Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Приключение из Карпатите 2015
Страници: [1] 2   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Приключение из Карпатите 2015  (Прочетена 5610 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« -: август 10, 2015, 09:26:09 »

Отдавна ми се въртеше в главата, че е време да минем през Трансалпина и да посетим мината в Турда и отново да се пошляем из прекрасните Карпати. Имахме отдавна уговорка с Ivobivo без фиксирани дати, и в последния момент уточнихме 30.07 - 02.08.2015 г. Направихме резервации за хотелчета за три нощувки и трима човека, Аз, жена ми Петя (главен организатор) и Ivobivo. Както обикновено в Румъния е трудно да си намериш места за спане в последния момент за петък и събота, пък ние имахме изискване и да има място за моторите тоест дворче. В крайна сметка намерихме това което търсихме и резервирахме. Оказа се, че на нито едно от местата не разполагат с единични стаи, но пък може двойната да се ползва за единична срещу малко по-висока цена. Впоследствие - буквално деня преди тръгването Жорката, който ми е комшия по гараж реши, че и той ще се включи. Петя писа през букинга, че иска да направи единичната стая двойна, но разбира се отговор нямаше до тръгването ни на следващия ден. Предположихме, че няма да има проблем тъй като единичната стая на Иво е реално двойна. Ако не - му казах на Жорката, че ще спи на моторите, че да ги пази Smile. Избра си моя мотор като най-удобен.
Сега да ви представя малко участниците: Аз и жена ми Петя с Honda Varadero 1000, Ivobivo Suzuki GSX 750 F Katana, Жорката Suzuki SV 650.
Иво и Жорката не бяха пътували никога на такива големи разстояния  в чужбина, та за тях си беше кръщелно такова каране. Като цяло  имат достатъчно натрупан опит на две колела, не са новобранци в управлението на мотоциклет, но бяха чисти новобранци в пътуване из чужбина с мотоциклет Smile.
Петя, като основен организатор на повечето ни големи пътувания, беше набелязала определени места, които да посетим и заедно нагласихме маршрута по най-подходящия начин, като основно изискване беше, да се минат двата прекрасни Карпатски прохода - Трансфагарашан и Трансалпина. Програмата така се оформи, че две нощувки се очертаха в Sibiu и една в Craiova. Започвам да разказвам по дни.

Ден 1 около 585 км



Тръгването го планувахме рано сутринта, тъй като гонехме ферибота на Оряхово в 10:00 ч. Ако го изпуснем следващия беше в 12:00 ч. което не ни устройваше. В 7:00 ч. стартирахме от София - Люлин с Жорката. Иво щеше да се подвключи на Шел-а на Ботевградско шосе. Някъде към 7:20 ч. бяхме на Шел-а и без да слизаме от моторите само го забрахме и газ. Кратко спиране на Лукойл-а на широкото на Ботевград за пиш пауза и отново отпрашихме. Спряхме чак в Мизия да заредим преди да излезем в Румъния. Класирахме се овреме на ферибота, някъде към 9:30 ч. Билетите нещо от рода на 6 лв. човек с мотор, пък двама с мотор 8 лв. За коли е значително по-дебело. Натоварихме се навреме, но явно чакаше още тирове и тръгна с близо половин час закъснение.



След като пристигнахме на другия бряг, без да губим време се екипирахме и потеглихме. Бях направил пътя да мине покрай Craiova, тъй като имахме лоши спомени от пътя през Caracal, но да ви кажа през Craiova не е по-добър. Пак друса, неравности на едно място една с едно Пежо ни изненада всичките като наби спирачки заради една каруца и буса пред мен за малко да я яхне, пък аз спирах аварийно покрай буса Smile. Бях нацъкал на GPS-а маршрута през селца преди Craiova за да не се ръгаме в града, оказаха се сполучлив избор - минава се през големи поля със слънчоглед и беше доста приятно. След това се включихме на главния път за Pitesti. Страхотна жега ни мореше по пътя, термометъра показваше постоянно 34 градуса, като на места вдигаше до 38 и това в движение. Малко преди Pitesti спряхме да хапнем малко miti-та (подобно на нашите кебапчета, но с друг състав и различен вкус). И друг път съм спирал в Румъния на крайпътни заведения да ям miti и винаги са били перфектни. Хапнахме, пийнахме починахме от страшната жега, платихме смешната сметка от 23 лв. за всички ядене и пиене на корем и се отправихме към следващата цел, манастира в Curtea de Argeş. Паркирахме точно пред входа до сергиите с джунджурии.



Църквата на манастира беше доста интересна с едни завити кули, едната на една страна другата на друга. Вътре в самата църква пак стенописите бяха завити на страни.



Дворчето на манастира едно китно и спретнато.







Тук се палеха свещите.



Църквата отзад.



След като разгледахме манастира, хапнахме по един сладолед и тръгнахме към прохода Transfăgărășan. На мен ми беше трето минаване, на Петя - второ, на останалите - първо. Спряхме за малко в самото начало за по снимка.



И потеглихме нагоре. Добре, че си возя оператор с мен на мотора Smile.



Стигнахме до стената на язовира Vidraru.





Едно камионче беше спряно срещу стената и разположих статива с апарата на него за обща снимка на компанията.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #1 -: август 10, 2015, 09:28:48 »



Потеглихме покрай язовира.







Приближавахме същинската част и започнахме да виждаме навесите над пътя.



Пътят е в прилично състояние, тук таме с дупчици.



Внимание, 5 км от пътя без мантинели.



Иво атакува завоите.



Огромно стадо с овце.



Стигнахме до небезизвестния водопад.



Иво го подмина, та се наложи да се връща.



И пак компанията пред водопада.



Долу в ниското се вижда как има паркиран спасителен хеликоптер.





Продължихме с изкачването, Иво се вижда няколко завоя по-назад.



Гоним тунела.





Невероятната природа.







Навесите над пътя.


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #2 -: август 10, 2015, 09:29:46 »





Стигнахме до тунела на 2000 м надморска височина и преминахме от другата страна, където времето беше коренно различно, все едно влизаш в друг свят. Мъгла не много гъста, и мокър асфалт. Тъй като не можахме този път да снимаме змиорката от горе, я снимахме на GPS-а. Намирахме се на 499 км от началото на пътуването.



И поехме от северната страна на прохода през мъглата леко надолу.



Иво и Жорката ни следваха неотлъчно.



Слизайки внимателно надолу по хлъзгавия мокър асфалт една унгарска спортна Тойота и едно словенско Ауди решиха, че са много бързи и изпреварваха наред в завои почти без видимост. Освен да се молиш да не те срещнат, няма какво друго да направиш в този случай. От там до края на прохода миришеше на изгоряло феродо през цялото време и си мислех, че тези двамата ще ги намерим в някоя пропаст с изпуснали спирачки. Колкото по-надолу слизахме, толкова по се раздигаше мъглата.







Пътят продължаваше да е мокър.





Вече сме в по-ниското.



Зъберите забулени в мъгла.



Изведнъж на един завой стадо от овце и прасета изскочи на пътя. Дръпнах леко вляво и спрях сравнително плавно, но Иво явно не можа да спре толкова плавно и усетих как страничните куфари ни се отъркаха и паркира до мене Smile. Обещах му да му дам да търка после ожуленото ;). В интерес на истината не си личеше хич даже.





Имаше паднали скали отстрани на пътя.



Вече бяхме почти в подножието.



Оставаха още малко километри до хотел GreenHouse, Sibiu в който си бяхме резервирали стаи. Намерихме го елементарно лесно с GPS-a. Беше на точното място. Човекът много отзивчив, нямаше никакъв проблем, да преправи едната единична стая на двойна. Хотела приличен чист и добре поддържан. Има голяма дървена порта от едно време и малък двор, в който спокойно си оставихме моторите. Входната врата се заключва и няма никакви проблеми.



Преоблякохме се, изкъпахме се и човека каза, че ще ни поръча такси да ни закара в стария град да вечеряме, цената била около 8 леи, което е нищо разделено на 4 човека. Нямаше смисъл да се ръгаме пак с моторите. Пред хотела имаше къщичка с покрив и прозорче направено като око, което е типично за Sibiu.



Ето го и портала на хотела, изглед откъм портата.



Таксито ни свали за нула време и за цена от 9 леи до малкия площад Piata Mica. Карат като бесни в Румъния и хич не внимават, не знам как не се удрят. Беше вече доста късно и нямаше време да се разглежда много много, но все пак успяхме с лъвски скок да заемем една маса в едно от препълнените заведения. Оказа се, че въпреки четвъртъка си беше доста пълно и трудно можеш да си намериш места. Заведението беше прилично, бързо носеха поръчките, но и цените вече не бяха като на крайпътното, все пак си в стария град на Sibiu. Донесоха първо пиенето, бира Ciuc.



И малко по-късно останалите манджи и салати.


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #3 -: август 10, 2015, 09:31:39 »

След като хапнахме беше станало след 23:00 ч. и на бързо нащракахме малко нощни снимки из стария град на малкия площад.





Отсреща се вижда моста на лъжите. Ако стоиш на него и говориш лъжи ще падне. Ако не се лъжа това е първия железен мост в Sibiu.





Почнахме да обикаляме по малките улички да си търсим такси. Да ама не - няма. Вървяхме по една малка вътрешна уличка, където нямаше живо пиле. В този момент се чува рев на двигател и излита едно такси Дачия от нищото. Махнахме му и наби спирачки. Един младеж беше вътре, показахме написан адреса на хотела и бързо отпраши натам. Прибрахме се, и легнахме да почиваме. На следващия ден ни чакаше доста обикаляне.

Кратък видео клип от Трансфагарашан можете да видите в Youtube на адрес: https://youtu.be/OJdzNmBNREM

Оригинал на същото видео с HD резолюция може да видите тук: http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Romania_30_07_2015/&file=Transfagarashan.mp4

Ден 2 около 307 км



Станахме около 7:00 ч. и тръгнахме експедитивно към 7:30 ч. като решихме да пием кафе и да закусваме на първата бензиностанция. Да но тя се оказа на 70 км по магистралата за Sebes. Жорката леко на изпарения стигна до там Smile. Но това е нещо нормално 70 км преди закуска да направиш Smile.



Сипахме бензин, хапнахме по нещо от магазина и се отправихме към солната мина в Turda. Както обикновено из Румъния се пътува бавно заради огромния трафик, колони от коли по пътищата и много населени места. Криво-ляво успяхме да достигнем целта. Места за паркиране нямаше и ни настаниха на тротоара.



Тъй като прикапа по пътя, се наложи да сложим дъждобрани, от които се оказа, че няма нужда. Този ден беше облачно и нормални температури 20 - 25 градуса, перфектно за каране на мотор. Жорката събува дъждобрана.



Входа на мината.



Били сме и в солната мина на Slanic и по принцип си мислехме, че и тази е нещо подобно и се слиза много надолу под земята, но тази не е толкова дълбока. За сметка на това е по-облагородена. Честно казано на Slanic мината ми допада повече от тази. Тръгнахме по един коридор надолу и стигнахме до помещението, където е подемния механизъм с който са изкарвали солта. Той е бил задвижван от коне.





След като слезете още малко надолу по тунела се озовавате в горната част откъм тавана на самата галерия, която в сравнение с галериите в Slanic е едно нищо.





Долу се вижда виенското колело и отсреща едното от двете стълбища.





Тъй като имаше голяма опашка за асансьора, решихме да слезем по стълбите до долу. Стълбите са с много тесни стъпала и са дървени и мазни от влагата, Петя даже се подхлъзна на последното стъпало и за малко да стане беля. От долу имаше хубава гледка към висулките от сол на една от наклонените стени.




« Последна редакция: август 10, 2015, 11:00:28 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #4 -: август 10, 2015, 09:34:17 »

Това са двата отвора през които са вадили солта.



Под основната галерия има още една която се е образувала естествено при срутване и съответно се е образувало малко езеро на дъното и.



В основната галерия има много забавления за децата, заведение за хранене и пиене и др.

Шахтата на асансьора и стълбището.



За езерото пак се слиза по стълбище или с асансьор. Долу е направено много интересно и има лодки под наем.





Има интересни беседки с подходящо осветление.



И остатъци от стълбове за ток от едно време.



На снимката се вижда отвора към галерията с езерото.







Има и мостче до средата на езерото.



И малки статуи от сол.



На връщане решихме да си чакаме и двата асансьора. Този от езерото събира 4 човека и става малко по-бавно. После основният, който те изкарва от галерията събира 7 човека, но пък и той е по-натоварен, но за 10- тина минути се качваш горе. Разходихме се по сергиите да вземем по едно магнитче и се екипирахме за тръгване. По обратния път Петя снима из красивите малки градчета.

Turda:











Aiud:










Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #5 -: август 10, 2015, 09:35:27 »

Teius:







И достигнахме следващата ни точка Alba Iulia.









Целта беше Cetatea Alba Carolina - старинен град във формата на петолъчка, нещо подобно на нашия Царевец, но по-голямо и по-добре поддържано.







300 направено от цветя.



Reunification Cathedral в Cetatea Alba Carolina



Дворът на Reunification Cathedral в Cetatea Alba Carolina





Това е схемата на градчето.



Странно дърво под наклон.



Площадът





Уличките





И Петя с бронзови фигури.







Трябваше да хапнем нещо, и понеже от една количка за сандвичи миришеше хубаво, решихме да си вземем от там, като се оказа, че сме се прецакали, защото само миризмата беше хубава Smile. После седнахме на по бира в едно от многото заведения на самообслужване. Наблизо печаха от типичния Трансилвански козунак с дупка и взехме един да го хапнем набързо.



После продължихме разходката из комплекса. Много интересно решение за дървета с цветя.



Иво по средата на изригващи от земята фонтани.



Разцепена камбана.



Порта с действащ вдигащ се мост със синджири.




Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #6 -: август 10, 2015, 09:37:41 »

Монумент



И отново прекрасни алеи за разходка в ниската част.







Триколка направена на саксия.



И пак бронзови фигури пред сграда на която пишеше университет.



Бронзов макет на комплекса.



И групата на фона на Cetatea Alba Carolina.



Фонтаните на Parcul Unirii.





Времето беше мрачно и с изгледи да завали, облякохме дъждобраните и се отправихме към следващата цел, която беше в покрайнините на Sibiu и представляваше нещо като нашия Етър край Габрово -  комплекс Astra Sibiu. Оставаха 70 км магистрала и трябваше да стане бързо. Да, но малко преди Sibiu ни запука дъжд и то доста силен, затова спряхме под един мост за съгласуване на програмата и се отказахме от Astra-та. Ще е някой друг път в хубаво време. Прерутирах GPS-a да ни кара директно в хотела. Прибрахме се и решихме да се изкъпем и да се пооправим пък дано спре. Така и стана, дъждът почти спря, приръмяваше тук-таме. Хванахме си пак едно такси да ни свали до стария град. Планът беше да минем по светло и през стария Sibiu.
Първа спирка беше големия площад Piata Mare, където се оказа, че има рок концерт.





Много очички на покривите.



Palatul Brukenthal.


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #7 -: август 10, 2015, 09:38:43 »

Петя беше прочела, че може да се качим в часовниковата кула и така и сторихме. Гледката си заслужаваше, а таксата беше символична.

Изглед от Turnul Sfatului към големия площад в Sibiu.





Изглед от Turnul Sfatului към малкия площад в Sibiu



Вижда се Biserica Evanghelica.



Изглед към моста на лъжите от часовниковата кула в Sibiu.



Изглед към Sibiu.







Иво и Петя, вътре в кулата.



Часовниковия механизъм.



Стълбището вътре в кулата.



После слязохме и тръгнахме на разходка - първо малкия площад.







После Biserica Evanghelica Sibiu, за която имаше вход и не влезнахме.



Местна ковачница.



И метални розички.



От Горния град (Orasul de Sus) към Долния град (Orasul de Jos)





Pasajul Scarilor в Sibiu, това чудо на строителството е свързвало долния с горния град, предполагам има стълбички вътре.







И още от Sibiu.



Catedrala Ortodoxă Sfânta Treime Sibiu, вътре е огромна и много интересна, със запазени иконостаси по стените.



Заобиколихме да видим кулите на някогашната стена.



Potters Tower Sibiu.





И отново ние там.


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #8 -: август 10, 2015, 09:39:32 »

Всеки си гушка жената ;), бъзикам се разбира се.

Заведение Salut, Sibiu.







Бистро Paradon, Sibiu.



Turnul Dulgherilor, Sibiu.



Тясна уличка в Sibiu.



Бариери на входа на стария град с брояч. Бариерата се вдига  само ако има свободни места вътре.



Изглед от моста на лъжите към малкия площад.



Заведение Pasaj в Sibiu, където вечеряхме втората вечер.



ЧРД на Ivobivo.



Малко заваля, та се наложи да влезем вътре с трапезата.



Докато похапнахме спря да вали и се разходихме за още малко нощни снимки.
Изглед от долния град към горния град.





Изглед към малкия площад от моста на лъжите.



Малкия площад.



Прохода между малкия и големия площад.



Големия площад.



Сцената на рок концерта.



И участниците.



Хванахме си поредното бясно такси да ни закара до хотела. Отново авто родео по улиците в Sibiu, този път с Dacia Logan 1.4 mpi. Един мустакат чичко вътре, километражът показва 690 000 км. Жорката седна отпред, аз отзад в средата. Чичото му каза да си преметне колана, който беше закопчан на седалката предварително, наду си румънската чалга и отпраши все едно кара като за последно. Фучи газ спирачка, чалгата се вие вътре ние се заливаме от смях, като влакче на ужасите е.  На Жорката отпред хич не му беше смешно като вижда смъртта в очите. Оня натиска по едно нанадолнище. То знаци за остър ляв завой, нашия дава пълна газ и в последния момент спирачки и завива. След което кръгово, излиза на десен завой с пълна газ на кръговото и изведнъж едно спряло БМВ, пък нашия надясно не може да се изнесе, че има кола и спирачките до края. Направо не повярвах, че спря преди да вкараме багажника на БМВ-то на задната седалка. Тея Дачии много спирали значи. 
Прибрахме се живи и здрави и по креватите.

Кратък видео клип от посетените места можете да видите в Youtube на адрес: https://youtu.be/-8eAinEa1PA

Оригинал на същото видео с HD резолюция може да видите тук: http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Romania_30_07_2015/&file=Romania2015.mp4
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #9 -: август 10, 2015, 09:42:31 »

Ден 3 около 315 км



На връщане предната вечер видяхме една отворена пекарна и си напазарувахме закуски за следващата сутрин и хапнахме в двора на хотела преди тръгване.



След закуска се отбихме на един Лукойл да заредим набързо и хванахме малките пътчета и селца в посока Трансалпина. Времето обещаващо слънчево, тук таме някое облаче, нищо притеснително. Пътят започва тесен и виещ се. 300 км за деня решихме, че няма да са никакъв проблем и без да си даваме зор. Въпреки, че беше към 8:30 ч. сутринта, GPS-а упорито ни казваше как ще пристигнем към 17:50 ч. Е как така, нали са 300 км Smile. Криволичейки по завоите с 40 - 50 км/ч почнах да стоплям защо го дава така тоя GPS.









След като минахме през гората започнахме леко изкачване покрай китни малки селца.







Завоите обратни.



Гледката уникална.







Дядо поздравява на завоя.



Тези селца са буквално в нищото в планината и са толкова добре поддържани като къщи.













Вече се отдалечаваме от това малко китно селце.




Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #10 -: август 10, 2015, 09:43:26 »

И се откриват нови хоризонти.



Преследвачите.



Приближаваме поредното китно селце.











След Jina пътя на GPS-a ми го даваше черен, но бях проверил на стрийт вюто, че е асфалтов и по-добре, защото се оказа с ужасно голям наклон надолу и с обратни завои, на които почти спираш. Ако беше черно сигурно на бързо по задник щяхме да го пуснем Smile.













Ето ги прихващачите.



И отново хубава къщичка в гората.



Включихме се най-накрая в прохода Transalpina. Първият участък е  с нов асфалт, маркировка кара се бързо, ляга се по завоите, направо кукла.





Не след дълго обаче това се промени. Леко черни пътища тук-там.



Язовир Bistra.





Пътят се вие покрай малка рекичка и се редува стар с нов асфалт и черен път.





Lacul (Язовир) Oaşa








Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #11 -: август 10, 2015, 09:44:25 »

И сянката в планината.







И един малко по-дълъг участък с черен път.









И отново по реката и на хубав асфалт.



И пак черно.



И пак нов асфалт, контрастът е страхотен. Черният път не е нещо страшно, ако не вали. Само един участък е по-голям, но и беше малко кофти, камъни с лек наклон и завои.
Двамата в огледалото.



И да си дойдем на думата - жълтата маркировка. Следва стръмният участък и рязкото изкачване.





На един завой ляв зад нас един Румънец с една Ауди така се беше засилил, че едвам го взе с пищене на гуми и леко в нашето платно. Добре, че реагирах на време и се дръпнах леко към външната част на завоя, иначе можеше и да ни помете.
Иво ни следва неотлъчно.



И завойчетата - нищо страшно, времето перфектно за мотор за сега.







Малко неправилно изпреварване от моя страна.



В атака.





Кучета насред пътя - това е често срещано явление в Румъния и трябва да се внимава, може да ви свалят от мотора.



На едно кръстовище за някакъв ски курорт спряхме да починем и си купихме прясно набрани диви малини, продаваха и боровинки и си хапнахме прилично. След това пак поехме към върха.



Виждат се някакви облачета насреща.


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #12 -: август 10, 2015, 09:45:09 »

Иво и Жорката стържат стъпенките Smile.





Облаците започнаха да се сгъстяват.



И то доста застрашително.





Иво мина напред.



И пак стадо с овце.



Положението започна прогресивно да се влошава.







Мъглата стана толкова гъста, че спрях да виждам стопа на Иво, ако е на повече от 3 м. пред мен. До сега не бях карал в толкова гъста мъгла с никакво превозно средство, а не е да не карам и да нямам опит. Завоите ставаха все по-остри и се движехме на първа с 30 км/ч, на места 20 км/ч и така в продължение на час може и повече. Голямо предимство беше, че гледах на GPS-а надморската височина и кой завой на къде е, защото не се виждаха самите завои и изведнъж изскача на някъде неочаквано. Освен, че бяха много остри са и с наклон нагоре и настрани. Пред Иво се движеше един стар Опел Кадет, който на един десен вътрешен за нас завой под наклон просто спря. Изпусна го явно. За секунда-две трябваше да се вземе решение за спиране на въпросния завой под наклон във всички направления. Нашият мотор с пътниците и багажа тежи около 500 кг, трябваше мигновено да намеря начин да спра така, че да не паднем с мотора, което щеше да означава търкаляне надолу в пропаст в непрогледна мъгла. Спрях малко напреко така, че да не се накланя мотора много на страни като се подпирам с леко свит ляв крак за да успея да го балансирам правилно. Много го псувах тоя с кадета, потеглянето не беше никак лесно. Добре, че Петя е стар пътник на мотор и знае да не ме разклати, за да не тупнем. Потеглихме много внимателно и се надявах да не се налага повече да спираме. На върха Петя се опита да снима GPS-а показващ 2150 м, но апаратът вече се беше изпотил и след тази снимка отказа да работи повече. Падна му батерията и умря.



Впоследствие продължихме доста дълго време да се движим на тази височина, като ту се спускахме малко надолу, ту се изкачвахме нагоре. Иво в един момент реши да спре отстрани, където беше малко по-широк банкета. Аз му помахах, че няма да спираме, няма смисъл. Реално бяхме попаднали в облак и всичко беше влажно и ръмтулеше. Спиране на тесен банкет, след който следва пропаст надолу и потегляне в такава мъгла е доста рисковано и излишно, а няма и мантинели.  Трафикът също е доста сериозен и трудно може да потеглиш без да те отнесат. Положението хич не беше розово като се има предвид, че няма мантинели никъде, каската отворена, визьора вдигнат, всичко се беше напоило с вода, имах по веждите и миглите капчици почти замръзнали Smile. Нямаше как да замръзнат при 11 градуса, но определено ми дразнеха очите. Добре, че си виждах кой завой на къде е на GPS-a. От мъглата изскачаха спрели коли на платното за движение, хора движещи се по платното. Абе реакцията трябва да е моментална, за да не се удариш дори с 20 - 30 км/ч. То пеша да ходиш сигурно пак ще се блъскаш в хората като се разминавате. Имаше две коли пред нас и пред тях два мотора, всички караха на аварийки, за да се виждат една идея по-отдалеч в мъглата. В един участък имаше сергии и голямо уширение за спиране. Там спряха двата мотора, които се движеха по-напред и мернах БГ регистрации, и веднага отбих и спрях. Едно БМВ и едно Кавазаки. Слязохме за малко в мъглата да се поздравим. Те решиха да починат повече. Момчето с Кавазакито ме позна веднага, аз обаче за съжаление не го познах Smile, карали сме заедно някъде но нямам спомен. Седяхме не повече от 2 - 3 мин и потеглихме надолу, нямаше смисъл горе да стоим във влагата. Иво и Жорката ги нямаше, но реших да се изчакаме някъде по-надолу като свърши мъглата. Много внимателно и сравнително рязко потеглих от отбивката, за да мога да се включа, ако има някой идващ от мъглата и продължихме леко надолу. Чак когато слязохме под 1000 м надморска височина почна да се пораздига мъглата. Стигнахме до Novaci където трябваше да се отклоним в посока Horezu, но не бяхме обядвали и мернах точно след отбивката заведение. Навън ръмеше и нямаше изгледи да спира. След не повече от 2 - 3 мин дойдоха Жорката и Иво. Влязохме вътре да похапнем и малко да се постоплим след 11 градуса и облак на върха. Оказа се, че Жорката си изтървал мотора при потеглянето от банкета, където спря Иво. При качването на асфалта му поднесла предната гума и тупнал. Успял е обаче да си го изправи и без щети да излезе на пътя. Иво се връщал да го търси в мъглата, но в крайна сметка са се оправили без сериозни щети. За това не се спира на такива места при такива атмосферни условия. Принципно не е подходящо да преминавате през Трансалпина, ако сте начинаещ моторист и нямате много опит.  Има участъци, където се изискват умения, за да преминете безпроблемно особено при лоши атмосферни условия. Дори без мъгла пак трябва много внимание по тези остри завои с виражи и голям наклон. Пътят не е обезопасен и няма мантинели, има пропасти на много места и ако изпуснете завоя дори с ниска скорост може да се случат много лоши неща. Като седнахме в заведението го обърнахме на майтап изпускането на Жорката на мотора на ръба на пропастта, и как щял да слезе на бързо и се смяхме, но реално опасността си е била съвсем реална. Шегувахме се как като замине надолу мотора и Иво ще го натовари на неговия и ще си ходим, пък кога ще го намерят и къде този мотор не е ясно Smile. То мотора как да е ами човека да не замине надолу. През цялото време се притеснявах дали някоя кола няма да изпусне по-горен завой и да се стовари върху нас, когато слизахме надолу. За щастие не се случи нищо такова. В заведението в Novaci се замотахме много, защото много бавно ставаха нещата от кухнята. В крайна сметка не спря да ръмтули и потеглихме към следващата цел манастира Horezu. Не сме си обличали с Петя дъждобрани, тъй като сметнахме, че е много слабо и няма да се намокрим. То така или иначе малко след Novaci спря да вали. Бях гледал на гугъл мапс къде го дават манастира, и беше по един черен каменист път на 350 м на вътре. Стигнахме до Horezu и GPS-a ни заведе точно на това черно пътче между къщите, което беше засипано с чакъл. Беше мокро, но решихме да се пробваме нагоре с моторите. Карахме 300 - 400 м с лек наклон нагоре и стигнахме до една църква, в която нямаше никой. Манастирът, който очаквахме беше доста голям и не изглеждаше да го има там. От един двор излезе човек, който не говореше английски, но някак си му обясних, че търсим манастира Horezu. Веднага каза GPS и размаха пръст, явно и други се бяха набивали като нас на това място, но посочи да слезем на долу и да завием на ляво. Леко се спуснахме само на задна спирачка за да не поднесе по мокрите камъни и излязохме пак на асфалта. Последвахме инструкциите, но пак манастир нямаше. Една жена по пътя ни показа в далечината в края на селото и го видяхме, доста голям и нищо общо с това което е на гугъл мапс. Тоест се наджипиесихме по мокър черен път Smile. Стигнахме до Manastirea Horezu, който е част от културното наследство на Юнеско. Влязохме да го разгледаме и да цъкнем по някоя снимка.






Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #13 -: август 10, 2015, 09:46:29 »

Иво реши да почине.



Църквата.



Вътре беше хубаво изрисувана църквата, но нищо особено.
Самото манастирче изглеждаше запазено и спретнато. Една монахиня ни попита дали сме италианци, и се зарадва като и казахме, че сме българи, явно не посещават манастира много наши сънародници. Ето и още малко снимки.













След като приключихме с разглеждането потеглихме към Craiova, която беше на около 70 км от Horezu, само дето тези 70 км са път от бетонни плочи и селата са залепени едно за друго, тоест си постоянно градско и не можеш да разбереш в кое село се намираш. Добре, че на GPS-а ги гледах как се сменят. Карахме със 60 - 70 км/ч, за да не ударим някое куче, а не беше като да няма постоянно изскачащи от тук от там. Спряхме на една малка селска бензиностанция Иво и Жорката да сипят по малко бензин.



След това потеглихме, но почна да става топло. Оставаха около 30 км до Craiova, но се бяхме изморили вече от постоянното друсане по бетонните плочи и бавното каране нащрек през селата и спряхме в едно от селата да пием по кафенце и да хапнем по един сладолед. След като починахме, хванахме пак пътя и не след дълго бяхме в Craiova. В хотелчето ни посрещнаха добре. Малко семейно хотелче с по-добри стаи от тези на хотела в Sibiu и малко тясно дворче достатъчно да си оставим моторите. Отново нямаше проблем със смяната на единична стая с двойна и пак му се размина на Жорката спането върху Хондата Smile. Изкъпахме се, преоблякохме се и ни извикаха такси. Стигнахме и закрачихме към центъра. Отново имаше рок концерт и центъра беше затворен. И ето ни пред университета.



Главната улица в Craiova беше затворена заради концерта и беше доста приятно да се разхождаме пеша.









Театъра в Craiova.



Полицията в Craiova.



Роял с цветя пред полицията в Craiova.



Чело с цветя пред полицията в Craiova.



Ето и рок групите които забиваха на центъра.



Много искахме да видим пеещите фонтани, тъй като са си атракция и са в такт с музиката, но заради концерта не ги пуснаха, но поне ги снимахме.



Раздвижихме се по огромните пешеходни алеи в търсене на вечеря, много по дълги като разстояние от Софийската Витошка примерно.








Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #14 -: август 10, 2015, 09:47:20 »

На края след дълго лутане се настанихме в едно заведение, където предлагат само скара. Жената не ни разбираше много на английски, но на съседната маса имаше румънци, които говореха английски и ни съдействаха веднага. Та поръчахме 11 мичита с mustard и всичко беше наред.



След като похапнахме вече се беше стъмнило и решихме да се раздвижим из града за нощни снимки.













Виждат се лампите вградени в плочките на площада.





След като приключихме с нощните снимки решихме да ходим на бар, и то не какъв да е ами FaceBar.



И наздраве с коктейлчетата.



Стана късничко и се запътихме да си търсим такси. Стана сравнително лесно. Прибрахме се в хотела и се уговорихме, че може да станем към 7:30 ч., тъй като ни оставаха малко километри до София.

Кратък видео клип от Трансалпина можете да видите в Youtube на адрес: https://youtu.be/_HoFZZv3Msw

Оригинал на същото видео с HD резолюция може да видите тук: http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Romania_30_07_2015/&file=Transalpina.mp4

Ден 4 около 330 км



Станахме по плана, и започнахме да си събираме багажа, моторите си бяха на мястото.



Натоварихме се и на 450 м от хотела имаше OMV, спряхме да хапнем и останалите леи ги сложихме в резервоара. Ядохме някакви бутер банички и щрудели, след което имахме киселини. Имам чувството, че тези боклуци уж на място правени ги карат от Австрия по всичките им бензиностанции, тъй като в нашите изглеждат по същия начин въпросните боклуци, които тук никога не съм ял. Хванахме си главния път към Калафат. На много места е преасфалтиран и разширен до положение с 3 ленти. На други места в момента тече ремонта, но реално се кара много бързо. Като приключи скоро ремонта ще е стъкло и широк, навсякъде го разширяват. Сравнително бързо изминахме 88 км до Калафат и минахме на Дунав мост 2 без пари както обикновено. Следваща спирка ни беше Лукойла на 30 км преди Монтана. Оттам решихме, че ще ходим да хапнем на Клисурския манастир, който е на 5 км встрани от пътя за Петрохан. Хапнахме прясна пъстърва и както обикновено всичко беше много вкусно. После хванахме Петрохан, от Северната страна ми е любим откакто го преасфалтираха нацяло и тези 10 км се карат супер бързо и много приятно. Настигнах едно Порше Карера 911, и явно се засегна и почна да раздава ръчка между завоите. Очаквах повече от тази кола, но явно само на магистралата може да се представи добре. Ние двамата с мотора и куфарите сме около 500 кг, мотора ни е 96 к.с., но  нагоре набирах в правите участъци колкото Поршето и то движейки се в средните обороти, пък той си настъпваше сериозно и двигателя му ръмжеше много и така до билото. Надолу не е забавно и го пуснахме да си ходи Smile. Получих малко мрънкане, защо съм се състезавал с Поршето, пък аз така си карам всеки път и не го приех за състезание, а за нормално каране. В крайна сметка не съм се напъвал да го изпреварвам, просто си карах зад него, пък то толкова си може Smile. V2 двигателя рулира ;).
В София пристигнахме около 15:00 ч. Направо се чудя защо минавахме през Оряхово, тъй като пак минахме покрай Craiovа, като времетраене е едно и също, пък може и по бързо да е през Дунав мост 2 и е без пари. През Оряхово е съвсем малко по-късо, но пътят е по-лош и се занимаваш с фериботи. Та ако се пътува от София, по-добре да се мине през Видин според мен.
Така приключи и това 4 дневно пътешествие.
Всички снимки можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Romania_30_07_2015/

3D снимки от пътуването можете да намерите тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Romania_30_07_2015/
Инструкции как се гледат 3D снимки можете да намерите тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/
Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Приключение из Карпатите 2015

News - MotoZone

Отиди на:  



Страницата е създадена за 0.563 секунди с 22 запитвания.