Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно
Страници: 1 [2]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно  (Прочетена 17619 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #15 -: август 11, 2014, 23:34:33 »

Ден 9, Първи ден в Санкт Петербург - 22 Юни 2014 г., температура между 8 и 13 градуса, времето много приятно, почти без вятър.

Първо искам накратко да ви запозная с града.
Санкт Петербург е разположен на Финския залив на Балтийско море, където река Нева се влива в морските води. Санкт Петербург е и най-голямото руско пристанище, като същевременно е и единственият град в света с население над 1 млн. души, който е разположен толкова на север. Жителите на Санкт Петербург са малко по-малко от пет милиона и това го прави вторият по големина град в Русия след Москва.
Често наричат Санкт Петербург Северната Венеция заради красивите и многобройни канали, които кръстосват града. По изобилие на вода заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева, извираща от Ладожкото езеро, протича през северния руски град по протежение на цели 28 км. Средната ширина на образуваната делта е 340-650м. В пределите на града текат около сто малки и по-големи реки и потоци, а водната площ достига 1/10 от площта на града. Над водните канали са построени около осемстотин моста, без да се броят промишлените, в това число – 218 пешеходни. Най-дългият мост е Болшой Обуховский.
Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург през 1703 г. Идеята му била да издигне голям град, който да бъде изцяло отдаден на изкуството и културата и да бъде нещо като „прозорец на запад” за Руската империя. Петър Велики първоначално имал идеята да основе столицата на приятното пристанище Одеса, но незнайно защо плановете му се променят и той прави главен център северния град Санкт Петербург.
Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица на Русия".

Станахме към 7:00 ч. с уговорката да се засечем с Фози на неговата станция на метрото към 8:00 ч. Тук нямаше как като в Москва да се виждаме на някой ъгъл, тъй като хостела му беше на 3 км. от хотела ни, но по нашата линия на метрото, та лесно се намирахме. Отидохме до рецепцията да се разберем какво правим с багажа, тъй като нямаше да ни има цял ден. Казаха ни да го оставим в административната стая, както се бяхме разбрали предварително. Така и направихме, опаковахме куфарите с багажа, каски, ботуши, кожени облекла - всичко пренесохме в администрацията Smile. След това поехме към станция Звёздная, от където щяхме да хванем метрото. По пътя мернахме подвижен дилижанс със закуски Smile, но само го мернахме, тъй като бяхме закусили в хотела.



Качихме се на метрото и слязохме на станция Московская където ни беше срещата с Фози. И тук подобно на Москва са много на често влакчетата и не е проблем да слезеш и да хванеш следващото. Намерихме се и се метнахме до станция Адмиралтейская. След като излязохме от станцията се отправихме по Невский проспект към Дворцовая площадь.



Невский проспект.





Дворцовая площадь, основният площад на Санкт Петербург. Край него са разположени редица значими сгради - Зимния дворец, Сградата на Главния щаб с Триумфалната арка, Александровската колона.
Дворцовият площад е два пъти по-голям от Червения площад в Москва.



Зимния дворец.



Дворцовия мост.



Аз и Петя пред Зимния дворец.



Тук трябваше да направим повторен опит в 10 ч. да си купим пасове. Да, но се оказа, че не сме разбрали и не могат да се купят на място, а могат само да се получат, след като преди това си ги напазарувал по интернет.
До тук престоят ни в града е с перипетии - след проблеми с резервацията в хотела, трудностите с намирането на паркинг за мотора, се оказва че си изгубихме един час в чакане да отвори бюрото за пасове, за да разберем че не можем да си купим.
Дори без пасове следваме плана и след снимките наоколо ще се отправим към метеора за Петергоф.

Дворцовая площадь с Александровската колона. Колоната е издигната през 1834 г. по указ на император Николай I в чест на победата на брат му Александър I над Наполеон.
Това е най-високият паметник в света направен от масивен гранит. По височина заема трето място в света след Колоната на Великата армия в Булон-сюр-Мер и Колоната на Нелсън на Трафалгар скуеър в Лондон. Височината на монолитната част на Александровската колона е 25,6 м. Общата височина на паметника е 47 м.



Статуята на върха на Александровската колона.



Александровската колона и Триумфалната арка.



Дворцовый проезд, сградата на Адмиралтейството отстрани.



Триумфалната арка.



Статуята над Триумфалната арка.



Нева и Петропавловската крепост на отсрещния бряг.





Дворцовый мост.





Ресторант - фрегата Благодать.



Адмиралтейството.





Ростральная колонна.





След като наснимахме всички красоти в района, начакахме се да отворят бюрото за пасове, което не ни свърши никаква работа ами ни загуби 1 час, и след като поне му ползвахме безплатния WiFi, за да резервираме хотели по пътя на връщане през букинга на телефона, се отправихме към пристанището, за да си купим билети за Метеора (кораб на подводни криле тип комета), с който трябваше да се предвижим до Петергоф. Ох, само като го спомена настръхвам целия, неземна красота. Петербург е доста по-силна туристическа дестинация от колкото Москва и наплива от хора е сериозен. Наредихме се пак на голяма опашка за билети и се оказа, че най-рано има билети за корабче през едно от това, което тръгваше в момента. Каквото такова, освен това се оказа, че ако вземем отиване и връщане излиза доста по на делавера билета, но понеже са с места трябваше да кажем за колко часа на връщане ще вземем. Решихме, че до 15:30 ч. трябва да сме разгледали и да се връщаме на обратно. Много грешна преценка Smile. Междувременно от същото гише можеше да си купим и билети за нощната разходка по р. Нева с корабче „Ночь разводных мостов“- нощна разходка по Нева под вдигащите се през това време мостове. Корабчето тръгваше от същото място в 0:50 ч. и решихме да си вземем билети от сега. Помотахме се още по кея докато дойде време за Метеора. И ето ни вече по пътя към Петергоф грррр.





Малко снимки от Метеора на излизане от Санкт Петербург.

Петропавловската крепост.



Ростралните колони и Василевския остров.



Зимният дворец.



Сух док.



Приближаваме пристанището на Петергоф.



Ето ни вече на новоремонтираното пристанище на Петергоф, и метеора който ни докара.





Да припомня, че целият замисъл за това пътуване реално започна от намирането на село на една книжка за Петергоф. Изглеждаше приказно красиво и решихме, че трябва да го видим.
„Петерхоф“ (на руски: Петергоф, от нидерландски Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ (1944 - 1997), е дворцово-парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив. Намира се в едноименния град Петерхоф (бивш Петродворец) на 29 километра от Санкт Петербург.
Основан е от царя обединител и първи император на Русия Петър I през 1710 година. Строителството на парка продължава до 1755 г.
Версай е вдъхновил Петър Велики да построи тази уникална поредица от дворци и градини в околностите на своя нов град. Според много мнения обаче Петергоф превъзхожда Версай.
Петър Велики сам измисля основната концепция на дворцовия ансамбъл, подробния план на някои елементи на архитектурния проект и структурата на фонтаните. Той организира построяването чрез включване на строители, инженери, майстори, художници, скулптори, градинари за създаването на великолепието на двореца.
Прекрасни паркове, 176 фонтана в различни форми, четири водни каскади, величествен дворец, множество позлатени статуи на древни богове и герои, забележителни скулптурни композиции, рисунки и миниатюри правят двореца уникален по своята красота. Често е наричан "столицата на фонтаните" . Едно от най-значимите технологични постижения в дворцовия комплекс е, че налягането на водата за фонтаните не се постига с помощта на помпи. Водата достига до комплекса от естествени водни източници и се събира в изграден резервоар, разположен в Горната градина. Разликата във височината създава налягането, посредством което се захранват повечето от фонтаните в Долната градина, включително и Голямата каскада.

След като си купихме билети за вход се отправихме към Нижний парк и двореца.





Ох големи красоти.



Аллея фонтанов.



Ето ги и тях Большой каскад и Большой дворец.



Народ не липсваше.



Марлинская аллея.



На много места алеите са подредени по начина, по който са показани на горната снимка.
Ето ни вече и до Большой каскад. Голямата каскада в Петергоф е едно от най-крупните такива съоръжения в света. Състои се от три водопадни стълби, 75 фонтана и е украсена със 255 склуптури и 29 барелефа от античната митология.











Детайл от скулптура от Большой каскад.



Фонтан "Самсон". Фонтанът алегорично пресъздава победата на Русия над Швеция при Полтава. Водната струя от устата на лъва е с височина 20 метра и е най-високата от фонтаните в парка.







Фонтан "Самсон" и Большой каскад.



Част от опашката за Большой дворец, Отделно имаше още една опашка, на която се купуваха билетите, след което на тази се чака за самото влизане. Поради ограниченото ни време решихме, че ще се насладим само на Нижний парк и фонтаните и ще пропуснем двореца. За Петергоф си трябва пълен ден без други ангажименти. За съжаление не можахме да видим и горния парк, тъй като за него се купува отделен билет, обаче в момента в който излезеш от долния парк в горния, за да се върнеш в долния парк се налага пак да си купиш билет за него, който хич не е евтин. Тоягата идва от това, че пристанището се намира в долния парк и ако си си купил като нас билети за връщане с метеора се налага пак да излезнеш през долния парк. С две думи, ако искате да разгледате долния парк + двореца, най- добре е да си купите билет за метеора еднопосочен, след като приключите със всичко слизате на пристанището и си купувате билет за метеора за връщане, ако обаче искате всичко да разгледате, пристигате с метеора с еднопосочен билет на долния парк, разглеждате него и двореца след което си купувате билет за горния парк, разглеждате го и него и си взимате някакъв наземен транспорт от горния парк обратно за Петербург. Като се има предвид размера на Петергоф е най- добре да планувате цял един ден само за него и да хванете метеора по-рано сутринта, ако може първото корабче ще е най- добре. За да влезете в двореца трябва да чакате на две огромни опашки като тази от снимката, което по моя преценка ще ви отнеме само за чакане около 2 - 3 часа, но мисля, че си заслужава.



Петергоф е световно известна забележителност и силно посещавана.



След като видяхме как стоят нещата и, че няма да може да влезем в двореца продължихме с разходката из прекрасния парк.

Фонтан "Чаша" (Итальянский). От двете страни на фонтана "Самсон" на същата линия са разположени двата фонтана "Чаша" - италиански и френски. Диаметърът на басейните им е 25.5 м.
Западният е получил допълнението Италиански, тъй като хидротехническата му система била направена от братя италианци. По същата причина източният е Френски.









Минифонтанчета.





Фонтан "Китовый".



Скамья-памятник княгине Александре Николаевне.



Каскад "Львиный", П-образният гранитен басейн е с размери 30 м. на 18,5 м. Обграден е от колонада от 14 осемметрови гранитни колони с мраморни детайли. Между тях има 12 мраморни чаши фонтани. В средата е статуята "Нимфа Аганипа". От двете страни на колонадата са разположени лъвове.









Марлинская аллея.







Дворец "Марли".







В далечината се виждат едни дръвчета с кръгли корони, точно зад тях е Балтийско море,





Терасата за наблюдение.







Опитваме се да примамим една катеричка със сандвич.



Фонтаны "Менажерные", каскадата, към която са свързани двата фонтана не работеше. Вероятно затова и фонтаните не бяха с висока струя както би трябвало.



Каскад "Золотая гора", която не работеше.



Изглед от Каскад "Золотая гора" към морето.



Нещо ме домързя да се катеря на горе и останах долу.



Дворец "Марли".



Качихме се на площадката за наблюдение към Балтийско море. Из целия парк имаше една особена миризма на тиня, вода от река нещо такова, решихме, че идва от водосбора с който се захранват фонтаните, но по-късно разговаряйки с местни жители се оказа, че просто морето си мирише така и от него е тази характерна миризма, не е дразнеща, на село реката мирише така и ми е приятно, чувствам се сред природата. Ето какво виждахме от горе.

Хеликоптерна площадка.



Дворец "Марли".

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #16 -: август 11, 2014, 23:37:48 »

Сад Венеры.





Марлинский вал.



Финският залив.



Слязохме на долу.

Павильон "Эрмитаж".





Красота.









Фонтан "Адам", хванал се е за сърцето, Ева я няма.





Паметник на Петър I.



Фонтан "Солнце".



Фонтанът е с басейн с размери 70х30 метра като в центъра върху колона от 3.5 м. се въртят три златни диска, които разпръскват струи вода във всички посоки като лъчи. Отстрани 16 делфина пръскат вода през устата си.





Фонтан-шутиха "Зонтик". В парка има няколко забавни фонтана. Този е един от тях. По-късно във видеото ще видите как го превземам, хаха.



Езерцата и потоците не бяха рядкост в парка.





Фонтан "Пирамида".



Водата на фонтана наподобява обелиск.





Фонтаны "Римские". Двата Римски фонтана са разположени пред каскадата "Шахматная гора". Направени са от разноцветен мрамор и са украсени с орнаменти.





Каскад "Шахматная гора". Каскадата се "охранява" от три дракона бълващи вода в горната и част. Отстрани са разположени 10 мраморни статуи на италиански майстори изработени през 18 в.





Фонтан-шутиха "Водяная дорога"- разположен е на една от алеите. За него подсказва навалицата и мократа настилка. Не работи постоянно, а се включва ежедневно в 13 ч., 14 ч. и 15 ч. с 300 водни струи. Имахме късмета да се окажем до него точно при включването му в 14 ч.







Фонтан-шутиха "Елочки".



Фонтан "Оранжерейный".  Алегорически фонтанът пресъздава борбата на Русия за Балтийско море. В средата на басейн с диаметър 15 м. е скулптурата на Тритон борещ се с морско чудовище. От устата на чудовището се издига осем метрова водна струя. Отстрани има 4 костенурки, от които излизат двуметрови водни струи. Названието му идва от разположението му пред оранжерията.







Большой дворец.



Завъртяхме един голям кръг през парка и се озовахме от другата страна на фонтаните "Самсон" и Большой каскад
Фонтан "Чаша" (Французский).



Миникаскада.



Воронихинские колоннады.





Фонтан "Самсон".





Большой каскад.







Аллея фонтанов.



За наше най-голямо съжаление стана време да си хващаме метеора на обратно, но си обещахме, че ще се върнем отново, като този път специално отделим един цял ден на неземните красоти на Петергоф. Това е едно от много малкото места, на които бих искал да се върна отново. Довиждане Петергоф !!!

Кратка видео разходка из Петергоф във FullHD 1080p може да свалите от тук:



Всички снимки от Петергоф можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Petergof/

Натоварихме се на метеора и през Финския залив обратно към Санкт Петербург.
Пристигнахме на кея до Дворцовый мост, Фози реши, че ще ходи да гледа Ермитража от вътре, но ние не си падахме много по картини и плана ни беше съвсем друг за това тук се разделихме. С Петя продължихме по предварителния план, който можете да видите по долу на картата.



Тръгнахме покрай реката.





Дворцовый мост, на мястото, където мостът се отваря стълбовете за тролея са двойни и по един остава от всяка страна.



Стигнахме до Медный всадник - паметникът на Петър Велики на Сенатская площадь.
Паметникът е построен по нареждане на императрица Екатерина Велика в знак на почит към нейния предшественик на царския трон, Петър Велики. Бидейки германска принцеса по рождение тя е имала голямо желание да осигури линия на приемственост с ранните руски монарси. По тази причина върху паметника се чете надпис на руски и на латински: На Петър Първи от Екатерина Втора. Тази конна статуя на Петър Велики, създадена от известния френски скулптур Етиен Морис Фалконе, изобразява най-изтъкнатия реформатор на руската държава като римски герой. Пиедесталът е направен от монолитен къс от червен мрамор издялан във формата на скала. От върха на тази скала Петър галантно води Русия напред, докато неговият кон е стъпил върху змия , която представлява враговете на Петър и неговите реформи.







Александровский сад и Исаакиевский собор. Въпреки ниските температури, хората си бяха налягали по тревата и не ги притесняваше.





Сградата на Конститунционния съд на РФ.



Исаакиевская площадь.



Стигнахме до катедралата Исакиевски събор.





Терасата на централния купол, от която се открива прекрасна гледка, по късно ще ви я покажа.



Плащат се два входа, единия е за катедралата, другия за купола с панорамата. Решихме първо да се качим с пресни сили до горе и после долу. Ето какво се виждаше от горе.



По-горната панорамна снимка можете да видите в пълен размер тук:

http://www.tonyco.net/panoramas/Sankt_Petersburg.jpg





Зимният дворец от високо.



Виждат се кубетата на катедралният храм Спас на крови.







Куполът на Казанската катедрала.



Паркът между Исакиевския събор и р. Нева.



Камбанарията.



Статуя от фасадата.



Гледката към реката.







Куполът на Измайловски събор.



Куполите на Николо-Богоявленский Морской Собор.



Гледка към Исакиевския площад и паметника на Николай I.



Паметникът на Николай I.



Слязохме надолу, за да разгледаме църквата от вътре. Докато я обикаляхме, за да намерим входа, видяхме следи по една от колоните от бомбандировките по време на Втората Световна война.





И по стълбите.



Табелката указваща от какво са следите по фасадата.



Купихме си билети и влезнахме в църквата.
Исакиевският събор (на руски: Исаакиевский собор) е православна църква, най-голямата в Санкт Петербург. Построена е през 1818-1858 година и е посветена на преподобни  Исакий Далматски, светец, особено почитан от император Петър I, който е роден на неговия празник. Исакиевската катедрала, със своята внушителна височина от 101,5 метра днес се счита за четвъртият най-голям куполен храм в света. Преди нея се нареждат само базиликата ,,Свети Петър" в Рим, „Свети Павел” в Лондон и ,,Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция. В катедралата всеки желаещ може да се изкачи до ценралния купол, откъдето се открива прекрасна гледка към града и към р. Нева.













Вратата.



Куполът отвътре.







Всички снимки от Исакиевски събор и Санкт Петербург от високо може да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Isakievski_Sabor/

Разгледахме го, насладихме се на гледката от високо и се отправихме към Красный мост на река Мойка.

Большая Морская улица.





Гороховая улица.



Река Мойка в района на Красный мост.





Красный мост на река Мойка.



Продължихме по Гороховая улица.



Zoom Cafe на Гороховая улица.

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #17 -: август 11, 2014, 23:40:14 »

Канал Грибоедова.



Канал Грибоедова и Банковский мост.





Банковский мост.





Канал Грибоедова.



Продължихме покрай канала Грибоедова през Банковский мост до Казанский Собор.

Ул. Ломоносова откъм Канал Грибоедова.



Волга с тревичка.



Казанский собор.



Един от най-големите православни храмове в Русия е Казанската катедрала в Санкт Петербург. Тя се счита за символ на руската военна мощ. Казанската катедрала е с официално име Катедралата на Дева Мария от Казан и е разположена на видно място на главната улица на Санкт Петербург – Невски Проспект. Дълго време в нея се пази една от светините на руското православие — иконата на Казанската Богородица.
Строителството на катедралата, която по плана на император Павел I, е трябвало да наподобява базиликата ,,Свети Петър" във Ватикана, продължава около 10 години, което е доста кратък период имайки предвид размерите и внушителността й. Строежът на Казанската катедрала е изцяло с тукашни материали, като стотиците работници се трудят без прекъсване денонощно. През 1811 година Казанската катедрала е завършена, а за онова време е най-голямата в цяла Русия. Височината на катедралата достига 71 метра. Във вътрешността си, както и отвън храмът е украсен с огромни и уникални колонади, изсечени от огромни монолитни блокове гранит, всяка от които е с тегло 30 тона. Северната порта на Казанската катедрала е излята от бронз по модел на прочутите „Вратите на рая”, датиращи от 15 век във флорентинския баптиски храм.





Градинката пред Казанский собор.



Паметник на М.И. Кутузов пред Казанский собор.



Интересна сграда на Невский проспект срещу Казанский собор.







Седнахме малко в градинката да починем, след което си хванахме метро от станция Невский Проспект до станция Звездная. Прибрахме се в хотела, вече ни бяха подготвили новата стая, само дето беше номер 14 и се ходи по коридора около 3 мин., хаха, за да стигнеш до нея. Пренесохме си багажа и се настанихме, беше си перфектна без забележки.







Странно за нас в банята използват един смесител, който е разположен между мивката и ваната и е с дълъг чучур. Така го завърташ или в мивката или във ваната. Странно е обаче като трябва да си пуснеш водата отстрани Smile.



Взехме си един Тархун в стъклена бутилка вечер да си пийваме. Това е нещо като нашата лимонада, но с друг вкус. Оказва се, че най- добрия Тархун е в стъклена бутилка като тази. После си вземахме в България Тархун от магазин Берёзка в пластмасови бутилки, но няма нищо общо с онзи.



Починахме, хапнахме и стана време да потегляме за нощната разходка. Идеята беше да се докараме с метрото преди да е затворило до центъра, пък на връщане с такси. Нощните автобуси работеха само петък и събота вечер, та не ни вършеха работа. Тъй като беше малко рано за корабчето хванахме метрото от станция Звездная до станция Невский Проспект и от там пеша малко да поснимаме улиците през Белите нощи.
Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата. Природата му е необичайна - сурова през зимата, но и приказна, романтична през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват към 25-26 май. Тогава залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-въздействащи са от 10 до 22 юни - денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли. Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на Нева.
Ние бяхме част от тези туристи точно през най-дългият ден за 2014 г. - 22-ри юни. Това са белите нощи видяни от Дворцовия площад и разходката с корабче по Нева под отварящите се мостове. Едно неповторимо изживяване.



Часът е 23:55 - излизаме от метростанция Невский проспект и се отправяме на вечерна разходка по едноименния булевард. Уличното осветление все още не е включено, по улиците има почти толкова хора, колкото и в 18:00 ч., небето е необичайно светло.



Вдясно се вижда търговският комплекс "Гостиный двор".



23:56 ч. Невский проспект.



Невский проспект и набережная канала Грибоедова.



23:58 ч. Невский проспект.



00:05 ч. Невский проспект и Большая Морская улица.



00:11 ч. Дворцовая площадь.



00:19 ч. Дворцовый мост.



00:21 ч. Зимният дворец.



00:21 ч. Нева, Петропавловската крепост и Троицкият мост видяни от Дворцовия мост.



00:22 ч. Кеят на Адмиралтейская набережная №2, откъдето тръгва корабчето ни за нощната разходка.



00:22 ч. отсрещният бряг - Кунсткамера и Санкт- Петербургският научен център към Руската академия на науките.



Дойде време да се качим на корабчето и потеглихме.

00:57 ч. Вече сме на корабчето в средата на реката.



00:58 ч. Дворцовия мост, Вижда се колко светъл е хоризонтът отсреща (посоката би следвало да е северо-изток).



00:58 ч. Кунсткамера и Ростральная колонна, над нас е облачно, свети само хоризонта.



00:59 ч. Санкт- Петербургският научен център към Руската академия на науките.



01:05 ч. Сградата на Руската академия на изкуствата.



01:07 ч. Благовещенски мост, първият постоянен мост над р. Нева. Свързва Василевския остров с централната част на града. Явява се също граница между р. Нева и Финския залив.





01:13 ч. Сградата на Конституционния съд на Руската федерация.



01:25 ч. Вляво се вижда сградата на Адмиралтейството, а на брега се вижда тълпата туристи чакащи отварянето на мостовете. Дворцовия мост ще се отвари само след няколко секунди. От това положение ще видят емблематичното за града изображение на отварящия се Дворцов мост, разкриващ кулата на Петропавловската крепост.



01:26 ч. Отварянето на Дворцовия мост започва, на мястото на отваряне тролейбусните стълбове са два - по един остава от всяка страна при отварянето. Зад моста се вижда Петропавловската крепост.



01:28 ч. Дворцовият мост е почти напълно отворен.



01:28 ч. Зимният дворец.



01:28 ч. Петропавловската крепост.



01:29 ч. Петропавловската крепост.



01:29 ч. Отвореният Дворцов мост.



01:33 ч. Петропавловската крепост.



01:34 ч. Троицкият мост, троицкият мост е един от красивите мостове над Нева. Свързва Суворовския и Троицкия площади. Той е третият постоянен мост над Нева. До 1965 г. е бил и най-дългият мост над реката (582 м.)





01:35 ч. Троицкият мост, започва отварянето на моста. Троицкият мост не се отваря в средата, а погледнат от тази страна се отваря десния отсек.





01:36 ч. Троицкият мост е наполовина отворен, а ние преминаваме под него.



01:37 ч. Троицкият мост е наполовина отворен, вдясно в далечината се вижда и отвореният Дворцов мост.



01:39 ч. Прачечный мост, мостът се намира над река Фонтанка, на мястото където тя се влива в р. Нева. Това е един от първите каменни мостове построени в града. В превод името означава Перален мост. Назован е така, поради намиралите се навремето наблизо дворцови перални.



01:39 ч. Литейный мост.



01:40 ч. Троицкият мост напълно отворен.



01:40 ч. започва отварянето на Литейный мост, това е вторият постоянен мост над река Нева. Дължината му е 396 м. Мостът е стоманен и теглото му е 5 902 тона. Името му произтича от намиралата се край него на левия бряг леярна.



01:43 ч. Крайцера Аврора.





01:44 ч. Отвореният Литейный мост.



01:47 ч. Комплекс Сити център.



02:04 ч. Телевизионната кула на Ленинградския радио-телевизионен център.



Кратко видео от белите нощи можете да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:



На връщане така приятно поклащаше корабчето, че очите ми се затваряха, даже придремах за няколко минути по едно време Smile. Слязохме на пристанището и там ни чакаха безброй частни таксита. Разбирайте частни коли, които предлагат да те закарат срещу някакви пари. Цялата крайбрежна улица беше пълен с такива. Явно е узаконено по някакъв начин, иначе не знам как не ги погват, може пък и да си внасят такса в полицията, кой знае Smile. Петя беше проверила в един онлайн сайт за таксита колко би струвало такси от площада до станция Звездная, което според сайта беше около 600 рубли. Посреща ни първия тарикат, пита за къде сме, казваме му и той казва 1200 рубли. Викам не става - 600 рубли, но той не е съгласен Smile. Покрай кея решаваме че е  по-скъпо, поради многото приключващи по това време нощни разходки и тръгваме към площада, за да се поотдалечим. Вървим по-натам и други ни спират. Един иска 800 рубли, казвам 600 рубли, но на 700 рубли стиснахме ръцете Smile. Качваме се в един шевролет, малък не помня модела, новичък частен разбира се. Уговорката беше да минем през станцията на Фози да го оставим и после да ни откара до Звездная. Така и стана. Давам му аз 1000 рубли, онзи няма да ми върне, почнахме да въртим едни пари, уж всичко точно ама после гледам объркал съм се и съм му дал 800 рубли, колкото искаше, ама в три и половина посред нощ мозъка ми отказваше да смята Smile. По пътно към хотела пешачката направихме някоя друга снимка.

03:22 ч. На улицата близо до хотелът ни.



03:25 ч. До хотела на хоризонта между сградите се вижда наближаващия изгрев.



Легнахме да дремнем, бяхме се уговорили за следващия ден за малко по късен час, все пак да може да поспим малко. Лека нощ.

Всички снимки от белите нощи може да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Beli_noshti/
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #18 -: август 13, 2014, 13:28:21 »

Ден 10, Втори ден в Санкт Петербург - 23 Юни 2014 г., температура между 8 и 13 градуса, сутринта постоянен дъжд, а от време на време и силен, следобеда приятно слънце с облаци.

Този ден беше отреден на "Царское село".
В този хотел закуската не беше на шведска маса както в Москва, ами всеки ден различно - повечето пъти тип компле, филийки, нещо за мазане и т.н. Днес сутринта обаче се падна каша хаха. Духай кашата и яж, традиционна руска каша дето Маша я хапва. Реших, че е време да опитам от нея. Не беше много вкусна, но като и добавиш малко захар и става приятна за хапване. Петя твърдо отказа да яде нейната. След като духахме кашата Smile, се стегнахме и се отправихме към станция Звездная, където имахме уговорка с Фози да се видим и да хванем автобус за Царско село, което е извън Питер, както казват местните на Санкт Петербург. На станция Звездная има няколко спирки на автобуси и маршрутки. Тук е момента да спомена отново високата култура на руските граждани. Спирка на автобуси, подобно на Плиска, но по-дълга. В една част на спирката спират едни автобуси, в друга част други. Гледаме по уличния тротоар една огромна опашка в колонка по един, викаме да не раздават пари хаха. Оказва се, че хората си чакат автобуса. Автобусите качват само от предната врата, като заплащането на билета става при шофьора. Никой не се бута и не се прережда, чакат да дойде автобуса на спирката и в колонка по един се товарят. У нас същата ситуация би изглеждала умопомрачаващо, един през друг лудница и бутаница кой пръв да се качи в автобуса. Опашката се виеше доста надалеч и хората не бяха никак малко, най- вероятно нямаше да може да се качат всички в един автобус. За наше щастие на нашата спирка не беше такава навалица. За сметка на това още като излязохме от хотела почна да вали слаб, но постоянен дъжд и се наложи да се навлечем с дъждобраните още от там. Петя беше проверила, че за гр. Пушкин където се намираше "Царско Село" трябва да хванем автобус №186. Сравнително скоро дойде автобуса и се натоварихме. Питаме шофьора къде трябва да слезем за Государственный музей-заповедник „Царское Село“, но точно до предната врата имаше една жена и тя веднага готова да помогне каза „Аз ще ви кажа къде да слезете“. Аз обаче понеже съм Тома неверни пускам веднага GPS-а и гледам накъде се движим. На вън си валеше дъжд и прозорците на автобуса малко замъглени. Видях де е Царско село, но автобусът криволичеше по вътрешните улички на Пушкин и не ми беше ясно кога точно трябва да слезем. В крайна сметка бабата казва „Сега сте вие“, хаха и съответно изскачаме. Много учтиви хора. Дъждът вали, не спира даже на моменти се засилва. Отправихме се към касата за вход за парка. Междувременно ни звъннаха в автобуса от детската градина няколко пъти, което леко ни притесни и се наложи да им затворя поради безумната цена от 7 лв. на минута. Бабата гледаше децата и не знам защо толкова настоятелно звъняха на нас. Оставих Петя и Фози да се редят на опашка за билети за вход за парка, пък аз тръгнах да търся свободен WiFi, за да се обадя до градината да видя какво става с децата. Имам опция през телефона да говоря на цената на градски разговор с БГ номера през Интернет и затова търсех WiFi. Намерих един доста слаб, но след 4 опита успях да се обадя. Оказа се, че нашите госпожи са отпуска и има други по заместване, които са объркали децата и решили, че нашето го няма днеска на градина и да питат какво става, пък то за друго ставало дума. Успокоих се, че на 2500 км от вкъщи не е оферта, ако има проблем. Понеже се загубих в огромна тълпа от хора между сергии за сувенири, пък Петя се притеснила де съм и почна да ми звъни, хаха бе суматоха. В крайна сметка се намерихме пак и влязохме в парка.
Царское село /Пушкин/ е другото от двете извънградски имения на царската династия Романови. Наред с Петерхоф именно Царское село е това, което като величие и изключителност превъзхожда дори Френския Версай. В Царское село човек може да открие два големи и наистина изключителни дворци, и двата заобиколени от обширни паркове и градини с разнообразна и завладяваща декоративна архитектура.
Екатерининския Дворец е несъмнено най-голямата атракция на Царское село, особено известен с изключителната си Кехлибарена стая.
Дворецът е завършен през 1756 г. и изобилствува с изкусно декорирани синьо-бели фасади с позлатени атланти, кариатиди и пиластри. Вътрешната част на Двореца е не по-малко впечатляваща. Акцентите са т.нар. Златна анфилада, Голямата зала, позната също като Зала на светлината (по-късно ще я видите във видеото за Санкт Петербург), Портретната зала с чудните портрети на Екатерина и Елисавета, Картинната галерия, в която почти всеки инч от пространството по стените е покрит с великолепни платна от 17-ти и 18-ти век и, разбира се, легендарната Кехлибарена стая. За да изпълни тази стая Растрели използва пана от кехлибарените мозайки, подарени на Петър от пруския крал Фридрих-Вилхелм I като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаични пана създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ. Стаята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно.
През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая и продължава повече от 20 години на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година в присъствието на президента Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер.
Екатерининския парк е важна част от архитектурния и парков ансамбъл на Царское село. Паркът е особено забележителен с елегантните си павилиони строени през 18-ти и 19-ти век от архитектите, участвали в изграждането на Екатерининския Дворец.





Опашката за влизане в Екатерининския дворец. Естествено не сме очаровани да чакаме на нея под дъжда и решаваме първо да разгледаме градините с тайната надежда опашката да намалее.





Фасадата на едното крило е освежена и в момента тече обновяване на другата част.



Екатерининский парк.





Централната алея с двете огледални езера.



Верхняя ванна.



Огледалното езеро и Камеронова галерея.



Спускане към Нижний сад.



Нижний сад.









Регулярный парк.





Рыбный канал.







Този ден явно така щяхме да изглеждаме.



Эрмитаж.





Большие Каскадные пруды.



Большой пруд (Голямото езеро).





Большой пруд и Чесменская колонна.







Адмиралтейство.



Павилион Грот.





Турецкая баня и Чесменская колонна.



Чесменская колонна.



Турецкая баня.





Грот.







Турецкая баня и Мраморный мост.



Мраморный мост.







Пейзажный парк.











Красный каскад.



Башня-руина.



Пергола, Собственный садик.







Към Камеронова галерея.





Камеронова галерея, галерията е създадена за разходки и философски беседи.









Агатовые комнаты.



Висячий сад. Пандус.



Изглед към Голямото езеро от Камероновата галерия.





Изглед към Огледалните езера и Горната баня.



Горната баня.



Фрейлинский садик.



Разгледахме парка въпреки дъжда, пък даже успяхме и да се на снимаме. С Петя бяхме твърдо решени да влезем в този дворец, особено след като пропуснахме Петергоф. Фози обаче не беше на нашето мнение и реши, че ще се връща в града да разглежда нещата, които изпусна докато беше в Ермитража и които щеше да пропусне на следващия ден. Ние се наредихме на огромната опашка,а  дъждът не спираше. Заговорихме се с едно семейство на опашката с малко дете, които бяха дошли от Москва с кола да разглеждат Питер. Много силно се учудиха, че сме с мотор от Москва до Питер, пък още по-силно се учудиха, че сме дошли с мотора от България, хаха. Разбира се като повечето руснаци, с които разговаряхме знаеха нашето черноморие. По едно време казаха на тези зад нас „Ние сме тук преди Ва“ и забегнаха на някъде. Този метод ни беше много добре познат да си запазваш място на опашката. На Петя и се случи няколко пъти в магазина, идват някакви и казват на Петя, че са след нея, след което идва друг и също казва „Аз съм след вас“, при което се появяват тези двамата и почва лека разправия, но без нерви – „Аз съм след нея“, хаха и другия казва „Не, аз съм след нея“. От там Петя е арбитър и трябва да помни кой след кой е дошъл и да ги подреди в правилния ред, хаха. Тази практика е често срещана и няма караница, при балканския субект тази случка в магазина би завършила с разбити носове. След чакане на дъжда малко повече от 2 часа на опашката, най-накрая влизаме в двореца.

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #19 -: август 13, 2014, 13:30:52 »

Намирахме се в тясно антре с изключително много хора, касата е вътре на сухо. Трябва да си оставиш раници, дъждобрани чадъри на гардероб иначе няма да те пуснат. За щастие вътре нещата се случват много бързо, купуване на билети гардероб и т.н. въпреки голямата навалица. Ето ни вече из двореца.

Парадная лестница. Парадното стълбище заема цялата височина и ширина на двореца и се осветява от източните и западните прозорци, подредени в три реда. Белите мраморни стъпала се издигат от двете страни на средната част, от които четири други стълби водят към втория етаж и парадната зала. Стените са украсени с орнаменти, поставени декоративни вази и съдове от китайски и японски порцелан от XVIII-XIX век.











Показва че времето е променливо, но след като прекарахме последните 4 часа и половина на дъжда, според нас си е направо дъждовно.



Кавалерская столовая.







Большой зал. Изключително впечатляваща в интериора на Екатеринския дворец е Голямата зала. Тя се е използвала за организиране на балове и пищни приеми. Това е най-голямото и внушително помещение на Екатеринския дворец. Има два реда прозорци, които се нижат по дългите стени. Между тях са поставени високи огледала, които са в красиви позлатени и богато орнаментирани рамки. Многото прозорци и огледалата оптически допълнително разширяват залата. Навсякъде по стените на Голямата зала в Екатеринския дворец има огромни потонни фрески, които изобразяват руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството. Достъпа до тази и останалите зали става с калцуни.



















Золотой анфилады.



Ако си платиш за гид, ти дават едни слушалки на определена честота, пред групата ходи гид, който на съответния език говори тихичко на микрофон и обяснява кое какво е, като ти го чуваш в слушалките. Ние не си бяхме взели такова чудо, опитахме се първо да се присламчим към една група с гид на руски, но лелята рускиня едвам шепнеше и не и се разбираше. От група на група набарахме един батко, който на английски говореше доста силно и ясно като развеждаше някакви, според мен, американци (поне от акцента така ми се стори), и се понесохме с тях като научихме много интересни неща.

Белая Парадная столовая.









Малиновая Столбовая.







Зеленая Столбовая.





Портретный зал.







В Кехлибарената стая (Янтарная комната) снимането е забранено, но все пак успях да щракна някоя снимка откъм вратата преди да влезем.
И да припомня, Кехлибарената стая е определяна и като осмото чудо на света. За да изпълни тази стая архитектът използва пана от кехлибарените мозайки, подарени на Петър I от пруския крал Фридрих-Вилхелм I, като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаечни пана, създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ.
Кехлибарът е около половин тон, а цената му десетократно надвишавала тази на златото. Стаята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно. Издирването на скъпоценностите вече официално е прекратено. През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая, което продължава повече от 20 години и е на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година.







Картинный зал.









Малая белая столовая.









Китайская гостиная Александра I.





Буфетная.







Зеленая столовая.







Официантская.





Всички снимки може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Tsarskoe_selo/

След като се нагледахме на красотите бяхме изгладнели здраво и в околността намерихме едно кафе със супички на прилична цена. Хапнахме, дъжда беше спрял и се отправихме към спирката на автобуса. По принцип бяхме решили да вземем пак същия автобус, поне знаем до къде ходи, но докато чакахме се появи някаква маршрутка на която имаше надпис от Царское село до станция Московская, което ни устройваше, тъй като точно там отивахме. Качихме се в маршрутката, вътре тъпканица като в нашите в пиков час, но пък се движи не по-бавно от нашите. Стигнахме бързо, цената беше малко по висока от на автобуса. В района на станция Московская има доста интересни неща.

Московская площадь - красиви фонтани и паметник на Ленин.

















Ленинский проспект видян от Московский проспект.



Спуснахме се по Московский проспект до Площадь Победы.
Бизнес център на Площадь Победы.



Московский проспект видян от Площадь Победы.



На самият площад и от него в посока центъра сградите от двете страни са почти огледални.



Сграда на Московский проспект.





На площада се намираше Монумент героическим защитникам Ленинграда.
Монументът е посветен на героизма по време на обсадата на Ленинград. Състои се от две части - наземна и подземна. Наземната част изобразява животът по време на блокадата. Състои се от 26 склуптури на защитниците с погледи насочени към Пулковските възвишения, където е била линията на фронта. 48-метровият обелиск символизира победата. Изграден е и 124 метров счупен гранитен кръг - символ на разкъсването на обсадата.
Наземната част е тържествено открита на 9 май 1975 г. по повод на 30 годишнината от победата.
Подземната част представлява музей, в който са изложени документи, фотоматериали и експонати разказващи за блокадата.
По дължината на подземните помещения са разположени 900 лампи изработени от гилзите на 76 мм снаряди. Броят им съответства на дните на блокадата.















Хората си ценят културата, всички паметници са обсипани с цветя винаги свежи, при нас са обсипани с графити.

Ето и една панорама, не много добра, от монумента.

http://www.tonyco.net/panoramas/Zashtitnicite_na_Leningrad.jpg

Беше по напреднал деня и се отправихме пеша по улица Орджоникидзе към хотела, който беше на 2 - 3 км от Площадь Победы. Завихме по улица Пулковская и се озовахме на хотела. Фози на следващия ден тръгваше към Естония та щяхме да сме сами. Взехме си от близкия супер разни хапвания от топлата витрина и се прибрахме в хотела да хапнем и да починем. На следващия ден ни чакаше не малка пешеходна обиколка. Лека вечер от мен.
« Последна редакция: август 13, 2014, 13:34:52 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #20 -: август 15, 2014, 10:19:17 »

Ден 11, Трети ден в Санкт Петербург - 24 Юни 2014 г., температура между 8 и 13 градуса, времето приятно слънце с облаци.

Отново ни предстоеше голямо трамбоване като за последно Smile. Станахме пак овреме, закусихме и потеглихме към станция Звездная. Хванахме метрото до станция Горьковская.



От там се насочихме през Александровский парк към Петропавловската крепост.





Имаше интересна плоча на пътеката.



Трябваше да пресечем Кронверксая набрежная и по моста да влезем в крепостта.







Река Кронверкский проток и вливането и в Нева.



Река Кронверкский проток и вливането и в Нева и Троицкий мост.



Река Кронверкский проток.



Троицкий мост.



Влязохме в Петропавловска крепост.

През 1703 г. Петър Велики поставя основите на първата крепост на Заешкия остров. От този момент нататък малкият шестоъгълен остров се превръща в център на Петербург. Най-интересна забележителност тук е Петропавловската крепост. Тя е издигната само за една година (1703-1704 г.) като отбранително съоръжение по време на Северните войни срещу Швеция. Към вътрешната крепост водят Петровските врати. Те са изработени по проект на швейцарския архитект Доменико Трецини. Най-интересната атракция на крепостта е Петропавловския събор. В този храм са погребани Петър Велики и управляващите след него руски владетели.
През Невските врати са минавали затворниците, преди да бъдат екзекутирани. В Трубецкия бастион, днес е уреден музей. Освен експозиции, включващи затворнически униформи, тук могат да се видят и килии, чийто смразяващ облик от дореволюционната епоха е възстановен съвсем достоверно. Тук е бил синът на Петър Велики – Алексей; тук излежават присъдите си писатели като Фьодор Достоевски и Николай Чернишевски; похитителите на Александър ІІ; по-възрастният брат на Ленин – Александър, който се опитва да убие Александър ІІІ.







Петропавловски събор.







Паметник на Петър I.



Монетния двор.



Поредната опашка, на която ще се наредим, но първо да посетим бастиона и след това Smile.



Трубецки бастион.





Ето и малко изглед на килиите.





Ето една от луксозните.



Изолацията на килиите.



Мивка и тоалетна в килиите.



От обикновените килии.







До всяка килия имаше списък на хората лежали в този бастион.







Коридор.





Казанчетата за тоалетните са в коридора, а не в килиите.



Карцера.





Азбука използвана от затворниците да общуват помежду си, почукванията по стената се интерпретирали в букви.



Дворът на затвора.





Банята.











Наредихме се на опашката за църквата и влязохме.











Гробовете на руските императори и князе.



Иконостасът в Петропавловския събор.







Гробът на Екатерина II Велика.



Гробът на създателя на града, Петър I Велики.





Екатерининский придел с гроба на Николай II.



След като успяхме в огромната навалица да разгледаме подробно църквата излязохме пак на разходка в двора на крепостта и се насочихме към панорамата.



Върху част от крепостните стени по дървени мостове е организиран маршрут за разходка "Невска панорама". От тук се разкрива великолепна гледка към Нева, Дворцовия и Троицкия мост, Адмиралтейството, Исакиевския събор и др. Разбира се е платено и то доста дебело.



Оригинала на панорамата може да видите тук.

http://www.tonyco.net/panoramas/Nevska_panorama.jpg

Ето още от това което видяхме отгоре.







Троицки мост.





Зимния дворец, Адмиралтейството и Исакиевския събор.



Ростральная колона и Централен военно-морски музей.



Пристана.



Невска врата.



Вътрешния двор на крепостта.





Ето я и самата панорама.



Телевизионната кула.



Куполите на Спас на крови.



Ето ни и нас на фона на Нева.



Всички снимки може да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Nevska_panorama/

С панорамата приключихме с крепостта и се отправихме към Крайцера Аврора по Петровска набережная.
Минахме през Троицкая площадь.





От Петровска набережная се виждат много хубави гледки и разходка по нея си заслужава.

Ресторант - фрегата Благодать.



Санктпетербургска джамия.



Литейный мост.



Летний сад.



Прачечный мост.



Сградите по брега на Нева.



Домът на Петър I, първата постройка в Санкт - Петербург - лятно жилище на Петър I от 1703 до 1708 г.



Облаци над Нева.



Фонтан пред Нахимовское военно-морское училище.





И стигнахме до крайцера.
Построен в Санкт Петербург между 1897 и 1900 година, Крайцера Аврора взема активно участие в Руско-японската война от 1904-1905 година. По време на Октомврийската Революция от 1917 г. „Аврора” е дала знак с бял пушечен изстрел за започване на атаката на Зимния Дворец, тогавашната резиденция на временното правителство. Корабът е грижливо реставриран и понастоящем се използва като открит музей и тренировъчен кораб за кадетите от близкото Нахимовско морско.





Първо си мислихме, кой пък ще иска да влиза да гледа това желязо, но се оказаха много повече желаещите от очакваното и опашката отново километрична. Имаше табелки кога е влизането, беше през 1 час, разбира се като се наредихме не успяхме да влезем на първия транш от хора, та се наложи да чакаме около час и половина. Имаше един младеж и много странно рекламираше екскурзия на крайцера Аврора, за която ние чакахме всъщност. На самия крайцер не се разхождаш свободно, а те води екскурзовод, който ти разказва доста интересни неща на руски. Оказа се, че ако не ви се чака си плащате на младежа повече пари от нормалния вход и влизате като се събере група без да чакате. Ние си изчакахме и входа беше сравнително малък. Освен това им бяха свършили билетчетата за фотоапарати и пускаха да се снима безплатно ?



Вече сме на борда.











Масите висят от тавана, за да не се разливат чашите и чиниите при люлеенето в морето.





2 в 1 - спалня и столова.



Умивалник.



Още от музея вътре в кораба.













Снимка на един от капитаните на кораба в рамка от части от кораба ударени от снаряд.



И още...





















Бау.



Реката видяна от кораба.



Всички снимки от Аврора можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Kraitser_Avrora/

Вече бяхме изгладнели зверски и се върнахме на пряко до Троицкая площадь. Задръстването на моста беше подобаващо.



На площада в някаква административна сграда гледаме табелка "Столовая", решаваме да влезем. Удар от тотото, вътре невзрачен стол на самообслужване от соц време, цените съвсем нормални за първо, второ и трето и уникално вкусна автентична руска кухня, облизахме си пръстите. След като се нагрухтяхме подобаващо решихме, че е време да си хванем метро от станция Горьковская до станция Сенная площадь. От там пешачката с помощта на GPS-а се отправихме в търсене на следващия музей по плана.





Лампите висят директно на жиците.

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #21 -: август 15, 2014, 10:22:45 »

И ето намерихме го Централен музей на комуникацията А. С. Попов. Това е един от най-старите научно-технически музеи в света. Основан е през 1872 г.
Музеят представя уникална колекция проследяваща развитието на комуникациите.
Музеят се помещава в построен през 18 в. дворец за канцлера на Руската империя князя А.А. Безбородко.



Ето и малко от експозицията.



Пощенски кутии.



Как са доставяли пощата.



И с Руска тройка.



И пеша.



И други екзотични методи.







Сметачни машини.



Генератор на електричество.



Фотоапарати.



Телеграфи.



Лаптоп Тошиба от 1990 г.



Телефонни централи.



И хендс фрии, за телефониската Smile.



Телефони.



Десният модел е добре познат на поколенията у нас ползвали улични телефони.



Богата колекция от радио лампи.







Първата в света радио лампа с водно охлаждане.



Колко хитови модели вече са в музея.









Между другото се оказва, че първата мобилна роуминг система е пусната между Москва и Санкт Петербург от Nokia.  До преди това не е било известно това чудо на техниката роуминг.

Пейджъри.





Магнетофони.









Касетофони и магнетофони.



Аудио уредби.







Авторадио.




Грамофони, и машина за запис на грамофонна плоча.



Видеокамери.



Подобни имаше в БНТ на времето си спомням.



Телевизор, на който кинескопа сочи на горе и се гледа отражението в огледало.



И най-различни интересни телевизионни приемници.













Рубина кърти.



Телевизионна видео игра.



Любителски видеокамери и видео-магнетофони.





Така е изглеждала учрежденска телефонна централа в сграда.



Цялата експозиция можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Telecommunication/

Кратко видео на част от предлаганите физически опити в музея може да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:



Краката ни вече малко се бяха поизморили, пък имахме и доста пътувания в картите за метрото за изразходване и си хванахме метро от станция Адмиралтейская до станция Невский проспект. От там пак ни очакваше пешеходен маршрут.



Тези безкрайни ескалатори в метрото направо ме уморяваха много, и накрая реших да се повозя 3 мин седнал.



Спуснахме се покрай Набережная канала Грибоедова.



Насреща се виждаше красивата църква Спас на крови.



Храм „Възкресение Христово“, дословно Храм „Спасител на кръвта“, (на руски: Храм „Спаса на Крови“) е построен на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. От там идва и името на църквата - "Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв".
Както вътрешната част, така и външната са украсени с невероятни мозайки, проектирани и изпълнени от най-изтъкнатите руски художници от това време – Васнецов, Нестеров и Врубел. Интересен факт е, че въпреки очевидно руският и облик, нейният главен архитект, А.Парланд, не е руснак по рождение. Външният вид на храма напомня Московската църква „Св.Василий”. Много фрагменти от интериора са изпълнени от различни видове яспер, родонит и мрамор, а кубетата са покрити със скъпоценни камъни.

Църквата е невероятно красива и впечатляваща отвън. Предполагам отвътре също е впечатляваща. За съжаление не успяхме да влезем. Пристигнахме в края на работното време, имаше малко опашка, но касата затвори двама човека пред нас.









Карети, чакащи някой да ги наеме.



И кабрио.



Опашката на касите, на която трябваше да пристигнем 2 минути по-рано, за да успеем да влезем.





Всички снимки, за съжаление само отвън на църквата, може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Spas_na_krovi/

Минахме през Михайловский сад, и си взехме по едно сладоледче.





Михайловски дворец, в него се помещава Държавният Руски музей.



От там покрай река Мойка.



След което по Первый Садовый Мост.





Михайловский замок.



Канал Лебяжья канавка, съединява река Мойка и река Нева. Вдясно е Лятната градина.



До Паметник Чижик-Пыжик. Това е най-малкият паметник в Санкт Петербург. Висок е 11 см. и тежи 5 кг. Има вярване, че като си намислиш желание и хвърлиш монета, ако монетата се задължи при паметника, желанието ще се сбъдне. Имаше доста желаещи да си пробват късмета.

Чижик-пыжик, где ты был?
На Фонтанке водку пил.
Выпил рюмку, выпил две —
Закружилось в голове.

Закачливото четиристишие е написано за студентите от намиралото се в съседство Училище за юристи. Заради зелено-жълтите им униформи учениците били оприличавани на птицата чижик и от там наричани Чижик-Пыжик.







Продължихме разходката покрай река Фонтанка.
Пантелеймоновский мост над река Фонтанка.



Идеята беше да влезнем да се разходим из Летний сад. На всичко бяхме проверили работното време предварително. Но въобще не се сетихме, че парк може да има работно време и неработен ден. Така за съжаление не можахме да се разходим в Лятната градина. А общо взето беше избрана за завършек на Санкт-Петербургската обиколка. На следващата сутрин си тръгваме.





В близост беше Марсово поле с вечния огън и решихме поне него да видим щото няма работно време Smile. По пътя мернахме мераклии в карета.



Ето входа към Марсово поле.



Ето го и самото него.





Изгледи от Марсово поле.
Троицкий мост.



Спас на крови.





Вечен огън на Марсово поле.





Михайловский замок.



Ясно беше, че пребиваването ни в Санкт Петербург беше за наше най-голямо съжаление към своя край. Спуснахме се по Набережная реки Фонтанки  до станция Невский Проспект,  от където щяхме да си хванем метро за станция Звездная, но нека за последно да ви покажа прелестите покрай реката.





Аничков мост и Дворец Белосельских-Белозерских.





Аничков мост.







Аничков мост, Невский проспект и вдясно Дворец Белосельских-Белозерских.



Невский проспект.



Паметник на Екатерина II.





Всички снимки от улиците, реките, каналите и метрото можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Ulicite_kanalite_metroto/

Хванахме си метрото. Машиниста или беше пил или го мързеше да гледа щото автомата който съобщава спирките не работеше и ония нещо си мрънкаше под носа и направо се сцепихме да се хилим, и така на всяка спирка. Предлагам ви да го чуете сами и да се посмеете.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Audio_StPeter.mp4

Напазарувахме си вечеря в супермаркета до хотела. Супермаркета, в който всеки ден пазарувахме наподобяваше на нашата Била, даже цветовете бяха подобни. Имаше много интересна система за съхранение на багаж. За разлика от нашите където слагаш една стотинка и ти освобождава ключа, там беше високо сложна електроника. Натискаш едно копче, онова почва да плямпа на руски, след което отваря автоматично една от свободните вратички и ти изплюва една бележка с баркод, след което си поставяш багажа вътре, затваряш вратичката и пазиш бележката. След като приключиш с пазаруването, отиваш показваш на един баркод четец бележката и ти отваря точно твоята вратичка след което този баркод вече не е валиден. След като хапнахме набързо в стаята легнахме да почиваме. На следващия ден ни чакаше пътуване до Латвия и трябваше да сме свежи. Като за финал ви предлагам да погледнете видеото по долу и отново за няколко минути да се пренесете в магията на Санкт Петербург във FullHD 1080p.


« Последна редакция: август 15, 2014, 10:26:59 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #22 -: август 15, 2014, 10:29:58 »

Ден 12, от Санкт Петербург до Латвия - 25 Юни 2014 г., разстояние за деня 549 км., изминати за 9 часа, температура между 8 и 14 градуса



След успешно приключване на планираните посещения на Москва и Санкт Петербург е време да поемем обратно към вкъщи.
Отново 4 дни и 2 614 км. Преминаваме през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. След втория ден и нощувката в Лублин пътят ни се припокрива с изминатия в обратната посока.
Станахме по-рано за да може до към 7:00 ч. да сме излетели. Искахме да стигнем по-навреме в Даугавпилс. Закуската беше от по-късно и щяхме да закусваме по пътя. Оставих Петя да стяга багажа, аз се заех със задачата да се завлека до паркинга и да докара мотора пред хотела. Това са си 20 мин. бързо ходене пеша. Мотора си беше там, където го бях оставил и в състоянието, в което го бях оставил. Взех го и се придвижих до хотела. Петя беше стегнала куфарите, щракнахме ги набързо, сложихме раницата в топкасата и готово. Общо взето това беше най- бързия вариант за разтоварване и товарене на багажа в рамките на 1 - 2 мин. Сложихме си дъждобраните защото беше мрачно и аха да завали, в последствие не ни валя но пък пазеха топло. Потеглихме преди да са се събудили Питерци Smile. Пътя общо взето спокоен и в перфектно състояние. Насреща се виждаха огромни колони от коли които идваха на работа явно от съседни градчета. След като се отдалечихме на около 100 км. от Санкт Петербург движението понамаля значително. Пътя беше само на право докъдето ти видят очите, доста скучен, но с перфектна настилка и маркировка. Спряхме за кратко в едно селце да починем, обезлюдено.

Село Мараморочка, малко преди Псков, Русия.









В гр. Остров имаше Лукойл и бяхме решили там да заредим преди да излезем от Русия. Не бях слагал GPS защото както се вижда от по-горната снимка пътя е ясен Smile само направо хахаха. Бях гледал на гугъл стрийт вюто къде е точно този Лукойл, но някак си така се завъртяхме, че го пропуснахме. Айде слагай GPS-a, то пък се оказа, че съм влязал в града по-рано, пък той бил на главния път, айде през града обратно около 2 км. Заредихме, хапнахме по някой сандвич и този път с GPS-а посока границата. От Остров към Латвия имаше надпис Платная Дорога, викам ко е пък това ама караме на там сме. Караме около 30 км. няма кьорава кола, това явно щото не обичат да плащат за пътища Руснаците. Пътя отново перфектен и само направо, придвижването по такива пътища става изключително бързо, не усетихме кога стигнахме Остров от Санкта. Както си караме към границата и остават още 10-тина километра, от двете страни високи дървета и не щеш ли на около 300 м. пред нас изскача иззад десните дървета един боен хеликоптер, който лети настрани с насочени пушкала точно срещу нас, направо ми изскочи сърцето. Както дойде така изневиделица така и изчезна зад дърветата вляво. Почнах да надничам между дърветата да видя дали не се разби щото мина буквално на метър над короните им. Най-интересното беше, че зад дърветата беше равно поле и тази машина изчезна и повече даже силуета не и видях, явно някакъв бръснещ полет правеха ама трябва да са големи майстори така да минат и да се скрият без никой да ги види. Колите бяха доста оскъдни по този път, да не кажа, че ги нямаше и почнахме да се чудим дали има граница и защо е толкова празно. GPS-а казваше, че има още 2 км. до границата и в този момент гледам Лукойл от ляво. Бяхме минали около 50 км. от предното зареждане, но си викам  на 1,36 лв./л. ще тъпча до горе колкото толкова. Сипах 3 литра и нещо, купих си някаква вафличка и издумках рублите точно на време Smile. Стигнахме границата, която беше на едно хълмче и изглеждаше като от американски филм, безлюдна, тишина само вятъра се чува как свисти, направо лудница. Гледаме една бариера, където явно се плаща такса за платната дорога, човека обаче вдига бариерата, вероятно за мотоциклети е безплатно. Изсипваме се единствено возило на пункта от руска страна. Петя носи всички онези документи, които ни бяха дали на беларуската граница и ни бяха казали, че без тях няма да можем да излезем. Даваме и малкия талон, никой не ни иска голям, въпреки че го носим. Митническата декларация за временния внос на мотора е формат А5 и онзи митничаря казва „Не, дайте А4“ и показва друг формуляр. Обясняваме че нямаме, ония поглежда тази А5 и се хваща за главата. В последствие се оказва, че ако влизаш през руска граница митническия формуляр е друг с други полета и е формат А4. Беларуския е А5 и по-различен. Бърка онзи в едно чекмедже и вади някакъв пищов, който явно казва къде какво да въвежда от Беларуския формуляр, да ама не му се получава. През това време се събраха 3 - 4 коли, и митничаря вече видимо изнервен от нашите документи казва "У вас проблем", наблюдавайки го какво прави през цялото време хич даже и не се притесних защото у нас нямаше проблем, по-скоро в смотаната им система беше проблема и отидох спокойно да си седя при мотора. Принципно такова изказване на изход на Руска граница би трябвало силно да ме притесни, хаха, но бях спокоен защото точно видях какво се случва и наистина нямаше проблем при нас, имахме си всички документи, миграционни карти и т.н. Докато оправяше колите извика друг негов колега, който беше явно в час и се оправи сравнително бързо с процедурата. Излиза нашия човек доста изнервен, че сме му нарушили спокойствието със нашата Беларуска митническа декларация и намръщен идва и казва "Откройте" всички куфари Smile. Викам е са ни разнищи багажа. Отварям аз всичко и за мой невероятен късмет Петя е сложила магнитчетата, които си носим за подаръци между дрехите, за да не се счупят в левия куфар. В момента, в който го отворих те изпадат и най- отгоре се озова едно магнитче, което си бях купил лично за мен с облика на Юрий Гагарин. Както мисля, че ви споменах и преди за руснаците Гагарин е идол, бог или нещо такова. При вида на магнитчето митничаря много рязко си смени изражението на лицето, усмихна се силно, набута ми в ръцете документите и каза "Закройте“ и си замина. Малко бях като втрещен щото се готвих са пълно тарашене на мотора, а то даже не погледна багажа. Гагарин ни спаси от сериозни проблеми си мисля Smile. Минахме урааааа, наредихме се в Евроколоната на Латвийската граница. Посрещнаха ни с усмивка. Чакахме малко да дойде някой да каже какво да правим, дадоха ни по една на всеки митнически декларации, в които се декларираше абсолютно всичко без долните ти гащи Smile. Трябваше да се опише колко пари имаш, колко скъпоценности, бензин в туби, бензин в резервоара колко (най-вероятно, ако някой напише, че не е пълен резервоара ще бъде обискиран подробно, хаха при двойна разлика в цената на горивото), алкохол, какъв и какво количество бе всичко. Попълнихме и ги връчихме, процедурата беше сравнително бърза и от стъпването ни на границата от към Руска страна до излизането ни от към Латвийска ни отне точно един час и пет минути, сравнено с влизането беше точно на половината време. Вече бяхме на територията на Европейския съюз в република Латвия. Отправихме се към Даугавпилс, който не беше далеч, някъде на около стотина километра. Започна обаче да вали, но за кратко. Пътищата в Латвия бяха под всякаква критика, една идея по-добри от Украинските. Добрахме се до хотел Дуетс.  Не беше лош, даже мога да кажа добър, единствения недостатък беше, че е до гарата.



За сметка на това имаше навес за моторите Smile и собствен затворен паркинг.





Ето го вътрешното дворче.



Фози го нямаше още въпреки, че би трябвало да има по-малко километри за деня от нас. Свързахме се по някое време по телефона и се оказа, че е на около 100 тина километра. Ние се бяхме настанили и изкъпали и понеже беше раничко излязохме на разходка из градчето. Даугавпилс е разположен в Югоизточна Латвия на река Западна Двина (Даугава) и е вторият по големина град в страната. Въпреки това не е особено голям с население 115 хил. жители (2000 г.). Намира се в близост до границите с Беларус и Литва.
Централната част е спретната с паркчета и пешеходна улица със стари сгради.

Улица Варшава.







Поликлиника.



ТВ кула.



Една от забележителностите на града е т.нар. Църковен хълм - близо един до друг във високата част на града са изградени четири храма на различни християнски течения.
Православна катедрала Свети княз Борис и Глеб е построена през 1905 г. Това е основната православна църква в град Даугавпилс. Катедралата побира до 5000 поклонници и е най-голямата православна църква в Латвия.

Православна катедрала Св. мъченици Борис и Глеб.





Катедралата Мартин Лутер, катедралата Мартин Лутер (Лютеранска църква) е построена през 1893 г. в псевдо-готически стил.







Странно украсена кола.



Римокатолическа църква Света Богородица е построена през 1905 година.







Църква на Възкресението, Рождество Богородично и Св. Никола. Старообредната църква на Възкресението, Рождество Богородично и Св. Никола е построена в периода 1908-1928. Храмът е построен в руски стил и съдържа една от най-богатите колекции от икони в Латвия.





Даугавпилс е важен железопътен център.



Улица в Даугавпилс.



Детска площадка в Централния парк.







Гимназията.



Градината на Андрей Пумпур.





Православен параклис Св. Александър Невски.



Университета на Даугавпилс.



Странно закачени сака пред една сграда.





Музей за местна история и изкуство.



Парк Дубровин.







Вдясно е паметника на Павел Дубровин - кмет на града в периода 1876 - 1890 г. и създател на парка. Затова той носи и неговото име.



Още от парка.







Паметник в Парк Дубровин в памет на загиналите във Втората Световна Война.



Река Даугава.





Площада.



Площада и хотел Латгола.



Гербът на града.



Улица Рига.





Католическа църква Св. Петър в окови.



Започнахме да търсим място, където да вечеряме, което се оказа  не лесна задача. Влязохме в едно заведение, но хич не ни хареса и си излязохме, лутахме се напред-назад - нищо само някакъв МОЛ, ама хич не ни се щеше да вечеряме там. Имаше едно като бързо хранене с пелмени ама и там не ни хареса. Пуснахме GPS-а да каже ресторанти на близо. Посочи един и тръгнахме да го търсим. Стигнахме до точката ама ресторант няма там, гледаме един безистен и влизаме ама доста криминален. В дъното малко дворче и група младежи нещо се карат ще почва битка, хаха бе като по филмите, забелязахме стълби по средата на безистена които водеха по-нагоре в сградата и надпис за ресторанта който GPS-a казваше, явно все пак имаше там такъв ресторант, но ни се стори доста криминална цялата работа и се отказахме. Продължихме по улицата, небето беше черно и всеки момент щеше да се изсипе със страшна сила, трябваше скоро да се ориентираме. Видяхме някаква табела за ресторант в една сграда. Слязохме по стълбите вътре и имаше ресторант с малко дебели цени, ама като няма друго това е. Междувременно Фози се обади, че идва към нас от хотела и трябваше да се намерим някак си. Докато поръчвахме се изсипа страхотен дъжд и Фози не можа да ни намери  веднага преди да се изсипе дъжда. За щастие валя само около 30 мин и се намерихме. И тук порциите бяха подобно на руските, салата едно мъничко такова по средата на чинията като на филма Кухня и доста скъпа, 4 парченца домат и малко краставица. Часа беше около 20:00 - 21:00 и хората в ресторанта ни помолиха да се преместим на маса в другия край защото почвали да боядисват от нашата страна. Понесоха се едни бояджии с найлони страшна работа. Реално трудно можеш да си намериш къде да ядеш навън някаква нормална манджа. След бурята навън беше доста свежо и потеглихме за хотела, като трябваше да пресечем железопътните релси по надлез до гарата. По пътя някакви малки полянки между къщите с обрасли линии, от там минаваше трамвая Smile. По пътно за хотела имаше още интересни неща.

Паметник на загиналите войници от Първа бригада на полския легион. Кръстът е издигнат на мястото, където преди това е имало братско гробище на загиналите полски войници в Латвия, паднали в боя за освобождение 1919-1920 г.







Хотела предлагаше закуска във време, което ни устройваше на другата сутрин затова си поръчахме. За съжаление нещо съм забравил да ползвам този ден камерата и няма видео клипче но всички снимки от Даугавпилс можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Daugavpils/
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #23 -: септември 11, 2014, 16:36:53 »

Ден 13, от Латвия до Полша - 26 Юни 2014 г., разстояние за деня 720 км., изминати за 12 часа, температура между 8 и 20 градуса



Този ден ни предстоеше поредното голямо разстояние за изминаване от Латвия през Литва до гр. Лублин, Полша, където си бяхме запазили хотел.
В хотел Дуетс, Даугавпилс имаше закуска сравнително рано и решихме да се възползваме. На закуска слушахме радио от този приемник Smile.



Стегнахме се набързо, защото ни чакаше доста път.



Прогнозите в тези ширини бяха доста точни, може би защото няма планини и за наше голямо съжаление го даваше да вали някъде из Полша. Метнахме се на моторите, заредихме ги на близката бензиностанция и се отправихме към изхода на града.





Доста от улиците в Даугавпилс бяха в ремонт, имаше доста затворени та ни завъртя през центъра.







И покрай реката.







Имахме малко до границата с Литва, може би нещо от рода на 30-тина километра, пътя беше само на право и ужасен, както в останалата част на Латвия. Асоциацията която  правя като  чуя Латвия е с едни раздрънкани маршрутки, които вървяха из София като бях ученик и вътре се тъпчехме като сардини, с нисък таван и доста тесни. Имаше и такива линейки, чак да не повярваш.



Надеждата ни беше, че в Литва са хубави пътищата. Наближихме границата и нещата се влошиха значително.



Ето как ни посреща за добре дошли в Литва.



Пътят беше черен точно на самата Шенгенска граница, а след нея се оказа още по-лошо положението - черен път с отбити в едната лента коли и светофари. Много интересно имаше участъци по 500 м. примерно с хубав асфалт, след което пак около 500 м. черно и така се редуваха близо 10 - 20 км. Голяма мъка, изчакването на светофарите беше доста голямо, накрая се попромъквахме тук-таме, където може. Но тъй като бяха големи участъци имаше и завои и не се виждаше докъде е затворено, промъкването беше малко рисковано. Ако те срещне камион трудно ще се разминете. Тези 10 - 20 км. ги пътувахме около 1,5 часа. Във видеото ще видите повече.



За момент в едно малко градче пътят се пооправи.

Zarasai, Литва.











Обаче не за дълго.







След този невероятен участък обаче пътят стана много добър, почти отличен и нямаше никакви проблеми, за разлика от Латвийските гадости, по които карахме. Ето и малко извадка.





И там снимат на корем.



Utena, Литва.











Стигнахме до границата с Полша.



Отново транзитно само табелки има, този път си е добре оформена Шенгенска граница Smile.


Настилката в Полша е добра, но за разлика от отиване, когато беше почивен ден със сравнително спокойно движение, сега в делничния ден трафика беше ужасен, основно ТИР-ове.
Бяхме огладнели, обедно време беше минало и започнахме да се оглеждаме за нещо за хапване. Пътят минаваше през красива гора и изведнъж вдясно мернах много прилично заведение и спрях. Фози се беше отбил в един от по-големите градове в Литва, ние пък минахме по околовръстното. Заведението беше тъпкано с хора и огромна опашка, точно беше спрял автобус с туристи. На бара един чичо доста бързо вземаше поръчките и пращаше хората по различни номера маси. Според номера на масата едни каки разнасяха поръчките. Опашката беше много голяма, но вървеше уникално бързо и чакахме около 5 - 6 мин. Поръчахме си традиционното Полско ядене Бигос - наподобява нашето зеле с месо но е с 8 разновидности на месото, от чисто през салам, кренвирш и т.н. Заведението беше изцяло дървено с детска площадка отвън и доста добре изглеждащо, както отвън така и отвътре.

Комплекс Абро, Аугустов, Полша.
Намира се между градовете Suwalki и Augustow, по-близо до втория.





Петя вече гледа изстрадало от глад.



Ето го и Бигоса, а за пиене си поръчахме компот.



Фози дойде малко след нас, поръча си и той хапване и отпрашихме по Полските пътища към Лублин.











Отново шантавите им църкви.





И правите им пътища.





Паметник на Адам Мицкевич някъде в Полша.



Стигнахме Bialystok и прогнозата за времето, която предвещаваше не малко дъжд се оказа абсолютно вярна отново.











Предстояха най-гадните 200 км. от цялото пътуване. Започна да вали, като постепенно се засилваше. Температурата падна много бързо от около 20 градуса до към 8 градуса. Пътят се стесни и се напълни с тирове. Дъжда премина в порой и то доста сериозен и така за следващите 200 км. до Лублин. Вали като из ведро, тировете вдигат облаци вода зад тях, няма видимост и на тесния път не можеш да ги изпревариш, защото ако идва нещо отсреща няма как да се мушнеш, бе идилия. По едно време вече и на мене ми стана студено, което рядко се случва. Горатексовите ръкавици се бяха напоили с вода до неузнаваемост все едно нямат никаква мембрана, може да изсипеш една чаша 200 мл. от тях, при все  че имам лопатки отпред, които ми пазят ръцете. Ботушите не мръднаха обаче и дъждобраните от 12 лв. купени преди 7 години също бяха ОК с изключение , че почна да ми се саморазкопчава ципа на горнището и го прихванахме с една безопасна игла още преди няколко дни Smile. То нямаше за кога да спираме в този порой и двестате километра ги взехме наведнъж при ужасни атмосферни и пътни условия. Всички премръзнахме, направо голяма гадост. Стигнахме до Лублин и се наложи да сложа GPS-а, за да видя накъде е хотела. Да ама като го ръгнах във вече прогизналия непромокаем калъф Smile, капацитивния дисплей на телефона почна нещо да се шашка и от водата по калъфа да си сменя сам по екрана някакви неща, та за 10 мин. каране се наложи да спираме няколко пъти да го бърша отвътре и да го връщам към навигация Smile. Този телефон се оказа доста издръжлив въпреки, че изглежда много пластмасов и слабо защитен без никакви прахови и водни защити. Малко преди да потеглим за Русия го изпуснах в една шахта с вода, като го извадих и изсуших си беше ОК и си работеше без проблем. Отделно го ползвам като видеорегистратор в колата постоянно и му ръгам често буксата за зареждане, загрява се яко като се ползва за видеорегистратор, после го друсах на мотора 6000 км. при всякакви атмосферни условия, мокрих го в калъфа и какво ли не и все още е в цветущо здраве и мултифункционално устройство, за GPS е незаменим. Отплеснах се нещо но в крайна сметка намерихме хотела, който беше към края на града един главен път, подминахме го разбира се и се наложи да се връщаме което се оказа задача с висока трудност. Двулентов път доста натоварен на който обратен е невъзможен, отбихме се в най- близката пряка и направихме обратен, от там трябваше ляв завой да врътнем ама то от двете страни фучат коли камиони едвам завихме, след което следваше екстремно пресичане на двойна непресечена линия на ляво между колите, защото хотела се падаше от лявата ни страна, бе гадост страшна. Полша през седмицата е много натоварена и пренаселена. Хотела се оказа много приличен и се настанихме.

Хотел Белис, Лублин.
Хотелът реално се намира на изхода на града на магистралата към Варшава.





Стаите бяха много прилични и имаше сешоари в банята. Фози му бяха пропуснали ботушите и джвакаше като жаба в тях, та ръгна сешоара вътре и няколко часа как не изгоря този сешоар не знам, ама му изсуши ботушите.







Оказва се, че в хотела няма ресторант, което първоначално въобще не ни радва. Пътували сме повече от 200 км. в дъжд и нямаме желание да излизаме на мокрото отново. Казват ни че на 100 м. от другата страна на пътя има заведение и ние пристигаме да го пробваме.
Пресичането на магистралата не е много лесна задача, но се справяме.





Обстановката е много приятна и уютна, всичко е от дърво, свири полска музика, цветята по масите са истински, но няма никой освен нас.







Ето я и вечерята ни - салата и джолан по баварски. Биричка. Всичко е супер вкусно.



Фози отказа да излезе навън при това време и бяхме само с Петя. След като хапнахме добре огромните порции, които ни донесоха си поръчахме и десерт, който също беше огромен. Очаквахме и огромна сметка, но уви дойде някаква много смешна сметка примерно 20 лв. В България за същото количество ядене ще платите минимум 40 лв. В Полша политиката с ДДС-то е доста по различна от нашата и на храната е около 9 %, като на основни хранителни продукти като хляб и мляко е 0 %, като цяло всичко е много по-евтино от при нас, включително и бензина. След като похапнахме се прибрахме в хотела и вече доста уморени легнахме да спим. Прогнозата за следващия ден беше да няма дъжд и да става по-топло колкото по на юг се движехме. Лека нощ.

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #24 -: септември 11, 2014, 16:41:25 »

Ден 14, от Полша до Унгария - 27 Юни 2014 г., разстояние за деня 564 км., изминати за 10 часа, температура между 13 и 22 градуса



Имахме 564 км. до Дебрецен, като предварително така си бяхме разпределили маршрута, че да караме по-малко този ден, за да имаме време да разгледаме това малко спретнато градче в Унгария. Бяхме писали на хотела в Дебрецен по мейла, както се уговорихме на отиване със стопаните му да ни запазят стаи за преспиване, като така бяха с 10-тина лева по-евтини. Карането този ден щеше да е стегнато, за да стигнем по-навреме. Закуската я наместихме да е някъде като излезем от Лублин. Станахме раничко, та да може към 7 часа да тръгнем. Имаше доста ремонти в Лублин и малко бавно стана излизането от града. Нямаше и помен от лошото време от предходния ден освен мъглата образувала се от изпаренията.







На изхода на Лублин ни изпраща гумения човек.



Спряхме за кратко на една бензиностанция да заредим и да закусим нещо и отпрашихме по познатия ни вече от на отиване път.







Когато пътя е с полулента е добре и ти правят място да минеш.



И отново китните им селца.



















Детска градина.



И правите им пътища.







Малко преди границата на Полша със Словакия започват отново малките хълмчета. Преди да излезем от Полша зареждаме на по-евтиния бензин и продължаваме през Словакия.





Задминаха ни един полски мотор и една триколко CanAm, в последствие видяхме още доста мотори, явно имаше някъде събор.



И отново природата в Словакия.







И градчетата.













Ето го и кръстовището, на което се бяхме снимали на отиване.



Времето перфектно, не много горещо с облачета тук-таме, идеалното за каране на мотор.







Мотобар.



И самолет наподобяващ на онзи от филма „Надпреварата за Янки Зафир“.



Фози беше останал в един от по-големите градове да си търси чаша за колекцията. Ние пък давахме газ, за да имаме време да разглеждаме Дебрецен. Разбира се зарядното, което купих от Литва за телефона се оказа, че не зарежда достатъчно и ако говоря по телефона докато карам и работи GPS-а започва да се разрежда батерията необратимо, та пак умря телефона и се наложи да спрем на една бензиностанция да го оправям.



Изключих всичко, телефон ала бала и оставих да работи само GPS-програмата та да харчи минимално ток. И на тази бензиностанция нямаше нормално микро USB зарядно. Не знам, но на колко места търсим най-разпространения вариант на зарядно все нямат, аман. В крайна сметка се оказа, че като спра GSM модула и оставя само GPS-a + Bluetooth-а, за да го чувам в каската успява с това зарядно, което уж се води 1 А ама друг път, все пак успява да зарежда и батерията макар и бавно и всичко да си работи по навигацията. След отстраняването на проблема продължихме.
Отляво на пътя имаше цяла нива с щъркели.



Влязохме в Унгария. Пътят след границата със Словакия хич не е добър до магистралата, но въпреки това е 110 км/ч ограничението на двелентов селски път.



Szikszo, Унгария.







И щъркели в гнездо на уличен стълб.



Forro, Унгария, малко селце в което спряхме да похапнем.



Разбира се сме в Унгария и трябва да се яде гулаш.



Вкусно, много ми хареса.
Докато обядвахме, при нас спря един беларуски джип с мъж и жена и те да хапнат. Докато хапвахме пристига едно малко цивилно бяло поло и слиза един полицай. Викам тоя сега ще се заяжда нещо. Дойде при нас, поогледа се видя каските на масата и се насочи към мъжа и жената, попита кой е шофьора и го привика да си даде документите. Почна някаква разправия на Унгарско - Руски език. Жената от Беларус се разлюти повече от мъжа, от полото излезе една леля полицайка и почна ожесточен спор, за малко до женски бой да се стигне, хаха. В крайна сметка нещо се разбраха и седнаха да си довършат обяда. Отидох да ги питам тия полицаи какво искат, и ми обясниха, че ги били снимали на входа на селото със 70 км/ч и трябвало да платят глоба от 30 EUR, за което им написали фиш и в няколко дневен срок трябвало да я платят. Това ми напомня за циганията в Румъния, на същия принцип са ни спирали и уж ни били снимали в предното село и сега глоба. То и така може да е, само че нито Унгарците нито Румънците представят доказателствен материал по въпроса. Беларуската като ги пита може ли да види видеото -  не можело. В последствие се оказа, че причакват в края на селото и като не са минали от там тръгнали да ги търсят в селото.



Потеглихме към Дебрецен като за по-бързо искахме да се качим на магистралата.





Велоалеите в Унгария са навсякъде.



Пак гнездо на щъркели.



И китните им селца.









За да се качим на магистрала отново ни трябваше винетка за 5 Eur. Спряхме на един селски МОЛ да си купим (подобно като у нас винетките ги продават във всяка бензиностанция).



Качихме се на магистралата и след около 115 км. бяхме в Дебрецен. Паркирахме се набързо в хотела, който вече познавахме, разхвърляхме се и разпитахме собствениците как можем да стигнем до центъра. Те много любезно ни обясниха и дори ни дадоха разпечатана карта, за да ни е по-лесно. Така поехме пешачката към центъра. Хотела, ако си спомняте от първия ден, се намира в покрайнините на града между малки спретнати къщурки, от него до центъра се стига за 20 мин. пеша.
Дебрецен е разположен в Източна Унгария, на 30 км. от Румънската граница. Той е вторият по големина град в страната след столицата.

Ето и най- голямата църква в града.









Центъра е много красив и спретнат, има доста роми, но са култивирани, не като нашите. Попаднахме на интересен фонтан, който е с датчици за движение и като се приближиш към него струята се усилва, като се отдалечиш намалява.



Ето го и самия център.











Grand Hotel Aranybika Debrecen (Гранд хотел Златния телец).







Главната пешеходна улица.























The Reformed Great Church of Debrecen.





Reformed Small Church.



The First Savings Bank.



Площад Кошут със Статуята на Лайош Кошут.







В Дебрецен трамваите са толкова безшумни, че ако не внимаваш може някой да те отнесе, чува се само как пори въздуха, няма свирене, няма тракане на релси направо не е за вярване.
След разходката из центъра бяхме гладни и се чудехме къде да хапнем. Попаднахме в интересен безистен, в който имаше няколко различни заведения за бързо хапване и барчета. Хареса ни по-необикновената обстановка и прекарахме тук остатъка от вечерта.











Соц-возилата бяха превърнати на своеобразни сепарета с масичка в средата.



Ето къде хапвахме.



Леко като от филм на ужасите.



Поръчахме си прилично количество ядене с посочване, че с този унгарски нищо не се разбира + биричка и кола.



Рендета изпълняваха ролята на лампи.







Плюшено мече в клетка.



Всички снимки от Дебрецен може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Debrecen/

С Фози се чухме по телефона и малко по-късно се присъедини към нас в това приятно заведение. Наистина обстановката е шантава и е изключително уютно. Стъмни се и решихме да поемаме към хотела, все пак на другия ден ни чакаха отново едни 780 км до вкъщи.

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2436


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #25 -: септември 11, 2014, 16:43:49 »

Ден 15, от Унгария до София - 28 Юни 2014 г., разстояние за деня 781 км., изминати за 12 часа, температура между 15 и 28 градуса



Денят на прибирането ни по домовете. Пътят вече ни беше добре познат, перфектна настилка, две ленти в посока и прилично количество ТИР-ове състезатели из Румъния. Станахме рано за да може към 7 ч. да потеглим. Успяхме всичко да стегнем бързо и потеглихме към изхода на Дебрецен.













Не след дълго бяхме на Унгарско - Румънската граница, минахме доста бързо без голямо моткане и се спуснахме по Румънските пътища.







Минахме отново покрай гарата приличаща на църква.



Стигнахме до Оршова, където започваше красивата част от пътя покрай река Дунав.









Ето ги и Железни врата.







Вижда се и канала, в който влизат корабите за изравняване на нивото при преминаване през бента.



Ето и границата със Сърбия.



След като подминахме и Турну Северин следваше поредицата от безбройни села с ограничение 60 км/ч в тях. В едно от селата двама роми вървят голи до кръста и по джапанки, единия както си върви си сваля джапанката и посяга да я метне по нас. Късмет, че не го направи. Стигнахме Дунав мост 2, на границата отново стана бързо проверката, Фози беше решил да мине през Видин, ние по околовръстното и така там си взехме довиждане, той щеше да кара за Габрово направо пък ние за София през Петрохан.



Нов, нов колко да е нов моста вече със затворени ленти за движение. Така е като мотористите минават безплатно Smile.



О, мила родино.



Спряхме да заредим за кратко отново на Лукойл-а, на който заредихме на отиване. Сега се падаше малко преди Монтана. Там се засякохме с един велосипедист, който беше тръгнал от Швейцария за Китай Smile. Обменихме по някоя приказка и потеглихме за дома.
Най-накрая пред вкъщи уморени и щастливи.





Мотора беше за основно почистване разбира се.
На връщане същия маршрут го взехме с час по-бързо, но вече ни беше познат.

Кратко видео от деня можете да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:



Като цяло пътуването мина без съществени проблеми, за всичките тези километри не са ни спирали никъде полицаи.
До нови срещи, приятели.
Активен
Страници: 1 [2]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно

News - MotoZone

Отиди на:  



Страницата е създадена за 2.637 секунди с 22 запитвания.