Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Drop down a gear and disappear или мототрип 2015
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Drop down a gear and disappear или мототрип 2015  (Прочетена 5828 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« -: юли 24, 2015, 13:43:10 »

Въодушевен от пътуването и под влиянието на силните емоции които преживяхме с Гошо,
почвам да пиша тоя пътепис, мотопис или  там както ще се казва. Ще започна с малко предистория.
Около 9 месеца преди това планирахме съсвем друг маршрут. Обиколка на Турция, даже и лого си бяхме измислили.



И тъкмо да го изродим, седмица преди това на мен ми възникна важен и неотменен ангажимент с който
аз си пропадах на 100% от пътуването. Мамка му! За трета година не ми се получава тая Турция... дали не е знак от съдбата:)
Някой от групата се вкиснаха други не чак толкова, трети заминаха, но по различен маршрут.
Аз със 300 зора успях да си прехвърля отпуската за края на юни и началото на юли. Гошо реши да е съпричастен с мен и се освободи
по същото време. Седмица преди да тръгнем започнахме плахо и невярващо да чертаем новия маршрут. Дали ще ни се получи тоя път...?
Гошо изтърси "аре да идем в Сен Тропе"   .... хъх...ми... замислих се аз... Анкара VS Сен Тропе... Истанбул VS Монако... Бодрум VS Ница... пък и
жегата ще е убиствена по това време е Турция... никъ`в шанс, отиваме в Сен Тропе! И така това стана преломната точка в трипа, остана да нагласим пътя до там и обратно. Няма да се впускам в подробности. Гошо го прави добре.
В крайна сметка аз тръгвам от Варна, Русе, Румъния, Видин. Срещаме се там и отиваме за първа вечер да спим на гости при едни приятели от клуб "Rolling wheels" в Парачин, Сърбия.
Някъде по това време или малко преди това Асен прояви желание да дойде с нас до Ягодина пак в Сърбия.  Уточнихме часа на срещата - 15h във Видин, офиса на Гошо.

Началото.
В петък на 27.06 избягах от работа с час... два по-рано (дано това не го види шефа Smile ) и тръгнах
за Русе където щях да спя в един приятел. Пък и да отхвърля малко километри. Вечерта се събрахме старите дружки и стандартно, хапване, пийване, бъзици.
Малко след като се прибрахме и небето над Русе се отвори. Такъв дъжд се изля, че за момент ме замилсли, аджеба за къде съм тръгнал аз. На сутринта беше
почти изсъхнало. Моя приятел прояви желание да се повози с мен до Александрия (Румъния) и после да се прибира. Май там някъде на една бензиностания пиеки
кафе установихме защо мушичките на моя мотор са отпред по слюдата и фаровете, а при него по гърба на якето му Smile)))) ....все пак кара чопър човека,
не е виновен.
След като се разделихме аз поех за Видин той обратно за Бг. Някъде към 15:30 вече бях на мястото на срещата. Което потвърди думите на Асен
"Звездите винаги идват последни....." но това са незначителни подробности. Май и леко ме освиркаха за закъснението.
Не е било сериозно щото не съм много сигурен за това. Отново кафенца, цигарки, около час почивка и поехме към Сърбия.

Минахме границата нормално, спряхме в Зайчар да обменим някой лев и Гошо да се разбере със Саша къде да се чакаме. Стана ясно, че не са уточнили българско
или сръбско време ( те са час назад, както и всички други по пътя т`ва Италия, Франция, Словения, Хърватска и т.н. Къде сме ние, къде са те, а? ааа? Smile )
Помотахме се още малко и тръгнахме, Саша ни чакаше в началото на гр. Парачин, заведе ни в тях да се освежим и после излязохме да се разходим из града.








По-късно дойдоха и други членове от "Rolling wheels" и се почнаха едни истории, едни бири...абе скучно си беше Smile


Ден Втори
Станахме сравнително навреме, констатирахме, че ще ни вали. Не се разтроихме. Закусихме пихме кафе и потеглихме. Саша ни изпрати до Ягодина, Асен пое от там
обратно към Бг, а ние с Гошо отцепихме към Сараево.

На раздяла Smile



Трипа започваше по същество. А, забравих, плана беше да спим в Сараево, после Мостар, Сплит,
фери до Анкона, Сан Марино, Римини, Флоренция, Пиза, Генуа, Монако, Монте Карло, Ментон (страхотен град), Ница (две вечери), Сен Тропе.
После нагоре към Алпите няколко интересни прохода, Кол де Турини (там се провежда рали Монте Карло), Кол де Тенда, форт Централ на
френско-италиянската граница, Милано, Бергамо, Болцано. Следва Гавиа, Стелвио, няколко други прохода, Бовец, връх Мангарт, Любляна, езерото Блед, Загреб
дъра-бъра, Ягодина, Видин, Варна. Караме си ние хладничко, облачно, пътя чудесен. От време на време дъжд.

По пътя към Сараево.
















Част от плана беше и посещение на Дървения град на Костурица. Бях чувал само за него. Никакви очаквания. Да си призная честно, не ме впечетли особенно.
Със същия успех можем да направим и някое българско планинско село известно. Двайсетина дървени къщички на хубаво място, улиците кръстени на известни хора,
няколко заведения и толкова.



















Сега правел и каменен такъв. Видяхме и него от далеч, може би за това изглеждаше по-добре Smile

Ей там зад мен е





Малко преди Сараево вече прекали. Сви такъв студ, че с якето и дъждобрана умирах от студ. Спряхме на около 15км от града умряли от студ. Въпреки подгрева
на дръжките, пръстите ми се бяха вкочанили. Няма да сбъркам, ако кажа, че температурата беше около 10 градуса и валеше. Дръпнахме по един фас да си стоплим
носовете и потеглихме. Гошо беше набелязал хотел за спане. Не спахме в него, тия искаха "майкаси и бащаси". Намерихме друг, на 10м от предния и взехме да
разтоварваме багажа. През това време си коментирахме трагедията която са изживели тия хора през войната. Сараево е на хълмове, на високото е новия
град (християните), в ниското е мюсюлманската част. През войната снайперистите от високото са им разказвали играта, с месеци не са могли да излизат от вкъщи.
Дупките от крушумите по стените си седят още и придават голяма доза драма. Изведнъж се чува гръм, с Гошо се правим, че не чуваме. След малко още един доста
по силен и всичко става червено... Заря! ....Мамкаму .... поглеждаме се с Гошо, разхилваме се нервно и гледаме бързо да влезем вътре. Преоблякохме се и излязохме да разгледаме нощно Сараево. Сменихме и малко пари да сме актуални.













Хотела ни се намираше точно в центъра на мюсюлманската част на града.
Толкова богата палитра от различни хора не бях виждал. Бурки, "пингвини", японци (по големите фотоапарати ги познах),туристи от всякъде, чуват се най-различни язици, просяци, някви странни модни
течения.... абе колорит голям. Както си се разхождам и забелязвам, че всички пият кафе. Странна работа все пак е около 22:00ч.  Питам Гошо, той вдига рамене.
Малко по-късно ни се изясни. Както си вървим по улицата из тая всичката навалица, гледам една бяла линия на пътя. И на нея надпис "Sarajevo meetng of cultures"
и след нея всичко стана рязко европейско. Мацките по разсъблечени, баровете пълни, музиката с по-приятно звучене.



Помотахме се още известно време, и се върнахме. Бяхме огладнели вече доста. Седнахме в едно заведение да хапнем от местните кебапчета с препечени пърленки.
Поръчваме ние и естествено бира. Сервитьорката ни поглежда изненадано....
- БИРА???? - Ние, ДА!
- БИРА НЯМА!!! Рамазан е!
ЕЕЕеееееее направо ни умря всичко.
И ядохме кебапчета с минерална вода и фанта портокал. Гошо изнервен от ситуацията, реши да си купи бира от магазина и показно да се разхожда по центъра
и да я пие. Ей тъй! Да видят те!!! Купуваме си бира и тръгваме към хотела, естествено пиейки я показно. След около 5 метра след магазина и не повече от 2 глътки,
Гошо ми вика
-Ела бе! Ела да видиш две лезбийки се целуват в бара отсреща
Аз съм в ступор!
- Гошооо к`во пиеш бе!??? Ти нормален ли си???? На центъра на мюсюлманското Сараево, между две огромни джамии и неква ритуална чешма, навръх Рамазан ....
две лезбийки се целуват!??????... Той си погледна бирата, после мен....смрънка нещо от сорта "абе целуваха си се" И продължиме към хотела.

Ден Трети
събудихме се от явно доста популярен чартбрейкър звучащ от джамията отсреща. Казвам доста популярен щото и вечерта звуча... предполгам и в дните преди тоя,
даже съм сигурен Smile Повъртяхме се и излязохме да закусим и пием кафе.



Сараево и на светло ми хареса, макар, че дупките от куршумите в сградите си личаха още повече. Сувенирите които продаваха по чаршията ми направиха определено
впечатление. Освен стандартните джезвета, подноси и чашки за кафе направени от мед, доста сериозно присъстваха щикове от калашник, пистолети, каски, стари униформи,
разни самолетчета, танкчета, химикалки, свирки и т.н. направени от куршуми и гилзи.



















http://s19.postimg.org/vv2m66xvn/IMG_2207.jpg













Мотахме се около час-два и се прибрахме в хотела да стягаме багажа.
Целта за деня беше ферито във Сплит. Времето все още беше мрачно, но имаше изгледи да се оправи. Така и стана малко след това. Даже почна да преиграва в
обратната посока, жега. За подобряване на настроението ми се скъса единия ремък на чантата за резервоара и се наложи да използвам тайните си умения за връзване на възли. В последствие
се оказа доста досадно, на всяка бензиностанция да развръзвам и връзвам чантата. Свиква се. По пътя за Мостар минавайки през град Konjic спряхме да пием кафе в заведение с култовото име "Старите асове" Взаимно решихме, че името на кафето ни пасва идеално.
Задължително селфи преди да тръгнем.



Мостар е интересно място, заслужава си да се види. Разгледахме го на смени, първо Гошо после и аз. Причината за това бяха изникналите от нищото разни подозрителни тъмни елементи и просяците.
Някак не ми се искаше още в началото да олекна от към багаж, не казвам, че така щеше да стане но.... страх лозе пази:)















 Убихме около час и продължихме за Сплит.
Бях проверил в нета, че ферибота тръгва в 20h и си мислехме, че ще имамме достатъчно време да разгледаме Сплит. Пристигнахме в 19h на гарата и докато се ориентираме
се оказа, че ще разгледаме само дока и ферибота.

















От предишно пътуване с ферибот знаех, че като нямаме запазени места най-удачно ще е да се намърдаме в киносалона
и там да прекараме ноща. Така и направихме. След известно суетене от страна да другите 10 пътници и търсене на запазените им места всичко се успокои и ферибота тръгна.
Никой не ни изгони или премести. Излязохме на палубата да вечеряме по една вкусна консерва родно производство под залязващото слънце. Малко след това стана доста студено и се прибрахме вътре.









Гошо се поогледа и каза, че ще си разпъне стелката между седалките и ляга да спи. Аз по-тактично се наместих на седалките
и задремах. Така около час, после теглих една майна наум, разпънах и мойта стелка на земята и заспах. Не беше точно спане, но беше по-добре от странните пози които заемах на седалката мъчейки се да поспя.

СЛЕДВА....
Активен
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« Отговор #1 -: юли 30, 2015, 14:42:53 »

Ден Четвърти.
Събудих се рано, Гошо беше станал вече. Към билета се полагаше и френска закуска. Обикалях ферито насам-натам докато отвори ресторанта и отидохме да закусим.
Ако, кроасан голям колкото средно статистическа дъвка и кафе тип "негърска пот" сипано в напръстник можеше да се нарече закуска.

Гошо на припек след обилната закуска.


След като акостирахме в Анкона решихме да караме покрай морето до Римини и от там към Сан Марино. Магистрали не се предвиждаха. Оказа се, че въобще не е толкова интересно. Морето почти не се
виждаше, трафикът голям, светофари постоянно.

Анкона рано сутрин








Спряхме в едно крайпътно кръчме да пием кафе като хората и да закусим. По обяд някъде стигнахме и до Сан Марино.
Сан Марино... абе красиво си е, ако не беше толкова топло и не беше чак тааааам горе щеше да ми хареса още повече Smile























Гошо - за жегата



Обиколихме го за около час, Гошо сложи край на Рамазана с една бира, аз наблегнах на водата. Но, не по религиозни причини Smile След кратка справка с картата и ГПС решихме да продължим да се движим по второстепенните
пътища. Гошо тръгна минута преди мен и се загубихме. ГПС ме изкара от града още на първото кръгово, а той продължил по пътя по който дойдохме. После се върнал
да ме търси, а аз го чаках накрая на града. Пуших, включих си телефона, пробвах да го набера, но той не беше си включил неговия. Нямаше и грам притеснение
знаехме, че отиваме в Римини и там щяхме да се чакаме. След около 20-30км той ме настигна и всичко си продължи по план. А, той беше нощувка във Флоренция.
(Поздрави на Асен, той си знае ;))))) ) Качихме се в планината, да ни е по-спокойно и малко по-хладно. Спряхме да поемем въздух в една отбивка с табела "Частен път"
Решихме, че щом е частен път, няма да има движение. Разхвърляхме се качествено точно на един мост под най-дебелата сянка. И като казвам качествено имам в предвид както си трябва.



И не след дълго, като тръгна едно движение чак се ококорихме. Накрая за десерт дойде един камион, и трябваше да местим моторите за да мине.На тръгване Гошо предложи да си разменим моторите.
И да покарам новия му Триумф Тигър 955i. Тук ще направя малка забежка и ще разкажа за мотора. Въпреки твърденията ми, зад които седя и сега, че това е един
от най-грозните мотори на света. И че тия дето са го проектирали тъкмо са вложили малко дизайнерска мисъл и е останало 10мин до края на работното време, влязъл
е шефа и е казал "Момчета давайте скиците" и на другия ден са почнали производството. И естествено според мен са ги уволнили всичките след като са го видяли на живо.
Е, може би не всички...като гледам новия модел Smile Моторът се оказа впечетляващ като движение и работа на двигателя. Признавам си го с ръка на сърце. Вярвайте ми.
Имам леки забележки около самите настройки на окачването, но това си е силно индивидуално. До момента не бях карал три цилиндров мотор, смея да твърдя, че
там ще е бъдещето. Движи се много "мазно" има сила във всички диапазони на обортомера, няма тракане, придръпване и всякакви такива. С три думи... бих карал такъв.
С външния вид се свиква, още повече, че като се качиш не се забелязват "дизайнерските решения" Smile Пристигнахме във Флоренция, след леко омотване намерихме къмпинг
"Микеланджело" хубав и скъп. Разпънахме палатките и Гошо реши да разглежда вечерна Флоренция.




Вечерна Флоренция

















Аз я бях разглеждал наскоро има/няма 2 години и реших да си остана в къмпинга и да се отдам на биропиене. След около два часа се върна и той и отидохме да хапнем пици с бира, италиен стайл Smile Обобщихме плана за другия ден
и легнахме да спим.

Ден Пети
Събудих се с чувството, че съм по лек поне с кило. Злите флорентински комари ми бяха изпили кръвчицата през ноща. Убих поне 5, беше кърваво. След като си събрах
палатката и скочих поне десетина пъти отгоре. Ако, случайно има оцелели да ги довърша. Пленници не вземам! След задължителното сутрешно кафе се отправихме към Пиза.
Гошо ми беше разказал за Пиза, че е невзрачен и индустриален град и аз такова очаквах да видя.Изненадата ми беше когато пристигнахме, по главната улица е 1:1 със Флоренция. Красиво си беше. Малко след това открихме и наклонената кула. Разходихме се за около час, отново на смени, малко снимки и тръгнахме към Генуа. После си говорихме и се оказа, че той предния път е минал през индустриалната зона и затова са му такива впечетленията.













По план трябваше да спим в Генуа, но пристигнахме доста по-рано и продължихме за Ница. За Генуа се качихме вече на магистралата да понаваксаме. По едно време на светлинни табла взе да излиза надпис, че има
катастрофа. Първо не му обърнах кой знае какво внимание, но като зачести стана ясно, че ще е проблем. И стигнахме задръстването. Който е карал в Италия по магистралата
знае, че се редуват тунел, мост, тунел, мост, където няма тунел или мост магистралата е на пилони поне на 20м над земята. Тунелите са по около 2-3км.
Явно им е обидно на италиянците, да копаят по къси. Тук се сещам нашите пътестроители как правят 5км "магистрала" в равно поле и после обявяват какво невероянто
геройство са сътворили. Както и да е ...Задръстването беше поне 15км. Първоначално спряхме пред един тунел да починем и да пушим по цигара. След около 20мин
решихме да се пробваме между колите. И двамата бяхме със странични куфари, нямаше да е много приятно но все пак тръгнахме. И като се почна една мъка...









В интерес на истината повечето хора правеха място. Движихме се с около 10км в час, жегата беше голяма, моторите си грееха като печки. За уюта ни допринасяха
и работещите двигатели на тировете. В един от поредните тунели един ТЪПАК с джип ме затвори точно на ауспуха на работещ камион. За около 2 мин и щях да пукна.
Ха сега познайте от къде беше? ....Най-великата раса, МАКЕДОНЕЦ! Свирих, светих, чуках му по прозореца никаква реакция. Вече бях решил да подпра мотора на джипа
да слеза и да го удуша, когато явно се усети и мръдна. От там нататък записах десетки одрани коли със куфарите, и си сгънах огледалото в един тир. Все пак за
толкова дълго задръстване десетки коли си е доста добро постижение.... можеше и примерно до сто да ги докарам Smile Задръстването доста ни позабави,
но все пак стигнахме до Генуа. Направихме панорамна обиколка с моторите. Много красив град. Със сигурност си заслужава да загубиш няколко дни там.
След като го разгледахме, установихме, че всъщност не само, че не сме закъсняли, даже сме подранили и решихме да спестим една нощувка в Генуа и да спим в
град Вентимиля. На 130км след Генуа и на 7км от Франция. Също доста красив град. Пристигаме там, намираме къмпинга. Посреща ни един меко казано нелюбезен
тип, който на въпросите ни отговори с "на 4км от тук има друг къмпинг като не ви харесва" и ние му теглихме по една звучна и отцепихме направо за Ница.След стандартното омотване намерихме къмпинга. Много приятно място на 5км от Ница, абе за тяхните разбирания направо си е в Ница.
Беше станало вече към 21:30 посрещна ни възрастна дама, която веднага кръстихме "Гестапото" Мега спокойна и леко хладна, откъсна със замах една карта на кемпа почна да нарежда
- Тук е входа, тук сме ние. Входа се затваря в 22h и отваря в 7h. Кафе машината е тук, алкохол и храна няма!
Тук някъде аз реших да я прекъсна с въпроса
- А, каква е цената?
Получих смразяващ поглед и отговор със студен тон
- Моменто! ..и продължи
- Ако искате храна, ей там има брошура поръчайте си пица. ID моля
Вадим ние личните карти тя взема на Гошо и почва да се мъчи като първолак да му пише името на кирилица. После видя България, незнам защо реши, че е грешка и записа в листа Белгия.
Или просто да не сваля реномето на къпминга Smile ...и до последно не разбрах колко ще струва. След това просрещане избутахме моторите до мястото за палатките,
разпънахме и седнахме да вечеряме тихо на светлината от кафемашината. Гошо отново прояви инициатива и предложи да станем рано сутринта и да отидем до Сен Тропе.
При което среща само съчувствие в погледа ми. Аз бях решил да се наспя като пич и да мързелувам на басейна в къмпинга. Тук щяхме да сме два дена и аз
си бях планувал единия да е съставен основно от мързел. Преди да легнем, пак предложи. Аз бях железен. Сен Тропе...к`во толкоз, гледах го на стрийт вю-то
преди да тръгнем, нищо особенно. И сега като се замисля, ми аз леко съм се прецакал. Не стигнах до първоначално обявената преломна точка.... голяма работа Smile

Къмпинга









Ден Шести
Когато станах около 10h Гошо го нямаше. Беше заминал за Сен Тропе.



















Закусих си спокойно, кафенце, цигарка малко нет и ФБ. После размазване на басейна. Това, че бях абсолютно сам на басейна някак си ми придаваше тежест. Почувствах се ВИП в Ница. В ранния следобяд Гошо се върна, купил франзели и
стек бира.



Хапнахме, пихме  по 2 бири и докато се препичахме около басейна решихме, че е абсолютно нормално да врътнем един Кол де Тюрини (в този проход се провежда
рали Монте Карло и минава единия от участъците на Тур дьо Франс, за тия малоумници с колелетата ще кажа после ) и да завършим с вечерна разходка в Монако.
Така и направихме. Прохода е уникален, няма и да опитвам да го описвам. Уцелихме хубаво време, а и нямаше много желаещи за возене там.




























Някой бяха дошли с Бентли








След това се отправихме към Монако. Сякаш влезнах във някъкъв филм. Фераритата и поршетата са някаква ширпотреба там. Т`ва Бентли-та, Ролсове, яхти ...нямам думи. На баровете опашки отпред.
Ония седят със чек листата и ти-да, ти-не! Парфюма на мацките ухае навсякъде. Доживях ролсове и бентлита да ми правят път. Минахме по крайбрежната, на кейовете
седяха някакви мултимилионни яхти със разни костюмирани чичковци по тях. Замислих се, какъв бизнес трябва да има човек, че да поддържа такъв стандарт. Сигурно
яхтите им харчат по няколко десетки хиляди евра на ден само да стоят там. Минахме по трасето където се провежда формула 1. Няколко пъти. В двете посоки.
На едно кръгово през което минахме няколко пъти един полицай ни загледа доста сериозно. После казах на Гошо "Имам чувството, че ако бяхме минали още веднъж и
щеше да ни прибере за скитничество" Направхме си снимки и решихме да се прибираме вече.






































Излизането от Монако, без да се качиш на магистралата е сложно нещо.
Има само два вида табели "Магистрала А8" и "Toutes Directions" демек всички останали посоки.



Избирахме постоянно втората табела и разходката ни из Монако се поудължи и то не малко. В крайна сметка уцелихме някак пътя за Ница покрай морето.

Ей тоя тунел беше изхода.


И само да вметна с GPS в Монако - НЕ! Със всичките тунели и денивелации на GPS му се разказва играта докато успее да те позиционира за секунда-две макс, а
после ти остава избора - табела 1 или табела 2 Smile

Спряхме на центъра в Ница да разпуснем малко и Гошо гледа сградите и ми казва:
 - Абе тия прозорци са рисувани, а?
 - Ти си рисуван, съвсем се сдуха!- отговорих аз.
Продължавам да си пуша и се заглеждам, баси верно са рисувани. Хах! Със светлосенките и арките. На два-три истински няколко нарисувани. Интересно решение.








Позяпахме, пообсъдихме още малко французойките и си тръгнахме. Все пак си имахме вечерен час. "Гестапото" не спи.

СЛЕДВА...
« Последна редакция: юли 30, 2015, 14:46:00 последно от alien » Активен
Доберман
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2157



« Отговор #2 -: юли 31, 2015, 07:48:58 »

Чета си интерес. Евала.
Активен
jovany
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: HD Sportster 1200, HD Heritage Springer 107ci+trailer
Публикации: 294


HOG


« Отговор #3 -: юли 31, 2015, 10:51:31 »

Давай и втората част!
Маршрута ви е супер. Всъщност Италия е прекрасна дестинация.
През Май бяхме на Сен Тропе на събора и обстановката е съвсем друга.
Трябвало е да отскочите до Port Grimoud - напомня за Венеция, но не е такова блато.
Във Florence е добре да се посети Academica del Arte и да видите оригинала на стауята на Давид - направо ти спира дъхът, да се качите на върха на Domo - преживяването и гледката са невероятни!!!

Искренно ви завиждам за пътуването. Браво!
Активен
HristoLichev
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: KAWASAKI ZR7-S
Публикации: 453


Ел. поща
« Отговор #4 -: юли 31, 2015, 10:53:01 »

Еваларка.
Активен
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« Отговор #5 -: август 04, 2015, 15:42:11 »

Ден Седми

Станахме сравнително рано, без много да се мотаме събрахме катуна.Цената за нощувките подобри още повече настроението ми. Оказа се, че това беше, най-евтиния и хубав къмпинг в който спахме за цялото пътуване. Потеглихме за прохода Стелвио. По план трябваше да спим някъде преди него. Където ни завари нощта. По пътя натам си бяхме заплюли да минем през уникалния проход Kol de Tende. Но преди него един Kol de Brouis за загрявка.

Ако се вгледате по-внимателно ще откриете познати символи








На предела на този проход имаше живописно хотелче с приятно ресторантче, ние предпочетохме шезлонгите и красивата гледка за поредното задължителното кафе.



Kol de Tende се намира на френско италиянската граница, а на върха има старо бойно укрепление от 19 век. "Форт Централ" Строен от италиянците. Издига се на 1850м над морското ниво за около 10км и присъства в класацията
за най-опасни пътища. До там всичко нормално, стигаме ние и гледаме ремонт. Тъпо... помотахме се около работниците.















Гошо пита едни дали можем да се качим до горе с моторите. Отговора беше "Con moto - Si!" Отворихме си портите и газ. Първите метри пътя залят с бетон, добре. След това жалки остатъци от асфалт, бива. Малко след това като се почнааа само камъни... "Con moto - Si, a? Con moto- Si и си е*ба майката. С тия натоварените мотори... мъкаа. Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-стръмно ставаше. Обратни завои със солиден наклон в камъняк - безценно! Драпам си аз нагоре, поглеждам GPS на дисплея съобщение "Още 400м до крайната точка" и забито карираното флагче. Въздъхвам шумно от облекчение. Минавам последния завой и..... ми прималя. Пътя затворен. Затупан със скали.



и задължителната лепенка



 Ако, оня дето каза, че може да се мине с мотор беше насреща ми, щях да го ошамаря качествено и количествено. Дойде и Гошо. Поглеждаме се въпросително. Никакво връщане, ще прехвърляме моторите
през скалите. Първо неговия. Свалихме куфарите и почнахме да се мъчим...и така доста време, при 35 градуса на слънце. Т`ва животно заседна между скалите и не мърда, дърпаме, бутаме ефект нулев.
Гошо, обаче е упорит. Втори опит - ефекта същия. Трети опит - без промяна. Вече баялдисали казвам на Гошо:
- Представи си, че прехвърлим твоя мотор. После някак и моя и зад завоя е пак затрупано... оставаме за седмица тук.
- Верно... - съгласи се той
- Давай да хвърляме всичко и да ходим пеш до горе.



Ако, някой се зачуди що не сме минали през зелената полянка дето се вижда... защото така изглежда на снимката инъче си е доста стръмен наклон надолу








Моя си ни гледаше безпристрастно


Така и направихме. Само, че той тръгна напряко по баира, аз по пътя. Вървя си и псувам, минавам завоя и насреща паркинг с коли, лифт и хижа. Разни хора се разхождат безгрижно, други се пекат на слънце. Незнам как да опиша чувствата които ме заляха и цветовете които смених. Шанс...
Малко преди да стигна до самото укрепление реших и аз за по-направо да мина директно нагоре. Уж беше близко.... голяма грешка. Ако, не спирах на всеки 10м със сигурност щях да си докарам инфаркт. Представям си на времето как са го щурмували с пълно бойно снаражение. Със сетни сили се дотътрих до горе и се пльоснах на една маса. Малко по-късно и под нея.... просто там беше единствената сянка.



























Гошо дойде малко по-късно, оказа се и той преживял същите прединфарктни състояния гарнирани със припадъци Smile Поехме чист алпийски въздух през филтрите на цигарите, како каза Гошо, поснимахме, залепих няколко лепенки на групата ни BAG - balkan moto adventure&touring group.





Да се знае къде сме били. И тръгнахме наобратно. Слизането беше още по-кошмарно. По пътя се зарекох, че ако, оня дето каза, че с мотори може да се стигне до горе е там, слизам зашивам му два шамара, без да се обяснявам и си заминавам. Е, нямаше го. Точно до изхода/входа на прохода е тунелът свързващ Франция и Италия. Дълъг е 3,2км, тесен и студен. Тунел. Има светофар и се чака около половин час, докато те пропусне.



И хоп в Италия. Качихме се на магистралата да понаваксаме изгубеното в опити да прехвърлим моторите през скалите време. Караме в посока Милано, наближихме го и като се почнаха едни кръгови едни нови строежи на пътища, GPS се предаде тотално. Почнахме да се въртим в някакъв омагьосан кръг. Имаше един замък на един връх, след малко гледам още един, и така на всеки връх замък. Викам си тия са се оляли. Гледам GPS 63km до целта,после 58km, след малко 55km и след още малко... изведнъж 68km. Егаси! В един момент се осещам, че тоя замък си го обикаляме от всички страни. Решихме, че е крайно време да слезем от магистралата. Стигаме тол-ла, спираме да плащаме, вадя си 5 евра, да съм готов. Оня като се изцепи 15,60 направо преритах... одра си ме качествено. Платих си като поп, и тръгвам. След тола пътя прави десен завой, около 300m и пак тол. Помислих си, че пак ще се качваме на магистрала, но каква беше изненадата когато стигнах. Пак трябва да плащам!!! Седемдесет цента за един завой, за един шибан завой!
Нямам думи как да опиша как се изнервих. Басииии и скъпия завой! Всъщност това е най-скъпия завой който съм минавал през целия си живот. Караме си ние, а във въздуха се носи миризма на кравешка тор, направо си вони. Не! Смърди яко! Усират се с това еко земеделие. Или пък река Сера и град Говоне покрай които минахме, не случайно се казват така.



Ставаше си късно и трябваше вече да си търсим място за спане. За да не ни е много еднообразно докато караме покрай пътя имаше голям избор от проститутки, все черни пантери Smile Видяхме един мотел, излгеждащ надеждно
и спряхме да проверим цената. Raya Hotel Motel Mediglia се оказа 4 звезди, доста приятно изглеждащ. Както се сещате малко трудно преглътнахме цената, но все пак наехме стая.



Със изричното условие, две разделени легла, wifi, климатик, закуска, топла вода и т.н. Качваме се в стаята .... спалня. Нямахме сили да се съпротивляваме повече, само си избрахме страна на леглото. После пък се оказа, че по италиянсите закони анонимното ползване на wifi не е съвсем законно, та трябваше да си регистрираме два юзера. Оная миризма на кравешка тор все още си я имаше въпреки затворените врати
и прозорци си миришеше. По едно време се замислих дали беше добра идея да си оставям дрехите на терасата да се проветряват, и въобще какъв щеше да бъде ефекта на сутринта.


Ден Осми
След като закусихме обилно и изпихме по 2 кафета, доволни поехме отново на път. Не беше много ясно колко паса имаме за деня. Два бяха основните Гавия и Стелвио. В последствие се оказа, че се минава през поне още 3-4 не толкова известни, но не по-малко красиви проходи. До там нищо особено, път. След Ponte Di Legno спряхме за кратка почивка и настройка преди да започнем катерененето на Гавия, покрай нас фучаха стотици мотори. Не бъркам като казвам стотици. Все едно бях на мотосъбор. Моторите предимно модели 2014/15 година. Незначителна подробност. Мирисът на изгоряли газове, гуми и шумът от двигателите само допринасяше за покачване на настроението и адреналина.
Гавия се оказа нелек проход. Доста тесен път с хубава настилка и прилично движение. Под движение визирам мотористи, тук-там кола и поне един кемпер да убие всякакъв кеф. На спускане се засякохме с едни типове тръгнали със джипове Вранглер и Уилис от втората световна война, бяха поне двайсетина. Много яко, нагласени със униформите, разни знаменца. Кефят си се хората. Личното ми мнение е, че освен с мотор със всичко друго е мъка да се кара там.

ВИДЕО

https://youtu.be/Q1bCT0-9eUc

След него пътя продължава да се вие из Алпите до Боримо. А от там започва Стелвио. Втория по височина проход в Алпите. Най-високата му точка е на 2760м над морското равнище. Каквото и да кажа ще бледнее. Наистина красиво място.
Верно доста комерсиално, но все пак красиво. Снимахме се насам-натам.

















На табелата задължително. До нея навалица, имам чувството, че за на дядо Коледа скута не са се редили толкова, колкото за снимка на тази табела. Успяхме и ние да се вредим, даже и лепенка на BAG залепихме.



Известни сме.



Времето от слънчево само за няколко минути рязко премина в облачно, което ни накара бързо да се метнем по моторите и да изчезваме от там. И за наш късмет се разминахме на косъм от дъжда. Което не може да се каже за малко по-късно в следващия проход. Така и не запомних името. Успяхме да се облечем навреме и като се отвори небето такъв дъжд се изля.... Караме си ние в дъжда, тунел. И след тунела слънце и отново 30+ градуси, въпреки, че се свечеряваше. Докато се съблека се сварих качествено. Болцано беше близко и решихме да спим някъде там. Намерихме някакъв мотел на
центъра с лепенка на Tripadvisor и решихме, че е нашия. Гошо отиде да вземе стая, а аз останах навън да пуша. След малко той идва и казва
- Взеха последната стая под носа ми....
- Ееегаси! - отговорих аз
А, то си имало и история Гошо се направил на кавалер, пред две туристки и ония взели стаята. `Дет се вика "Кавалери много, стаи нямааа"
Единодушно решихме да продължим до следващия град и там да търсим място за спане. Нагласих GPS да търси най-близкия къмпинг за всеки случай.
Излезе един на около 30км и тръгнахме натам. Малко след центъра на Болцано явно се нацепихме в гетото. Хората рязко и силно почерняха, на всичкотото
отгоре ни гледаха странно. Хвърлих едно око на нивото на бензина и гледам има още половин резервоар, олекна ми. Измъкнахме се набързо от там.  Намерихме кемпа от първия път, беше доста приличен. На върха отсреща имаше и замък, ей тъй за разкош.







До него и църква



Без много да му мислим опънахме палатките, по 2 бири и всичко свърши. Даже май и не успяхме да вечеряме. Някой да не остане с грешно впечетление, че сме слаби пиячи.... Обикновено на третата става така. На сутринта Гошо беше станал
по-рано и беше взел някакви закуски. Пихме кафе и докато си събирах палатката и багажа без да си давам много зор той чертаеше маршрута за деня. Общо взето трябваше да прекосим Доломитите по диагонал и да стигнем до Бовец където щяхме да нощуваме. Преди да тръгнем Гошо купи 2 пърленки за изпът. Най-лошо похарчените 4 евро за цялото пътуване, според мен Smile За тях малко по-късно. Доломитите са уникално място силно препоръчвам при първа възможност да се посетят. Първия проход за деня беше passo Sella след него passo Pordoi. Планирахме да завъртим около Piz Boe, най-високата планина от групата Sella в италиянските доломити - 3152м и да поемем към Cortina d`Ampezzo. От там към Tolmezzo и Bovec.





















Passo Pordoi



















В поредния Passo Falzarego за деня хванахме бонуса - колоездачна обиколка. Първоначално ми направи впечетление, че имаше три линейки и доста карабинери, помислих си "сигурно е станало нещо"  Малко след това настигнахме колоездачите. Патрулката се движеше в дясно и пропускаше тия педалмаструбатори. Движехме се с около 5км в час при 34 градусова жега на около 2000м надморска височина. Моторите почнаха да прегряват и спряхме да починем, и ние и моторите. Колоната от мотористи почти се доближаваше по размер до колоната от велосипедисти. Бяхме минали доста пасове до сега и продължавах да се чудя на тия с колелетата. В тая жега и тия сериозни баири които се минават трудно и с мотор.... Стигнах до простото заключение: чисти мазохисти, друго смислено обяснение невиждам. След паузата тръгваме, по скоро влачим известно време и пак спираме. Гошо в мое ляво, аз в дясно, на не повече от 60cm до ръба на пътя. След ръба няма мантинела или друго защитно съоръжение. Единственото което има е пропаст. Дълбокa пропаст, по мое мнение около 50-60m. Седим си ние и се печем кротко докато тия педали т.е. на педали се изнижат. Със всяка секунда ми опротивяваха все повече. И тъкмо тръгвам... момента в който подаваш газ и пускаш съединителя, един от ония педали решил, че ще мине в мое дясно. В ония 60cm които го делят от пропастта. Аз естествено не съм си и помислил да погледна в дясното си огледало. Само чух как извика нещо, мернах го с крайчеца на окото си и стиснах съединител и спирачка. Моторът заби нос, обаче с левия си куфар почти изкъртих на Гошо десния и от инерцията на удара тръгвам да падам надясно към пропаста. Благодарен съм на всичко, че успях да стъпя здраво с десния крак, само това ме спаси. Мотора тръгна да ме затиска, а аз да падам в пропастта. Със сетни сили и кански вик успях да изправя мотора... В следващите секунди вече бранех прохода от тия педали. Повалях ги един след друг, кръв и зъби хвърчаха нявсякъде. Увивах им тънките смешни гумички около вратовете и забивах спици в очите им. Завирах им седалките във всеки един отвор който може да се сети човек. Скачах отгоре им, върху колелетата им пак отгоре им. Т`ва "лакътя на народа", "задушаващо тръшване", "гърботрошач", "ДДТ" и една още
камара кечаджийски хватки които се сетих. След това прегазих с мотора всички които мърдат още и накрая победосносно се изплюх отгоре им. Хааааа!!!! След като свърши филма който разказах, ги псувах на воля за още минута-две. Покарахме още около 3-400м и отново ни спряха. На това място се пресичаха два пасс-а. Въпросния passo Falzarego и passo Valparola, имаше поне 200 мотора. Почти нямаше място за спиране, за сянка да не говорим. А, на мен в главата
ми бяха само едрокалибрени автоматични пушки. Гошо ме извади от тия мисли с въпроса
- Имаш ли ключ 10, да си оправя куфара? - но звучеше като "Добре ли си?"
- Може да имам някъде - казах аз. И най вероятно звучеше като "Не ме занимавай точно сега"
Той порови в куфара си, извади френски ключ и шестограм и почна тихо и спокойно да си оправя куфара. Малко след това като изпушим по цигара, обикновеното настроение се завърна и отново почнахме със бъзиците и явно несериозното ни отношение към случката. Проявих инициатива и отидох да питам карабинерите до кога смятат да ни държат. Избрах си оня с най-много болтове по рамената. Карабинерите. Е, те тия сякаш не са на работа, а на модно ревю на Карл Лагерфелд... примерно. Ризките им задължително с един номер по-малки, но точно толкова, че копчетата на шкембетата им да не се отварят. Панталоните с ръб да се бръснеш на него. Слънчеви очила, не тип Police, а некви фешън газарски. В косата по около кило гел и силно зализани. Всичките бяха с високи моторджийски ботуши, независимо че са с коли. Отзад в ботуша забит нож, химикал...не се загледах, но почти съм сигурен, че имат и гребенче и огледало. Някой може да си носят и пицета за мигли и вежди. Та приближавам се до болтаджията и го питам дали говори английски, той ме погледна и каза Не. Жестомимично му зададох въпроса до колко ще стоим тук, каза до 14:40h. В момента беше 13:45h. Не ми стана много добре от отговора, но... няма как. Поседяхме си до оказаното време и ни пуснаха. Естествено имаше патрулка която да ни води, в обратен случай най-вероятно щеше да има някаква мотоциклетна гонка до края на прохода.

СЛЕДВА...
Активен
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« Отговор #6 -: август 11, 2015, 09:17:56 »

Караме си ние и аз от скука решавам да броя тия с колелетата. Ей тъй по диагонал, за спорта. Почвам 5, 10, 15, 25....и по едно време гледам на един номера
на тениската 10085 и спрях. Явно няма смисъл. Малко по-късно спряхме на една дебела сянка, до една рекичка заслужено да починем и хапнем.
Гошо извади онези пърленки които беше купил сутринта от къмпинга. Тези две "обли и плоски неща" изглеждащи като пърленки бяха твърди като камък и на удар
звучаха така. Гошо твърдеше, че са прясно изпечени. Според мен са били прясно изпечени, но за Коледа 2013г. За момент се зачудих дали да не потопя
моята в реката за около час да омекне, нямахме това време и се отказах. Започна отчаяна, но сметка на това яростна борба с тях, все пак здравните
ни застраховки покриваха и зъболекар. Почти ги изядохме. Пушихме по цигара и тръгнахме отново. След известно време спряхме за поредната почивка и кафе в крайпътен бар.



Малко преди да тръгнем пристигна малка група италианци на средна възраст, гледат номерата на моторите и една жена ми казва
- Bulgaria, a?
- Yes! - потвърждавам аз
- Bulgaria.... far far away - продължава тя. И тъкмо да изтърся нещо, английския рязко ми избяга, а на негово място се появи само мисълта "Нямаш си и идея колко... във всяко едно отношение". Само се усмихнах и кимнах за довиждане. Пристигнахме в Bovec по план, малко преди да се мръкне.
Намерихме къмпинга, разхвърляхме багажа и отидохме да си вземем храна и бира. Това беше единствения къмпинг в който топлата вода в банята се плащаше. Фифти сент и получаваш 2мин. топла вода. За по-освежаващо като ти изтече времето, топлата вода рязко спира и получаваш леден душ за десерт. Безценно Smile


Ден Девети

Събрахме катуна и отидохме да пием кафе и закусваме в центъра на Bovec. Междувременно чертаехме и дневния маршрут. Първо, посещение на връх Мангарт, после езерото Блед, столицата Любляна, цялата Словения и спане в Хърватска в първия град след границата Самобор. Заредихме бензин, купихме си цигари и вода и потеглихме. Връх Мангарт се намира на 10км от Bovec съвсем близо до италиянската граница, в "Triglavski narodni park" Висок е 2679м. и е третия по височина в Словения след Triglav и Skrlatica. За да стигнеш до него има вход пет евро. Качването до горе си е приключение. Пътя е тeсен и сравнително добър. Мантинели почти няма, където има ограждения са бетонни колчета между които спокойно можеш да минеш с мотор или малка кола. Има няколко малки тeсни и неосветени тунелчета които всъщност са обратни завои на серпентините. Първия си ме изненада качествено. Малко преди върха има малък паркинг и табела, че пътя до горе е затворен. Докато се чудехме дали да продължим минаха няколко моториста и всякакво чудене отпадна. Качихме се до горе помотахме се, Гошо направи опит да изкачи и последните метри от върха, поснимахме и хайде на обратно.



















Следваща точка от плана езерото Блед. Пътя до там е си доста приятен, слаб трафик, хубави гледки. На Блед бяхме решили да обядваме и починем повечко.Първоначално си взехме кафе и се излегнахме в едни шезлонги, голям кеф. Гошо предложи да се изкъпем в езерото. Мен така ме беше домързяло, че трябваше кран за да ме вдигне от шезлонга. След малко пак прояви инициатива, да сме плували до църквата на острова. Погледнах го неразбиращо, казах му да не ме занимава с извращенията си и да ходи или плува накъдето иска, само да се върне до към час-два, че път ни чака.









И така.... аз се отдадох на качествен мързел той отиде да плува. Като се върна хапнахме и помързелувахме още малко и поехме към Любляна. Пристигнахме около 16h, въпреки, че се заоблачи жегата беше убийствена. Намърдахме се в центъра с моторите и право в първото кръчме да пием по нещо. После се разходихме на смени, защото бяхме си разхвърляли всичкия багаж по моторите. Центъра е красив и определено заслужава повече от час разходка, но както става обикновено ние нямаме това време.



















С не особено голямо желание се навлякохме пак с дрехите и тръгнахме към Хърватска. Малко след това, преди да излезем от града се омотахме в едни кръгови. И хванахме грешния път. Отбихме да направим обратен завой, Гошо обърна. Аз докато чакам дупка в трафика видях, че съм си забравил наколенките в барчето където пихме кафе, и рязко се изнервих.
Въобще не видях Гошо накъде замина. Обърнах, на първия светофар завих надясно, щото ей тъй. Карах още два светофара, не го намерих и се върнах. Тъй или инъче се бяхме разбрали да спим в първия град след границата. Да, ама аз като се ядосах и забравих как се казваше града и хотела. Гошо после каза, че е бил сигурен, че ще ги забравя и без драмата с наколенките и затова ми пуснал смс с името на града и хотела, ако не се намерим. Малко преди да се кача на магистралата видях една сергия за зарзават точно на отбивката, и спрях да питам девойката дето продава дали е видяла един моторист (спестих и с грозен мотор) да минава наскоро от тук. Оная ме погледна почти разбиращо и промърмори нещо което не разбрах. Пробвах и да я питам и за името на първия град след границата, пак не ми се получи. Качих се и заминах. Спрях на първата бензиностанция да пуша и изчакам Гошо, пуших той не дойде и тръгнах. След около 50-60км го видях с крайчеца на окото на една от поредните бензиностанции. Тъкмо тръгваше. Метнахме си и продължихме без да спираме. Някъде към 20h вече бяхме в Самобор и паркирахме пред хотела. Докато Гошо уреждаше подробностите около настаняването ни, при мен дойде местен рокер да предложи помощ, ако има нужда. За момента нямаше. Чакам си аз отвън, след малко иде Гошо с една такава странна усмивка. На секундата ми стана ясно, че нещо не е наред. Нямало свободни стаи. Леко ми прималя. Всъщност имало една, която се освобождава след полочин час, но трябвало да я почистят и тогава да ни я дадат.Стана ми малко странно, кой освобождава стая в осем вечерта ... Както и да е. Изчакахме, регистрирахме се и се качваме в стаята, отново спалня егасииии и късмета. Разхвърляхме багажа и излязохме да се разходим из центъра и хапнем. Сядаме на едно барче да пием по една биричка, и до нас се чува българса реч.
Поздравихме хората, оказа се, че и те са от Варна. Светът наистина е малък. Единия от тях започна да ни разправя, че имало някакви тематични вечери на площада. Предната вечер било латино парти с танци, днес щяло да бъде черно парти. Попита ни за това ли сме дошли, с Гошо се спогледахме и отговорихме "Мноо ясно" Smile
Не го дочакахме и се прибрахме, изненадата беше голяма когато разбрахме, че целия хотел е пълен с българи. Навсякъде се чуваше само българска реч.

Ден предпоследен

Сутрина Гошо станал по-рано и отишъл да закусва. Събуди ме на връщане с думите
- Хич не си мисли, че ще закусваш
- Що? - попитах аз 
- Защото още в 7:15h ония българи изядоха всичко. Малкото останало си го прибраха. За мен беше останал малко сок, успях и кафе да си налея.
- Ще изчакам още малко, трябва пак да изнесат храна - казах аз - все пак закуската е до 9h, а сега е малко след 8
Изкъпах се, слизам в ресторанта, сервитьора ме поздравява и аз отвръщам
- Good morning - с възможно най-малко акцент. Трябваше да се дистанцирам от онази група Smile Даже ми се стори, че ме погледнаха с други очи. Дали щото си мислеха "Тоя па на к`ъв се напрай" или нещо друго, немога да кажа. Храна имаше, закусих подобаващо. Пих кафе и се качих в стаята да събирам багаж. Предстояха ни около 600км предимно магистрала за деня. Да се подготвим психически за тая скука, решихме да се отбием до Загреб да разнообразим и пием поредното кафе. Набихме се в центъра и спряхме на първото свободно и безплатно място.Както се вижда, то пък било на Арменския посланик. Единодушно решихме, че ни е задължен и няма да ни прави проблеми като разбере, че сме българи. История, няма как.



Загреб











Направихме лека панорамна обиколка с моторите и се качихме на магистралата. По електронните табла пишеше 34,5 градуси. И на всяко следващо температурата се качваше с половин до един градус. Стигнахме до малко над 36, усещаше се поне 40 според мен. Мислехме да спираме на всеки час за почивка, но се оказа че издържахме по около 40мин каране. Жегата си беше убийствена. На сръбската граница имаше голяма колона и седяхме около половин час на слънцето, между колите. Това направо уби всичко. Със сетни сили се довлякохме до Ягодина където щяхме да спим в Саша. На влизане в града имаше задръстване и полицейска блокада. Оказа се, че 8 посланика щяли да бъдат гости на панаира в града. За наш късмет, същата вечер. На местния стадион имаше организирана среща по кик бокс между местните сръбски звезди и Португалия. Преди това концерт на някакви известни певци. И всичко това безпланто. Естествено и ние се нагласихме за там Smile Организацията на събитието беше доста добра, имаше две или три телевизии които снимаха. Дрон хвърчеше постоянно отгоре и снимаше и беше пълно с народ. Питах Саша, заради посланиците ли е толкова организирано, той каза, че всяка година е така със или без тях. Впечатлих се. Около стадиона във всяка кръчма имаше певица която се надвиква със тази от съседната кръчма. Скари пушат навсякъде, почти всички зачервени като домати и доста подпийнали. Купона на 6.





Помотахме се още малко и отидохме да пием по бира, на по-спокойно място. С малко по-различна музика Smile На път за бара, без да искаме направихме един доста сериозен среднощен офроад, Гошо ще разказва за него.
В крайна сметка стигнахме безпроблемно с известно закъснение. Нататък е ясно.

СЛЕДВА...
Активен
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« Отговор #7 -: август 12, 2015, 13:56:56 »

Последния ден

Почти се бяхме прибрали в Бг ( визирам Гошо, до Видин са окло 160км ) затова му отпуснахме края и станахме към девет и нещо. Саша беше заминал рано защото е на работа, да ни изпрати бе дошъл Марко.
Домакинята беше приготвила доста щедра закуска. Изцяло домашна продукция, от доматите, сиренето, яйцата и наденицата, през айряна та до хляба. Закусихме прилично пихме задължителното кафе и се сбогувахме. С Марко отидохме да пием по още едно кафе в един етнографски комплекс над града. След което вече поехме за Бг. Не е необходимо да споменавам за температурите.
В ранния следобед вече бяхме във Видин. Аз се чудех още дали да остана вечерта там или да продължа за Варна. Отидохме до офиса на Гошо да прехвърлим малко снимки и да се охладим. Към 17h реших все пак да тръгна и спя в Свищов. Първоначално си мислех да мина през Румъния,
но не бях сигурен дали ще има ферибот вечерта от Зимнича до Свищов. Затова през България, знаех си, че тези 280км ще са мъка, но нямаше друг вариант. Преди Лом някъде след с.Добри дол пътя стана ужасявящ. Освен свлечен и с дупки беше на вълни. За малко над пет хиляди километра до момента се наложи да намествам багаж два пъти. Един път тук и втория, малко след Лом. Другия интересен момент беше в Лом, карам си аз едни огромни табели EU, път за колоездачи.... брех голяма работа. А, всъщност някакъв 100 годишен неравен калдаръм. Имах, чувството, че държа къртач не мотор.
Чак не ми се мисли, ако си с велосипед какво ще е чувството. Карам и се сещам преди да замина, гледах някакъв репортаж по телевизията в който Бат` Бойко пламенно приканваше да почиваме в БГ... и се зачудих, с`я как да го разбирам това "да почиваме в БГ"....  След още малко не издържах и спрях. Звъня на Гошо и той
- Какво става, проблеми?
- Помниш ли Кол де Тюрини във Франция, там дето се провежда рали Монте Карло - питам го аз
- Май да - хилейки се ми отговаря той
- Да знаеш той е за пьлни аматьори!!! Да дойдат да покарат малко тук. С мотор е трудно, да не говорим за кола.
Малко преди Оряхово се пътя се пооправи, предполагам заради ферибота. После пак леш, чак до Долни Дъбник. В крайна сметка към 21:00 бях в Свищов.


Не се сдържах Smile





Обикалял съм доста извън нашата мила татковина и всеки път като се прибирам съм със смесени чувства. От една страна познато, родно, тръпката че си вкъщи и от друга, мизерията, разбитите пътища, изоставените земи. Сивите скучни и порутени къщи в почти безлюдните села през които се минава.
Мъка... Който е ходил зад граница, знае, как на около 50км от българската граница всичко свършва и почва зоната на здрача. Незнам как го постигаме, но доста добре ни се получава.

В заключение ще кажа, че това беше едно от ония пътешествия в които тотално губиш представа за времето, километрите и единствено се наслаждаваш на местата които посещаваш. Силно се надявам, да направя още доста такива Smile Благодаря и на Гошо за добрата компания.
 
Активен
alien
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DL1000 V-Strom
Публикации: 233


www.balkanmotoadv.com


WWW
« Отговор #8 -: август 24, 2015, 13:44:56 »

Да добавя и няколко клипчета от трипа  Very Happy

Западни балкани





Италия





Франция





Проход Gavia Италия



Активен
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Drop down a gear and disappear или мототрип 2015

News - MotoZone

Отиди на:  



Страницата е създадена за 0.605 секунди с 21 запитвания.