да спестя малко време. До отбивката за Плодовитово и Първомай
карах по нея, а така и така съм на магистралата поне да видим колко може. Не може много... - топ спийд 130, до 120 всичко
се случва равномерно и без особенни напрягания. От 120 до 130 му трябват часове...., малко преувеличвам, но определено не
може много повече. За картко по магистрала става, няма кой знае какви вибрации и нестабилност, но за по-дълго ще е неприятно.
Развам се, че минах по пътя през Горски извор. Красив и спокоен път със завои и изкачвания.

В 12:21 бях пред монумента на „Света Богородица“ над Хасково. Ето и няколко снимки, първите от началото на пътуването:





Жегата вече беше повече от досадна, а аз бях изморен и гладен - време е за презареждане.


Имах още доста път и до Елхово карах без почивки. До Тополовград пътя е сравнително скучен - поле и жега.
От Елхово свих по пътя за Средец, там е по-интересно, но същинската част дойде от отбивката на рт. Ханчето.
Един десен завой и вече си в Страндажа!
Пътя изведнъж става тесен, малко по-късно вече е осеян с дупки, а след още километър вече е само камъни

И за да не пиша само празни приказки, колко е хубаво - ето малко материал:





И два видео материала за разкош




Така изглежда малка част от маршрута в Странджа, която ми стана любима. Хубавото е, че следващите 40 километра
всичко изглежда по същия начин. Без населени места, без трафик - само природата и прашния тесен път.
Разминах се само с 2 камиона пълни с дървен материал и един джип до Варовник. Голямо удоволствие беше да покарам
по този път, особенно след жегата в равнината. Оцених възможностите на машината - т.е. да е меко казано безразлична
към пътните условия. Определено излязох зареден от тази отсечка - готов да помириша морето.
Края на лекия офроуд е също толкова рязък колкото и началото му. Включих се в главния път Бургас - Малко Търново.
Разликата - от 2-3 се преминава на 4-5 и разбирасе седнах да си почина малко на седалката.

Както казах, търси се максимално интересен маршрут - през Визица и село Българи (едно от последните четири нестинарски
села в България)? Да, но ще останат за следващия път. Мислих и този вариант, но става прекалено и нямаше да се
насладя - така че остава за следващия мото поход. И така от тясната отбивка посоката е към Бургас, но за по-интересно
след Крушевец, надясно през Ново Паничарево и Ясна поляна. Пътя е равен и прав, но въпреки това много приятен.
Особенно когато слънцето е вече зад гърба ти, температурите падат до 23 градуса, а морето е все по-близо пред теб.
И така подминавам Приморско и с най-големия ентусиазъм се оправих към плаж Алепу или още Шофьорския плаж!
Още миналата година беше залегнал в план програма за посещение и сега нямаше как да се размине.

Определено не се разочаровах.


Мястото е точно каквото си го представях и снимката е правена от пътя.
Имах няколко километра с прекрасна гледка и мирис на море - от самия път!
Много ми хареса как хората ти махат и се радват, не бързат за никъде...
Въпреки, че "бесния" мотор не е от най-безшумните се старая да не притеснявам
хората с излишни арии (Ария - отличава се с красиви и изразителни мелодии...)
Аз не харесвам да ми бръмчат за щяло и нещяло на главата и гледам и аз да се съобразявам!

И така малко след 18:00 часа бях в Черноморец - изморен и щастлив!
Без поражения по задните части (бех се подготвил психически за нещо мноооого по-зле) .., но със сванат гръб.
Следва настаняване (тук имам какво да напиша, но ще се задоволя само с напускането), душ, нови дрешки,
джапанки и право към кръчмата да си видя групата!

И така няколко дни: плажове, кръчми, изгреви, залези...

Били сте на море няма какво да ви обяснявам:







Като "порастна" ще си купя такова чудо, но за по-голям мотор и ще си тягля едно хвърчило за разкош




Да отбележа нещо много важно!

Бях отседнал в тази къща за гости:
Черноморец - ул. "Славянска" 28 при Димитър и Величка
Уникално обсужване, в най-мизерния смисъл на думата.
НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ на никой!
Няма хавлия, няма тоалетна хартия, няма сапун в банята... Не съм "случаен" и съм подготвен, но въпроса е принципен!

Уточнението за напускането беше повече от уникално:

" - Ами утре до 8:30 трябва да сте напуснали..."
" - Как така до 8:30?!?!?:
" - Еми така!"


Еми щом се налага, добре. В 06:00 мотора вече загрява на средни към високи обороти, да не вземе да загасне случайно ...

И защото никой не може дори да си помисли да ми развали кефа - с леко мръсна газ напред към изгрева!




Прибирането отделно, че много стана...
Активен
FozY
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: www.sites.google.com/site/fozysite/home
Публикации: 1252


R1200GSA; XVS650


WWW Ел. поща
« Отговор #2 -: октомври 17, 2018, 07:51:30 »

Имаш талант



Активен
Vladi4
ниво 5
*****
Активен Активен

Мотор: 50сс, 150сс, 175сс, 250сс, 350сс, 750сс, 850сс, R 1100 GS, и сега BMW G 650 GS Sertao.
Публикации: 1800

Директор на ветрови превал.


Ел. поща
« Отговор #3 -: октомври 17, 2018, 08:34:10 »

Разкошно! Такива разходки и аз много обичам. Very Happy Ще Ви препоръчам два пътя към София без да ползвате магистралата, които надявам се ще ви харесат.
Примерно от Родопите се движите към магистралата от към Велинград, Варвара, или от Септември.
Минавате Виноградец и пред Церово се качвате на магистралата на пътният възел там. Това е стандартният маршрут за леките коли към София. За нас е друг маршрута!
Вариант едно. Продължавате над магистралата и минавате през Церово. В центъра на Церово отбивате надясно към Мухово и през стената на яз Тополница и Мухово продължавате по прохода към София. Този път ще Ви изведе на старият път Белово-София между Мирово и Ихтиман. Разкошен път и проход през Средна гора със сравнително добър асфалт. Става даже и за пистарки. Very Happy
Вариант две. След Виноградец отбивате наляво към Славовица. Минавате направо директно през Славовица и продължавате към Горно Вършило. На влизане в Горно Вършило гледайте за табела за София-наляво. Карате по този път към Долно Вършило и точно преди да се качите на магистралата свивате пак наляво успоредно на магистралата на запад към София. Този път е стария римски проход Траянови врата. Самият път минава под и над магистралата и по край крепостта Траянови врата (на римски "Щипон"). Пътят излиза малко преди Мирово на старият път Белово-София. Пътят е асфалтов и тесен, не е много добър, но за ендуро и за туристически мотори е идеален. Определено не става за пистарки. Very Happy
Следващият път, когато се завъртите по нашенско през тази част на България пробвайте тези два пътя. Надявам се че няма да останете разочарован. Very Happy
« Последна редакция: октомври 17, 2018, 08:36:20 последно от Vladi4 » Активен
enter
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Jawa 250 - 1958 / Yamaha XT600E 2001
Публикации: 317



« Отговор #4 -: ноември 12, 2018, 15:23:03 »





Vladi4: непременно ще ги тествам!
Част от маршрутите, за които говориш вече ми ги препоръчаха и са в списъка за следващи разходки.


Oбиколил съм голяма част от "по-популярните" дестинации в България и ми беше интересно как сменяйки
единствено маршрута  откриваш една нова България. Не по-хубава или по-лоша просто различна!
И въпреки, че нямаме много общо с америка ще си позволя няколко лирически отколонения.
Цитатите са от същата книга, която е издадена 1974 и не е особенно актуална към днешна дата...


...всеки път гледките биваха великолепни, а ние напускахме пътя, изпълнени с чувството за отмора
и наслада. Правехме това много пъти, преди да проумеем онова, което би трябвало да е очевидно:
тези шосета са наистина различни от главните. Целият ритъм на живот и хората, които живеят край
тях, са различни. Те не са тръгнали за никъде. Не са прекалено заети, за да бъдат внимателни.
Прекрасно знаят, че нещата са преходни. Другите, отишлите в градовете преди години, както и
загубеното им поколение, са забравили напълно тия неща. Откритието бе истинска находка. Чудел
съм се защо ни бе нужно толкова време да проумеем това. Виждахме го и все пак не го виждахме.
Или по-скоро бяхме приучени да не го виждаме. Свикнали може би да мислим, че истинският живот
принадлежи на столицата, а всичко това тук е просто отегчителна провинция. Беше объркващо...
Но веднъж проумели, разбира се, нищо не можеше да ни откъсне от тези пътища през уикенди, вечери,
отпуски. Станали сме пристрастени мотолюбители на второстепенните пътища и открихме там неща,
на които човек се учи от опит.

...пътуваме цели мили, без да видим друго превозно средство, после пресичаме някоя федерална
автомагистрала и гледаме колите, нанизани броня о броня до хоризонта. Вътре начумерени лица.
Плачещи деца на задната седалка. Все ми се ще да би имало някакъв начин да им кажа нещо, но
няма, защото те се въсят и, изглежда, бързат...


"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", Робърт М. Пърсиг.

Край на цитата!


А сега да ви върна към онзи огнен Септемврийски изгрев, с който си взех довиждане с морето и от скалите
до Черноморец посрещнах началото на завръщането.



Дойде време да се разделим с кумците, с които изкарах това, много хубаво море. Моята крайна цел беше
Карлово, нямах желание да стигна до там по най-правата възможна линия и определено не бързах.

Маршрута беше начертан предварително, в тази предразполагаща обстановка:



Еми няма как да не е добър, а и малко разточителен, минаващ през Карнобат и Сунгурларе...
Ще разделя прибирането на два етапа, че Google трудно се справя с толкова "начупени" маршрути.

И така стартираме с: - Черноморец - Трявна 294км. - 5ч. 55мин. Реално - около 9ч. 30 мин.

Отново главните пътища са сведени до минимум, а именно:
Черноморец - Братово - Трояново - Аспарухово - Детелина - Карнобат - Мъдрино - Сунгурларе - Мокрен - Медвен -
Жеравна - Раково - Каменари - Марян - Елена - Ребревци - Плаково - Начовци - Вонеща вода - Бирария Трявна



Стартираме с едно кафенце, закуска, швепс (че нямаха шейк бабан...) и съм готов за "излитане".  Времето е
приятно хладно, слънцето срамежливо се подава между облаците. На кратко - едно свежо морско утро.
Време само за мото приключения!

Километрите започнаха да се нижат един след друг. След като подминах Горно Езерово останах почти сам на пътя.
А след Братово е черен равен асвалтов път в перфектно състоение! Спрях за да го снимам, че не се случва често.



И като по-голям почитател на начупените терени бях още по-впечатлен от правата между Равнец и Трояново.
Нов идеално прав път в това "вълнисто" поле... единствения проблем бяха черните облаци идващи срещу мен.



И както няма пълно щастие, така и пейзажа между Трояново и Детелина (а може и малко след това) рязко се промени.
Редуват се чисто нови участъци с такива в състоянието от долната снимка, а в допълнение изкопи, пясъци, камъни...
С две думи много интересно стана - прав, седнал... Подскачах си и тренирах за каране в неутъпкан пясък и камъни.





Излизането от Детелина е с едно много приятно изкачване и неприятен дъждец. Подминах Карнобат и времето взе
да се пооправя - дъжда спря и стана по-добро за каране. Вече ме топлеше мисълта за следващата ми междинна
точка - Сунгурларе. Посрещна ме с облаци, кал и разкопани улици... Ракия не пих, но направих две снимки.



Време беше за кафенце и почивка, а най-подходящо е в Жеравна. Ходил съм веднъж там и исках да я видя отново.
Краката ми вече бяха подгизнали и се надявах времето да се оправи. Пътя до Жеравна минава през селата
до Мокрен, а от там по главния път за Търговище. И ето я Жеравна на хоризонта.



Спирам на центъра с ясната цел да си намеря кафе и нещо за хапване.



Оказа се, че магазинцето на центъра не работи... Но пък причината беше весела и след малко ще я видите.
Не до там любезните (най-вече една към друга) баби пред магазина ми показаха кафе автомата и се
наложи да се задоволя с това кафе. Смених мокрите дрехи и зачаках да се случи нещо... Докато се любувах
на спокойствието и красотата, което предлага Жеравна направих и няколко снимки.




За хората, които не са били в Жеравна - всичките снимки са правени в радиус от 30 метра...
А има още много какво да се види! Къщите-музеи на "Йордан Йовков", "Сава Филаретов", "Руси Чорбаджи",
както и църквата, и старото класно училище са част от архитектурния ансамбъл, който предлага градчето.

Незнам защо, но тази година ми върви на сватби... не ми се размина и една в Жеравна.



Нямаше как "намокрих джуките" за здравето на младите и се ориентирах към тръгване, да не стане интересно...
Прекарах доста време в Жеравна, бях пойзсъхнал, отпочинал и гладен. Напълно готов за следващата междинна
точка - град Елена и по-конкретно една кръчма там! Пътят ми минава по междуселските пътища и открива
много красиви гледки. За тази гледка нямаше как да не спра за снимка - пада се меджу Нейково и Райково.
В тази част планината е по-полегата и много приятна за каране.



Църквата в село Палици също ми привлече вниманието и съответно нямаше как да остане не заснета.



От там през Чакали и Марян, дирекно към Елена. Паркирах пред кръчмата и тъкмо да се отпусна - заваля...
Препаркирах на сухо и вече можеше да си вали колкото иска. Тук вече гласувам с две ръце за тази кръчма!
Домашният им сладолед е топ изпълнение, а и са запазили качеството от последното ми посещение.
 


Ще направя една препратка за имената на селата в Еленския и Габровския край (а може и в други).
Има много села завършващи на овци - Яковци, Руховци, Бояновци и т.н. Според информацията ми имената 
им идват от местата, на който са били отглеждани на Боян овцете - Бояновци, на Донко овцете - Донковци.

А като стана въпрос за Донковци... Докато обядвах, се "похвалих" къде се намирам и веднага получих заявка за
две порции еленска пастърма от едни семен комплекс в Донковци. Пътя ми така или иначе минаваше от там, а и
съм фен, пройзводител и консуматор на този деликатес. Нямаше как да не отида, най-малкото за обмяна на опит.

Историята за двете порции е интересна, но има много предистория, която ще ви спестя. Та комплекса е намерен
"порциите" под формата на две филета са в куфара, заедно с едно парче еленски бут от механата в Елена. Бута
още не съм го тествал, но филето беше много добро. Една идея по-добро от моето. Заговорихме се със собственика
на комплекса за забележителностите в района и стана въпрос за водопади. Веднага наострих уши, и тръгнах към
по-близкия. Хареса ми, че ще се отбия още малко от "главния" път. На картата се виждаше и път, по който мога
да се добера до главния без да се връщам много. И така напред към водопада в Ребревци! Явно нещо не съм
разбрал точната дестинация... В последсвтие се оказа, че май е било Руховци... Руховци, Ребревци- върви ги
разбери тези овци... Най-вероятно съм търсил Христовския Водопад до Христовци и Руховци.
Та той остана за следващото посещение в района, а аз минах по моста над яз. Йовковци и продължих към Ребревци.



В Ребревци видях баща и син, които поправяха една стара порта. Попитах за водопада..., а отговора започна с
"Ти как изобщо ни намери?" Нормалната реакция... Поговорихме малко и се оказа, че водопад няма но две реки
се вливат една в друга и има нещо като водоскок. Не било далеч, но пътя бил лош. Така и така съм там поне
да го проверя. Пътя вярно е кофти с едни средно големи камъни, които се гънат под гумите и кормилото
подскача весело над тях. След 10-тина минути "езда" стиснал здраво зъби, за да не ми изпадат пломбите се
озовах до един поток разливащ се по широка, леко стръмна и доста гладка скала... Направо се видях как се
хлъзгам и... всички екстри. Прецених, че не ми е писано днес да видя водопади и с 10 маневри обърнах пред
скалата с ясната представа, че този път съм победен, но ще се върна подготвен да я превзема.
Гледката по пътя навръщане изглежда така, а и на слизане изглеждаше по същия начин...



Поздравих отново хората, които ме опътиха и всеки продължи със заниманията си. Аз хванах по черния път към
главното шосе. В началото му има много хубаво изкачване с гледка към язовира. Видях по картата, че продължава
през една горичка. В началото прилича на този от снимката по-горе, но с всеки метър ставаше все по-непроходима.
По едно време пътят просто изчезна в храсталака... определено не ми се връщаше обратно, а и още едно "поражение"
в рамките на 30 мин. ми идва много. Отворих отново GPS-а и се оказва, че все пак съм на правилния път и остават
около 150-200 метра. С леки маневри и огромно удовлетворение се озовах отново на главното шосе. Този път доволен
от малката победа, която бях спечелил. От тук продължих към Плаково с идеята да се включа в главния път
Велико Търново - Килифарево - Гурково. На центъра на Плаково нещо се обърках и вместо да вадя телефона от джоба
и да гледам GPS-а, фиксирах една засукана руса "кака". Плиближих и да, оказа се супер.....яка.....мацка.....
На обяд в кръчмата видях, че има по-малък път излизаш след Килифарево и търсех него. Нямах голям шанс да ме насочи
правилно, но и да не беше го направила поне нямаше да ме е много яд. Предисловето на разговора няма връзка с
историята, така че към същината на въпроса.


 - А от къде е пътя за Трявна?
 - От тук е пътя през Килифарево, а с малко си подминал отбивката по-надолу, до моята къща.
Пътя е по-разбит, но е по-пряко, а ѝ по-красиво.
(Как ме усети от първия път какво я питам незнам... но веднага разбрах, че ще се върна да ми подруса малко)
 - А ти от къде си?
 - От Карлово съм.
 - Това е много далече, какво търсиш тук?!?
 - На разходка съм... (не "посмях" да и обяснявам от къде, през къде и за къде пътувам...)
 - Щом ти се разкарва и си щастлив, добре.


Разделихме се, а аз останах с едно много приятно чувство от тази среща. Включих се в главния път след Нацовци
и с мръсна газ към Трявна. За съжаления след точно 3 минути зарося, завоите станаха големи, плавни и хлъзгави.
Т.е. тировете бяха по-бързи от мен и то осезаемо - много неприятна комбинация. До разклона към Трявна от
Вонеща вода са 10-тина километра, но определено ме натовариха физически и психически. След този напрегнат участък
си починах, подминавайки малките селца преди Трявна. Дъжда се засилваше, започвах да се мокря все повече, но не
ми се спираше. Надявах да спре и това стана, но малко преди Трявна. Вече бях подгизнал и гладен, а и часовника
сочеше 17:30. Време беше за топла шкембе чорба. Мотора е надлежно паркиран пред "бирария Трявна", а аз си чакам
шкембето в тази обстановка.



Доста преди да заседна в кръчмата ми мина идеята да удължа и времето и километрите с още един ден.
Попитах сервитьора за подходящо място за отсядане с място за мотор. След един телефонен разговор вече имах
запазена стая в хотела на центъра на Трявна с уговорено парко място. При това положение веднага менюто се
разшири с една биричка... И сякаш и времето ми се израдва, след няма и 5 минути слънцето отново изгря.
Време беше да се настаня и освежа в хотела, а така изглеждаше мотопарка пред него.





В общи линии много приятно време само за разходка из Трявна преди вечерята. Такава я видях аз:







И един лек преход към вечерта - цветя, рози и букет от ароматни хмелови напитки.



Вечерта завърши в компанията на тези ароматни красавици.



Активен
enter
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Jawa 250 - 1958 / Yamaha XT600E 2001
Публикации: 317



« Отговор #5 -: ноември 12, 2018, 15:25:54 »


Сутринта е повече от разкошна - свежа и слънчева. Стегнах багажа, направих една разходка и бях готов за тръгване.
Особенно след кафето на пясък изпито пред емблематичната часовникова кула в старата част на града.



За днешния ден остана прибирането от Трявна до Карлово 195км. - 4ч. 38мин. Реално - около 8 часа.

Трявна - Габрово - Комплекс Люляците - Батошевски манастир - Кръвеник - Априлци - Троянски манастик -
Троян - Беклемето - Карлово


И така денят започва с хубаво време и очакването да е ѝ по-добър от предишния. Зареждам догоре и към Габрово.
Този път ми е познат и само чаках удобен момент да го мина на мотор, много e приятен за спокойна езда.
Всеки път когато минавам през Торбалъжи се сещам и за проловутия Габровки хумор. Този път не спирах за разходка,
но все пак направих една почетна обиколка на централната градска част. Ислушах няколко марша по случай 6-ти
Септемви и продължих към село Кръвеник. На изхода на Габрово останах много впечатлен от тези съоръжения.





Както си карах отнесено по пътя към Музга ми се стори, че главния път продължава вляво. След известно време
стигнах до комплек Люляците... няколко мацки (са били преди има няма 40 години) ме изгледаха странно и разбрах,
че не съм на правилния път. От там на обратно през Врабците и по стария път. Някъде около Дебел дял настигнах
малка бяла кола, която се движеше по-бавно от мен. Нямах бърза работа, пътя е доста тесен (две коли се
разминават задължително с отбиване...) и не ми се рискуваше да "не ме видят". Изминахме има няма 300 метра
един зад друг и колата отби за да ме пусне, поздравих и газ напред. В Гъбене спрях да "докладвам" до къде съм
стигнал, а и да видя на къде ми продължава пътя на GPS-а. През това време бялата количка ме изпревари отново.
Така се изпреварвахме още няколко пъти, но на правата в местността Лъгът нещо много се захласнаха по пейзажа и
се наложи да ги дръпна по-сериозно с дистанцията. Подминах Керамичевци и весело си "папърках" из Попска. В този
момент случайно забелязах табелата за Батошевски манастир с пояснението 3км. Десен и към манастира, пътя е
тесен, стръмен и много приятен. Паркирах пред една огромна църква на самия край на пътя. Бях меко казано впечатлен
от размерите и състоението на целия комплекс. Ето малко снимки за да се впечатлите и вие.





И още нещо, заради което специално проверих дали не е фото тапет - чист оригинал си е!



Малко повече за манастира може да прочетете тук или на място в самия манастир.

Тъкмо се готвех да потеглям и по пътя се зададе бялата количка... същата от преди малко. В нея пътуваха
двама немци - мъж и жена, тръгнали на разходка из България и стигнали до Батошевския манастир...
Какво толкова им харесва в тези забутани места в нашата родина незнам, но бяха много доволни! Места,
които на нас - местните, ако изобщо ни правят впечатление, то обикновенно е свързано с презрение...
Ама какво им разбира главата - глупави немци. Отново се поздравихме, този път очи в очи и всеки по своя път.

В общи линии по целия път имах теми за размисъл, някои стари, други нови, а трети подродени от няколко
изпреварвания и няколко случайни събития. И така към Априлци за да видя любимия балкан от северната му страна!
Средната част на Стара планина ми е любима и гледката от "моята" южна страна е страхотна. Но с радост открих
и че северната страна е не по-малко красива, особенно на пролет. Ако имате възможност посетете я или най-малко
я вижте около Април месец. Далечните бели върхове на Ботев, Купена, Марагидик са невероятни и контрастират
уникално със зеленитана пред вас. Това е едно от топ погледните ми места в тази част и още едно бонус .
И така подминах Кръвеник - село с много интересна история, център на Априлското въстание за Централна
Стара планина. Спрях за почивка на "Кръста" в Априлци. Имаше мъгла, но много добре знам колко е красиво
зад нея. Следващия път на по-добро време.



От тук към Троянския манастир, късен обяд в Орешак, следобедно кафе в Троян и също толкова лежерно към
Беклемето. Предпочитан от мен проход, както с ретро Явата, така и с новата бангия. Отново направих от онези
разточителни почивки придружени със снимков материал.






Бях към края на заплануваното пътуване, с изтръпнали рамене, физически уморен, но психически зареден.
Опънах се на поляната, да си снимам краката (че е модерно) и след като възвърнах физическия баланс
продължих към Карлово. Пристигнах по план и всичко беше супер - бях се наситил на карането на мотор и имах
нужда от почивка. За тези над 1100 км. нямах никакви инциденти и проблеми, както с мотора така и със себе си.



Изключително съм щастлив, че успях да направя първата крачка към този тип пътувания - "от никаде за никаде"
(или не...). За мен това е една сбъдната мечта, която ще дава живот на нови мечти!


Ще завърша с нещо емиционално, защото за мен "поддръжката и експлоатацията" са такива.
По време на пътуването имах възможност да размишлявам над много въпроси, но това май остана като най-важното.

"
...Светът се случва в теб и само той има значение.
От всичко най-важно е ти да си щастлив!
И да, няма значение дали знае целият свят или знаеш само ти...
"


От мен толкова!


« Последна редакция: ноември 12, 2018, 16:04:58 последно от enter » Активен
nik1234
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha Virago 1100
Публикации: 314



Ел. поща
« Отговор #6 -: ноември 12, 2018, 19:03:15 »

Браво, добра история и хубави снимки. Mad
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Да се изгубиш нарочно... в България с мотор 2018

Отиди на:  

WebMoto.bg - борса за мотори, части, аксесоари, екипировка, гуми



Страницата е създадена за 0.846 секунди с 21 запитвания.