Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно
Страници: [1] 2   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно  (Прочетена 16235 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« -: юли 25, 2014, 22:50:36 »

Увод

   В този пътепис ще ви разкажа за пътуването ни до Русия през периода от 14 Юни 2014 г. до 28 Юни 2014 г, 5922 км, 15 дни.
Участниците Аз (Tonyco) и жена ми Петя с мотоциклет Honda Varadero.



Пламен (Fozy) с мотоциклет BMW GS1200



   Идеята за това пътуване възниква съвсем спонтанно, както в повечето случаи, почивайки на село през лятото на 2013 г. и разглеждайки антикварните книги на покойния ми дядо. Случайно открихме ето тази книжка.







   Книжката е от 1988 г. и в нея е представен един от най- красивите дворци в света, а именно Петродворец или също така известен като Петергоф. Така този прекрасен дворец се превърна в цел на нашето пътуване през лятото на 2014 г. Есента на 2013 г. започнахме лека подготовка за въпросното пътуване и запознаване с неизвестните неща по пътя и евентуални маршрути. Оказа се, че в българското интернет пространство няма много информация относно дестинацията Русия и по точно Москва и Санкт Петербург (извън представянето на тур програмите на туристическите агенции). Така или иначе щеше да се ходи до Русия и да се инвестира в скъпи Руски визи, решихме че с едно пътуване ще посетим двата най-големи града Москва и Санкт Петербург. Решението беше да отидем до там с нашият мотоциклет Honda Varadero XL1000VA '10.



   Самото пътуване изискваше доста подготовка, особено що се отнася до местата, които са хубави да се посетят по пътя и в градовете. Предишни години сме ходили на подобни екскурзии, но със самолет - в Лондон и Париж. Жена ми Петя организира всичко, като предварително прави план по дни и места какво и кога ще се посещава, също така и разучава подробно пешеходни маршрути, нощувки, градски транспорт, входни такси и т.н. Задачата и за Лондон и Париж беше сравнително опростена, тъй като и двете дестинации са посещавани от доста Българи и има сравнително подробна информация за туристическите обекти, транспорта, квартири и хотели и т.н. За Русия обаче се оказа доста по-сложно, тъй като не е много често посещавана от Българите дестинация (особено самоорганизирано) и информацията е доста оскъдна. Петя положи доста къртовски труд месеци подред, за да синтезира и събере подробна информация за обектите, които посетихме, градския транспорт, местата за преспиване и т.н. От мен беше съставянето на маршрута, подготовката на машината и безаварийното шофиране, тъй като имаме две деца за гледане и не можем да си позволим инциденти. През зимните месеци всеки си работеше по задачките. Аз лично по машината се наложи да правя колове на предницата, смяна на акумулатор, гресиране на предна зъбчатка на веригата, куп проверки, смяна на гуми и задни накладки, както и в последния момент на масло. След поредицата от ремонти и проверки навъртях пролетта едни 1500 км., за да се уверя, че с машината всичко е наред. Последната седмица преди да тръгнем смених маслото на двигателя, тъй като то се сменя на 6000 км., а нас ни очакваха горе-долу толкова. Първоначалният маршрут включваше преминаване през Украйна за Москва, но това беше преди да станат размириците, затова маршрутът претърпя промени и го промених така, че да избегнем Украйна, което се оказа доста сполучлив избор (известно потвърждение на приказката „Всяко зло – за добро“). Маршрутът включваше преминаване през Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Беларус, Русия, Латвия, Литва, като първоначално бях включил и Естония, но се отказах в последствие. Интересното на това пътуване се оказа и часовата разлика, която осъзнахме по пътя, че е лек проблем, който преди това не бяхме отчели. За часовите разлики ще научите по-натам последователно в пътеписа. Окончателно маршрутът изглеждаше така:



   Падна и значително разучаване на документите нужни ни за пътуването. Като за начало започнахме от руската виза. След разпитване и проучване се оказа, че за да ви издадат руска виза трябва да имате покана от руска страна, подобно на американската (а може би и за всички визи, но до момента не бяхме вадили). Тази покана може да се поръча по интернет като преведете 20 EUR на руска туристическа компания и тя ви покани фиктивно или ако имате резервация в скъп хотел, който ви изпраща такава покана. Евтините не го правят. Направихме сметката, че ако си поръчаме покана и висим по различните институции като визов център и консулски отдел в посолството на Руската федерация в гр. София и платим съответните такси при тях ще спестим едни около 20 лв. на човек спрямо възлагането на ваденето на визите на  туристическа агенция. Така предоставихме това удоволствие на туристическа агенция Аеротур ММ, която има богат опит в тази част. Визите през агенцията струваха на човек към датата на пътуването 180 лв., което не включва застраховките, които трябва да са за целия срок на визата и струват 38,50 лв. на човек (здравна застраховка за цяла Европа, вкл. Русия с покритие от 15 000 EUR). Самото подаване на документи за издаване на руска виза може да се случи най-рано около месец преди пътуването и се издава за максимален срок от 15 дни, въпреки че на сайта на посолството пише 30 дни. Освен Руската виза трябваше да си извадя международна шофьорска книжка срещу 15 лв. в СБА (за 6 000 км. Не ни спряха нито един път, та не стана ясно дали беше необходима). Също така направихме и застраховка асистанс при пътуване, който важеше на територията на ЕС, Беларус и европейската част на Русия. За мотоциклета беше около 15 лв. за 30 дни валидност. Много важно нещо, което ни бяха предупредили е да имаме стикери BG отзад на мотоциклета, защото имаше случаи на българи отнесли глоба от 100 долара за липса на такъв стикер на колата отзад, затова купих два за 3 лв. и ги лепнах на куфара отзад, за всеки случай, ако падне единия Smile.
   За преминаване транзитно през Беларус се изисква да имате транзитна виза, която е със срок на действие 48 часа, който започва да тече от момента на влизането в държавата. Като основание за издаване на транзитна виза служи предварително издадена Руска виза. Беларус и Руската Федерация имат митническо споразумение подобно на шенгенското и реално Беларус се явява външна граница. Преминаването между Беларус и Русия става транзитно и няма проверка. Реално транзитно освен за Русия няма за къде да се наложи да се минава през Беларус. Самата еднократна транзитна виза струва 20 EUR и се издава и получава в  посолството на Беларус в гр. София, като процедурата е малко засукана. Първото нещо което трябва да се направи е да си вземете паспорт с валидна виза за Русия, след което отивате в посолството на Беларус в гр. София и вземате въпросник, който попълвате на място. Подавате въпросника с паспорта за проверка на гишето в консулския отдел, след което ако всичко е попълнено както трябва ви подканват да си платите таксата. Тук е уловката, на мен лично ми трябваха около 5 мин. да осъзная какво ми обясняват за въпросната такса Smile. Таксата се плаща в клон на точно определена банка (Уникредит), като най-близкият клон се намира на около 1 - 2 км от посолството. Ако не отидете в този клон, а в друг таксата за внос на въпросните 20 EUR на човек ще ви бъде около 10 - 15 лв. Беларуското посолство има споразумение с банката за такса от 3 лв. при внос на пари за издаване на виза, но в повечето клонове не знаят това и ви таксуват по дебелата тарифа. Ако не сте със собствен транспорт се налага да вземете такси, за да отидете до клона и да се върнете навреме. Аз лично бях със скутер и успях много бързо да се оправя. Клонът е на бул. Шипченски проход и там спирането с кола е почти невъзможно. Въпреки че на сайта на посолството пише работно време от 9:00 ч., се оказа че почват да приемат документи за визи в 9:30 ч. (от понеделник до петък) и по спомен всичко приключва в 12:30 ч. Тоест за този период трябва да ви е дошъл реда на опашката, да сте си взели въпросник, да сте го попълнили, да ви е дошъл пак реда на опашката, да са ви го проверили и да отидете на 2 км. да платите таксата от 20 EUR, след което да се върнете обратно с вносната бележка и да ви дойде пак реда на гишето (което е само едно за всичко), да подадете паспорта, въпросника и вносната бележка и да ви връчат едно малко картонче, на което пише точен ден и точен диапазон от 2 часа във въпросния ден, в който да отидете да си вземете визата. Бяхме предупредени, че часовия диапазон и дата  за получаване трябва да се спазят много точно иначе има вероятност да не получите виза изобщо. Срокът за издаване наистина е една седмица и при получаването се наложи да повися на гишето, защото нещата стават толкова бавно, че нямам думи. Имаше двама човека преди мен за подаване на документи, а аз бях само за получаване, но си отвисях 40 мин. докато приключат с тях. За щастие няма голям наплив от желаещи да ходят в Беларус и чакането е сравнително малко. Другото важно да се знае, че не е нужно лично да се ходи, а може друг да ви подаде и вземе документите като е хубаво предварително да сте попълнили въпросника, който можете да изтеглите от сайта на посолството и да го разпишете. Тъй като Фози е от Габрово и не си заслужава да бие пътя два пъти само за тази виза, попълни си въпросника, разписа го и ми го прати на мейла сканиран с висока резолюция, аз го пуснах на цветния принтер така, че да излезе подписа и го подадох така все едно е разписан наистина. Нямаше никакви проблеми в това отношение. Транзитната виза се издава за срока на Руската, като може да се издаде така, че да важи два дни преди и два дни след срока на Руската виза. На нас ни трябваше да важи два дни преди Руската, което ни устройваше и така записахме във въпросника.
При посещението в Беларус е добре да носите няколко вида кредитни или дебитни карти, ако имате и от различни банки, тъй като се оказа, че на някои места в Беларус не всички карти вървят и имаше проблем. На нас на бензиностанцията не ни приеха карта Маестро например, но с Виза електрон нямаше проблем. На Фози обаче и двете карти не бяха приети.
   Плана за самото пътуване беше следния: 4 дни пътуване София - Москва, 3 пълни дни или 4 нощувки в Москва, 1 ден пътуване между Москва и Санкт Петербург, 3 пълни дни или 4 нощувки в Санкт Петербург и 4 дни за пътя Санкт Петербург - София. Въпреки че сме палаткаджии, този път поради голямата натовареност на пътуването се спряхме на хотели. Реално на ден щяхме да изминаваме много сериозно количество километри и то няколко последователни дни, тоест нямаш време за палатки и моткане. Резервациите, които правихме бяха предимно през www.booking.com. За Москва и Санкт Петербург се наложи да резервираме предварително хотели около месец по-рано, тъй като сайта започна дава че някои от набелязаните хотели вече са запълнени. По пътя на отиване резервирахме предварително хотели, като имаше възможност да се отмени резервацията безплатно до 18:00 ч. на деня на пристигане, което ни устройваше. За нощувките на връщане направихме резервациите през телефона от Санкт Петербург. Самото намиране на хотелите също не беше лесна задача, защото трябваше да имат собствен заграден паркинг или охраняем платен паркинг в близост - моторите не можеше да нощуват безнадзорни. Освен това хотелите трябваше да са на поносими цени, със собствен санитарен възел в стаята, а за Москва и Санкт Петербург и в близост до спирка на метрото.

   Навигационна техника:

От наша страна:

- Телефон Samsung S4mini с водозащитен калъф на кормилото, захранване от запалка на кормилото (носех и едно резервно и двете изпукаха и купувах трето по пътя, явно не издържат на вибрациите)
- TCM много стара навигация, която ползвам от 10 години, има стойка за кормило, захранвания, водозащитен калъф - всичко, но е много стара и дисплея се вижда доста трудно когато пече. Носех я за БЕКЪП, но така и не се наложи да я ползвам. Телефонът се справи перфектно.
- Навигационен софтуер, аз лично ползвам само и единствено iGO. За мен е най- добрата навигация и всичко е безплатно, стига да знаеш от къде да го свалиш. Преди тръгването свалих Q4.2013 карти, които на 99 % от пътя ни водеха абсолютно точно. Има всички камери по пътя и знаци, както и всички POI. Много доволно и в градовете ни ориентираше пешеходно страхотно бързо.

От страна на Fozy:

- Фози ползваше вградена навигация на БМВ-то Garmin - много зле, няма карти, за нищо не става. От време на време ползваше на телефона.

   Видео техника:

От наша страна:

- Два смарт телефона единият е гореопоменатия S4mini, другия HTC Radar
- Фотоапарат Panasonic TZ-30, от който са и повечето снимки
- Екшън камера SJ1000 - от различни позиции, от ръка, закачена на моята или на Петя на каската

От страна на Fozy:

- Panasonic TZ-10
- Nikon D5000
Комуникационна техника и пренос на данни:

- Таблет 7 инча Privileg MID-7A + OTG кабел
- Преносим HDD 320 GB с двоен USB кабел за включване към външно захранване

Вместо да разнасяме обемист лаптоп носихме малък таблет като, чрез OTG кабела може да се включва външен хард диск като разбира се таблета не може да го захранва и се налага да се включва към външно USB захранване. По този начин на края на всеки ден източвахме информацията от екшън камерата и фотоапарата на диска за бекъп и за да освободим място за бъдещи видео записи.


Всичко касаещо пътуването, е описано най- подробно в ето този екселски файл:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Russia.xlsx

Има подробно разбити всички разходи по пътуването, както и по дни какво се разглежда и къде се пътува, както и с какъв транспорт, хотели, входни такси по музеи, валутни курсове към момента на пътуването и т.н.

   От тук на татък ви пожелавам приятно четене.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #1 -: юли 25, 2014, 22:52:27 »

Ден 1, от София до Унгария - 14 Юни 2014 г., разстояние за деня 781 км., изминати за 13 часа, температура между 15 и 25 градуса



Фози дойде предната вечер от Габрово и преспа в къщи, за да тръгнем заедно от София. Сутринта на 14 Юни 2014 г. станахме рано към 5:45 ч., за да може до към 7:00 ч. да сме потеглили. Оказа се че ръми и цяла нощ е валяло. Този ден по план трябваше да стигнем от София до Дебрецен, Унгария.

Последни приготовления.





Пътят за Видин няма да го описвам всеки го знае, на Петрохан беше доста мокро и хлъзгаво съответно. Взехме голям участък от пътя без да спираме, на около 70 км. преди Видин има бензиностанция Лукойл където спряхме за кратко да заредим и потеглихме отново към границата. Видин го минахме по транзитното шосе и се озовахме на Дунав мост 2. От наша страна няма никакво КПП и се качваш директно на моста.



Довиждане България, добър ден Румъния.



След като минахме моста има КПП за паспортна проверка и заплащане на такса за преминаване по Дунав мост 2. За мотоциклети е безплатно. Спряхме за минута да сложим ръкавиците и потеглихме пак.



Първите 10 - 20 км. в Румъния бяха доста зле, тъй като в момента се реконструираха. От тази гледна точка нашата страна на Дунав мост до Видин е много по-добре, но пък след тези 10 - 20 км. пътя става 10 пъти по-добър от нашия.











Пътят в Румъния просто е песен като настилка, знаци и т.н., но пък от гледна точка на села нямат равни - през 5 - 6 км. населени места. Тъкмо се засилиш и намаляваш, ограничението е 60 км/ч. Тези населени места се редуваха доста дълго време и ако си с по-слаби нерви на края ще се изнервиш и ... за щастие удържахме, но не беше приятно. Наближихме Дунав и вече се поразвеселихме.



Ето и Дробета - Турну Северин, на времето го слушахме доста често по радиото като предават данни за река Дунав по програма Хоризонт, хаха.



Следваха леки завойчета.



И отново се приближихме до реката като вече наближавахме Железни врата.



Ето ги и самите тях.









От там на сетне до Оршова пътя става уникален, плавни завои се вият около реката, гледки, красоти нямам думи. Вижте...











Ето стигнахме Оршова.



След Оршова продължихме през един не много голям проход. По едно време спряхме на една отбивка с кафене да починем и да хапнем по един от предварително подготвените сандвичи. Веднага се лепнаха местни мотористи на раздумка.



Това какво е ?



Църква предполагам ?



Видяхме, че има пейки отсреща около въпросното нещо приличащо на църква и пресякохме, за да поседнем и да хапнем сандвичите. Нещеш ли се оказа, че било Ж.П. Гара, паднаха ни ченетата направо,  де да имахме и ние такива Ж.П. гари.





Потеглихме нагоре, пътя стана равен и сравнително прав без особени завои. На магистралата около Тимишоара сдаде багажа първото зарядно за телефона, което е на запалката. Започна да прекъсва и телефона постоянно се плюнчеше, че тука има тука нема ток. Спряхме на магистралата да извадя бекъп зарядното което носех пак от запалка към microUSB. След краткия ремонт продължихме.

След известно време пак спряхме за почивка.



Един малък приятел се присламчи.



Пак каране, времето напредва, километрите вървят, но умората и тя се увеличава. Спиранията ги правехме през средно около 150 км.





Поредното спиране след следващите 150 км. и вече наближавахме Унгарската граница. По целия път в Румъния имаше доста камиони и тъй като е малко тесен това натоварваше,  но реално в последствие се оказа, че това е най-малкото Smile.



Не след дълго след последното спиране стигнахме Унгарската граница. Тъй като беше Събота и явно Унгарците не допускат камиони по техните пътища за почивните дни, преди границата имаше прилична опашка ТИР-ове. На границата минахме сравнително бързо, няколко коли и ние, лични карти, стандартно. Потеглихме по Унгарските пътища, нормални, не мога да кажа много хубави. Това което ми направи силно впечатление беше, че имаше успоредно на основния път двупосочни велоалеи широки колкото една лента за кола, разграфени на две по-малки ленти съответно за едната и другата посока. Беше доста чисто навсякъде и унгарските шофьори карат точно с толкова, колкото е ограничението.
Стигнахме до Хотел B&B Panzio в Дебрецен, който беше със собствен двор.





Заключихме моторите един за друг за всеки случай. Отделно аз си носех под седалката U-lock и заключващ механизъм за предния диск. Въобще така го оключвах всеки път, че не знам ако някоя от ключалките се беше прецакала какво щях да правя. U-lock-а ми правеше проблеми от самото начало, не се въртеше много добре и голямо бурене падаше да го заключа, но пък при отключването се движеше много мазно и продължих да го ползвам в останалата част от пътя. В последствие като се прибрахме го напръсках с WD40 и почна да се върти уникално мазно, но по пътя не разполагах с това.



Хотелчето беше доста прилично и приятно.



Хората бяха получили резервацията ни от букинга, но явно и при тях е малко безконтролно. Предложихме да платим с карти и казаха, че няма проблем но има туристическа такса по евро на човек което си беше упоменато в букинга, ако обаче платим кеш във форинти няма проблем и няма да плащаме тази такса, съответно не получаваш документ. Настанихме се и излязохме да търсим банкомат, от където да дръпнем форинти, които така ли иначе щяха да ни трябват.

Цял ден каране дава странични ефекти Smile.



Дебрецен ни се видя малко спретнато и спокойно градче.





Ето едно училище или детска градина.





Междувременно бяхме си поръчали вечеря в хотела и докато се разхождахме хората отидоха на пазар хаха Smile. Не се готви за гостите често, но пък цената беше прилична и решихме да се възползваме - след 13 часа по пътищата нямаше къде да търсим ядене. Този ден бяхме спечелили един час от часовата разлика, тъй като в Унгария са -1 час от нас. С вечерята никак не сбъркахме.





След като хапнахме се метнахме по креватите - на следващия ден ни очакваха отново не малко километри.

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :


« Последна редакция: юли 25, 2014, 23:48:21 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #2 -: юли 25, 2014, 23:50:06 »

Ден 2, от Унгария до Полша - 15 Юни 2014 г., разстояние за деня 686 км., изминати за 13 часа, температура между 8 и 20 градуса



Този ден решихме, че имаме 100 км. по-малко от предишния и няма да е проблем вземането на разстоянието за по-малко време, още повече имаше само един малък проход в Словакия и само Шенгенски граници, които се взимат без да спираш да те проверяват. Станахме пак към 6:00 ч. и към 7:15 ч. потеглихме към следващата ни цел в Полша, Бяла Подласка. Предлагаха ни закуска в хотела, но беше от по-късно и нямаше време да се мотаме. В хотела имаше кафе и чай на самообслужване, от които все пак се възползвахме за разсънване.  От Дебрецен по нашия път имаше 115 км. магистрала, от която решихме да ползваме за по-бързо придвижване. Единственото място където имаше нужда от винетка за мотоциклет беше Унгария в случай, че искате да ползувате магистрали. Отбихме се в най-близкото ОМВ според GPS-а в Дебрецен да заредим, закусим и купим електронна винетка (5 EUR), която прилича на касова бележка точно като Румънските. За  закуска нищо не си харесахме и решихме, че по пътя все ще намерим нещо за хапване като слезем от магистралата. Качихме се веднага на нея и газ. Магистралата е за Будапеща и се отклонява на едно място за Мишколц, Фози караше напред и понеже сме на магистрала подремваше Smile, както и аз, но по едно време чувам в ухото "Отбийте се надясно след 2 км.", което ме събуди и си погледнах GPS-а. Съответно Фози отпраши посока Будапеща, явно не му се ходеше в Русия ;). След като завихме към Мишколц спряхме да пробвам да му звънна, тъй като и той е с блутут слушалка в каската. Звъня аз ма ниц  да ми вдигне. Викам си ще караме, пък ще се чакаме на края на магистралата. Подкарахме и по едно време получавам обаждане в каската, хаха усетил се, че пере за Будапеща и се разбрахме да се чакаме на края на магистралата, така и направихме.





Не чакахме много, по една пиш пауза и Фози дойде. Междувременно един тир спира на кръстовището, гледам на ремаркето едното колело задържала спирачката и пуши, махнах на шофера, горкия отби след кръстовището, беше с чужда регистрация, кой знае каква е процедурата от тук на сетне. Потеглихме пак, беше неделя и се оказа, че в "Европа" мързела е на ниво, и не работи нищо, от където да можеш да си вземеш нещо за закуска. Тук спряхме, там спряхме - няма нищо. Едни малки бензиностанции дето само ядене за МПС-та продават Smile. На края спряхме на една подобна бензиностанция и избомбихме остатъците от храна в куфарите. За щастие Фози се беше заредил добре. Ей голям мързеливец тоя европеец, нямам думи, не е като при нас Smile.





Бяхме доста близо до границата със Словакия и не след дълго бяхме там. Разбира се няма нищо освен знак Словакия, все едно навлизаш в друго населено място.



Е и съответните ограничения на скоростта за дадената държава.



Доста се чудех и на отиване и на връщане защо на табелките в Словакия пише Словенско, така и не разбрах. Спряхме на една отбивка да щракнем някоя снимка и да починем.









Минахме през първия голям град в Словакия, Кошице.









Словакия ми се виждаше доста спретната малка държавица. Ние минавахме доста транзитно през нея, предварително бях проучил, че глобите са доста солени за превишаване на скоростта и доста внимавах. След като минахме покрай другия голям град Прешов, започнаха едни хълмчета и леки завойчета малко да се събудим от безкрайните прави пътища.







Ето малко и от населените места в Словакия.







Гиралтовце, нещо като малко курортче.









Пак пътя и китни селца.







Температурата падна значително някъде към 8 градуса и спряхме да се пооблечем.



Ето ни отново по хълмчетата приближавайки Полша.



Танк във Вишни Комарник.



Военно гробище от Чехословашката война, Вишни Комарник.
Това военно гробище се намира на границата между Полша и Словакия.То съдържа 1265 гроба. Всички войници и партизани, които са погребани тук са паднали по време на операцията Dukla през 1944 година.



Стигнахме до границата с Полша. Подобно на Унгарско - Словашката и тази се минава транзит, но се намира в планината.



Добре дошли в Полша.



Един полски пес ни посреща Smile



И за добре дошли едно оръдие, тоест внимавайте чужденци Smile.



По-голямо разнообразие от архитектурни стилове в църквостроенето не бяхме виждали.







Спряхме в планината от към полска страна да обядваме на една отбивка. Имаше заведения за бързо хранене със WiFi. Това в гората в планината Smile. Имаше и други мотористи, явно това е единственото място с малко повечко завойчета, където може да се кефят.



На това място, където спряхме имаше някакви военни чествания.



След като похапнахме и починахме потеглихме отново. Не споменах, че минахме покрай Жежув, тъй като на околовръстното нямаше нищо интересно. Следващият голям град беше Лублин. В неделя е доста спокойно, почти нямаше движение, видя ми се екстра. На връщане обаче вече мислех тотално различно. Явно ако не си събота и неделя положението не е толкова добре в Полша, но за това ще ви разкажа на връщане и повече снимки от Лублин тогава. Карахме стегнато, времето напредваше, стана студено и се появиха черни облаци температурата около 8 - 10 градуса, не повече. Още едно кратко спиране и газ към целта Бяла Подласка. Точно на влизане в Бяла Подласка където ни беше хотела се изсипа страхотен дъжд буквално на километър преди да стигнем до хотела направо ни удави, то нямаш време да спираш за дъждобрани пък и няма смисъл. Добрахме се до хотела разтоварихме всичко и след има-няма 15 мин. дъждът спря. Междувременно се настанихме, резервацията беше ОК отново. Проснахме дрехите и излязохме да се поразходим малко около хотела. Проверихме един Лидъл, но беше затворил. Предишния ден сме се сетили, че на следващия ден освен очакваното висене на границата ще загубим и 2 ч. от часова разлика (нещо, което до момента не ни беше дошло на ум). Затова искахме да си купим закуски за сутринта, за да не губим време. Да, но не намерихме нищо работещо. Този ден не бяхме губили или печелили часове от часовата разлика, но явно се бяхме мотали повечко защото 100 км. по-малко разстояние пък пак 13 часа. Вярно спирахме да обядваме, а предния ден карахме на сандвичи. Слязохме в ресторанта на хотела да хапнем нещо за вечеря. Една лелка се занимаваше с всичко. Казвам и, че искам традиционно ядене за Полша – бигос, а  тя се прави, че не може да ме разбере. Викам си - брех Бигос, ако не знае какво е. Както и да е ядохме някакви други мизерии които бързо се приготвят, защото явно и в този хотел нямаше кой знае колко хора и не бяха заредили с храна. На следващия ден ни предстоеше голямо пътуване с доста висене на границата, вече нямаше да пътуваме така лесно като в ЕС и трябваше да лягаме да почиваме, колкото по-рано станехме, толкова по-добре за нас.

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #3 -: юли 25, 2014, 23:54:49 »

Ден 3, преминаването през Беларус - 16 Юни 2014 г., разстояние за деня 768 км. изминати за 15 часа, температура между 8 и 15 градуса



Този ден трябваше да тръгнем от Полша, да минем транзитно през Беларус като спрем да разгледаме замъка в Мир (http://www.mirzamak.by/) и да стигнем малко след Смоленск, където беше следващата точка за преспиване. Денят предвещаваше да е един от най-натоварените, тъй като разстоянието което трябваше да изминем беше доста голямо, една тежка граница за влизане от ЕС в Руската Федерация, и като за капак не бяхме предвидили часовата разлика, а именно тръгваме от Полша сутринта и до края на деня в Русия губим 2 часа (Беларус е +1 час от Полша, Русия + 1 час от Беларус). По план трябваше да станем в 6:00 ч., но тъй като биологичният ни часовник си беше още с българското време, се оказа че към 5:00 ч. и тримата сме будни. Станахме и към 6:15 ч. бяхме готови за тръгване от Хотел Zlota Rybka, Бяла Подласка, Полша.







Бързо изминахме 39 км. до границата с Беларус. На Полската граница минахме сравнително бързо, след което приближихме Беларуската граница, където имаше няколко коридора. На единия пише "Нищо за деклариране" и е зелен, другите са ако имаш за деклариране и са червени. Наредихме се на зеления и зачакахме, а докато чакаме четем табелки, където е указано кое подлежи на деклариране и кое не. И изведнъж гледаме за деклариране е МПС, брей прецакахме се, добре че бяхме с мотори и ги избутахме лесно на съседната опашка на червения коридор. КПП-то е стандартно с будки и коридори между тях с тази разлика, че са разположени на 45 градуса. Опашката стои пред бариера, след като се освободят коридорите се вдига бариерата и почва луда надпревара, като един Беларуски полицай насочва превозните средства по каналите, за да има някакво що-годе правилно разпределение. След 30 - 40 мин. на бариерата успяхме да се доберем до каналите и будките (добре че се бяхме наспали по-рано, защото след нас на бариерите се натрупа доста опашка). Мина един човек от гранична полиция и ни събра паспортите на куп на голямо количество хора. Как ги познават кой на кой е, не знам. Връщайки ни паспортите ни пита човека "Имате ли здравни застраховки", ние казваме "Имаме" (Предварително си бяхме направили за цяла Европа + Беларус и Русия, иначе не ти издават Руска виза). Пита пак с недоверие "Сигурни ли сте, че имате?" ние потвърждаваме, и тогава казва "Я да ги видя". Вадим ние застраховките във Виктория, гледа полицая "Что такое Виктория, у нас нет такое страхование". От опита ми при миналогодишното пътуване из Украйна през Молдова знам, че не се спори на такава граница и се прави каквото ви кажат, иначе ви грози опасност да посетите халето за разфасоване под предлог, че може да има скрити наркотици Smile. Казваме "Добре нямаме" и той сочи будката отсреща с надпис "Страхование" Хайде бързо на бегом Smile, не беше страшно 2 EUR на човек за 4 дни минималната застраховка. Тук като каза, че не важат никакви чужди застрахователни компании из Беларус, си припомних, че докато висях да взема визите в посолството, една жена пред мен се караше нещо с лелята на гишето и и обясняваше, че няма застраховки, защото са я посъветвали на място да си направи, сега разбрах какво е имала предвид. Та в Беларус важат само местните застрахователни компании що се отнася до здравни застраховки, които са задължителни. За моторите признават зелената карта. До тук добре - едно отхвърлихме, но тепърва предстоеше таможенный досмотр (митническа проверка). Дойде една  руса  мацка митничарка и най-учтиво ни обясни как стоят нещата, а именно  мотора се декларира като временен внос, като за това можем или ние да си попълним декларации или да отидем вътре на гишето и срещу 5 евро (цената на услугата разбрахме чак на гишето) да ни ги попълнят. Не знам на вас как ви звучи Smile, но на мен ми прозвуча като "ако си ги попълниш сам ще висиш тука още поне 3 часа, ако платиш да ти ги попълнят ще минеш по бързо" Smile. Петя и Фози отидоха да попълват, пък аз останах да вардя моторите и багажа. Беше пълно с поляци, ама някакви големи селяни, въртяха някаква кокошкарска търговия в Беларус явно щото какви ли не вехтории мъкнеха в колите. По едно време мина някакъв човек и се спираше при поляците и сменяше пари, явно местния подвижен чейндж. Навсякъде табелки "Забранено пушенето" и гледам си пафкаха здраво. Една полякиня даже след като си изпуши цигарата я хвърли на земята, огледа се да не я видят, стъпка я и я ритна под колата да не се вижда. По принцип има глоба за изхвърляне на боклуци, но явно им е все тая. Петя и Фози се върнаха с попълнени декларации и русата митничарка излезе да сравнява номера на рами. На нашата Хонда бързо се оправи, защото има видна табелка от външната страна. След като направи проверката и оправи документите ми връчи декларацията и каза така: С този документ мотора може да пребивава до 3 месеца на територията на Беларус и Руската Федерация, никой освен мен няма право да го кара, при излизане от територията на Руската Федерация трябва да го представя задължително на митницата, иначе мотора не може да излезе. Междувременно граничния полицай беше оправил паспортите и миграционните карти, които попълнихме по-рано. Тези миграционни карти са жизнено важни, тъй като без тях не можете да излезете от Руската федерация. Дойде време да оправят митническата декларация на Фози на БМВ-то и проблем - не се знае къде е номера на рамата. Гледахме го отвсякъде няма номер, брех ко става. Междувременно забелязах в зеления коридор, където няма какво да декларираш, същото БМВ като на Фози само, че с двама руснаци - мъж и жена. Отивам при тях и ги питам знаят ли къде е номера на рамата. Човекът се разрови веднага и в рамките на една минута го намери. Оказа се, че номера на рамата на това БМВ се намира близко до трипътника на кормилото, точно там където свършва резервоара една ламаринка с набит номер на нея и заварена върху рамката Smile. Доста несигурно и лесно за манипулиране ми се видя с тези заварки. Не го бяхме видели защото Фози имаше раница на резервоара, която го скриваше. В крайна сметка оправиха и неговите документи и след 2 часа и 10 мин. от стъпването ни на границата успяхме да навлезем на територията на Беларус. Тъй като времето напредна доста се отказахме от посещение на Брестката крепост, за което съжаляваме, но в крайна сметка целта беше Русия, а Беларус ни беше бонус. Все пак спряхме за малко в Брест, тъй като цената на бензина там е около 1,30 лв. и както всеки се досеща резервоарите ни бяха почти празни идвайки от ЕС при цена 2,60 лв. примерно Smile. Още с влизането се вижда колко е чисто и какви са им шарени ЕПК-атата (не от разноцветни изолации)Smile.





Заредихме на бензиностанцията, сменихме беларуски рубли (някакви огромни пачки хартия равни на малко левове) и хапнахме на бързо по един сандвич.



Тук на гърба на бензиностанцията се вижда една алуминиева врата с прозорци - това е чейнджа Smile.



Сменихме и Руски рубли, за да не се чудим как да си платим в хотела в Смоленск. Беларуските рубли бяха горе долу за 1 лев получаваш 7084 беларуски рубли, докато при Руската рубла положението беше малко по-добре, за 1 лев получаваш 24 руски рубли.
Беше станало почти обяд по Беларуско време, пък ние бяхме минали само 40 км. и оставаха още 728 км. до хотела в Смоленск и загуба на още един час. Принципно от Брест до Москва е само двулентов път в посока, като в Беларус е магистрала (има и аварийна лента), но от руската страна ограничението е 90 км/ч. (няма аварийна лента). Мотелът, в който щяхме да спим малко след Смоленск, беше на самия път и нямаше да се лутаме из някакви градчета, което си беше предимство. За мотоциклети магистралата в Беларус е безплатна, а за всички останали превозни средства е платена Smile.
Потеглихме през Брест посока магистралата.











Фози на фона на църквата.



Имаше един фен на Светкавицата Макуин, и беше боядисал едно старо ауди като героя от анимационното филмче.



Като цяло Брест ни се стори доста приятно градче. Всичко е много чисто навсякъде, не като в ЕС Smile. На излизане от града вече се виждаха и крайните жилищни квартали.







И един паметник на изхода на града за довиждане.



Вече сме на магистралата. Малко по-различно изглежда от нашата представа за магистрала - пътят е равен, без завои и не му се вижда края, лентите са разделени без мантинела, само с голяма ивица трева, няма защитни мрежи отстрани за животни, има аварийна лента и почти не се срещат мантинели. За сметка на това на доста места има знаци за диви животни и да се внимава, автобусни спирки и съответно пешеходни пътеки, около селата в аварийната лента баби са наредили кутии с горски плодове и ги продават. Пейзажа се редува постоянно - полета и гори. Много е приятно, когато се кара през горите, но пък има вероятност да ти изскочи някоя сърна Smile. Магистралата е чиста, няма никакви боклуци никъде. имаше на няколко места хора, които вървяха по средата на магистралата и събираха на ръка малкото боклук, който имаше. Постоянно се косеше отстрани от едни трактори с големи рамена и косачки на края. Карат по тревата отстрани на аварийната лента и косят в ниското под ъгъл, също така имаше и такива, които са слезли в деретата и косят там. Въобще поддръжката беше на ниво.
Следенето на това дали си си платил таксата става чрез камери, които сканират номера на МПС-то и стикера - нещо като винетка е предполагам, който се слага на предното стъкло. Имаше инструкции точно как да се залепи, за да го сканира системата, но не сме се задълбочавали, тъй като за мотоциклети беше безплатно и не сме търсили кое как става. Камерите за следене на скоростта са буквално през 10 км. Самата магистрала от Брест до Русия е около 600 км. и се преминава доста бързо.

Ето как изглеждат пунктовете за проверка на заплатена такса.



Ето ни вече на магистралата.



Хондата с мен и Петя.





БМВ-то с Фози.



И безкрайният път.





Отбивка на магистралата - не е като нашите, хаха.



По пътя спряхме на една от отбивките да починем малко. То да ти е кеф да спреш, едни беседки, едни дървени статуи, кошчета за боклук, а на някои имаше и тоалетни.







На тази отбивка имаше две момчета, явно доста под пийнали, че лъхаха отдалече. Интересното беше, че приличаха много на Бивис и Бъдхед от МТВ. Единия, по-високия, много разговорлив, а другия по-ниския (русия) не обели нито една дума, само се смееше "хъхъ" като Бъдхед, големи образи. Разговорливият почна нещо да обяснява как нямали пари за електричката и ако можело да им услужим с 10 рубли, предполагам 10 000 имаше предвид като се сещам какво е съотношението на тази валута Smile. Обяснихме му, че нямаме и сме само с карти и, че отиваме в Мирския замък. Имахме, разбира се бяхме сменили, но и знаехме, че доста просят пари по Русия и Беларус и затова се направихме на луди, пък и явно си бяха изпили парите за електричката Smile. Интересното е, че седяха на отбивка на магистралата в гората в нищото Smile. Поискаха една цигара, пък ние не пушим и ги пратихме при Фози. Аз реших, че с тези двамата трябва да се снимаме, хаха, на всяка цена и ето:



Ето ги и тях.



От другата страна на отбивката имаше някакво малко мотелче.



Потеглихме, че път ни чакаше.
След около 350 км. стигнахме до отбивката за Мирския замък. Той се намира на 10-тина километра от магистралата, та не е много голямо отклонението.

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #4 -: юли 25, 2014, 23:58:00 »

Стигнахме до замъка, който е в началото на градчето Мир. Много исках да имам снимки и видео от пристигането при замъка, но се оказа, че поради някаква причина камерата се беше изпотила и записа е доста мътен, та нямам от момента на пристигането нищо.

Ето кратко представяне на Замъка Мир:

Замъкът Мир (Mir Castle) е един от безценните исторически забележителности в Беларус. Разположен в малкото градче Мир, което се намира на около 85 км. в югозападна посока от Минск.
Красивата сграда на двореца Мир, оцветена в топли кафяви и розовеещи цветове, е издигната през 16 в. от княз Илич и първоначално фасадата й се е отличавала с готическия си стил. Малко по-късно дворецът преминава под владение на фамилията Радзивил, които решават да прибавят към готическата архитектура ренесансов привкус. Те решават да издигнат покрай източната и северната стена на замъка още една триетажна внушителна кула.
Царската крепост е изградена в правоъгълна форма, като на всеки ъгъл има издигната кула. Освен четирите кули, в централната част на западната стена има построена оше една, която се свързва с подвижен мост. Всяка от кулите се различава от останалите, навярно защото всички са били моделирани самостоятелно през различните етапи от историята й.
Около замъка Мир има изграден защитен ров, а веднага след него е построена и отбранителна стена с укрепления. Тя е дълга около 75 м, като на височина достига до 13 м. Защитните съоръжения обаче, не са успявали винаги да предпазят замъка, в резултат на което той е бил разрушаван на няколко пъти. Най-големи щети замъкът в Мир претърпял по време на Наполеоновите войни.
През 19 в. реконструирането на зоната около двореца е превърнала околните земи в красив парк. Днес беларуският исторически паметник е обявен за част от световното културно наследство на Юнеско.




Петя позира пред замъка Smile.



Ето го и самия замък.



Мотопарка.



Първо решихме да седнем да хапнем и след това да обикаляме из замъка.



След бързото хапване на по супичка и салатка, ето ни из градините на замъка.









Платихме си входа, бяха хиляди беларуски рубли някакви - има ги на сайта, за който му е интересно точно колко е било, но нещо от рода на 7 - 8 лв. беше. Замъкът отвън изглежда по-добре отколкото отвътре, но е интересно да се види.





Стените от вътрешния двор.











Стълбите вътре са доста стръмнички.







Изглед от кулите на замъка.









Ето и пътя към кулите и кулите отвътре.







Това въже държеше нещо на долния етаж.



Ето го нещото приличащо на кош.



Ето още от съдържанието на кулите.











След кулите се спуснахме в подземията.



Зала за изтезания.



Ето ги и затворниците.









Стари беларуски рубли.





Замъкът е реконструиран, има фотографии от преди това.



Тук са показани важни особи посещавали го преди много години.



Една от кулите.



Интересно стълбище.



Макет.



Още от експозицията вътре.











Оръжия.







Продължение.





Моторджийска ръкавица от едно време Smile.



Джамал за отопление.



Таван.



Още ...



















Как са изглеждали обитателите.



И още от кухнята ...







Сервитьори.



Избата.







Всички снимки от Замъка Мир може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Mirski_zamak/

След като приключихме с обиколката, бяхме утепали едни около 2 часа и на бързо се подготвихме и отпрашихме посока Русия. Подминахме Минск доста отдалеч и почти не се видя нищо от него. Правихме почивки през около 150 км., доста досадно е да се движиш с мотоциклет по безкрайно права магистрала, но в нашия случай при такова натоварено пътуване си беше предимство. Отново се редуваха гори и поля.



Денят преваляше и слънцето започна бавно да се спуска и да залязва.





Облякохме се отново и потеглихме по безкрайния път.







Наближихме Руската граница и отново табелки с молба да не си изхвърляте боклука, където ви падне, което е типично за България.



Буда на 200 м ;).



Краят на Беларуската магистрала и останали от по-рано будки за тол такса, когато не е било електронно следенето.





Наближихме самата граница, където двама руски полицаи стояха от двете страни на пътя и спряха един бус пред нас, пък на нас ни махнаха да продължаваме без да спираме и просто дадохме газ. Явно избирателно се спира, но като цяло просто намаляваш и продължаваш. И ето ни вече в Русия.



Забележете ограниченията - градско 60 км/ч, извънградско 90 км/ч, магистрала 110 км/ч. Важно е да се запомнят, тъй като по-нататък по пътя в Русия знаци за ограничение на скоростта почти няма и трябва да се съобразяваш дали си в населено място или не.



Добре дошли в Руската федерация.



Спряхме на един Шел малко след границата да сипем бензин, който беше още малко по-евтин от беларуския, с няколко стотинки.



Оставаха ни сто и няколко километра до мотела след Смоленск, като ограничението въпреки двулентовия път е 90 км/ч. Подкарахме и започна да вали слабо но колкото да разкашка пътя. Започнах да гледам GPS-а, който ми показваше когато се сменят ограниченията, тъй като лисваха знаци и трудно можеш да се ориентираш кога трябва да намалиш. Започнаха поредици през има - няма 20 км. пешеходни пътеки през четирите ленти и съответно табелки за населени места. Хора нямаше на пътеките, но пък явно трябваше да се намаля до 60 км/ч, тъй като имаше камери на всяка табелка за населено място. Това го знаеха и руснаците, тъй като даваха много газ извън населените места и в населените намаляха. На едно място даже присветна една камера срещу нас и ни снима, но отпред което не е страшно в нашия случай, тъй като нямаме номер отпред. На едно спускане с лек завой намалям аз до към 70 км/ч и Фози мина пред мен, отзад един бус ме натиска нещо, гледам си GPS-a и по едно време поглеждам буса дето се е лепнал зад мен в огледалото и рязко спира, викам си "Какво става?". Поглеждам напред - светофар в нищото и свети червено. Малеее, Фози набива спирачките, изсвирват леко гумите и ABS-а задейства. Аз решавам, че няма да стане със спирането и криввам и газ покрай него. Чист късмет, че нямаше коли на кръстовището да ни отнесат. Направо изтръпнах, но кой да очаква на две ленти в посока, главен междуградски път да има светофар. Е, вече се научих, защото по-натам из Русия това със светофарите на главните пътища е нещо нормално. Продължихме като дъжда почна да се усилва и температурата падна до 8 градуса. Петя поизмръзна, но и на нас не ни беше хич приятно при дъжд и такава ниска температура. Добрахме се до мотела (Гостиный Двор), който се оказа не лошо място за междинна нощувка. Въпреки че бяхме загубили още един час, не беше станало прекалено тъмно, явно защото бяхме на север и се стъмваше доста по-късно.



Вътре мотелът беше отличен. Бяхме си запазили тройна стая. Имаше всичко - топла вода, ресторант и т.н. На входа по стълбището към стаите ни посрещнаха тези приятели.



Не бяха особено дружелюбно настроени.



Платихме с карта за нощувката без проблем и слязохме да вечеряме в кафето. В Русия, ако видите надпис "Кафе" има и ядене в него - супички, манджички, всичко което има в нашите ресторанти. Докато ако влезете в място с надпис "Ресторант", тогава ви падат главите. Това са места за хранене по-висока категория и цените са доста дебели. Бяхме изморени и леко премръзнали, та след топлия душ и вечерята се метнахме по креватите.

Кратко видео от деня можете да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #5 -: юли 30, 2014, 08:22:13 »

Ден 4, Влизането в Москва - 17 Юни 2014 г., разстояние за деня 364 км., изминати за 5 часа, температура между 8 и 13 градуса



Този ден беше влизането в Москва, точно поради тази причина бяхме си оставили само 360 км. за деня, тъй като ни беше известно, че влизането в Москва е доста тегаво откъм трафик. Станахме към 7:00 ч. и решихме да се оправим по-бързо и да закусим някъде по пътя. Беше валяло почти цяла нощ.  Към момента на тръгването не валеше, но небето напред беше чисто черно и вещаеше сериозни валежи. Затова облякохме дъждобраните предварително и почистихме визьорите от малкото мухи и многото мръсотия (при такива ниски температури почти няма мухи).



Потеглихме и не след дълго започна да вали доста силно, температурата варираше между 8 и 9 градуса. Наближавайки Москва трафика започна да се сгъстява, на места имаше ремонтни дейности по платното и леки отбивки но нищо страшно. Пътят - две ленти в посока, много широки, а не като нашите, светофари, пешеходни пътеки, камиони - въобще забавление и при всичко това порой и 8 градуса Smile. Спряхме на една бензиностанция малко да починем и да се постоплим. На мен ми беше първи път да дозареждам скотойлера за смазване на веригата, оказа се доста икономичен електронния ойлер и почти никакво масло не харчи, веригата е винаги добре смазана, а нямам допълнителен резервоар. Ходихме до тоалетна, като си направих оглушки за плащането, въпреки че имаше табелка Smile. Бензиностанцията беше някаква малка и при поредното ми ходене да си измия ръцете един едър руснак на касата ми изръмжа "У нас туалет платная". Е, какво мога да направя освен да оставя някакви рубли примерно на равностойноста на 1-2 лева наши пари Smile. Потеглихме пак  и най-гадното беше, че като спрем виждаме зад нас синьо небе, пред нас черен облак и дъжд. Да но  няма време да седим да чакаме да премине. С недоволство гледах в огледалото синьото небе, пък пред мен страшен дъжд и чернилка. Така се получи, че гонехме дъжда, хаха, вместо обратното но каквото такова. При тези температури се налагаше да спираме по-често за почивка и затопляне. Ако не валеше ами имаше слънце, 8-те градуса не правеха впечатление, но при дъжд беше доста кофти. Следващата ни спирка беше на един Лукойл доста близко до Москва. Аз и Петя влязохме вътре на топло и си взехме по един хотдог - доста дребничък на цена около 5 лв. за брой. Фози имаше още наличности в куфарите и реши да ги оползотвори. Положението с гонещите облака се повтори, гледах от вътре на топло в бензиностанцията как назад е ясно и как в нашата посока е чернилка, но какво да се прави - неволята на моториста. Починахме и потеглихме пак, още малко оставаше. Някъде на 50-тина км. преди Москва за наше голямо щастие дъждът спря, облаците вече не бяха толкова черни и температурата се вдигна до към 10 градуса Smile, направо жега хаха. Спряхме на Минско шосе да сложим камерата, да пикаме и да се настроим психически за влизането в Москва. Какви ли не басни  бяхме чували колко е зле, как са се въртяли хора 3 пъти на околовръстното и т.н. По-късно ще видите точно за какво става дума във видео-то, което съм ви подготвил. Маршрута за влизането в Москва месеци преди да тръгнем съм го преговарял десетки пъти. Гледал съм ключовите кръстовища на гугъл стриит вю-то няколко пъти. Общо взето паметта ми беше тренирана за това влизане. На GPS-а няма един нов участък, който свързва директно Минско шосе с МКАД-а ("Московская кольцевая автомобильная дорога" запомнете МКАД ще го използвам често в последствие, това е най- голямото им околовръстно, има още две по малки), на гугъла го намерих къде е, в близост до отбивката за Зайцево и затова поставих междинна точка на GPS-а точно там, където трябваше да е отбивката за тази бърза връзка. Ако не се качим на отбивката означава да се набием още веднага в голямо задръстване на детелината на Минско шосе и МКАД-а. Бях прегледал, че веднага след детелината на Зайцево следва отбивката за МКАД-а, лесно стана GPS-а много точно указа къде е междинната точка, и това което бях гледал се оказа точно така и ето ни на прекия път. Подозрително малко коли имаше на него и ето уловката - бам тол за плащане на такса, даже и за мотоциклети си имаше. Плащаме нямаме избор, това не го предвидих, но както и да е спестява много време и нерви. Подминахме и ето ни вече в предградията.



Посрещат ни огромни ЕПК, ние тук си нямаме такива, доста по-красиви са от нашите и си личи, че са добре направени.



След известно време пак тол за плащане. За коли и мотоциклети сумата е една и съща – 50 рубли на първия тол и 100 рубли на втория. Общо 150 рубли (малко над 6 лв.) за около 18 км. От 24 ч. до 6 ч. цената е почти на половина – 80 рубли общо.  Та платихме си за гъзарията да се предвижим бързо до МКАД и да не висим в задръстването. Руснаците не обичат да плащат много за пътища явно, защото този участък не беше много натоварен за разлика от следващите.
В един момент гледам освен, че плащаме и недовършено, то само детелината за връзка с МКАД-а но ти стига да се омотаеш като GPS-а не знае на къде Smile. Хоп пристигнахме на следната табелка и добре, че бяхме с мотори та да може да спрем по средата без никой да ни отнесе и да почнем да се чешем.



Север или Юг? Грешната посока би означавала едни 150 - 200 км. Горница, колкото е дълъг МКАД-а горе-долу Smile. Правилната преценка е жизнено важна. Помислих малко, хотела ни се намираше близко до изхода за Санкт Петербург, той е на Север значи би трябвало да хванем Северната дъга на МКАД-а. Преценката ми се оказа абсолютно правилна. Имаше и руснаци, които са се объркали, един бус даваше на заден ход през колите движещи се зад него - лудница, явно беше хванал на север пък му трябваше Юг. Как никой не го отнесе не знам. Качихме се на МКАД-а и вече почна да се усеща лудницата върху 5 ленти в посока Smile. Както вече споменах ще видите във видеото по-натам. Аз лично почнах да се чувствам в свой води, може би заради това, че карам ежедневно скутер в София съм си изградил едни такива навици и бях доста спокоен. Този мотор е доста по широк с куфарите от скутер, но гледах да се съобразявам с това. Руснаците като цяло карат много по-културно от нас - никой не изпреварва на забранено, държат си лентата, а не като при нас всеки кара където си иска между лентите, на светофарите никой не се предрежда, бе общо взето няма ги тези дребни тарикатлъци, които се прилагат у нас, което спомага за по-спокойно и бързо придвижване между другото. Бях преправил предварително маршрута, така че да минем през Проспект Маршала Жукова, където има уникално съоръжение, което искахме да видим. GPS-а вече се включи с пълна сила. Минахме през един тунел и ето приближаваме съоръжението.



Въженият мост с летящата чиния над р. Москва







Това е вторият въжен мост в Москва след Кримския и е най-високият в Европа. Височината му е 105 метра.
Конструкцията е уникална - има формата на огромна арка, която се явява пилон-опора, за който с помощта на 72 въжета е закачено пътното платно, а под него реката се извива под формата на буквата S. Мостът е на две нива, като горното е за движение на автомобили с по 4 ленти в посока, а по долното минава метрото.
В най-високата част на арката, на височина от 100 метра над реката, е окачена стъклена капсула под формата на летяща чиния с тегло от 650 тона. От нея се открива прекрасна гледка към Москва.
Въпреки че отдолу стъклената капсула не изглежда голяма, тя също е с внушителни размери. Дължината и е 33 метра, ширината 24 метра, а височината е 13 метра.
Мостът е най-големият в Европа с дължина от 1460 метра, ширина 37 метра и височина от 105 метра.



Продължавайки по проспекта пред нас се появяват внушителни жилищни сгради.



Архитектурата лично на мене ми допада, само не знам как ще си намеря вътре апартамента Smile Най- вероятно няма и начин да си познаваш съседите в блока, хаха.





На снимката се преброяват около 33 жилищни етажа, но под тях има още няколко административни.
Сградите са на 3-е кольцо около метростанция Беговая.



На 3-е кольцо задръстването стана вече доста сериозно. Върви, но с 2 км/ч, което за мотор е доста неприятно усещане. Постоянно си на съединителя и подпираш с крака от тук от там, с куфарите няма провиране. По-малките мотори минаваха спокойно между колите, никой не си излиза от лентата и може доста по-спокойно от София да си караш между колите без особен риск някой да кривне изневиделица и да те събори. Като цяло много по-културно и безопасно карат в Русия. Тези клипчета, които се въртят из мрежата с катастрофи в Русия са някакви много единични случай. Тук е момента да спомена, че за многото километри които навъртяхме в Русия видяхме само 4 - 5 много леки катастрофи в градски условия - някой спрял по-рязко и другия го хакнал отзад, най-тежката беше с паднала броня, другите само драскотини. Направи ми впечатление, че карат много бързо и спират в последния момент. Това си им е стил на каране и от там тези леки удари отзад. Въпреки това никой не изкача от пряката и да спре по средата на кръстовището да се огледа, както е при нас и никой не минава на червено, хората си ценят живота и не правят такива кокошкарски простотии.





Следва булевард с 6 ленти в посока, доста натоварен.



Забележете подредбата на автомобилите по лентите, като по учебник. Фози и той е примерен водач Smile.



Продължаваме в лудницата.



Рядко има неправилно паркирали, но и за тях има лек оцветен в зелено.



Колегите моторизирани руски полицаи ни поздравиха, когато минавахме покрай тях.



Хайде добре дошли на Проспект Мира.



Вече бяхме доста близо до хотела. Имаше едно малко кофти кръстовище на което трябваше да се завие на дясно. Бях го гледал 100 пъти на гугъл стрийт вюто, но разчитах на GPS-а да ни насочи като дойде момента. Изведнъж чувам "Отбийте се надясно след 800 м.". Карам и гледам слизане от Проспект Мира с 2 - 3 ленти в посока и хващам надясно и изведнъж се включва фотографската ми памет и вижда позната гледка, а именно малка уличка която тръгва на 90 градуса надясно точно като започне излаза от Проспект Мира. И понеже в цялата лудница не съм обърнал внимание на GPS-a, че това на дясно след 800 м е за уличката, присветва ми какво съм видял на гугъла, набивам спирачки и криввам в пряката, късмет. Поглеждам GPS-а правилно съм направил, на метри сме от хотела. След още два завоя пристигаме. Пращаме Петя, тя беше нашия парламентьор Smile хаха да проверява всичко наред ли е с резервацията. Аз съм нахилен до ушите, пристигнахме.



Пред хотел Золотой колос на ул. Ярославская, Фози се взира някъде.



Вижда се част от Хотел Космос.



Не след дълго Петя излиза - всичко е на ред. Фози обаче си беше запазил хостел наблизо до нашия хотел. Разбрахме се, че отива да се настани в хостела и след това се връща обратно да търсим платен паркинг за моторите. Ние през това време се настанихме. Хотела се оказа доста приличен и за много добри пари, включваше и закуска на шведска маса и като цяло бяхме доста доволни Smile.









Цени на хотели, транспорт, входни такси и т.н. няма да описвам в пътеписа, тъй като ги има много добре синтезирани, за който се интересува подробно в екселската таблица, към която съм пуснал линк в увода.
След като се настанихме дойде Фози и тръгнахме към предварително подбрани паркинги да търсим къде да оставим моторите. Паркингите бяха общински и се намираха под моста на Проспект Мира. Отидохме на първия и ни казаха, че няма места. Уж огромен, ама и града и той огромен. Казаха да видим на съседния, бяха няколко под моста заградени с високи огради. На следващия питаме и ни казват имаме само за единия мотор место, брех. Гледаме огромен плац разграфен и доста място, включително около будката на пазача, обаче какво се оказва, разпоредбите са такива, че на едно парко място за автомобил може да се поставя само един мотоциклет. И наистина беше така, имаше някакви малки моторчета, които са цопнати по средата на парко място за кола. Беше останало само едно парко място за кола, на което да сложим моторите, примолихме се на човека в будката като се разбрахме да платим като за две отделни парко места, но да ги сложим на едно. Съгласи се за наш късмет. Паркирахме моторите за следващите 4 нощи, нямаше шансове да се налага да ги изкарваме преди това. Паркинга се заключваше към 1:00 ч. през ноща и се отключваше към 5:00 ч.
Беше ранния следобед и решихме, че ще има време да се разходим из ВДНХ и парка на космонавтиката. По план трябваше да отидем да си купим предплатени карти за GSM от местния оператор Мегафон. В Русия малко по-особено стоят нещата, купуваш SIM карта за Московска област и в момента, в който излезеш от нея си в Роуминг. Трябваше ни да имаме връзка по между си, тъй като Фози спеше на различни места спрямо нас и трябваше да се уговаряме къде да се срещнем. Освен това имахме уговорка с Вилиан (Elmarkone от форума) да му се обадим да се видим. Наблизо имаше магазин на Мегафон.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #6 -: юли 30, 2014, 08:24:02 »

Тук под моста на един от паркингите нощуваха моторите. Снимката е пред офис на Мегафон докато си пазаруваме SIM-карти



Взехме картите за по около 8 лв. (200 рубли), което беше напълно достатъчно. Имаше опция да се активира някаква роуминг тарифа, за да ги ползваме в Санкт Петербург. Обадихме се на Вилиан, и човека реагира светкавично и каза, че ще дойде във ВДНХ до 20 - 30 мин. Ние тръгнахме да се разхождаме.

Аллея Космонавтов



Алея на космонавтите с хотел Космос вдясно



Музей на космонавтиката, намира се под паметника отдолу.



В далечината цветни небостъргачи.



Телевизионната кула Останкино (правят чат-пат бейс джъмпинг от нея)



Телевизионната кула Останкино и бащата на космонавтиката Циолковски





Размотавахме се из парка на Космонавтиката докато чакахме Вилиан.



Не безизвестната ракета от Руските филми.





Подухваше и си беше около 13 градуса, доста хладно.



Петя подпряла се на нашата планета.



Основоположникът на космонавтиката



Алея на космонавтите



Монумента.





Вилиан дойде и влязохме в парка на ВДНХ (Нещо като нашия Пловдивски панаир).

ВДНХ (Выставка достижений народного хозяйства) е вторият по големина изложбен комплекс в Москва и се нарежда сред 50-те най-големи в света.
На територията на ВДНХ са разположени различни архитектурни паметници, много от които са световно известни. Създадени по съветско време те се явяват паметници на тази епоха. Към тях се отнасят монументът «Рабочий и колхозница» създаден през 1937 г., фонтаните «Дружба народов СССР» и «Каменный цветок», както и павилионите на тогавашните съветски републики.

Входът на ВДНХ откъм музея на Космонавтиката.





Склуптурата "Тракторист и колхозница" над главния вход.



Вижда се спирка на наземно еднорелсово влакче, което се движи в района.



Още от ВДНХ.



Главният павилион.





Паметникът на Ленин пред Главния павилион.





Още ...



Ето ни Аз, Петя и Вилиан.



Ето ни Аз, Петя и Фози.



Фонтанът "Дружба на народите на СССР".
За съжаление поради студеното време фонтаните не работеха. Вероятно голяма част от очарованието на комплекса не го видяхме поради тази причина и течащите ремонтни работи по почти всички павилиони.







Фонтанът "Дружба на народите на СССР" и главният павилион.



Още ...





Странно решение.



Павилион Космос и копие на ракетата Восток.





Як-42 във ВДНХ.



Паметник на Мичурин.



От ВДНХ се виждаше едно виенско колело.



Всички снимки от ВДНХ можете да разгледате тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/VDNH/

След разходката във ВДНХ и парка на Космонавтите, изпратихме Вилиан до метрото и се насочихме към хотелите. Оказа се, че в близост има няколко хранителни магазина, и пекарна където приготвяха много вкусни местни тестени специалитети. Аз лично редовно почнах да вземам Самса, останало ми е от Крим като перфектната бърза закуска. Разбира се Московската Самса на фурна няма никаква връзка с Кримската направена в подвижен казан ;).
Първите ми впечатления от Москва бяха много добри. Разбира се тепърва предстоеше голямото обикаляне. Направи ми впечатление, че отново както в Украйна няма ромско население, което допринася за липсата на дребни кокошкарски кражби, като например отмъкнати капаци на шахти или канали. Също така забелязах, че няма никъде графити или нещо драскано. Хората са доста културни и никой не се прережда на опашките, всеки си чака чинно, няма нерви, няма боклуци много е чисто. Има доста бездомници и просяци, една част от тях са от тези, които спят по улиците в картони, друга част са много прилично изглеждащи млади хора. Направи ми впечатление докато чаках пред един магазин на ул. Ярославская Петя и Фози да пазаруват, едно младо момиче прилично облечено с чисти нови дрехи, раница, бе съвсем нормално изглеждаща, но седи и проси пред магазина. Малко в страни гледам един младеж стои пред входа на една сграда, помислих си че сигурно са заедно и се оказах прав. Седя момичето събра някакви рубли, пробва се и при мене Smile, явно стигнаха парите и хоп завъртя се, мина покрай момчето и без да обелят дума двамата тръгнаха като рязко завиха зад близката сграда. Всичко в тази страна е голямо, доста наподобява на нашето, но в големи размери. Опашките в магазините са големи, хаха и т.н. Хората като цяло са разделени горе долу на нашите групи, много богати, много бедни и нещо като средна класа, колкото ние имаме средна класа толкова и те. Една от вечерите аз влязох в магазина да се редя на опашка. Пред мен имаше една възрастна жена на видима възраст около 60 - 65 години, прилично облечена. Беше си купила съвсем стандартни хранителни продукти от първа необходимост хляб, олио, картофи и т.н. Прекарва касиерката на касата нещата и сметката и излиза около 370 рубли. Жената вади и казва „Имам 300 рубли,  нямам повече пари за съжаление“. Разбират се касиерката да отсипе от картофите, сметката става 307 рубли, жената вдига рамене, касиерката се съгласява на 300 рубли и я пуска така. Възрастните хора са на по една пенсия и там явно и е доста трудно. Цените в магазините са по-високи от нашите, но пак трябва да се гледа внимателно от къде се пазарува. Ягодите на едно място са на една цена, на друго може да ги намерите примерно на два пъти по ниска цена. Като цяло плодовете и зеленчуците бяха няколко пъти по-скъпи от България. При другите продукти разликата не е толкова драстична.
Прибрахме се да починем след изморителните 4 дни път. На следващия ден Петя ни беше спретнала приличен пешеходен маршрут, има-няма 20 км. Smile, редно си беше да наваксаме сили.

Кратко видео от влизането в Москва можете да видите качено в Youtube, ускорил съм видеото през повечето време с цел да пресъздам цялата пътна обстановка. На местата където има интересни моменти съм забавил кадрите и съм поставил надписи:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:

« Последна редакция: юли 30, 2014, 09:30:27 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #7 -: юли 30, 2014, 20:34:51 »

Ден 5, Първи ден в Москва - 18 Юни 2014 г., пешеходно разстояние за деня около 20 км., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.



Първи ден в Москва,
Закуската в хотела започваше към 7:30 ч. и се постарахме да я хванем в началото, за да не губим излишно време. Имахме среща с Фози около 8:00 ч. попътно за метрото. Срещнахме се и отидохме да си купим карти с предплатени пътувания за метрото подобни на нашите. Имаше няколко варианта като се спряхме на карта, в която се зарежда сума по избор и при всяко пътуване с метро се вземат по 28 рубли. Взехме картите и тръгнахме да влизаме в метрото. Понеже съм си изградил от нашето метро навик - бутам картата отляво на четеца и влизам през входа вдясно на апарата, правя същия номер и на Московското метро. Турникети няма има просто коридорче и аз си влизам смело, защото сутрешната навалица ме подпира отзад с всичка сила, тогава се случва това.



БАМ - така ме изтрещя в близост до средния крак, че ми се изви свят Smile. Пробвам и аз пак като вълка леко се опитвам да се промъкна и точно като на филмчето почват леко заплашително да се подават преградите. Петя междувременно минава до мене без проблем. Идва лелката, която варди на входа и казва, че Петя минала с моята карта пък аз реално се опитвам да мина без да се таксувам Smile. Оказва се, че е на обратно на нашето – таксуваш се вдясно и минаваш от ляво. Прекараха ме през служебния вход, защото ми изтече времето за влизане докато се чудя какво става. Въпреки навалицата никой не дойде да ме псува и да се ръга заобикаляйки ме, което би се случило у нас. Напротив, хората най-внимателно ме заобикаляха и отиваха на съседен вход гледайки как се мъча като вълка от „Ну, погоди“ Smile. Метрото го хванахме от станция ВДНХ до станция Охотный Ряд.
Тук е мястото да напиша две думи за метрото. Влакчетата през деня са на 36 сек., да няма грешка 36 сек., дълги са два пъти повече от нашите, иначе са като нашите старите сините. Самите влакчета се движат с адски висока скорост, не съм вярвал, че тези вагонетки може толкова бързо да вървят, софийските направо се влачат, ще ги караме 100 години сигурно за това. Самото придвижване с метрото е уникално бързо из целия град и невероятно удобно. Има навсякъде указателни табели на кирилица обаче Smile. В сравнение с Лондонското и Парижкото метро Московското е 10 пъти по-добро и по-бързо.
След като пристигнахме се озовахме съвсем близо до Болшой театр.







Точно пред театъра се намира огромен еднопосочен булевард с 10 ленти Smile.



Вляво Малый театр разположен на съседния ъгъл на Болшой театр.



Вдясно е Държавната дума.



Паметникът на Карл Маркс срещу Большой театр.



Спуснахме се по ул. Охотный Ряд.



Ето я и Думата (Техния парламент).





Хотел Национал





Изглед към Манежния площад.



Ето ни вече на Манежния площад.







Има я и София на това кълбо.



Още от площада.





Хотел Москва на Манежния площад, нощувката в този хотел на вечер вероятно е колкото цялото ни пътуване Smile.



Изглед от Манежния площад към Александровский сад.





Паметник на Маршал Жуков до Историческия музей.





Вечния огън се намира пред стените на Кремъл в Александровский сад.







През Александровский сад покрай Историческия музей излизаме на Червения площад.



Слънцето беше срещу нас и нямаме много добри снимки на Василий Блажени, но все пак ето ни нас с Петя на Червения площад, на фона на църквата.



Ето го и самия него в цялото си величие.



Ето и една от кулите на Кремъл.



Помотахме се по червения площад и пощракахме снимки.







Мавзолеят на Ленин.





За да влезем в мавзолея се наложи да се върнем обратно до Историческия музей, от където започна опашката за входа му, която не беше никак малка. За щастие входа е безплатен и опашката върви сравнително бързо.



Междувременно докато чакахме на опашката започна смяна на карула пред вечния огън.



Изтеглихме се бързо до входа на мавзолея, не даваха да се спреш и за секунда, само проверка на раниците и давай. Вътре покрай чичко Ленин се минава пак без да спираш, ако някой се спре за малко го подканват на момента да се движи. Разбира се снимането е забранено. Ленин си е там, прилича малко на восъчна фигура, но си мисля, че все пак е мумията Smile.
Около мавзолея нещата изглеждаха така.





След като приключихме с мавзолея влязохме в най- луксозния МОЛ, в който съм влизал Smile. Нещо като нашия ЦУМ, но в Москва.
Представям ви ГУМ - Государственный универсальный магазин.
Малко търговски центрове могат да се похвалят с над 100 годишна история. ГУМ продължава да бъде най-големият универсален магазин в страната.
Прекрасната сграда на ГУМ и изградена в края на 19 в. и загражда едната страна на Червения площад с дължината си от 250 метра. Освен красивата фасада, сградата впечатлява със стъкления си покрив и красивото вътрешно оформление.













Страхотна сграда, тунели, мостове, загубих се вътре.











Всички снимки от ГУМ-а можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/GUM/

След ГУМ се насочихме към Храма Василий Блажени. Катедралата на застъпничеството на Богородица за Ров (Собор Покрова пресвятой Богородицы, что на Рву) или известна повече като Катедралата Свети Василий Блажени се намира на Червеният площад в Москва. Построена е в периода 1555 - 1561 г. от Иван IV. Тя маркира геометричния център на Москва. До построяването на камбанарията Иван Велики през 1600 г. катедралата била и най – високото здание в града. Архитектурата на Свети Василий Блажени претворява пламтящ огън, който се издига към небесата. Няма друга подобна построена сграда в Русия. Архитектът, построил катедралата е бил ослепен от царя, за да не може да построи никога повече толкова красива църква. Катедралата е отворена като дивизия на обществения исторически музей.
Храмът е станал символ на Русия, както Айфеловата кула за Франция, или Статуята на свободата за САЩ.









Платихме си входа и влязохме да я разгледаме отвътре. Много интересно е направена като лабиринт и се губиш вътре, едни тунели едни чудеса. По-късно в краткото видео можете да видите част от разходката из лабиринтите.















И от задната страна.



Ето ни пред храма с Петя  на фона на Кремъл.



Всички снимки от Храма Василий Блажени може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vasilii_Blajeni/

След като отметнахме забележителностите на Червения площад остана основната – самия Кремъл. Тъй като вече бяхме заобокилили стените от към Александровския сад, покрай Историческия музей до Храм Василий Блажени, решихме сега да обиколим откъм реката.



Един от седемте Сталински небостъргача.
Повече от половин век в руската столица се извисяват 7 еднотипни небостъргачи. Те и до днес са неизменни вертикални доминанти на архитектурния лик на Москва. Строени са по заповед на Сталин и стремително са поели към небето със стъпаловидната си форма. Легендата гласи, че трябвало да играят ролята на пирамиди, които да усилят магическата сила и власт на Йосиф Висарионович. В една от кулите се помещава руското външно министерство, друга е приютила легендарния хотел „Украйна”, трета – Московския държавен университет „Ломоносов”, в четвъртата е хотел „Ленинград”. Две са жилищни сгради, обитавани от елита на Москва, а една е административно здание.
(това на снимките е една от жилищните сгради - Жилой дом на Котельнической набережной)




Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #8 -: юли 30, 2014, 20:37:09 »

Большой Москворецкий мост.



И едно ЗИЛ-че в движение на Кремлевская набережная.



Завъртяхме около стените на Кремъл, което си беше един сериозен преход Smile. Входът се оказа от съвсем друго място, точно обратно на реката. Както вече споменах всичко е голямо в тази държава и опашките също. За влизане в Кремъл има вход, който не бяхме предвидили (очаквахме, че чак зад стените се плаща за отделните музеи) и съответно опашка на касите. Имаше и автомат за билети, но от него не можеше да се купят билети за оръжейната. Аз се наредих на опашка за каса, а Петя и Фози мъчеха автоматите, и без това не държахме на оръжейната. Входът за нея беше отделен и той, както всичко останало, доста дебел. Докато чакаме на опашката да ви запозная малко с Кремъл.
Кремъл най-голямата крепост в Европа, запазена и функционираща до днес.
Кремъл е наименованието на обширният коплекс от внушителни сгради, нямиращ се в центъра на руската столица. На неговата територия са разположени редица важни структури на държавната власт: президентството, правителствени и други органи. Най-общо преди време Кремъл са се наричали старите укрепени руски градове или укрепена им вътрешна част, заобиколени със защитни стени с кули и бойници. Днес, когато се спомене нарицателното Кремъл, най-често става въпрос за Московския.
Московският Кремъл представлява крепост с формата на неправилен триъгълник. Съществуващите крепостни стени и кули са построени през 1485 - 1495 г. Общата дължина на стените е 2235 м, височината е от 5 до 19 м, а дебелината - от 3,5 до 6,5 м.
По стените са разположени 20 кули; 3-те кули, стоящи в ъглите на триъгълника, са с кръгло сечение, останалите са с квадратно. Най-висока е Троицката кула с височина 80 м. Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.
Червеният площад е получил името си от древноруската дума „красний”, която означава красив, прекрасен (сега тази дума означава червен). Той е централният, най-големият и най-старият площад на града. На запад от него се разполага Кремъл. В южната му страна, пред Спаската кула се намира Катедралният Храм Василий Блажений (Покровский събор канонически). Пред храма е паметникът на Минин и Пожарски и в близост е историческото Лобно място, където в Средновековието се произнасяли и изпълнявали смъртните присъди. До кремълската стена е Мовзолеят на Ленин. По протежение на стената е некрополът на държавни и военни дейци от съветската епоха на държавата.
Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.
В крайна сметка Петя и Фози успяха да набавят билети от автоматите и напуснах опашката. Входът за Кремъл е строго охраняван явно защото се ползва от високопоставени личности активно. Има арки за проверка на оръжие, скенери за багажа, изсипваш всичко като на летище, нищо не остава по тебе. Оказа се, че раницата ни е голяма и трябва да я оставим на гардероб. Фози нямаше раница, но пък имаше ножка и го върнаха обратно и него. Едно малко прозорче под стълбите за входа на Кремъл беше гардероба, оставихме раницата и ножката и хайде обратно да се редим на опашката. Фози го бяха запомнили и го преровиха отново щателно за хладно оръжие Smile. В крайна сметка успяхме да се озовем пред входа.







Вече сме зад стените на Кремъл, порядките тука са строги. Върви се по точно определен маршрут, не може да се шляеш където си искаш, полицаи на всеки ъгъл и следят хората да не се пръснат из Кремъл, вероятно защото си е работещо звено на държавната администрация. Все пак поне не ни спирахме да снимаме от далеч.





Реално вътре в Кремъл има две неща, които си заслужава да се видят - Цар Пушка и Цар Камбана. Останалите са някакви църкви, които лично на мен не ми харесаха кой знае колко.
Цар Пушка в Москва е една от забележителностите на Кремъл. Това е най-голямото оръдие, което никога не е стреляло. Намира се в района на Иваново. Огромното оръдие е паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство и е най-голямото в света. През ХVI-ХVII в. се е намирало пред Спаските порти, като е трябвало да осъществи защитата на Кремъл от посока на Москва река.
Оръдието е излято от чугун и бронз през 1586 от руския майстор Андрей Чохов по време на царуването на Цар Фьодор Иванович. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешният лафет е декоративен. Донесено е с помощта на 200 коня върху дървени трупи. По-късно, дървените трупи са заменени с каменни. Оръдието е местено на различни места в Кремъл, докато накрая решават да го поставят в Иваново до катедралния площад на Дванадесетте апостоли. Въпреки че се смята, че това е тежко оръжие, предназначено за защита на Кремъл, много изследователи смятат, че е малко вероятно да се справи с тази задача.
Най-голямото оръдие в историята е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг).







След като разгледахме Цар Пушка се насочихме към съседния цар Smile.

Цар Камбана е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва). За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна Йоановна подписва указ на 26 юли 1730 г. Целта на императрицата е да надмине рекорда на предишния управител – цар Алексей Михайлович. Тя е искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той отказва, понеже счита, че е невъзможно да се направи камбана с такива размери. Поръчката е възложена на руските занаятчии - Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановския площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници.
Общото тегло на камбаната е близо 202 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.
Две години след отливането, през лятото на 1737 година в Москва избухва страшен пожар. Изгарят почти всички къщи, в това число и дървените сгради на Кремъл. Запалват се и дървените конструкции, на които е окачена Цар-камбаната, и тя пада. Върху нея се изсипват горещи греди, и работниците, изплашили се, че те ще разтопят камбаната окончателно, започват да я поливат със студена вода. От нея се отчупва отломък с тегло 11,5 тона, което я изважда от експлоатация. По наредба на управляващия, камбаната просто е закопана и за нея временно е забравено.
Едва при император Николай Първи през 1834 година отново си спомнят за нея. Той нарежда тя да се откопае, да се изчисти и да се сложи на постамент край камбанарията „Иван Велики”. От тогава Цар-Камбана стои като символ на ненадминатото руско леярно изкуство.









Камбанарията “Иван Велики” е най-високата постройка в кремълския ансамбъл. Първата камбанария на това място е издигната през 1329 г. През ХVІ в. при царуването на Иван Велики, тя е заменена с нова постройка, откъдето идва и името и. Днешният си облик камбанарията получава по времето на Борис Годунов. През 1600 г. главната кула е престроена, увенчана с купол като луковица и покрита с мед и злато. Години наред това е била най-стратегическата наблюдателна кула на Кремъл, от която се вижда на 32 км. далечина. Камбаните са общо 52 на брой, като най-тежката от тях е с маса 70 тона.





Успенский собор.





Благовещенский собор.



Всички снимки от Кремъл може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kremal_i_Chervenia_plostad/

След  Кремъл тръгнахме покрай река Москва до следващата цел за деня - Храм Христа Спасителя.
Храм Христос Спасител (на руски: Храм Христа Спасителя) е най-високата православна църква в света. Намира се в Москва, на брега на река Москва. В храма действа църковен музей. Изграден е по идея на император Алексъндар I като благодарност на руския народ към Бога след приключването на Наполеоновите войни.
Строителството приключва през 1860 г. Изрисуването и продължава 20 години.
След октомврийската революция обаче започват репресии срещу църквата. Така през 1931 г. Сталин дава нареждане храмът да бъде разрушен и на негово място да се изгради Дворец на съветите. През декември същата година храмът е взривен с динамит. Строителството на Двореца започва, но не успява да бъде завършен.
През 1980 г. сред народа се заражда идеята за възстановяване на катедралата. Възстановяването започва през 1990 г. В края на 1999 г. новия храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г., на прага на 2000 г. от Рождество Христово, храмът е отворен за вярващите и за обществеността.











Преди да влезем в храма, на една будка отпред продаваха скъпи сандвичи, за сметка на това малки. Бяхме гладни, та хапнахме по един, нямахме избор. Нещо ми се върти в главата около 12 лв. за хамбургер Smile.  След като ги хапнахме видяхме в съседство и по-евтини на павилионче от веригата Крошка-Картошка (цените са на половина). Влязохме в храма, в който е забранено снимането. Вътре е нещо огромно, но много красиво, няма как да го опиша освен злато, злато и пак злато, което е нещо нормално за Русия Smile. Наредихме се на една доста дълга опашка за свещи. Забелязах, че хората пишат на листчета имена и когато си закупуват свещите оставят листчето. Пресмятат им колко имена са и даваха доста сериозна сума, за да се молят за здраве за тези имена в последствие. Запалихме две свещи за живите, но не намерихме къде се пали за умрелите, малко по-странно е разпределението на църквата отвътре спрямо нашите. Оказа се, че под земята има още толкова за разглеждане и е нещо грандиозно. След като приключихме излязохме от църквата. Входната врата е нещо доста масивно.



Всички снимки от Храм Христос Спасител можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Hram_Hristos_Spasitel/

Изгледът е от Патриаршеския мост, който тръгва непосредствено от храма над р. Москва.



Продължихме по Патриарший мост.



Изглед от Патриарший мост.



Река Москва.





Большой Москворецкий мост.



Река Москва и Паметникът на Петър I



Спуснахме се по Якиманская набережная до Паметникът на Петър I.
Паметникът на Петър I в Москва е дело на Зураба Церетели и бил издигнат в 1997 година, по заповед на правителството на Москва в чест на 300-годишният руски флот. Общата му височина е 98 метра и освен че е най-високия в Русия е и един от най-високите паметници в света.







Наистина е нещо внушително и красиво.
Ето го и въпросния споменат по-рано Крымский мост.



Минахме през  Парк Музеон, с много интересни шадравани излизащи от земята. Ако си смелчага може да се пробваш да минеш между тях когато не пръскат Smile.



По крайбрежната улица стигнахме до парк Горки.
Паркът на културата в Москва, известен и като парк Горки е най-посещаваният парк на руската столица. Всеки ден паркът се посещава от над 15 000 души.
Паркът Горки се простира на площ от над 108 хектара в централната част на града покрай река Москва. Паркът е отворил врати за посетители през 1928 година. Идеята на създаването му била да се повиши културната дейност на работниците и служителите и да се създаде място за отдих.
С тази цел в парка са били изградени изложбени павилиони, декоративен басейн и дори специално детско градче. По това време парк от този вид не е бил изграждан никъде. Паркът е получил името Горки през 1932 година, на името на известния руски писател.











Из парка имаше огромни възглавници. Изглеждаха много удобни да полегне човек на слънчице, но всички бяха заети и не можахме да ги пробваме.











Известната совалка Буран също се намираше в парка, или това което е останало от нея.









Указателната табелка гласеше, че тече процес на преместването на Буран във ВДНХ, така че не се притеснявайте, когато отидете ще можете да я видите във ВДНХ, където и е мястото всъщност.



От другата страна на реката отново величествена сграда.



Насреща се виждаше Пушкинский мост. Пешеходен мост над р. Москва. Централната част на моста е покрита, но може да се минава и отстрани.





Интересна декорация край брега.



В пакра имаше и розариум.



Не можахме да разгледаме целия парк, горе-долу по средата му се качихме на Пушкинский мост. Следващата дестинация беше Музея за ретроавтомобили Автовиль.

Всички снимки от Парк Горки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/
« Последна редакция: юли 30, 2014, 20:44:36 последно от Tonyco » Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #9 -: юли 30, 2014, 20:39:04 »

Ето го и моста отгоре.









Стълбище в моста.



Ресторант Оливковый Пляж.



Изглед от Пушкинский мост към храм Христос Спасител.



Повървяхме още малко и стигнахме до Музей за ретроавтомобили "Автовилль".



Музеят е разположен в Комплекс "Автовилль". На площ от 2000 кв. м. е събана уникална колекция от стари автомобили, като всички те са в движение и участват в изложби и ретроралита.
В комплекса има и кафе "Волга", ресторант "Москвич" и бутик "Чайка"
http://www.autoville.ru/index.php/retromuseum

Фоайето.



Кафе Волга.



Магазин за сувенири Чайка.



Заплатихме не малко входна такса и марш по експозицията.











Кадилак V16, пък нашия мотор беше само V2 Smile.



Бугати.



Татра.



Ферари.



БМВ.



Мессершмит.



Ей този кемпър мене лично най-много  ме грабна, не мога да спя като се сетя за него.



Хумер каравана ц.ц.ц.



Имаше на тавана ресторант Москвич, но го пропуснахме по разбираеми причини.



Заснети са всички експонати, като всичко прилича на току-що излязло от завода, без овехтяване. Който има интерес може да разгледа всички снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/

След като приключихме с Автовилль, решихме че ще ходим до МГУ-то с метро, защото километрите от сутринта вече бяха сериозни. За целта се върнахме малко назад и хванахме метро от станция Фрузенская до станция Воробьевы Горы. Там излязохме от метрото в нещо като гора Smile - много странен изход в нищото Smile. Всъщност това беше Парк Воробьевы Горы.



Воробьовие гори е едно от най-високите места в Москва, откъдето се открива хубава панорама към града и съответно е изградена панорамна площадка за наблюдение. В самия парк пътеките са пръст (кал) но отъпкани и вечерно време сигурно не е здравословно да се минава от там. То реално все едно вървиш между дърветата в гора. Най- интересното беше, че по дърветата през 15 - 20 м имаше закачени камери за видеонаблюдение, предполагам за сигурност на постоянно преминаващия поток от хора.
Ето какво се виждаше от горе.



Модерните небостъргачи - Московският международен делови център „Москва Сити“, съкратено ММДЦ „Москва Сити“.





И още ...



Сградата на СИВ.



Точно на обратната страна се издигаше величествената сграда на университета.
Сградата на МГУ (Московский государственный университет) е един от седемте Сталински небостъргача (кули). Построена е в периода 1949 - 1953 г. Централният корпус е с височина 240 м. и 34 етажа.











Термометър на фасадата на сградата.



и часовник.



Не може да пропуснем и влагометър.



Ето го и надписа.



СССР е жив.





Интересно ми е как си намираш залата за изпит, хаха, в това чудо - отзад имаше още доста разклонения Smile.

Всички снимки от Воробьовие гори и МГУ можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/

В крайна сметка решихме да ходим до друга станция на метрото и да минем покрай университета.  Да, но това отне около 30 мин. пеша бърза крачка Smile.
Хващаме метрото от станция Университет до станция Парк Победы. Решихме да разгледаме само входа на парка, тъй като ни се видя безсмислено поредното трамбоване из парк, пък си бяхме изморени вече и гладни Smile.
Мемориалът Поклонная гора е посветен на победата във Великата Отечествена война 1941 - 1945 г. Открит е през 1995 г. в чест на 50-годишнината от победата.











Точно на входа на парка е Триумфалната арка.
В първоначалния си вид Триумфалната арка била дървена и била издигната на Тверския площад в средата на 1814 г. за посрещане на връщащите се от Западна Европа победоносни руски войски. Паметникът обаче бързо овехтял и 12 години по-късно било взето решение дървеното съоръжение да бъде заменено с каменно. Проектът бил възложен на архитект Осип Бове, който създал ярък образ на непокорна Москва, въстанала от пепелта и развалините, както се казва в един от надписите на арката.
Построяването на арката отнело 5 години. Тържественото й откриване се състояло на 20 септември 1834 г. Един век по-късно тя била разглобена. Решението за построяването й на Кутузовския проспект в Москва било взето по инициатива на народния архитект на СССР Йосиф Ливейко и архитект Владимир Гелфрейх през 1966 г. Монументът бил открит на 6 ноември 1968 г.
Скулптурната композиция е уникална - отлята е от чугун. Става въпрос за едно от първите произведения на художественото отливане в Европа.
Статуите били монтирани на Триумфалната арка още през 1836 г. и са се съхранили в оригиналния си вид до наши дни.



След като приключихме с парка и арката, хапнахме на бързо на място и се качихме на метрото от станция Парк Победы до станция Краснопресненская. Целта беше да намерим ресторанта Клод Моне от сериала Кухня, който ние много харесваме. Пуснах за пореден път GPS-а и зададох адреса. По едно време гледам след 100 м. надясно и там е си викам, не ми трябва повече тоя GPS. Да но завиваме, вървим 500 м. няма го ресторанта. Срам - оказа се, че сме го подминали и айде пак GPS-а и този път го уцелихме. Баси бяхме минали покрай входа и да не го познаем.

Пред ресторант Золотой Козленок.
Фасадата му е използвана за ресторант Клод Моне от сериала Кухня. И ние като фенове забавлявали се с комичния сериал нямаше как да не отидем да се снимаме.





Задния двор се оказа, че не е същия като от сериала, явно е снимано на друго място, само фасадата на главния вход са ползвали.



За днес ни стигаше Smile въпреки, че можеше и още. Върнахме се до станция Краснопресненская и си хванахме метрото за вкъщи до станция ВДНХ. Взехме по нещо за хапване от нашите приятели със закуските, малко плодове и бам в креватите.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #10 -: август 01, 2014, 08:32:51 »

Ден 6, Втори ден в Москва - 19 Юни 2014 г., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

За този ден бяхме решили да посетим музея на ВВС в гр. Монино на около 38 км. югоизточно от Москва. Събрахме се с Фози по стандартния план в близост до метрото и се качихме на станция ВДНХ до станция Комсомольская. На площада до станцията има три гари - Ярославский вокзал, Ленинградский вокзал и Казанский вокзал. За Монино ни интересуваше Ярославский вокзал. Крайна гара електричките се забиваха в буфери и няма накъде да ходят. Купихме си билети сравнително бързо, и подобно на метрото само, че с турникети подаваш билетчето и се отваря да влезеш на гарата, след което си търсиш перона и електричката. Бързо се ориентирахме и се качихме в последния момент преди да затвори вратите. Електричките са им сини, наподобяват на нашите, но са по-нови и сравнително чисти отвътре. Междурелсовото разстояние е по-голямо от нашето и съответно самите вагони вътре са по-широки. Електричката ходеше до крайна гара Монино, та нямаше да е проблем да уцелим къде да слезем. Мина кондуктор с общинска полиция да провери билетите, отваря с трясък вратата и заявява карти и билети за проверка. Вилиан ни беше разказал как пътуват гратис и се гонят из електричката Smile. Гарите са им заградени с високи огради, които продължават доста след гарата. Въпреки това ги гледахме как прескачат оградата, прецапват през релсите и се товарят гратис. На самата гара има турникети и на влизане и на излизане, които се отварят с билетчето или картата, затова като слязат от електричката, за да напуснат гарата гратисчиите пак прескачат оградата. Бе каубойска работа. Преваля дъждец по едно време докато се возехме, но в последствие спря.
Ето ни в електричката.





За около час и 15 мин. пристигнахме на гара Монино. Разстоянието не е голямо, но влакът спира на много места по пътя. Влаковете от Москва до Монино и обратно са горе-долу през 30 минути. Има няколко интервала през деня, когато са на час.



Качихме се по надлеза, за да преминем към градчето.





Слезохме долу и се озовахме на някаква главна улица успоредно на гарата, от другата страна много гъсти дървета и блокове. Доста закътано изглеждаше. Тръгнахме на някъде, но доста объркващо не може да разбереш къде си Smile. Пуснах GPS-а отново и се насочихме към входа според GPS-а на военната база където предполагахме, че е музея.

Горе-долу така изглеждаха вътрешните улички навсякъде из градчето.





Решихме, че е време да намерим банка и да сменим малко евра в рубли. Цъкнах на GPS-а гледам на 200 м. Банка и хайде натам. Стигаме до средата на някаква улица, GPS-а вика тука е банката, да ама на около само дървета и блокове, банка няма. Питаме един човек на улицата де е банката, вика „Ей там зад блока“. Хъм, тръгваме ние по някакви калнии пътеки, зад някакви магазинчета, на които гледам гърба, бе все едно отиваш в някакво квартално магазинче да си купиш семки през калната пътека в гората и нещеш ли някаква малка будка по-малка от наш трафопост примерно и там вътре банката лудница Smile. Влязохме и какво да видим - опашка от бесни страшни пенсии. Наредихме се и зачакахме. Две касови гишета, едното отпред заградено с алуминева дограма с термо панели и врата, това пред гишето във коридорчето,  другото нормално гише разплащателно. Бая чакане падна, пък руснаците нали са разговорлив народ и постоянно нещо ти обясняват някакви дето чакат до теб. В крайна сметка нещо с курса долар рубла имало и бързали да си обърнат парите от влоговете ма не разбрах от рубли в евро ли или долари, и системата понеже им е подобна на нашата па теглят парите, па закриват сметки, отварят нови и внасят обратно, луда работа. И тези пенсии точно като нашите не виждат, не чуват, крещят по 10 пъти едно и също на гишето, отиде около час висене. Оказа се, че за смяна на валута може само на заграденото гише и там висяхме да се освободи точно то. В крайна сметка сменихме парите. Потеглихме пак по GPS-a към въпросния вход доста навътре, 15 мин. поне ходене. Гледам заключено Smile хаха, някакво войниче седи в една будка пред входа на поделението. Чукнах на стъклото „Музей есть?“ Smile хаха, казва не е тука музея и сочи надолу. Тръгнахме пак покрай оградата на поделението дето ни посочи и стигнахме блокове някакви, питаме майка с количка на къде е музея. Обяснява натам насам завиваш, ама то едни катакомби с едни полуразрушени постройки и гора направо се губиш. В крайна сметка след още 20 мин. пеша сигурно стигнахме до входа на музея.

На 38 км югоизточно от Москва, в зелените хвойнови гори до град Монино, се намира първият музей на ВВС в Русия. В него може да се видят различни самолети, вертолети, авиационно въоръжение и средства за спасение, отнасящи се за цялата история на руската авиация – от 1909 г. до наши дни. Освен това в залите са експонирани модели на летателни апарати, уникални фотоматериали и редки документи, които са над 37 хиляди.
Подробно за всеки експонат информация има тук - http://ram-monino.hit.bg/main311.htm





Вляво хангар с експонати.



Купихме си билети и влязохме в основния парк с авиационна техника.  Ще ви покажа накратко какво има там, а подробно за всеки експонат може да научите на горепосочения сайт.

Най- големият хеликоптер в света, в рекордите на Гинес. Лично на мен тази машина ми стана любима в целия музей.
Ето ви информационната табела за него.

















Ето още от експозицията.





Ей на това казвам колесник.



Само в средата са колесниците. От страни има подпорни на крилата да не се сюркат.





Гондола за височинно издигане с балон.





Това чудо не вярвам да може да се издигне ("Дископлан").



Страховита бойна машина с егати руля за управление, все едно караш автобус.





Москвич.



Леле мале, "Победа" на ски.





Мини МИ.



Героите.









Руския вариант на не безизвестния хеликоптер "Чинук".





Още ...







Фар.



АН-24, като дете редовно си ходех на село с такава машина, за мене билета беше 6 лв., а за майка ми 12 лв. Имахме още гражданска авиация в България с кратки вътрешни полети.



Ето и тежката артилерия.







ИЛ-62.



Руския "Конкорд" или ТУ-144.







Изгъзицата ЕПОС - опит за орбитален самолет.



И още ...









Приключихме с парка, и влязохме в хамбара до главния вход.







9 Май, ДЕНЬ ПОБЕДЪЙ.




В крайна сметка, след като по прочетохме указателните табели на отделните машини се оказа, че по-голяма част от тях са летели само по веднъж - два пъти. По време на студената война са проектирали и произвеждали на корем машини. Пробват не им харесва, ами нищо ще си проектираме друга Smile.

Всички експонати са заснети, който желае може подробно да разгледа снимките тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Monino_i_aviomuzei/

Освен това имам богата колекция от 3D снимки от същия музей, от които има доста сполучливи. Те се намират тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Как можете да ги видите може да научите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/

Приключихме с музея и се отправихме посока гарата. Беше станало ранния следобед и почнахме да се озъртаме за хапване. Питахме тук, питахме там няма нищо, но ни упътиха до едно кафе пак между дърветата, където имало супички Smile. Намерихме го криво-ляво и наистина имаше ядене на много прилични пари, горе-долу два пъти по-ниски от Москва, а също така и страхотно бърз "горски" интернет Smile (в Москва беше доста по-бавен). Починахме, хапнахме доволно и се отправихме към гарата. Гледаме електричката чака и след 4 мин. тръгва, пък си бяха доста точни. Набързо купихме билети и беж по стълбите нагоре през надлеза, после беж надолу. Викам си „Изпуснахме я“. Човекът явно ни видя, че търчим и ще си счупим краката по стълбите и ни изчака. В момента, в който стъпихме вътре затвори вратите Smile. Следващата беше на около час време от тази и не искахме да губим ценни часове в чакане, а да продължим с обиколката на Москва. След около час и 15 мин. бяхме отново на Ярославский вокзал. Слязохме от електричката и направо изпаднахме в шок - всякакви хора, които слязоха от същото влакче, в което бяхме ние, почнаха да скачат от перона долу на релсите, включително и млади момичета елегантно облечени с роклички и дърпащи куфари на колелца. Гонеха електричката на отсрещния перон, но ако се налага да заобиколиш смятай си я изпуснал 3 мин. поне ходене в едната посока Smile. Перона съответно от другата страна е доста висок и всичките хора като паяци налазиха електричката която всеки момент се готвеше да потегли и почнаха да се катерят по буферите, за да ги използват като стъпало и по-лесно да излезнат на перона. Машиниста си стоеше най-спокойно вътре и ги гледаше как го полазват хаха като мравки. Мислех да ги снимам на клипче, но ми стана неудобно, явно е нещо нормално за тях. Излязохме от гарата и се натоварихме на метро от станция Комсомольская до станция Римская. Целта беше отново Музей за ретро автомобили, но този път друг държавен.
Музеят се намира на ул. Рогожский вал и разполага с богата колекция ретро автомобили. Доста от тях са си руско производство. Могат да се видят модели на Москвич, които никога не сме срещали на улицата, както и руски спортен модел.
Основната част от колите са в движение.
http://auto-retro-museum.ru/
Този музей ни се стори по-интересен от предишния. В предишния експонатите наистина бяха като току-що излезли от завода, докато в този си бяха овехтели, но много интересни.





Руснаците много си падат по стари американски автомобили, също така и по дълги лимузини от всякакъв вид.



Мотоциклет Москва.



Къде е шофьора Smile.



И още ...





Електромобил.



И ...



Ситроен.



Форд модел Т.



Имаха огромна колекция от макети, много интересни.







И стари авто радиа и други джунджурии.





Малко ЗАЗ-ки.







Пикап ЗАЗ.







Хайде на ски.



Волга.









Огромно количество Москвичи, до момента не знаех какво означава тази дума но най- накрая научих - Московчанин.









5 000 000-ния екземпляр.



2 000 000-ния и 3 000 000-ния екземпляр.



Електромобил Москвич.



Пълна гама Москвичи има, ето и 4х4 даже.



Също така и миниван.







Дует 2.



Този белият е с вдигащи се врати нагоре като на Ламборджини и проекция на уредите от таблото върху предното стъкло подобно на модерните сега БМВ-та, само дето москвича е модел '90 година.







Успяхме да видим и Руския спортен автомобил "Маруся".







Също така двигател АЗЛК V8.



И Турбо дизел АЗЛК.



Най-интересен ми се стори брониран ЗИЛ, с прагове и дръжки покрай тавана за охраната, която се вози от външната страна на автомобила.





Всички снимки от Музей за ретро автомобили на ул. Рогожский вал можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_retro_avtomobili_na_Rogojki_val/

Кратко видео от музея можете да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:



Има и две 3D снимки от музея тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Отправихме се към метрото, което хванахме от станция Римская до станция ВДНХ. Там ни предстоеше музея на Космонавтиката, който си бяхме оставили за тази вечер, тъй като работеше до късно него ден. Входът отново не беше евтин и за фотоапарат пак се плащаше отделно, та реших да спестя поредните 8 лв. за снимане, което май беше грешка, но каквото такова. Доста интересен музей. Въпреки забраната щракнах няколко снимки. Има пълна история на Съветската космонавтика от началото до края. Малък киносалон прожектира филм, който показва как се е зародила и развивала руската програма за изпращане на спътник и в последствие на човек в космоса, филмът беше доста интересен. Вътре има отсег от станцията МИР в реални размери, вътре е напълно оборудван и може да видите в какво живеят там горе космонавтите, с какво се хранят и как се къпят и ходят до тоалетна. Изключително интересно, но ще ви го оставя за момента когато отидете и го видите със собствените си очи Smile. Ето и малкото снимки, които заснех тайно.









Двойник на кучето Лайка.



И още...







Беше вече станало около 21:00 ч. и тази вечер решихме да се мятаме по-рано в креватите, че да имаме сили за следващия ден.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #11 -: август 06, 2014, 08:38:57 »

Ден 7, Трети ден в Москва - 20 Юни 2014 г., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

Денят започна както обикновено. Този ден обаче Фози беше решил да посети колегите си в Московския офис и на обиколка бяхме само аз и Петя. Качихме се на метрото от станция ВДНХ до станция Коломенская. Целта беше паркът Коломенское и двореца на Алексей Михайлович.
Коломенское е бивша царска резиденция и някогашно село в Русия, днес част от град Москва. Намира се на десния бряг на река Москва, югоизточно от центъра на града, по пътя към град Коломна, откъдето идва и името му.
През 16-18 век там се намира една от основните резиденции на руските царе.
Днес то функционира като обществен парк, в който има няколко музея, действаща църква, старинни руски къщи и множество други атракции. Тук е направеното копие (в реални размери) на някогашния уникален дървен дворец на Алексей Михайлович (бащата на Петър Велики).

Входът.



Схема на парка. Целият парк със всичките му алеи и забележителности го имах на GPS-а на телефона.



Отправихме се към единия край на парка, като идеята беше да направим пълна обиколка въпреки размерите му.



В далечината се вижда красива църква, Храм Казанской иконы Божией Матери.



В парка имаше добре оградена изложба на пясъчни фигури които нямаше как да се разгледат нормално, затова щраках над оградата с фотоапарата на посоки и ето резултата.





Доста прецизна изработка.







Ето го и Ленин.



По-нататък из парка попаднахме на дървената църква Свети Георги Победоносец.





В парка се намира и музей на дървената архитектура.







Моховая башня Сумского острога.



Башня Братского острога, ансамбль усадьбы Коломенское.



Отправихме се към воденицата, а в едно езерце имаше гъзещи се лебеди Smile.





Ето я и самата воденица.







Това е една типична дървена къща от трупи.





Винаги ми е било интересно как се снаждат тези трупи и как се изолират, тук вече можех да го разгледам от близо. Използват някакви тъкани навити на руло и споени с нещо.



Ето и един изглед към р. Москва.



Продължихме из парка, който се оказа доста огромен и се налагаше да пускаме GPS-а за да ни насочва по коя пътека трябва да хванем Smile.







Ансанбъл на входната врата, 1672-73 година.





Храм Вознесение Господне.





На р. Москва имаше изравняване на нивата и подобно на железни врата шлюз за преминаване на плавателни съдове.



Посетихме една обществена тоалетна в парка.



Нека ви я покажа отвътре, никелирана метална тоалетна чиния тц.тц.тц.



Петя си намери четирилистна детелина в парка.



Докато чаках Петя пред тоалетната и я снимах, веднага се спря една възрастна жена и почна да си приказва с мен. Стандартно като кажа, че сме от България и веднага „Ооо, Солнечный берег, Созопол“. Всеки, с който съм разговарял ги знае хаха. Голям лаф с тази женица, хората тъгуват по стария СССР, и разбира се за всичко са виновни Американците Smile. Много лошо впечатление ми направи навсякъде в Русия, хич не се съобразяват с това, че има пешеходни зони, постоянно има автомобили между пешеходците, и в парка не остават по-назад, един Хюндай се шляеше по алеите и между овощните градини.



Бяхме се отправили към кралския конюшен двор.



Решихме да си платим вход и да разгледаме. Оказа се доста интересно. Едно момче екскурзовод ни развеждаше вътре и ни разказваше много интересни неща. Също така ни прожектира едно много интересно филмче за Москва в миналото и как е имало задръстване зимата със шейни в центъра Smile.





Само руските впрягове са от по три коня. Тези дъги се поставят над главата на средния кон във впряга. Дъгите били украсявани с рисунки, гравюри и дърворезби. Те придавали допълнителна красота на "руската тройка".
Руската тройка, която олицетворява както руската храбра душа, така и руската широка природа, се е превърнала в своеобразен символ на Русия.
През втората половина на XVII век пощенската тройка печели голяма популярност, благодарение на такива предимства като висока скорост, издръжливост, голям товарен капацитет и добра проходимост.
През последната третина на XVIII и началото на XIX век тройката била официално узаконена като транспортно средство за превозване по широките пътища на куриери, поща и пътници. При това тройката се впрягала в шейна, каруца, покрита кола, бричка, понякога в количка.
Особеността на тройката се състои в това, че расовият и силен среден кон тича с широк тръс, с високо вдигане на краката, а по-леките странични коне тичат в размерен галоп, красиво извивайки главите настрани и надолу. Съчетанието между тръс и галоп е хармонично и красиво.



Из конюшните.











Система за водопой.



Грижа за конете.



Шейните и каретите чакат да бъдат изкарани, много красиво са изрисувани.











На края на разходката ни заведоха до ковачницата, където се коват по стар метод подковите. От ляво се вижда меха който раздухва огъня.





Имаше доста интересни предмети от ковано желязо.





Невероятно красива метална роза.



Приключихме с конюшните и се отправихме към дървения дворец. Пътя минаваше през едно дере и трябваше малко да слизаме и да се качваме.







Ето го и него, дървеният дворец на Алексей Михайлович в Коломенское.







Дворецът е бил изграден изцяло от дърво по идея на Алексей Михайлович. Главни изпълнители са майсторът Сенка Петров и стрелецът дърводелец Ивашка Михайлов. В 1667 г. е завършена грубата работа, а през зимата на 1668 г. украсяват всички стаи с изящна дърворезба. През май 1669 г. от далечни страни са докарани специални бои и златен варак, с които са покрити орнаментите. Пак тогава е боядисан в зелено оригиналният люспест покрив и през юни се заемат с изписването на стените отвътре. Работата е водена от най-известни за времето си иконописци като Симон Ушаков и Богдан Салтанов. По този начин се създава неповторим дворец.
След смъртта на Алексей Михайлович и след преместването на столицата в Санкт Петербург дворецът е слабо посещаван и запустява. През 1767 г. императрица Екатерина Велика издава заповед приказният дворец да бъде изцяло унищожен.
През 1990 г. се заражда идеята да се възстанови двореца. Направено е точно негово копие по чертежите, направени по нареждане на Екатерина Велика преди събарянето на сградата.











Една от кулите на двореца.



Детайл от двореца.



Външно стълбище.



Оставихме си багажа на гардероб и влязохме да го разгледаме отвътре, разбира се срещу съответната входна такса.











Думная палата.



Тронната палата.
Кралският трон, изработен от сандалово дърво с облицовка от златни и сребърни плочи и скъпоценни камъни.



Спалня.



Разкошните зидани печки с пъстра украса присъстват в почти всяка стая.



Банята.







Ваната.



Още от вътрешността на двореца ...













Външното стълбище от горе.



Приключихме с дървения дворец, всички снимки от парка и двореца може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kolomenskoe/

Хванахме метрото от станция Каширская до станция Царицыно.
Контрастите са нещо често среща в Русия, слязохме на станция Царицыно, излизаме и попадаме в доста мизерен подлез. От там не знаем на къде да хванем. Уж има табелки, но ходихме до единия му край, след това до другия, някакви мизерии най-страшни и не можем да разберем на къде да хванем. Излязохме все пак, след което минахме през една тясна уличка покрай някаква Ж.П. гара май беше бе ужас, и не щеш ли излизаме на нещо тотално различно.



„Царицино“ е държавен историко-архитектурен, художествен и природен резерват, един от най-големите музейно-изложбени комплекси в Москва.
Разположен е в южната част на града и заема над 100 хектара площ, тъй като включва дворцови постройки, Царицинските езера и пейзажен парк. Царицино е най-важният паметник на т.нар „руска готика“.
Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II. За построяването на императорската резиденция на Екатерина Велика в продължение на 20 години са работили последователно двамата най-известни архитекти на своята епоха – Василий Баженов и Матвей Казаков. В музея са представени експонати, като се започне от археологическите разкопки на местните могили и се стигне до ескизите и образците на материи от знаменитите представители на авангардното изкуство на 1920-те г. Л.Попова и В.Степанова, а също така и на фарфор на С.Чехонин, К.Малевич и Н.Суетин.
Гостоприемният парк е отворен денонощно. Очарова с красотата си, аромата от цветя и листа, както и фонтанът който „танцува“ и „пее“. Този фонтан е най-големият в Москва. Диаметърът му е 55 м, а 915 водоскоци могат да изхвърлят водната струя на височина 15 метра с различна сила в синхрон с мелодията.



В ниското се вижда прекрасният фонтан, а на заден план върховете на двореца.









Ето го и фонтанът.



През цялото време звучи музика и водата е в ритъм с нея.





Поседяхме малко на една пейка и позяпахме фонтана. След това се отправихме към двореца.
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #12 -: август 06, 2014, 08:42:55 »

Кавалерски корпус.



Фигурният мост.







Дворецът.



Хлебный дом.



Църквата.



Хлебный дом и Болшой дворец.



Каляска като в приказките.





Арката между Хлебный дом и Болшой дворец.



Архитектите сътворили Царицино.



Влязохме в големия дворец, и ключа му беше голям.



Родословно дърво на фамилията Романови.



Цар Освободител в родословното дърво.



Експозицията.











Коридорите.



Дръжка на врата.



Тронната зала в Големия Дворец.







Ето я и нея Екатерина II.



Експозиция рисуван порцелан.



Играчка механично пеещо пиленце в клетка.



Актуално във всички епохи.



Галерията към Таврическата зала.



Таврическа зала.





Холограма.





Експозиция сребро и кристал.









Експозиция "Археологически находки".









Атриум в Хлебный дом.







Експозиция "Този свят е зелено, червено, синьо".









Експозиция "Народно и декоративно изкуство".








Всички снимки от Царицино можете да видите тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Tsaritsino/

Вече бяхме доста изморени след поредния ден на голямо трамбоване. Следващата точка беше ул. Арбат. Фози беше приключил и се разбрахме да се видим в района на улицата. Хванахме си метрото от станция Орехово до станция Арбатская. Срещата ни с Фози беше на Арбатская площадь.





Тръгнахме по ул. Арбат.





По улицата имаше доста магазини за сувенири, та влязохме в няколко да харесаме подаръци.



Много интересен ресторант имаше на ул. Арбат.



Добра еротична реклама.



Още от улицата.







И как без Хард Рок Кафе на улица Арбат.



Паметник на Пушкин и Наталия Гончарова.



Квартирата на Пушкин на ул. Арбат, сега е музей.



Всички снимки от улиците на Москва може да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/

Беше последен ден в Москва, Петя беше направила списък с най-красивите метростанции в не без известното Московско метро. Част от тях бяхме минали през изминалите дни, но имаше и такива които не бяхме снимали, затова решихме в края на деня да се повозим на метрото и да слизаме да щракаме хубавите станции.
Първата спирка на мрежата със 182 станции е завършена през 1935 г. Колкото по-стара е станцията, толкова по-пищна е украсата – говорим за кристални полилеи, златни листа, мозайки и псевдоримски статуи. Най-красивите и интересни станции са Маяковская, Киевская и Комсомолская. Някои спускания с ескалатор са толкова стръмни, че може да си помислите, че слизате в центъра на Земята. Тук по на долу ще ви разведа на бързо из Московското метро.

"Парк культуры" Една от по-обикновените станции.





“Маяковская”, Открита през 1938 г. Името е в чест на съветския поет Владимир Маяковски. Сводовете са украсени с красиви мозайки, които на тази снимка не се виждат.



“Киевская” (кольцевая линия), Открита през 1954 година. Носи името на находящата се наблизо гара.
В залата има 18 пилона украсени с мозайки на тема историята на Украйна и дружбата между украинския и руския народ. (Последното не звучи особено актуално).









Същата станция само, че на друга линия.
“Киевская” (Арбатско-Покровская линия), Открита през 1953 година. Украсена е с голямо количество живописна платна. На сводовете над пилоните, в медальони оформени от орнаменти, се намират фрески представящи работниците в Съветска Украйна.



Може да се види какъв е човекопотока в час пик. Въпреки голямото струпване на хора движението е организирано като всеки се движи вдясно на посоката си на движение.



"Парк победы"





Ескалаторите на станция "Парк победы", няма край.





“Комсомольская” (кольцевая линия), Открита през 1952 г. Носи името на площад Комсомолски, под който е разположена. Оформлението на станцията е посветено на борбата на руския народ за независимост. Украсата включва мозаечни пана от специални камъчета, вкл. и скъпоценни.
На шест от паната са изобразени Александър Невски, Дмитрий Донски, Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, Александър Суворов и Михаил Кутузов. Имало е две пана с образа на Сталин, които по-късно са заменени с Ленин.











Ескалаторът “Комсомольская” (кольцевая линия).



"Новокузнецкая", Открита през 1943 година. Оформлението е на тема Великата Отечествена война.







“Площадь Революции”, Открита през 1938 г. Станцията е със статут на обект на културното наследство. Името си получава от едноименния площад. Оформлението включва 76 бронзови фигури изобразяващи съветските хора.





"Арбатская", Открита през 1953 г.





"Смоленская", Открита през 1953 г.Оформлението на станцията е с военно - историческа тематика.









“Белорусская” (кольцевая линия), Открита е през 1952 г. и носи името си от Беларуската гара, близо до която е разположена. Украсата включва 12 пана изобразяващи беларуския живот.







“Новослободская“ (кольцевая линия), Станцията е открита през 1952 г. и носи името на едноименната улица. Най-ярък елемент в оформлението са 32-та ефектно осветени витража.









Всички снимки от Московското метро можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Moskovsko_Metro/

Придвижихме се до станция ВДНХ и се отправихме към креватите, на следващия ден ни очакваше пътя М10 или Москва - Санкт Петербург за който бяхме слушали страшни неща и невероятни басни. Гледал съм предаване по Дискавъри за този път, в което един беше вдигнал ръце и крещеше, че е джунгла и не може да се вземе за един ден Smile. Ще видим утре как ще е. За сега лека нощ.

Кратко видео от пребиваването ни в Москва можете да видите качено в Youtube:






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:


Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #13 -: август 07, 2014, 08:17:13 »

Ден 8, M10 или пътят Москва - Санкт Петербург - 21 Юни 2014 г., разстояние за деня 709 км. изминати за 11 часа, температура между 8 и 13 градуса.



Денят Х.
Станахме рано към 6:00 ч. и потеглихме около 7:00 ч. Трябваше да се измъкнем по-навреме от Москва, преди да са се събудили Москвичите и да ни атакуват Smile. Пътят известен като М10 е най- натоварения в цяла Русия. Има доста писано за този път, филми по Дискавъри и т.н. Бяхме доста подготвени от към информация за този път и психически настроени за тежко пътуване. Общо взето се оправдаха очакванията. Първо трябва да спомена, че пътя е доста тежък и не е за хора със слаби нерви или начинаещи шофьори. Има безброй различни препятствия, които те дебнат отвсякъде и през всичките 700 км. трябва да си нащрек и с много повишено внимание. Задръстванията са километрични и изчакването е в рамките от минути до часове, трябва да ти държат нервите особено, ако си с кола. През тези 700 км. има много голям брой светофари и ако не се внимава може да стане тежък инцидент. Трафика е подобен на Цариградско шосе в пиков час, само че вместо коли има тирове и така 700 км. + светофарите. Малка част от пътя, някъде първите 50 - 100 км и последните 50-тина са двулентов път, което не ви спасява от задръстването разбира се, но придава малко комфорт при пътуване с мотоциклет. По-голямата част от пътя е с по една лента в посока, разбира се лентите в Русия не са като лентите в България, в една лента могат да се съберат две коли доста на близко една до друга. За да има все пак някакво движение пътя на доста места е съставен от три ленти, като се редуват две в едната посока, след което стават две в другата посока, това обаче не е регламентирано като точно разстояние, гледах си километража и се опитвах да засека през колко метра се редуват и забелязах, че се променя дистанцията, няколко пъти засякох по 1 км. двулентов в посока, след което засякох 600 м и т.н. всеки път различно.  Има доста знаци кога свършва твоя ред за изпреварване и ако се съобразяваш с това успяваш да се прибереш на време в твоята лента, ако си ербап и решиш още малко да минеш леко през насрещното, което се случва в БГ, вероятността от челен удар свързан със смърт е около 99 %. Затова казвам, че трябва да сте със стабилна нервна система и да не предприемате необмислени рискове. Руснаците са много по-дисциплинирани шофьори от нас и не видях никой да кара през насрещното или да пресича непрекъсната линия, така че ако не карате по български няма да имате проблеми с това. Тези допълнителни ленти за изпреварване, при натоварения трафик от тирове са почти неизползваеми дори и с мотоциклет, тъй като тировете незнайно защо в тези участъци се изпреварват  един друг и не те пускат да ги минеш. Докато те се изпреварят и то свършил участъка, в който можеш да изпреварваш. С мотоциклет е доста изкушаващо да тръгнеш на тройно изпреварване особено като това с тировете ти се е случило през последните 10 възможности за изпреварване от твоя страна и при това, че изглежда доста широка лентата, но не го правете ще загинете на място. Не знам какви са ограниченията за камиони в Русия, но тировете перкат доста бързо 100 - 110 км/ч, което не е особен проблем ако караш след тях, не като нашите да се влачат с 60 - 80 км/ч. Има безброй отбивки, които приличат на допълнителна лента за изпреварване, и ако не внимавате, че е отбивка и го помислите за лента за изпреварване и тръгнете има вероятност да загинете при сблъсък с някое превозно средство, което е на отбивката за завой или е срещу вас на отбивката за завой. По пътищата в Русия почти никъде няма знаци за ограничения и трябва да се съобразявате с табелките дали е населено място или не. В населените места или на кръстовищата скорост по-голяма от 60 - 70 км/ч е чиста Руска рулетка.
Потеглихме по проспект Мира.



Отляво се вижда Рабочий и Колхозница, Емблемата на Мосфильм, която познаваме.



Продължихме по проспект Мира.







Подобно на булевардите в Одеса, които бях видял предната година и тук средната лента се редуваше дали да е отворена към центъра или на обратно в зависимост на къде е по-големия трафик, като се обозначава с висящ над нея светофар.





И се качваме към МКАД-а посока Ленинградское шосе.



Ето ни вече на МКАД-а рано сутринта.





Държим лентата за Ленинградское шосе.



След малко слизаме от МКАД.



Включваме се от МКАД-а на Ленинградское шосе.



Ленинградское шосе, мъж и жена с мотор и макси скутер от дясно.



Тук все още Ленинградско шосе е с две ленти в посока.





Първия пешеходен светофар, свети зелено Smile. Повечето пешеходни светеха постоянно зелено, предполагам са с копче и ако има някой да пресича тогава се превключват.



Още един зелен светофар, този път на кръстовище.



И ясно се вижда от безкрайната колона, че следващия светофар е червен.





Срещуположният трафик също не е много малък.



След само 646 км. ще бъдем в Санкт - Петербург.



Но това няма да е последният светофар до Санкт - Петербург. Малко по-късно ще разберем, че на този главен път Москва - Санкт Петербург светофарите не са рядкост.



Мале мале, това е на двулентов път, представете си на еднолентов какво е чудо.



Почна да приръмява, и леко вдесно през пясъка.



Пътят преминава през доста градчета и селца. Къщите във всички села са еднотипни дървени. Срещат се както добре поддържани, боядисани в свежи цветове, така и напълно изоставени наклонени на една страна и дори паднали.





Спряхме на една бензиностанция BP да заредим и да похапнем нещичко. Мене ми се беше разлепило малко гуменото уплътнение за визьора на каската, та си купих клей да го лепна Smile.





Потеглихме отново по М10.
Вече сме някъде след Твер и пътят е станал трилентов.





Наближихме Вышний Волочек и пътя премина в една лента, задръстването почваше сигурно 10 км. преди градчето. Никой обаче не се ръгаше и не караше в насрещното. Малко се ръгаха офроуд от дясно по банкета, ние обаче типично по български леко леко почнахме да се изнасяме през насрещното и покрай осевата линия, доста опасно начинание като се практикува с повече от 5- 10 км/ч. Из между колоната се подаваха най-различни превозни средства, които в правото си се мъчеха да пресекат на право или да завият на ляво. Колите и камионите в колоната оставяха дупка винаги, когато има малки улички от които да излизат други МПС. За това като изпреварвах по осевата линия, като видя, че са оставили дупка спирах, леко се подавам напред и ако няма никой продължавам и така десетина километра сигурно. Имаше много случаи да излизат коли и ако просто си караш с 10 км/ч. без да спреш там където са оставили дупка следва удар с тежки последствия, тъй като си се включваха доста бързо колите и бяха много учудени как има мотори в насрещното Smile. Както вече няколко пъти споменах никой не кара през насрещното движение. Отново причината за километричното задръстване беше светофар в центъра на градчето. Далаверата със светофарите е, че ако успеете да се измъкнете най-отпред и потеглите преди тировете пътя доста километри напред е чист без движение, тъй като предната порция тирове са се изнесли на предходното зелено Smile. Тогава вече спокойно можете да си изпреварвате на съответната лента, която ви се пада за изпреварване на трилентовия път.
Стана обед и спряхме да хапнем в едно крайпътно заведение.



Цените си бяха съвсем нормални, хапнахме супичка и второ и продължихме.
Вече бяхме в Новгородска област.





Вече сме преминали половината път.



Понеже светофарите и селата не са достатъчни има и ЖП прелези.



И отново дървени къщи.





И селца.





Нещо се събират облаци.



Ладичка на фона на езерце Smile.



Направо-направо, не му се вижда края.



Приближаваме към Санкт Петербург и пътят се уширява.





Поредният светофар на пътя.



На нас ни остават само още 22 км. до хотела, но запътилите се за Мурманск имат доста път Smile. До момента не бяхме виждали указателна табела за някъде с четирицифрени километри.



Движението се натоварва с наближаването на Санкт Петербург.



И се започва с колоните ...



На всеки светофар се събира прилична опашка.



Имаше един светофар, на който беше станало невероятно дълго задръстване, на което не се виждаше края.
Хубаво е, че повечето ни правят място и успяваме да се придвижваме между двете колони.



Докато не стигаме до два камиона.



Синята кола вдясно явно бърза и затова тръгва направо по банкета през бабуните и локвите.



Още един нетърпелив каращ по банкета.

Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2434


Skype: tonyco6520

28456401
WWW
« Отговор #14 -: август 07, 2014, 08:19:12 »

И се оказва че цялата тази километрична колона е заради лек пътен инцидент след сфетофар.





Добре дошли в Санкт Петербург, виждат се първите жилищни блокове.





Непосредствено преди КАД (Околовръстното).







Наближихме квартала, където ни беше хотела.





И бам ремонт и затворено кръстовището, през което ни кара GPS-a.



Хайде на обратно.



Прерутира ни по Дунайский проспект и ни закара по обиколен маршрут.





Завиваме към Проспект Космонавтов.



Проспект Космонавтов, на светофара ще завием по ул. Звёздная.



Улица Звёздная.





Пулковская улица, ей там вдясно зад високата сграда трябва да е хотелът ни.



Подминаваме с малко пряката.



Ето вляво и надписа за Хотел "Звездный".



Достигнахме крайната цел на дестинацията ни за деня, Хотел "Звездный".





Хотелът реално е разположен на първият етаж на огромна жилищна сграда. Обособен е с отделен вход, като има контрол на влизащите и излизащите. Петя влиза, вътре да види как стои въпроса с резервациите, и се бави доста. Излиза по едно време, нещо не са получили от букинга резервацията и има проблем, каза ли и, че ще ни настанят някъде за една вечер, после ще ни местят. Бе някаква тотална неразбория, но казаха че няма да ни оставят да спим на улицата Smile. Фози пък беше си запазил някакъв хостел на около 3 км. от нашия хотел. Бяхме си активирали роуминг на руските телефони предварително за да може да имаме връзка и в Санкт Петербург, тъй като в момента в който излезеш от Московска област вече си в роуминг Smile. Фози замина да търси хостела, ние си свалихме багажа в една стая, в която ни бяха настанили временно. Хотелът беше доста приличен, чист и сравнително нов, бе перфектен за парите си. След като се по разсъблякохме излязохме да търсим платен паркинг за моторите. Петя беше проучила, че има 3 паркинга в района (според инфо от хотела), но на гугъл мапса бяхм открили само два. Отиваме на най-близкия паркинг, и човека казва няма места. От там се изнасяме на следващия, който се пада на една гола поляна, точно след края на последния жилищен блок. Там казват „Имаме места, обаче мотори не вземаме“. Момчето пазач, казва „Ей там отвън е телефона на шефа, обадете му се, ако каже, че може ще ги вземем“. Звъннахме на Вилиан в Москва и го помолихме той да говори с човека, за което съдействие сърдечно благодарим. Вилиан говорил с шефа на паркинга и ни се обажда да докладва, че не искал да взима мотори щото може ли да ги откраднат, ебаси платения паркинг. Казал му обаче че наблизо имало друг, на който сигурно ще ги вземат. Да, ама как да го намерим. Пускаме GPS-a и гледам най-близки паркинги и тръгваме, да но ни заби между блоковете при някакви подземни паркинги частни, след това ни закара на паркинг „для грузовиков“ (камиони). Вярно имаше такъв паркинг, но само за камиони и не сме питали даже. Тръгнахме по проспект Космонавтов, на който трябваше да е въпросния паркинг и зад един автосервиз изскочи платен паркинг. Влизаме там и Петя се качва на една вишка, където седи един дядо охрана да пита дали вземат мотори. След малко се подава от вишката и казва дай талона. Аз я питам вземат ли мотори, и тя отговаря „не знам, дай талона“ хаха е как така ? Давам талона, при което дядката гледа талона и казва добре ще ги вземем, хаха. То какво се оказва, дядката стар бандит и неще да отговаря на въпроси без документи хаха. Тя го питала „мотори взимате ли“, а онзи вика „дай да видя документите и после ще говорим“. Хаха, и така няколко пъти Smile. Направихме уговорка, че нашия мотор ще е за 4 нощувки, другия за 3 нощувки, тъй като Фози беше решил да стои само два дни в Санкт Петербург и после да ходи да кара из Естония и да се срещнем по пътя навръщане нейде. Дядката даде някаква бележка и слязох в сервиза, на който имаше и автомойка (автомивка) да платя таксата. След като имах всички документи и платена такса се нави да ми вдигне бариерата и да вкарам мотора на паркинга. През това време се обадих на Фози по телефона и казвам идвай бързо, че едвам сме намерили паркинг ама как му обясних къде да дойде още не знам Smile. Паркингът беше на около 20 мин. пеша от нашия хотел и на около 40 мин. пеша от неговия, но избор имаш ли, нямаш. Намери го Фози някак си паркинга и при него същата процедура, дай документи после ще говорим хаха, аз бях платил предварително и за двата мотора, та поне не чака бележка ами като му оправи документите вдигна бариерата и хоп вътре. Беше станало някъде привечер, но си беше светло, тъй като по това време са белите нощи в Санкт Петербург. Разделихме се с Фози, като ние бяхме решили да ходим до центъра с метрото да потърсим едно бюро, където продават Санкт Петербург Пас, нещо като Лондон Пас и Париж Пас, за който е запознат. Петя беше сметнала, че с пасове ще ни е по-изгодно, тъй като в тях имаш включени определени музеи, както и корабчето до Петергоф в едната посока, нощна разходка с корабче и няколко пътувания с метро. По този начин беше направила сметка, че ще спестим малко пари от входни такси. Тези в хотела доста ни се учудиха, че имаме сили да ходим до центъра толкова късно след такова пътуване хаха. Хотелът е разположен в края на града, но метростанцията е на 10 минути пеша и придвижването е удобно. От същата метростанция тръгват и автобуси за Царское село. Тръгнахме към метрото като по пътя оглеждахме квартала, нещо подобно на Люлин и Младост в София, само дето блоковете са много по-високи и красиви, всичко е чисто и добре поддържано. Имаше един алпинист на един по-стар блок, който замазваше фугите между панелите, което при нас не се прави и после защо падали панели. Ето ви малко снимки от квартала, в който се бяхме настанили.





Да, това отсреща е жилищна сграда тип ЕПК, не е луксозен хотел.









Хванахме метрото от станция Звёздная, не си взехме карти за пътуване, тъй като плана беше да купим пас и в него имаше карта за пътуване с метро заредена с няколко пътувания. Оказа се, че в Санкт Петербург не е като в Москва и няма билетчета ами дават жетони за пътуване Smile. Купихме си по един жетон и се пуснахме по ескалатора. Слизаме долу и изненада няма релси, брех викаме си къде ли е са релсите, сигурно това е междинен коридор. Да, ама не - гледаме има някакви ниши с метални врати и хората се подпират в ъгъла. По едно време се чува приглушено пристигане на влакчето и почва да ни светва, че влакчето спира точно срещу тези метални врати и заедно с вратите на влакчето се отварят и тези врати, и се получава мултигазария Smile, все едно сте в асансьор с автоматични врати. Това допринася комфорт за пътуващите, тъй като не те духа въздуха който се получава от налягането, което създава влакчето, и шума от пристигащо и заминаващо влакче е много по-слаб. По-долу можете да видите клипче за какво иде реч.






Оригинала на видеото във FullHD 1080p може да свалите от тук:



Слязохме на станция Площадь Восстания.





И тук същите дълги ескалатори като в Москва.



Отидохме на Московский вокзал и започнахме да търсим туристическо бюро, в което според информацията в интернет се продават Туристически пасове за Санкт Петербург. Решили сме да си вземем такива вместо да плащаме входни такси за всеки обект по отделно. Идеята е да ги купим вечерта, защото на следващия ден бюрата отварят в 10.00 ч., а ние не искаме да губим време.
Резултата - разгледахме гарата, площад Востания и не открихме въпросното бюро. Прибрахме се без пасове. Не знаехме, че и на следващия ден няма да успеем да се сдобием с тях.





Ето ни на площад Востания.
Обелиск "Городу-Герою Ленинграду", гранитния обелиск е с височина 36 м. и е вторият по големина в града след Александровската колона на Дворцовия площад.





Помотахме се пощракахме и хайде обратно в метрото към хотела, то освен всичко останало станциите отвън изглеждаха като музей.
Метростанция Площадь Восстания.



Слязохме си на нашата станция Звёздная и между луксозните ЕПК-та лека по лека се озовахме пак в хотела. Понеже имаше проблем със стаята и ни бяха настанили в по-луксозна, от колкото си бяхме резервирали се разбрахме, че ще ни преместят на другия ден ама по обяд. Нас това не ни устройваше защото цял ден щяхме да сме навън, и се уговорихме, че ще сложим всичкия багаж в административното помещение, където в неделя няма хора, и като се върнем вечерта ще си вземем багажа и ще го пренесем в новата стая. Лека нощ!

Кратко видео от деня можете да свалите от тук във FullHD 1080p :


Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Санкт Петербург през Москва и обратно

News - MotoZone

Отиди на:  



Страницата е създадена за 4.713 секунди с 22 запитвания.