Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Balkanika 2010 with FJ1200 & VFR800
Страници: [1] 2   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Balkanika 2010 with FJ1200 & VFR800  (Прочетена 7018 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« -: Октомври 13, 2010, 16:15:58 »



Здравейте на всички фенове , фенки а и гости на форума.Тази година не беше  много благосклонна към отпуски и други работи но все пак се записахме с едно 6 дневно пътуване макар и късно есента ,макар и изпълнено на високи обороти.
Равносметката:
Изминахме близо 3200км  от които само 400 магистрални,арчнахме  800лв(своеобразен рекорд за лоу-кост туризъм), експлорнахме Македония,Албания,Черна гора,Хрватска(Croatia  за тия дето не я намират на картите),Босна и Херцеговина, Сърбия. Общо взето адриатическото крайбрежие от Дурас нагоре до Шибеник с леки прибежки през планински проходчета  и "неможах да разбера това асфалтови пътеки ли са или мнооого тесни пътчета",езерата Преспа, Охрид,Шкодер н.п.Ловчен ,Ловческата Панорама,Которския залив отгоре и от долу Дубровник  ,н.п.Крка,св.Стефан,Примощен,Трогир , стария Сплит, Херцег Нови,Будва ,Бар,Сараево ,Мостар,  и много други интересни безименни екзотични места ,селца ,заливи и кръчмици.да ги наречем общознаменателно  верибест плацес.
Доста се чудих с заглавието на темата  в смисъл че просто мислех да идем до Дубровник и идеята беше за Croatia 2010, но за зла или  по-скоро добра врага(ей няма да си крива душата разглеждам всички  мото форуми макар че пиша предимно тук и просто ми е драго да гледам нови теми отвсякъде по-света а не "пържоли в градешница 3 серия") вече имаше доста написани теми по подобни маршрути и как да кажа просто небеше прилично просто да идем до Дубровник, та за по-напряко включихме  и Албания пък като сме тръгнали айде и Македония ма тоо Македония без Охридското за къде е ,пък къде е Охридското там е и Преспанското пък оттам я гледай Албания е много  по-близо  и горе долу в този дух вървеше планирането,
прекъсвано от време на време от прибешки до подкрепителния пункт. Тъкмо се натаманисаме  и няйкой  даде по-добър съвет и айде пак ровене по картите.
Кофти случки с отпуски та се наложи на някои да изкарат 6 (шест) болнични дни на моторите егаси самоотвержените хора и то с радикулит.
Несторов от Варна каза че ще се присъедини към нас , щом е за Албания и се договорихме да го наемем за водач ,срещу една боза или толумбичка.
Малко линкове с добо инфо  ако някой се реши да пътува на там:
Албания
http://www.albaniantourism.com/
http://www.ostamyy.com/photos/Albania.htm

Един хубав блог в който е описано по-добре и  в цифрички

http://stojtscho.blogspot.com/2007/05/2.html
Хрватска
http://www.travel-tourist.com/centralnahrvatska_mk.htm
http://www.journey.bg/guide/guide.php?&country=35&gtype=1
Черна гора
http://www.visit-montenegro.com/
Босна и Херцеговина
http://stojtscho.blogspot.com/2007/12/blog-post_28.html
http://www.bosniatravel.net/
Сараево
http://www.sarajevo.ba/razglednice/
курсовете и валутите бяха както следва : 63 Албански леки = 1 бг лев = 43 србски динара= 5 Хрватски куни или =31 македонски денара
А що се отнася до митичната  босненска валута бацалвахме в евро по кьорав курс едно към кесим и богами това ми беше последното пътуване в което  още на границата няма да смена месна валута.Та така наречената боснеска марка е вече само теория в всеки случай в един магазин се примолихме на продавача да ни покаже аджаба какво е това КМ  .Човека извади една монета дето си пишеше 1КМ и това е .
Подготовката  ми за това пътуване  мина съвсем скромно с :

-една гума предна 2-ръка  за 30лв
-2 пътни карти  за черна гора и Хрватска
- една кутия шеколадови бонбони за доктора дето даде болничния   Sad
-фото апарат Canon 120 Is  360лв ( с дест оптичен зум ноооо компактен за да мога да зумвам черногорски  лепотици , къпещи се в Кръкскиа водопад за да им се радвате .
-4Gbt карта за 19лв за да се вместват" повеке лепотици "а както се оказа после и финни албанки 
http://www.imaging-resource.com/PRODS/SX120IS/SX120ISA.HTM
-чанте за фотото 12лв
-гражданска + зелена 70лв
- ребуилдинг на предния калник със смолист кит(ако си спомяте го дестройвах миналата година в Сърбия ,едвам го намерих в мазата)
 -ново жило за смукача ( возя го 2 години в топ касата)
- нови свещи
-тунинг на огледалата ми ( с рапидка фиксирам да гледат  в вярната посока а не в небесата макар че  са нови )
другите неща ги изтупахме от нафталина  и бяхме готови.
Естествено още преди да тръгнем знаехме че това  пътуване ще от типа "каране до припадане-снимки-бира-плескавица-каране до припадане" , но колкото толкова ,мислех да се запиша на курсове по Албански но неможах да си намеря подходяща учителка.Вечерта преди да тръгнем прегледах мотора  и укрепих надлежно със миши  опашки критичните места.Продухах разговорното с помоща на едно цигънче дето се въртеше покрай мен (направо го спечелих за мототуризма),направих контролно на нивата на течностите и веригата  и бях в джаза.
 Ajusting luggage

инструментариума  или т.н HARDWARE за първа помощ

и самия luggage



Ден 1 180910  Македония

В 9'00 бяхме на 3тото ОМВ  по южното околовръстно  както се бяхме уговорили,но едва в 11'00 стартирахме заради "неуредени пощенски формалности " да ги наречем от страна на Цвети,  кръФта ми съдържаше вече около 300 промила кофеин и притрепервах нервно къде от кеф къде от неравностите на софийското околовръстно.За зла врага  10км преди Перник имаше катастрофа между бетонобъркачка и супер луксозен кемпер .Веднага се навряхме в 5 километровата колона от коли някои от които вече бяха сварили боба и ги доливаха с минерална вода. Газоподаваме яко и някъде по икиндия тупваме на  Дебе баир .

Тук по стар български обичай се фоткаме и  провеждаме последни разговори с наземните екипи (родители жени деца и т.н.)

Потъваме из македонските  дебри.Правя едно малко завръщане в Македония където преди 5 години устрема ми беше спрян нетактично от калпава верига.

Шосето спокойно пердашим единствено с нагласата да слезем колкото може по на  юг,откъдето  започва нашия маршрут

Във един  от поредните завой забелязахме лошо полегнал ТИР на който колелетата бяха 1 метър в платото ни.За сведение това беше третата катастрофа която виждахме от сутринта (2 в София) часът около 13,30

Решаваме да спуснем 100км по магистрала и при Прилеп да хванем гората.Бацалваме на путарината по 2 евро ,Несторов изяви желание да бацалне и нашата такса уш за по бързо,но докато се договориха с касиерката бяхме усвиркани от напъващите отзад.

Няма много неща за снимане.Доста жега и тупраци.Поречието на река Вардар

След тричасово каране решаваме да се приземим и да отморим малко след Битоля мислех че е някакав исторически град но на влизане  подходихме откъм циганската махала, шосето бе затрупано с  боклуци и ми убиха ентусиазма за екслорване (доста промишлен изглеждаше.
След Битоля хващаме посока Ресен .Наближавайки се ослушваме за отбивка към Царев Двор но запъваме  в група негодници с оранжеви екипи,обясяват ни че има свлачище но ни пускат да минем по някакво трасе ,по което минава булдозера(кой ни би по главите).след малко отново стъпваме на главното и на Ресен ляв мигач.Гониме с.Отешево и караме по крайбрежието на Преспанския гьол..

С пресни сили  газоподаваме и усилието ни е възнаградено скоро, захождаме из едни селски пътища по десния бряг на Преспанското езеро


Пълно с патици  кристално и  тихо


Бяхме избрали малко по-особен заход към Охрид не стандартния ,по главния път , а през малка асвалтирана горска пътека която се ,ползва само лятото за 3 месеца  поне така гласеше табелката .4км след Отешево хващаме на дясно и започваме изкачване до 1568м проход Ливада .

Широк е около 3 метра и прилича на забравена алея за велосипеди

Ноо както знаете колкото е по лош пътя толкова е по хубава гледката

Зад нас е.Преспа имаме доста до билото

Правим малка фотосесия за идните поколения.Преспанското езеро е едно от най-чистите в света. Голямото преспанско езеро се намира на 853 метра надморска височина и е с площ от 276,70 кв. км. Бреговата му линия е набраздена и е с максимална дължина от 28 км. и ширина от 17 км.Чрез подземни канали то е свързано с Охридското, където и преминават водите му. Основната част от водата в изворите на Охридското езеро край манастира „Свети Наум“ е от Преспанското Езеро.


И продължаваме нагоре

Проход Ливада  1560 и нещо метра

100 метра след прохода се открива като на длан  Охридското езеро

Спираме за минутен релакс и снимки. Слънцето се готви да се потопи в езерото ,  часът е около 18,30

Последни снимки на околните чукари и започваме спускане кум с.Trpejca .

В далечината се провижда Охрид,обземат ме спомени отпреди 5 години , мирис на мешано месо , цвърчащи плескавици обилно поляти със Скопско точено пиво и македонски лепотици по голи баджаци.

Времето беше доста напреднало и след консенсус поведох групата към хазяите ми отпреди 5 години , е неможах да уцеля улицата от първия път но втория опит успя.Хазяйката ме позна но за зла врага нямаше места, веднага комшийте се притекоха на помощ и бяхме настанени за по 10евро леглото в съседната къща.Докато се натуткаме с екипите ,Цвети вече беше успял да се хвърли в първата изпречила му се шахта, опитахме се да го изтеглим но безуспешно(вече бях почти сигурен че VFR тежи повече от FJ), когато той се сети да го изключи от скорос.

Вече мерим селския мегдан и се оглеждаме за някое вървежно заведение в което да положим морни кокали .

Селския мегдан гледам умно

и пак но този път към езерото.

Кея, който по стара традиция е място за вечерни разходки

Биляна платно белеше някъде отатък но не съм сигурен

или не ,,май отатък беше.

По стар македонски обичай трябваше да се изкъпем преди вечеря,малко се полутахме докато намерим,
малкото скътано плажче но , Бинго,с див кръсък се бухам в водата,ноооооооо

Сърцето ми пропуска два такта и парализиран едвам се добирам до брега сигурно водата е 12 градуса (добра за пиене но не и за къпане)все пак позирам за снимка

Среднощна разходка дажмий църквици и други вери бест плацес





Романтично изпълнение на мандолина Македонски вариант

Нощен Охрид гледка от нашата маса.

Като стана на въпрос А наздраве.Скопско пиво и тлъста плескавица .Ресторанчето е уютно , направено  върху понтон над езерото,дали от това или от умората имах чувството че  някъде наблизо ;постоянно минава влак.

Србска плескавица но по-засукана.

Докато се мъчехме над бирите,зад нас Бременските музиканти разсвирваха македонски кавъри на извесни пиеси ,а ние си припомнхме случки от изминалия ден.

Цените почти народни все пак сме в нашата чужбина .Но да оставим политиката настрана.
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #1 -: Октомври 13, 2010, 16:28:52 »


Ден 2  190910    Албания

Хазяите ни изпратиха по-живо , по-здраво и казаха другия път да доведем още хора.Но Цвети постави условие  да оправят шахтите и тогава.

Кивитата бяха почти узрели но не дотам че да стават за ядене.Изгледахме ги завистливо като онази лисица.

Изпихме сутрешното си кафе на центрото и нахвърлихме план за прекосяване на Албания.Отказахме слизане до Саранда поради ограниченото време.(Цвети каза че километрите и времето в Албания текат по други физични закони и това неса просто 250км а  едноднвна пътна епопея).Маршрута за деня  остана(Свети Наум-Поградец-Елбасан-Тирана-Дурас-Шкодер-Улчин'Черна гора")

Последни фотосесий и сбогом Охрид ,сбогом македонски лепотици,до нови срещи Скопско пиво.

На бензинистанцията накрай Охрид спираме да фулиме и се засичаме с излъскани английски фенове .

Разменяме реплики за маршрути и впечатления оказва се че  пътуваме по-подобни маршрути но с обратна посока.Нещо ме оглеждат предполагам се чудят дали съм дошъл на ход с FJ-то

По стар македонски обичай следващото летище е  св.Наум(казвам летище ,щото карахме доста  бързо ,на моменти почти прекалено)

Манастирът е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий,  със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум Охридски се оттегля в този манастир. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име. В нея се съхраняват и мощите на Свети Наум Охридски.

Манастирската църква е кръстокуполна  и изграждането и протича на няколко етапа между 9  и 14 век.

А тук фенове от 21 век изповядващи еретичен  мототуризъм

Местни бракониери къцат речен кефал на селска сметка,с комерсиална цел.

Има доста разлики отпреди 5 години,разни безлични туристически водопатчета и изкуствени езерца ,застроени пред портата

Които на фона на естествената природна  красота остават просто,като детска репродукция на Мона лиза.

Пуяк след пластична операция се оглежда гордо в обектива ми.

Без снимка пред гьола небива  наваксвам  щетите отпреди 5 години(липса на цифрово фото и верига)

Замечтано рея поглед в езерцето и еретични мисли ми минават за риболов на мухарка с майска муха ,ако не-кълве поне мога да събера цветни метали

Ето ги и цветните метали




Горното езерце се излива тук  в Охридското езерото

Снимка за идните поколения.

И след 20 минутно бавене на  границата  нагазваме  до гуша в Албанската действителност.


Бяхме подготвени малко за  албанското шофиране и  завиване вместо с мигач с клаксон.

Ноо несъвсем.Албански реалности  въздействат с мирис, прах, свиркане, и скачащи пред мотора албанчета,.

Викам си наум дано е така само в граничните райони.Правя аналогия с първите си впечатления за  Румъния преди 3 години.

Без прословутите Албански бункери  неможе

Албанския бряг на езерото. Отатък правят туризъм - оттук   си перат чергите с домашен сапун .Идилия.

Беше неделя и видяхме по-път около десетина свадби.Ето и радостна албанска мома малко преди да и надянат  брачните  окови.

Радостни албанчета  искат да ни продадат ефтино един наниз лук. Други по-натам в големи аквариуми държаха предимно  1-1,5 килограмови  кефали.

Пътя постепенно извива и навлиза сред планините .

Тук таме леко но натрапчиво гарнирани с бункери

Постепенно оставяме зад нас албанския  вариант на Охридското езеро

Албания е страна пълна с контрасти, е не чак като Индия но все пак какво ще кажете за държава която иска да си сменят герба с емблемата на мерцедес и да си извежат автомивка(LAVAZH) на знамето .

Колорит и собствено излъчване на-всеки километър

Вече се убеждавам че неще да е от пограничните райони и полека се "успокояваме".
WELLCOME  in   ALBANIA.

Шосето към Елбансан се качва високо из планините и се откриват  страхотни  гледки.Обаче почва да ни мори слетобедната жега  и решаваме да спрем за първи урок по албански.Нито те ни разбират нито ние. значи всичко върви по план.Все пак на думата "ТОЙЛЕТ" кимат утвърдително  някъде отзад.Аа да, бях забравил че кенефите можеха да изглеждат и така.

След  половин час навлизаме в Елбасан голям промишлен град , по план конспект тук ще търсим нещо за ядене.защото е почти 14,30
и от сношната плескавица е останал само гладен спомен.

Елбасан отново ни посреща с собствен колорит и месни джигити.
Движението е хаотично само на пръв поглед, но иначе следва своите правила, с които се свиква за няколко часа – пресича се на червено, мотори се движат и по тротоарите, а задръстването е постоянно и неизбежно, но за сметка на това се  кара нервно и дружелюбно се настъпва  газта или натисне клаксон ако има  човек на средата на улицата.

Уверено напредваме  безразлични към опитите на местните да ни прегазят засекат или блъснат на зелен светофар

Навсякъде пращи от колорит и забързани Албанци

Спираме на тясна оживена уличка да търсим нещо да поапнем.Викам на Цвети да оставим моторите тук, той ме поглежда ококорено , аааа Ясно още си нее прежалил мотора.Все пак спираме и оставяме караул , докато търсим  вървежно място дето да опитаме албанските кулинарни шедьоври.След оглеждане на предлаганите варианти ,Цвети се спира на на безопасен Хот дог в сравнително чиста закусвалня.Ние залагаме на традиционното и се меткаме на кебапчийницата зад ъгъла.На мен Албанския ми куца, на пичагата пък английския но,вкарваме в употреба всички изразни средства и БИНГО.кебабче или кремвирче 40стотинки хлебеца е без пари ако си вземем и по един кен  Албанска фанта. Дадено бе пич  , 4 скръбни кебабчета, 2 кренвирчета  +2 кена+ 2 хлечета= 5лева

Поапваме и разглеждаме вече с други очи обстановката покрай нас.

Прелитат всякакви варианти на НЛО но по звука се познава че идат от некоя далечна галактика.

Повличаме крак и нашия  "Ангел" хранител  започва усилена търговия със   местния обушар  .(Явно не е вярвал че това става за ядене но след като тия дойдоха от чужбина и не умират  значи не са отровни кебапчетата и стават за ядене)

Поапваме лютив албански вариант на румънското мици

И се радваме на света около нас - а и той ни се радва.Както виждате единственото свободно място на паркинга

Покарай нас дефилират чудни екземпляри на Албанската фауна

Ето го и обущара  със  зареян поглед

Ъъъ това не го знам мъж ли или жена ,но  да го наречем "възрастен човек"

Правя втори неуспешен опит да науча албански , или да разберем накъде е Тирана

Като по пътя попиваме местният колорит с очи и ноздри


Срещаме и такива но този вид лепотици не е много разпространен

Опит за култура


Типична албанска обстановка


И полека достигаме пъпа на Елбасан 


Малко след пъпа , търговията върви със страшна сила.Този дядо или продава петела или  го е купил изгодно  ,няма спор по въпроса.

Разходка из центъра, слънцето е много силно

Излизаме от Елбасан и отново възкачваме планините , последен  поглед към града -не може да се каже че ще ми липсва много.

Горе гледките са хубави стига да няма присъствие на цивилизация,

От Елбасан до Тирана има участък ,  около 80 тежки километра с много гадни и опасни завои но за щастие пълни с албански самоубийци.Ако се съди по букетите край пътя явно са били  и повече.

Красиви чукари

Спираме по-често, уморени, по-шосето има доста напрежение и мерцедеси ,характерно за Албания.Забравих да кажа че мерцедеса в Албания е като мустаците в Турция,почти задължителен.


Благополучно към 16,30 припадаме в Тирана 


Центъра беше в ремонт но май така си е изглеждал и преди.


Пробваме колко ще излезе албнаския роуминг.И се свързваме с мой познат живеещ тук.
Веднага ни се лепва местен гид от който трябва, първо да купим химикалка и после ще  покаже Тиранските прелести.Отказахме му единодушно.Въпреки това ходеше по-нас и казваше"Еее България узмете една химикалка бе  еее България аре"


Замотахме се около центъра за малко но беше така разкопан  все едно метрото  пред ЦУМ.

Прави впечатление че момите си ги бива стройни и свежи ,както нашите преди 10 години когато се славехме с най-готините жени на изток от гринуич(т.е. преди да станат модни секс паласките 'дръжките' ,тройните талий или липса на такива, у нас.


За тези които  като мен си мислят че това е , пораснал  Фикус   запишете си     ,.цъфнала магнолия е

А и ако някой ходи до Тирана моля да ми донесе калъфката на покета някъде под-пейката мисля че е .

Най новата  Албанска мода
[imghttp://media.snimka.bg/7285/020826003-big.jpg]http://[/img]
Незнаеха бъкел английски но като кажехме Дурас 3-4 пъти настоятелно-въпросително разбираха и ни упътваха вежливо .

Тирана от плът и кръв


Най накрая сме на уреченото  място(до червената сграда, под големите антени  на гсм -оператора )и моя приятел Българин който по стечение на обстоятелствата вече  е семейно щастлив с албанка  и работи  като системен администратор в банката,  ни посрещат ,много сме напреднали с времето  почти 18,30е а сме планирали нощувка чак в Улчин .Разговаряме половин час докато черни облаци се скупчват и изсипват съдържанието си върху нас.Сбогуваме се и и с максимална скорост се изнасяме от хаоса на столицата.

Подържаме средно 150км/h след 10 км дъжда остава зад нас, след още 20 километра се паркираме на крайбрежния "булевард" на морската им столица.Видима разлика в хората и обстановката , но има още какво да се желае ;)
WELCOMEeee  Адриатикааа.
Цвети нее много очарован  и споделя че Саранда е много по -цивилизована .Теоретично мислехме да отскочим до долу , но до Шкодер имахме още 80 км.Затова се заехме с експлорване на Дурас
Палми и море. Оле. Крачим бодро по паважа и експлорваме на забързани обороти.Много разочароващ морски град.

Нарове   Олле. Дааа но са високо.

Потъваме в албанските потайни улички на морската столица

За да открием амфитеатър от римско време

Още течаха разкопки  щото по времето на Ембер ходжа  нее бил много на мода.

Тук отново албанките ми направиха силно и дори (за зла врага) натрапчиво впечатление
Определено има мноого красиви  и добре сложени албанки

Все пак хората изглеждаха дружелюбни но някак си  затворени в себе си  и без грам любопитство.
Ред църкви, ред джамий ,ред палми,ред моми



Кратка почивка  преди следващите двестатина км  до Улчини (Черна гора).

Трябва да се върнем към Тирана, и оттам държим посока Шкодер но малко след езерото скършваме на ляво  и отново се потапяме  в албанска екзотика.

Дървен мост на който талпите се повдигаха като ги застъпим от едната страна.Но истински фенове като нас и тоя с триколката отсреща ,това  не е проблем.

Цвети гледа дали е  безопасно и чак тогава се прежали.Е нее като Аспаруховия мост но сега няма да се връщаме да Варна я.

След моста спряхме(май в циганската махала ) да изчакаме Цвети понеже майстора беше махнал една дъска и я тамънисваше и докато го чакахме имахме малка неприятна случка с туземското  население.
Следват 2-3 класни пътчета с  нахакани джигити тръгнали да си тестват мпс-тата ,нооо благополучно и без тротоарни екземи ,някъде към 20'00 часа минаваме Черногорската граница, откъм Албания нямаше и намек на КПП.Следват още  видимо по-добри ,тесни и хлъзгави пътчета и  вече радостно около 21'00  часа припадаме в град Улчин .
WELCOMEee  Монте Негро    велкомее цивилизация 
Само по светлините отсъждаме че е хубав крайбрежен град.Падаме на главната и се залавяме с търсене на соби 'роом' или легла или квото и да е там стига да е на сушина.Гледам трима играят табла на стол на тротоара, викам и ruum ръкомахам и все неща които показват че тражиме стая,хората ме гледаха малко как се напъвам и викат "Да спавате" кимам салудничаво и разбирам ми че това си е Югославия  ми че аз задочо съм завършил србска филологиа устно.След 15 минути бяхме настанени на втора линия за по 10 евро на човек в две отделни суити с кухненски бокс ,  прилични с изход към обща тераса ,,и се отправихме към, най близкия ресторант,прегладнели,отмалели,ослепели(още в 19 е тъмница вече ми е ясно защо новите туристи вече им завиват и фаровете) абе все такива неща дето завършват "ели".Българите и сърбите(черногорците) знаете сме наши ора и сме настанени  в ресторанта на харно место дето не дуа ама гледката  е таман .апнахме рибля чорба

черно горски вариант на селската салата

и разбира плескавица .Хляба  винаги присъстваше на масата независими дали го поръчваш или не в наъ различни вкусни варианти .Сметката беше нещо от рода 20евро  за двама,на пръв поглед почти нормални цени като за адриатически курортен град.

и Скопско точено пиво но нямаме снимка щото никой не се прежали да снима докато другите набиват плескавици.
Немога да кажа  какво точно ми хареса или не хареса в Албания .Странна страна странни хора  ,чудесни главни пътища, отвратителни 2-класни такива , Невероятни планински гледки нарушавани тук таме от зверски каменоломни ,кариери, баластриери в коритата нареките.Неразбираем език ,пресни букетчета покрай пътя ,  шофьори-камикадзета но за сметка на това изключително добре сложени представителки на нежния пол, и екзотична средиземноморска природа.Все пак препоръчвам ако някой търси близка авантюра да  я посети.Страната изглежда все едно се събужда от някакъв сън .Освен нашите не видяхме други такива големи мотори или чужденци , на границата откъм Македония с нас влязоха 10-тина деца с моунтайн-байкове.Сменете си някъде в банка да имате леки за да ви е по прост живота.Ако имах някаква кросова качамилка от рода на  XR400 и застраховка живот, щях да си взема 1 месец отпуска  и да експлорвам  на палатка ,черните им пътища докато ми се износят  лакътните стави или биелните  лагери.

Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #2 -: Октомври 13, 2010, 16:38:06 »

Ден 3   200910   Черна гора


Маршрута през Черна гора,  горещо препоръчвам +4 часа  за отбивката към гр.Цетине
http://dox.bg/files/dw?a=ebe0ecf63e
изтеглете gif и разпънете в  original size   модераторите да помислят за някакво FTP ако е възможно , на което да качваме поне карти
На сутринта  след богата закуска на  терасата събираме багажа чврсто и правим пресконференция с любопитни фенове

След това по стар черногорски обичай  се отдаваме на експлорване и позиране из вече слънчевия Улчин(вечерта в 11,30 след гръмотевична буря угасна тока точно когато пазарувахме в магазина черногорски-месни-деликатеси за посреднощно дояждане )

Безспорно черногорската действителност беше по-лачена от албанската и най-вече  контактувахме услилено вече с членоразделна реч,а не пантомима,и късометражни анимационни филми



Напускаме Улчин  и с кеф   и равнение на ляво(щото крайбрежието е от ляво) газоподаваме и се кефим стопроцентово на ведрата обстановка и невероватното крайбрежие .


По-някое време спираме да идем до селския хоремаг за напитка  или сверка на маршрута който не беше много сложен"нагоре все покрай водата"

На места  покрай пътя невероятни гледки.И един съвет .На всички места на които си заслужава да спрете край пътя тези хитри черногорци имат отбивка "view point" .Обикновенно отбивахме да снимаме в насрещнотоно след 600метра намирахме Цвети паркиран на въпросното NICE VIEW .Така че нее нужно да карате в насрещното за да неизпуснете нещо.

Пътят не беше натоварен по това време Макар че сутрин е хладно  към обяд ставше доста топло.

Явно туристопотока беше изчезнал и адриатика беше само наша.Прекрасни гледки към отсрещния скалист бряг.

вери бест  картинки като за учебник по география

Отклоняваме се за малко нагоре за да видим крепоста преди Бар.


И се приводняваме право на  безмитната зона на пристанището ,снимка докато дойдат митничарите да ни изгонят


Разбраха откъде сме , изчакаха ни да се наснимаме и  ни подканиха със занаци да ги дигнем на задни кифли .

След като пуснахме котви   се заехме с експлорване на крайбрежния булевард, и подкрепителните пунктове

Започвам с класически олеандър зокум подходящ за чай на тъщата,отровата му е най-силна по време на цъфтеж.

Мисля че няма човек за който кейовете и пристаните да не са като магнит

Невероятна смесица от всякакви плаватели съдове

Има и от по -старото поколение рибари дето ловят с мрежи а не с TNT  

Но акцента тук е върху  средно скъпите яхти и скутери

Без снимка на екипа пред гората неможе .Айлавим дис матч - както обичам да казвам.Средиземноморска екзотика от от плът кръв и миризма

Разходката ни  продължава из кайбрежния парк много читав.Като си помисля как българите газят из кучешки фъшкий в нашите паркове, никак не ми домилява за родината .и като стана на въпрос .Бездомни псета видяхме само  в БГ.

Не парк а направо  ботаническа градина

Естествено наблягаме на снимките  яко разкефени ,страхотен контраст  спрямо Албания.

зелено

позелено

най зелено


Ако ви е омръзнало от зелени листа може спокойно да скролвате '
следващите 4-5 страници са само шума. Smile



Много подреден град  невероятно китен и зелен, свеж и чист.


Бар е основното пристанище на Черна гора и най-добре заслужава името Морска столица


Дори Цвети е разтегнал  яка усмивка макар че е от Варна и морето и сините вълни са му ежедневие



Полагаме морни задници  да пробваме аджаба  тия от  монтенегро какво кафе правят.С любезна усмивка подканвам цръногорската лепотица да ни слика ,веома пажљиво щото ми е нов апарата,От притеснение на първата снимка излиза, само чифт червен маникюр.
Казвам и на сръбско-български че маникюра и е предиван но поново  да ни слика че и ние да се виждаме.

Плануваме да спим в Дубровник но никой вече невярва в планове .Живеем за момента кеифм се на момента и само ноща ше покаже къде ще спим.На излизане от Бар  зумваме ето тази твръдина както казват србите.Защото това е бифша
Югославия и да ,вече ми става ясно аджаба защо бяха тия войни и  глупости.


Газираме  в посока которския залив и попиваме  гледките по пътя

И сега от разтоянието на времето се хващам че определено Черна гора  е тази която се оказа гвоздея на програмата но
 да не избързвам ,вие мисля ще се убедите сами.

Морските гледки не престават след всеки завой,  интересно тук ми държи задната гума, но
в Македония успях да ударя крак в земята един  път.Извод  , ако ще карате с Шинко максимум 2 години и на боклука .


Всеки средиземноморски крайбрежен град  има обособена стара част с някаква крепост ,

Що се касае до крепостите винаги са  кефели повече от вън .

Проверка на маршрута че нещо много надморска височина набрахме.

Пътя се качва доста на високо  и се откриват страхотии надолу към морето и нагоре към небето тоже.

Мисля че това е гр.Петровац

Все пак св.Стефан кефи много, тук е зумнат десетократно от високото  и има съвсем различен вид.


Свети Стефан е известен със своята уникалност, природна красота и пясъчни плажове. В рамките на това великолепие островът може да удовлетвори желанията и капризите и на най- взискателните. В Свети Стефан всичко е оптимално разпределено – построените на гъсто къщички и малки църкви, уличките с много зеленина. Архитектурата им е непокътната и превръща това място в прекрасен туристически курорт, които е запазил духа си напълно. Свети Стефан е застанал на скала на остров и е свързан чрез провлак. Това е най-престижният курорт в Черна гора.

 

Уникалният градски хотел настанява първите си гости преди 40 години, благодарение на идеята на известни черногорски художници. Негови клиенти са предимно държавници, високопоставени политици, индустриалци и филмови звезди. Свети Стефан се намира близо до Будва, около половин час път с кола от летище Тиват и само на един час път с кола от Подгорица - административната столица на Черна гора
    
Легендата разказва за построяването на Свети Стефан, че турският флот плавал в морето, за да краде пари и стоки от морските градове, особено от тези в Бока Которска - най-богатата област по време в региона. Акостирали на плаж Джаз близо до Котор. Там били стоварени част от войниците, които трябвало да нападнат Котор по суша. Когато Патривичите разбрали затова, бързо събрали техните войници и тръгнали към Котор, за да атакува турците и да помогнат на которците да защитят своя град. След победата, по пътя си обратно, те нападнали и турските галери на плажа Джаз. С Божията помощ те успели да убият и останалата част от турския екипаж. Патривичите решили не само да си разделят богатите трофеи останали от войната, но и да изградят крепост върху скалист остров в близост до брега. На него трябвало да има къщи за всяко от 12 племена на Патривичите, както и църква Св. Стефан, който е техен покровител. Крепостта е трябвало да служи за отбрана срещу турци, пирати и други врагове, както и да предоставя убежище и подслон на жени, деца и възрастни хора по време на атаките на различните врагове. Тя трябвало да бъде още подслон за храни и хранителни продукти като царевица, олио, грозде, месо , мед и др.


Тази легенда намира потвърждение в писмен документ, където Св. Стефан се споменава за първи път през 1442г. като място за отбрана. Също така е написано, че крепостта е построена по-рано и носела името "Св. Стефан“, а след това била построена и църква със същото име. В различни древни документи Свети Стефан се споменава като „място на правосъдието“ - основното място на района и племето на Патровичите.



Крепостта „Свети Стефан“ постига голям ръст през първата половина на XIX век, когато там има 100 къщи, три църкви и 400 жители, разположени на малката му и ограничена площ. В началото на ХХ век островът изведнъж загубва своята икономическа мощ и политическо значение и жителите му го изоставят. Най-добрите мъже отиват на война, а много други емигрират в Америка. През 1912 г. там имало 150 жители, а през 1954 г. само 20.

През 1954 г. група архитекти и художници започват реставриране на изоставените къщи и още през 1957г. острова се превърна в един уникален град, който става един от най-атрактивните и най-луксозните хотелски комплекси в Адриатика и Средиземноморието, предназначени за туризъм на най-високо ниво.

Днес "Свети Стефан е прекрасен. Освен лукс, комфорт и прекрасни плажове, предлага вдъхновение и интимност, каквито повечето от известни хотели не притежават.

хъмм изкашлям се многозначително ,това беше цитат.Направихме малка почивка докато жена ми  го експлорна в бързината.


Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #3 -: Октомври 13, 2010, 16:49:45 »

 Sad  прехвърлих лимита май

Тук моя верен  железен кон  "синия вагабонт" се е натопорчил и чака да изяде още 1000-2000км


Посръчквам го в хълбоците "дето му е скоростния лост" и след минути падаме в Будва ееееее Будва

Потопяваме с отново в средиземноморска зеленина и екзотика

Движението е доста натоварено , температурата добра но не и за плаж

Пропуснах да отбележа че шинкото е  на 3 години купено чисто ново, в момента протектора на около 40 процента .

Правим малка обиколка на града
Той е основан от Кадмус, финикиец, който е бил заточен в Тива и след напускането й тук той и жена му Хармония намират подслон.

С общо опознавателна цел в издирване на по-малко платен паркинг или поне по-близо до старата Будва

След като захвърлихме моторите на тротоара до паркинга  около 15'00 часа месно време се заехме в експлорване и дегустаций

и   фото лов 

Яхтения пристан разби всичко детско в мен.

Затова позирам яко но наистина само на такива места могат да  се видят и пипнат малко яхти от такъв клас макар и на руската мафия  ;)

Естествено където с готините яхти там са и готините  црногорски  лепотици.


Тук фотото беше изкубнато от ръцете ми и затова тематиката вече е флора
Мандарините  вече презряваха,а ние като онази лисица се облизвахме под тях и аджаба мисля че са кисели.

Средиземноморска екзотика в различни форми

Спретнати улички

Навлизаме в старата част защитена с крепостна стена ,Стари град


Потъваме в тесни кълдъръми и хладни сокаци

Където на спокойствие  и бавни глътки да се отдадем на аклкохолен туризъм

Мястото е яко туристическо макар и да няма супер много навалица,цените прилични ,но не високи


Катедрали църквици и други вери бест плацес

на всеки ъгъл

За скромните 2 евро изпращаме таен агент вътре зад крепостната стена с шпионски суперзум да разузнае

Това са шпионски снимки от  високо.








Еее явно са ни разкрили  точно когато тайно изяждахме шеколада

И отново пешеходен туризъм предимно в сенчести улици  по-уважителни причини .

Отвреме на време спирки за дегустация



На излизане се фоткаме и от другия край на яхтения пристан


Отпрашваме  бързо че яко сме напреднали с времето и  започваме изкачване към Цетине , навлизаме  в н.п.Ловчен

Идеята е да заходим отгоре към Котор че да отметнем некое НАЙС-ВЮ или балкан-вю,времето нещо се мръждеше и върховете се забулваха на моменти от гъсти сиви вълма, което вещаеше мокри неприятности (с цел да не създавам стрес във вас  , бързам да ви успокоя че не ни валя)

От баирите  изглежда различно

А пък от стратосферна височина хептем

Гледките са убийствени почти колкото завоите.

Цветовете са почти изцяло в синьо,зелено  и бирено  жълто .

Полета в стратосферата продължава със   фантастик VIEW   Свети Стефан

Както казах завоите и гледките са смъртоносни ,но този път надгробната плоча е на парапланерис.Всъщност който и да се хвърли  от тукще-неще  става планерис за малко до долу.

Излитаме в облаците към следващото харно място .От  Цетине ще се насочим към Ловчен вю

Което е  центъра на национален парк Ловчен
http://ru.tixik.com/foto-%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D1%8B%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%BD-2369522.htm


В Цетине имаме малък навигационен проблем който решихме с помоща на местен таксиджия,по негова идея избрахме стар неизсползван път към Котор през с.Нейгуши .Тук е мястото да подчертая  че контакта с месните е много важен точно пради такива  и ред други причини,както несъмнено  са се убедили тези които пътуват по-дълго, по-далеч,  а и тези с GPS-те .

Резултатите не закъсняха

В един от последните завои група от 6-8 велосипедисти на сбуна навлязоха в нашето платно ,а ние зазяпани на дясно по въпросните гледки докато реагираме ни отминаха като рояк пчели.

Пътя се извива високо и мисля минава някъде над облаците както виждате

Отсреща е връх Хум а отляво парче от Шкодренскто езеро

връх Хум

Вече сме на нивото на облаците или те на нашето

Вече няма значение студ кеф завои гледки


Така достигаме мястото наречено "Ловченска панорама".Разтегнали сме яки усмивки и е ясно че таксиджията не ни е излъгал

Връх Хум нещо се чумери с гадни облаци но се разминахме на косъм

Ако сте отворили горния линк ще видите подхода към панорамата,забравих да кажа че още в ниското на пътя има бариера и горския събира  по 2 евро на калпак,под пахорамата има кръгал паркинг на които разпоредители редят ентусиастите,оптимално,После се хваща по едни стълби които влизат в тунел минаващ косо към върха,Препоръката ми тук е да си носитте:
1 Кислородни маски или апарат за обдухване
2 Валидол
3 Моториското яке което да облечете веднага на излизане от тунела когато сте вир вода.
4.крем против бръчки

Шкодренско то езеро и известните му меандри обвити  в мараня

Шкодренското езеро е най-голямото езеро на Балканския полуостров с обща площ 391 км?.В езерото се влива река Морача. Изтича се през дългата 32 км река Бояна в Адриатическо море.По езерото са локализирани едни от най-големите птичи колонии в Европа, като се срещат 270 вида птици

Тук все още сме на малкия паркинг и има няма 9-10 градуса

Опит за нещо като кръгова панорама няколко последователни снимки от ляво на дясно


или от дясно на ляво но има ли значение

Стълбите продължават в тунел, не са много но достатачно  да чуеш сърцето си  да тупка на друго място. Тък ако си носите кислороден апарат може да си го поставите.

След морното изкачване  орлов  поглед  към Которския залив

или към Шкодер

или на вътре към континента

е тук се употребява крема против бръчки следствие от прекалено разтегната усмивка.




Можете вече да употребите и валидола

Докато чакате некоя морна бабка да ви слика на фона на тези красоти зад нас е залива  на Котор

Фото сесия а идните поколения с цел зарибяване

На моменти облаците прелитаха около нас

Нарекох тази пътека "пътека към облаците"

Въпросният паркинг

Следваме инструкцийте на таксиджията и хващаме надясно след сергията с мед  но пътя  представлява асвалтова пътека 2 метра
След поредните завойчета се открива  гледка към източната част на залива

После пък средната му част

По пътя се редуват природни картини и лакатушни завойчета леко поръсени с първокачствен планински филц за по-добро ,
сцепление с пътя

След като прехвърлим хребета вече спускаме  по  нескончаеми фиби. до следващото  'нице вю'

Вече сме на врабчова височина и ъгъла е различен

Пак навлизаме навътре и небрежно хвърлям око на засветналата лампа на резервата

За да излезем след малко  за нова гледка

Хитро местенце дето да по-спрем и да въздишаме

Е и по питие да имаше не е зле но горещо

Пътя е по брега на залива  и на истина си залужава  обиколката

Картинката се сменя след всеки завой .а разговорите ни протичаха така "Аааааааа я гледай онова Еееееее япа това"
Трудно е за външен човек да си представи, как единствено гледката на  малко зелена трева и наличието на чиста вода могат да вдъхнат такава еуфория и толкова сили.

Пътя

След завоя

След другия завой същото но някак по различно и отново аааааааааа,еееееееее яяяяяяяяя ......


Несъмнено много добър маршрут пълноценен откъм гледки, завои, натоварване ,нямаше други коли,само на отбивката ни застигна една заблудена кола

Парче от Котор


Вече сме долу  и решаваме да нощуваме тук

Крепоста която тръгва от стари град .

Гледки към самия залив


Спираме на първата крайбрежна кръчма и разпитваме за стаи след 20 минути търсене, вежлив чичко ,  ни предлага  едно къще на 4 линия самостоятелно ,черпи ни кола под асмата и с носталгия си спомня за Славна югославия и Лепа Брена.

Щом стана на въпрос за  гръдната и обиколка веднага  стигаме до консенсус, дръпваме колата, отказваме на ракията ,бацалваме 30 евро за тримата и се отправяме на брега срещу къщето .Ядец водата отново е като от   кладенец не че умираш веднага ноо на другия ден ти идва  сметката под формата на разстройство по пътя

 горещ душ преобличане  2 зелени лимона за вечерния  коктейл на жена ми

И потегляме  сбодра стъпка на опознавателна обиколка по-крайбрежната улица вече се смрачава ,решили сме да поапнем в стари град по-стар которски обичай

[imghttp://media.snimka.bg/7286/020826446-big.jpg]http://[/img]
Калето над стария град

крепостния ров до западната стрена на Стари град

Влиза се през масивна порта

Обгръща ни атмосфера на история ,мирис на печено месо и дървени въглища и парфюм с лек примес от феромони на разгонени црногорски лепотици.

Разходката продължава с камбанен звън тропот на дамски токчета и приглушено дрънкане на изпотени халби Скопско пиво

Отбелязваме 1 наум за кръчмата срещу църквата и продължаваме по историческата следа

Порядъчно отмалели   приседваме(но по-скоро припадаме ) във въпросната вървежна кръчма да се запознаем с Которските специалитети .Попадаме на много свестен сервитйор който като му дадохме 100 евро да ни развали на дребни каза на майтап "благодаря" и изчезна, но докато се върна след 10 минути  ,нервното напрежение беше прехвърлило 17Kv

Та за апването беше  думата , бяло рибно филе с орехов сос и задушени картофи с спанак

и вешалица

И така завърши поредния ден

Като равносметка  свет километри ,невероватни  моунтайн и сеа гледки.Студена бира и кръшни лепотици.Черна гора  невероятно място не скъпо ,много студена вода в залива която септември не става за къпане.Но задължително трябва да се убедите сами.
Следва............>
Активен
Fbegov
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Yamaha fz6 fazer s2 GT 08г
Публикации: 1790


Ако си прекалено предпазлив, животът ти става уме


Ел. поща
« Отговор #4 -: Октомври 14, 2010, 00:57:25 »

Жоро, абе не се спря бе човек apl
Супер маршрут, наистина те бива в това - екзотиката на Албания съчетана с колорита и красотите на западното крайбрежие, доволен съм Smile
За снимките нямам думи..., а и Зорито става все по-добра в улавянето на момента от неудобната позиция зад гърба ти!
Аа и на милиония километър на FJ-я да почерпиш Very Happy
 Поздрави на семейството Mad
Активен
Johny Bravo
жис
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1845


Put The Fun Between Your Legs!


« Отговор #5 -: Октомври 15, 2010, 13:28:23 »

Ееее, по-готин и забавен пътепис не бях чел!  apl Mad
Браво човече, кефиш! ...особено с Българо-Английско-Сръбските си лингвистични способности!  Smile

 apl apl apl
Активен
go6o
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Подходящия за момента...
Публикации: 1171


North-West Motors - ВИДИН


Ел. поща
« Отговор #6 -: Октомври 26, 2010, 10:16:56 »

Нещо  позабави другата част , аре де ,  че в това кофти време трябва човек да се радва на нещо ...
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #7 -: Ноември 02, 2010, 12:36:39 »

Вярно е ,но докато падне снега имам много работа по вилата , да неговорим за служебната , обешавам  скоро да довърша.


Драща по-малко но ...
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #8 -: Ноември 24, 2010, 17:01:00 »

Ден 3                       20 09 2010

Слънцето осветява залива чак към 9 часа та затова или заради скопското пиво се успахме.



С бодра крачка на  новоизлюпени чавдарчета веднага се заехме да позираме за снимка.
Явно това беше по важно  от това да си приберем хавлията от простора ноооо  аре  сега
за една хавлия ще се връщаме  халал да му е на  чичкото.нали и двамата сме 
фенове на Лепа Брена



След импровизирана закуска на тераската ,продължаваме с обиколка на самия
Которски залив следващото ни спиране е в гр.Пераст. на картата пише град но  е това което виждате на снимките,
Във всеки случай  мястото е много магнетично и спокойно.

img]http://media.snimka.bg/7286/020826471-big.jpg[/img]

Отсреща на малко островче   църквица а зад нея , дъното на залива  но перспективата е измамна


Поспряхме за почивка и сутрешно кафе



но дюкяните тепърва отваряха  все пак поснимахме



Тихо закътано място  леко полъхва на история и още нещо



Винаги са ме кефели такива места   които сякаш висят в безвремието ,  а до тях света  ври и кипи
от насъщните си дребни проблеми



Катедралата е обърната към морето(залива)



а рибарските лодки  леко потропват в кея



полека се завъртаме и перспективата  към отсрешната църквица на островчето  се променя


още 40 градуса



Това е гърба на въпросното островче от по-горе



А това е Пераст през залива.Отмятам си на ум още едно добро място да се пенсионирам
,припичайки се по цял ден на кея и засуквам мустаци по по пре-драгите оскъдно облечени туристки



Навсякъде по пътя неизменните нарове



Пердашиме и се ослушваме за някаква поща от където да  пуснем картичките до дома
последното възможно място е Херцег Нови



Използваме момента да го експлорнем защото след 12 тина км е границата с  BIH а вече
сме залепили черногорски марки
Вече се срещат и бананови палми в дворовете на къщите
 (Заменям лозе в с.Краводер за малка  къща  с бананова палма в Херцег Нови)

 

но нее задължително може  и такава



Готиното на тези градчета е че всичко е на една улица която за почва с градските гробища
и свършва с малка крепостна стена  в морето



Жегата явно  взе да ни понапича



Затова се залутахме в сенчестите сокаци привлечени от миризмата на пресно
печени кифли с мермалад.


Цвети както винаги не успя да устои  и се нареди на опашката, докато ние
 изучавхме  месното стъргало



Цетъра представлява  малко площадче  с тихи кръчмици и дюкянчета в центъра
 на което е тази катедралка


Някак си ми заприлича на манастирите по остров Крит но ,може и да греша



Взехме по един студен душ и продължихме опознавателната  обиколка 







Е тук едно линкче за града

http://www.hercegnovi.cc/




Макар че си приличат всеки средиземноморски град е по своему красив и различен


Даже по едно време се показа и най ранобудната Црногорска лепотица
 с добре опечени кълки и кръшна походка



Без малко да забравим да пуснем картичките така се бяхме оплеснали в експлорване и дегустацийй.
Все пак  Дубровник е главната цел за деня.
Тъкмо да включа  4 скорост и  спираме на  символична граница ,
помахваме на италиански фенове или те ни помахаха 



в другата посока е цяла бригада  хрватски кафе рейсъри ако се съди по това че са без куфари



ВЕЛКОМЕЕ   Хрватскааа



За Дубровник се носят доста басни , историй  и приказки  без да си кривя душата
ще кажа че наистина  е перлата на Адриатика макар че имам едно наум ноооо  вкус  приятел няма.


Сигурно и пиратите са му се радвали  така като и ние като го видяхме като на длан от "view pointа"



Ей  Дубровник , хрватски лепотици ,точено пиво ........................  пайсе че идем.



Като вече казах  на всяко място кадето гледката си заслужава хората са направили ,
 сърбите му викат "отмаралище" но по скоро
 е ВЮ ПОИНТ


За Дубровник си мечтая има няма 3-4 години  но ето че дойде момента да му
 пробвам точеното пиво


За съжаление туристо-потока ,  макар че беше края на септември
 е доста голям  стария град беше опасан от коли ,скутери и върволица от многоцветна тълпа завършваща с , захвърленото ми на

тротоара  FJ


Порядъчно напечени и изкефени захвърляме  багажа върху мотора и се  отдаваме ,
на експлорване и дегустация ,спокойни  защото докато си ядях кифлата в Херцег Нови.
  си чух Хороскопа по месната радио точка в който не се спомена за други проблеми освен финансови.



Шумни тесни улички изпълнени  с история и чуждоезична реч



Крачехме  изпълнени със смесени чувства



Вече сме решили да си вземем някакъв сувенир  от Дубровник и се оглеждаме за,
 нещо подходящо.Само за да вметна че  още на влизане в Хрватска изпитвате ценови шок,
 но ако все още не сте ,  Дубровник е мястото ,  където шапка идиотка е 45лв или блузка с къс ръкав за 6 годишно дете около 60лв



Все пак се спираме на добра имитация на майски бръмбар под формата на  картина маслени
бои сюжет "хрватска лепотица маха с кърпичка  от железната врата на пристанището на отплаващия в морето любим "
твърде комерсиално както казва нашия приятел Цвети но аз държа на маслото и на това
да имам късче от мястото на което съм бил което да ми държи пресни  спомените



Продължаваме  с бодра крачка и ръчкане с лакти да си пробиваме път в тълпата



Завъртаме се около пазара  който се намира непосредствено до крепостната стена
 и  пробваме от бабките тамошното сирене и сушени плодове нооо цените са солени доста .



Обсъждаме приоритетите на мисията и единодушно решаваме да намерим най-вървежаната
 кръчма дето да се налсадим на онази напитка с кехлибарен цвят и  дъх на хмел.
Все пак отдаваме дължимото на катедралите и другите вери бест плацес около нас



Хората са вежливи и спокойни но дакато снимам зад мен се образува опашка от хора 



Е случват се и грешки  хм





Катедралата отвътре и отвън.Виждали сме и по-големи и по-хубави но тук цари някаква по-особенна атмосфера




Лутаме се в тихите улички 



Поглед от крепосната стена  навън .



Архитектурата на крепоста и особенно страничните бойници много прилича на тази в Ретимно о.Крит



Затворено е от всякъде  и за да видиш това трябва да платиш за туристически тур по стената.



Затова  сликахме предимно  отвътре.





По едно време усетихме  силна нужда  да употребим  некво пиво и заседнахме на това култово място
.Менюто изглежаше  най-малкото неприлично скъпо ,нещо от рода , чорбичка 16лв ,
 плескавица 30лв ,Бацалнахме 10 евро за 3 малки бири и мнгозначително  продължихме 
опознавателния си тур,като оставихме разочарования  конобар(сервитьор)  след себеси



Поздрав от Дубровник на идните поколения  през тези сводове се излиза на пристанището



В дебелите сенки  свирят виртуозни музиканти и придават особен колорит на самото място




На площада

Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града — Лаус, разположен на малък остров
 по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия
град Епидаурум  (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.



Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около
новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г.
и съграден отново след земетресението от 1667 г. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.



От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия,
 но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от
 Унгарско-Хърватското кралство.


Във времето от 14 век до 1808  г. Дубровник е управляван като свободна държава
 с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката достига своя връх през
 15  и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически

град-държава, съперничещ на Венеция
 и другите италиански морски републики по мощ и влияние.



Ето и славянско присъствие в република  Рагуза.(макар че приличам повече на мангал)



По време на Войната за независимост на Хърватска срещу останалите югославски
сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991,
 а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992. След края на войната е започнат

мащабен проект за реконструиране на града
 със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си.
Към 2005 по-голямата част от щетите са възстановени.
Е това е копи-пасте от викпедиата но все пак беше интерсно и за мен.



Без туристически атракцияя  не може 



хрватски папагали





Снимал съм папагали щото нещо хрватските лепотици не ми
направиха некво по-чрезвичайно фпечетление , та за това



Е тоя чичико пък  въртеше виртуозни инструментали от новия албум на Металика




След като  послушахме малко ,  напалихме  конете и  продължихме нататък по
 маршрута по-принцип бяхме доста напреднали с времето но категорично се отказахме от
 спане в Дубровник  поради  финансови  предрасъдъци.
 


Адриатическото крябрежие отново ни омайваше с прелестите сио  макар и разочаровани от хрватските
 лепотици или по скоро от липсат а на такива



По едно време гледам някаква бариера  и разбираме че това е митница.
 А... .. Поглеждаме в картата и верно бе влизаме за малко в BIH около 20 км проверката е символична
минаваме леко на първа на полу-съединител кимаме и отпрашваме.
Велкомее БИХ велкомее босненски лепотици.Тъкмо се бях замислил за босненските лепотици  и гледам
един полицай на сред шосето да маха многозначително  докато реагирам и намаля от 140  на 70 вече
 беше късно (деееба и лепотиците)Понеже Цвети беше пред мен него го привикаха а на мен ми казаха да си вървя по пътя

изръкомахах  аз че " с тоя дечко сме  Пријатељи  и ше чекати овде"Но все пак се отдръпнах та да може пазарлъка да върви

необеспокояван.Тук си пролича добрата варнеска закалка  придобита от караулките на Аспарухов мост.
Надаването е запо4нало от 50 евро на първи гонг но Цвети е успял да  да свали мизата на 10 евро +
обещание повече да не прави така.
Оказа се че са го спрели не че е с 70 км над допустимото а е с угасени фарове може пътуващите  да си вземат едно наум.
Гледките вече имаха малко по Босненски вид макар че  отсреща  се виждаха Хрватски острови , но за съжаление без Евини

плажове ,за сметка на това мидени ферми имаше доста.



След още 15 тина километра отново минаваме импровизиран граничен пункт този път на 2 -ра скорост и вече сме отново в

Хрватска.
Към  16 часа вече бяхме порядъчно огладнели пък и бяхме решили да пробваме Хрватските плажове стават ли за къпане ,така че

като видяхме от шосето чудесното заливче на някакво безиименно селце  дружно дадохме ляв мигач и акостиррахме на самия кей

под една подходяща за целта палма където за 5 минути придобихме съвсем туристически вид(разбирай по бански )



Ми не неставаха за къпане можеш само да си измиеш очите , студена и кристална вода.Чудесен празен плаж от прекрасен филц

подходящ за асфалтова настилка.



Падаме  в единственото  заведение на плажа да похапнем и само се надявваме да е вървежно  но пък и да нее все пак сме  извън

сезона.Бе имаше някакви печатни грешки в това меню та затова искахме друго. И другото беше сгрешено особенно в раздел

цени.Все пак Скрооомно поръчахме по една Рибля чорба за скромните 13лв на чорбичка.



Тъкмо ни взеха поръчката и  се понесе такъв вятър че изскубна масивния дървен чадър от съседната маса
  и го прехвърли от терасата.Лепотицата от бара направи няколко неуспеши опита да го вдигне,
след което и ние един малко по-успешен  да го приберем преди да  е заминал за Италия.Нооооо 
 с  пазарлък да черпи по едно пиво дето  щеше да ни убие.



-НЕЕ НЕЕ нежелимм да ме сликате . но вече беше късно Все пак като дойде поръчката донесе
3 коли авантакис,за дето сме били тъй пре-лепи и пре-добри дечковци.Казах и че
 ако имах кош щяхме да я вземем с нас.

http://media.snimka.bg/7286/020826761-big.jpg

Някакси неможах да свикна на цените в Хрватска  , някъкси неестествено надути но повече от
 тези в Несебър олд-сити и после вдигнати на  3 степен .



Вече добре поапнали бистра водица с гръмко има Рибля чорба за13лв спокойно крачиме
в едно красиво градче Омиш малко преди сплит където да тражим  предобро место за спаване,
За спаване нищо не намерихме за по-малко от 50евро за двойка,но пък тази прелепа лепотица
ми направи дълбоко фпечатление,
отпред  беше още повече  импресивна както би казал хазяина ни от Котор.



Все пак се  възползвахме от момента да напазаруваме енергани  ,сметката за символичната вечеря
можеше да се конкурира  с тази  на вечеря в за четирима в скъп  черноморски ресторант. 
Съвета на старейшините взе рашение за свободен фриий къмпинг на плажа на край града.(веума  предобро и пажливо место)



Е поне за снимане не взимаха все още пари



Омиш е красиво малко градче където е устието на река Cetina и  влиза в морето през хубав каньон
Използва  сe за рафтинг от Хрватски пре-лепи девойчици  облечени оскъдно със
спасителни жилетки(това го сънувах вечерта)



Мястото на плажа беше много удачно  над нас малък паркинг с неработещо заведения
  в което фриволно  вечеряхме на лунна светлина , тих ромон на адриатически прибой ,
учудените погледи на Хрватски пре-добри и пре-лепи  лепотици  завършващи вечерния си джогинг.



Та за луната ставаше на въпрос .Предполагам  такава я е видял и Пауло Мафей
за да напише книгата "Отвъд луната"



Голяма и кръгла още малко  и ще се пресгнеш да си отрежеш едно резенче за десерт.
Спрете ми алкохола.



Така завърши този ден като изключим случката с  продажния  босненски милиционер ,
 бяхме предоволни от преживяното .Хрватска очарова  с крайбрежието  и екзотиката на
малките градчета, но остава солен привкус от цените за съжаление.Имахме желание да преспим някъде на остров Корчула но 

времето ни притискаше ,  вечер едвам се влачехме
премалели от  умора  , глад и страхотни  впечатления.



Следва .............>
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #9 -: Декември 13, 2010, 17:38:58 »

Ден 5        21 09 2010


На сутринта гуреливо проглеждаме за деня програмата е претоварена
(Трогир ,Сплит ,н.п.Кръка от там н.п.Плитвицки езера по-магистралата и после гаааз надолу към Мостар спане в Сараево



Апнахме набързо пихме по кафе от FJ бара и напалихме   , по едно време
 падаме направо в Стария Сплит
връло импресивно место,жените роват из пушените и не дотам пушени мръвки
с голи ръце и пробират като ,намалени дамски прашки в коледен базар .



Е поне гонят мухите връло оптимално



По нататък опитахме и от домашното сирене на една лелка  колоритно
интересно в Дубровник имаше същото място



Имаше и домашни кошке  яко нагушени с обеднен уран  от  миналата война



Стария Сплит нее нещо веома занимателно но все пак е интересно



Нее  е останало много но за сметка на това е украсено тук-таме
с бетон и колони от неизвестен произход



разн лепотици търчат с призовки и мамят в близките кръчмета но нас ни пропускаха
 щото имахме вид на забързани  към борсата джентълмени .



За мен интересното беше доколко е разрушен и аджаба въстановен града



Призовките


Стария сплит нее много голям и за час може да разгледаш че даже ида пиваш едно кафу



поглед към неколко то арки останали о незнам коя си година



Самото площадче на центрото



Вдъхва вкус на отминало величие ,  мирис на барут и србска плескавица
характерна за региона





Вижда се че града    е имал и по-добри времена







Гзоподаваме към Шибеник  където ще се отклоним към н.п. Крка уточнявам
 че това нее о.Крк
по пътя спираме на следващото нице вю в случая  Примощен   вeри наис плаце
  като от сънищата ни както гласят табелите в следващите 20 км.Месните  гъзета ни махат тоя отзад е с новия VFR



Самия Примощен прилича на малък остъров свързан с тесен провлак



От тук до Шибеник ни остават 30 км



Без излишни спирания и спазване на ограничения  падаме директно на 
десния вход на НП КРЪКА



Бацалнахме билети по 27 евро на калпак и понеже не сме пенсионери не се полага
 транспорт и набихме по пътеката надолу



Комплекс от дървени пътеки и мослета под които мързеливи речни кефалчета
от по кило две се шляеха  безделно



Малко разочароващо водопадче за малко да си помисля
  че товае върха на атракцията



На входа проверяват да ли не носиш въдица .



Главния водопад



Доста е зумнат и се губи перспективата



Езерото под водопада



Тия не ги познавам



водопада от  плжа





А една самотна Хрватска лепотица  си е изпуснала сапуна  във водата



Къпането е фрии но само до въжето 



Сборния пункт на Хрватските моми не че са кой знае кво ма други нямаше



натурален джоджен домашна шльокавица и сушени смокини



Последни кадри между шумата на първите каскади



Имаше някаква турбина с променлива геометрия на табелата пише че е от 1815 година



Меандрите на река  Кръка по нагоре има разрушена крепост но се ходи с малко корабче



парка е  с неправилна форма 12км / 30км и късия маршрут се взима за 2 часа
 (порядъчно се изпотяваш особенно ако си с ботуши)
карстов район с множество извори и потоци пълни с доверчиви  кефали нооо за
съжаление  е забранен риболова.



Не видях кофички от кисело мляко в водата за съжаление,
 и неможах се почувствам като у дома си



Най горните каскади



още по-горните



още по най-горнитеи



На входа не искаха да вземат евра нещо мноого странно , и ни накараха да чейджим хрватск куни  в
хотела отсреща където бяха наточили секирата Яко.На всичкото отгоре можеше да сменим
само 50 или 100-тачки евра щото нямали дребни



Въобще моя съвет е да си сменяте месна валута на влизане в страната и на излизане
 да изпивате  въпросната валута до последния цент в последната лафана  по пътя





Водата беше доста студена но Хрватските лепотици явно са калени от прословутото
Адриатическо море  , щото аз си  пия бирата с такава температура



Почти бях заспал от умора на пейката когато Цвети дойде с радосната вест че аджаба
 през 30 мин има автпбус който изкачва крайнонуждаещите се като нас и то фреее.Вече
 на паркинга весело поапваме разтопени кроасани с изтекъл срок на годност и неразбираемо
 си плещиме на есперанто с  фенове от Унгария  които идваха по
подобен маршрут на нашия но  в обратна посока ,ние тръгвахме за Сараево и по пътя
смятахме да се отбием до Мостар те пък  идваха от там.Следва мръсна газ със
 спиране за бензин и един обяд в месните гробища на крайпътно село.Ако питате за
 Н.П. Плитвицке езера оставихме ги за другия път(маршрута за деня беше
 Омиш-Шибеник -Книн - Мостар- Сараево)като слезнахме в Сараево в 21,30 а бяхме
тръгнали сутринта преди 8'00 от Омиш седалката ми се беше скъсала но за това  после.
За Хрватска  да добавя ,  понеже се върнахме от другия и край мога да кажа че  беше
 пълно мъртвило  тупраци и никакъв живот  сякаш всичко живо се беше изселило по крайбрежието
нямаше ниви ,нямаше трактори, както е в Сръбско или Македония или БиХ
Преминахме границата през Имотски . И след  едно извесно време  към 18,30 полу припадаме
 на  Мостар стария град

 

Това е друг мост не ония , интересно и колоритно място  смесица от култури и религий
 с мирис на барут и кафе в джезве


 следва,,,  че ме пращат за хляб       ....>
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #10 -: Декември 16, 2010, 15:02:39 »

в Босна и Херцеговина на много места, ако човек се вглежда в селата, може да види дупките по къщите.Сараево и Мостар са

показателни в това отношение .Мисля само на балканите ( бифша Югославия) и Близкия изток  , в една държава може са

съществуват различни определения (босненци –босненски хървати - хървати –босненски сърби - сърби – бошняци)  за едни и същи

хора


Смесицата от сръбска реч и фереджета ми подейства малко стряскащо
Районът около моста в Мостар е една прекрасна чаршия с всичко, което се сетите че можете да видите на една чаршия.

Естествено е пълно с туристи, но цените са мноого по-човешки отколкото в Дубровник, а и продавачите са много по-учтиви.



Мостар е разположен в  долината  на р.Неретва ,  БиХ , прочут със своите стари турски къщи и със стария си мост, от който

произлиза и името на града, известен със стария си каменен мост от 16 век, който е включен в списъка на  ЮНЕСКО.
 Построен е на река Неретва  през 1557 - 1566 г. от турския архитект Мимар Хайрудин по времето на Османската империя и от

тогава е символ на града. Дълъг е 30 м. и се издига на 18-20 м. над Неретва в най-високата си точка.



Мостът оцеля в течение на векове, но не можа да надживее мюсюлманско-хърватските бойни действия, избухнали през 93 г на 9

ноември 1993 г. по-голяма част от историческия град, сръбския православен манастир в Житомисличи и Стария мост, са

разрушени  по време на ожесточените сражения между босненските мюсюлмани и хървати.В периода от 1993 до 1994 година в

Босна и Херцеговина бушува гражданска война( Бошняшко-Хърватска Война 93 - 94 ). По време на сраженията загиват около 200

000 души, а бежанците са над 2 милиона.
През 2000 година бяхме на едно пътуване към Египет и по-неволя или щастливо стечение на  обстоятелствата бяхме приютени  от

точно тези бежанци , които бяха намерили убежище в Турция малко под Измир



Според Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г., се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина.  Босна и

Херцеговина се разделя на два дяла - Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина 

населена предимно с хървати и бошняци.



 По-късно е възстановен за окло 13 милиона евро ,с общите усилия на двете общности под ръководството на създадения от

ЮНЕСКО научно-технически комитет. На 23 юли 2004 г. пред погледите на представители от 60 държави, мостът е открит

официално.



Минете по Стария мост
Колкото и да сте го виждали по снимки, нищо не може да се сравни с реалността. Освен че е колоритен, старият мост над Неретва

е нещо като икона на града във всякакъв смисъл.




Местните хора преживяват разрушаването му през 1993 г. при ожесточена престрелка между бошняци и хървати като смърт в

семейството. Сега той е възстановен напълно в автентичния си вид и си е възвърнал функцията на естетически, а и смислов

център на Мостар.



 Чаршията около него, макар и туристическа, е приятно място както за пазаруване на безсмислени предмети, така и на пиене на

дълги кафета.Има онази особенна атмосфера която усетих за пръв път в Одрин преди  10 години или малко след това  в  Дамаск
докато  пиехме ментов чай пред цитаделата


Прави фпечетление  изобилието на сувенири изработени от патрони , гилзи , шрапнели , манерки


 
Стените и старите къщи са били свидетели на човешка  жестокост  и глупост от която дори и след толкова години  ти настръхват

косите .



Трагедия се вижда още в очите на хората след като по-говориш с тях на чаша кафе.Да не говорим  че гробищата навсякаде
бяха пълни с цветя на места бяха дори в средата на градовете.



Политиката никога не ме интересувала но тук все пак пускам един линк за историята на конфликта.

http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=350:%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0

%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82-%

D0%B2-%D1%8E%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F&Itemid=149&tmpl=component&print=1




Босненски лепотици



Най-старата част,  кълдъръмени  тесни улички мирис на кафе и цигари , аa  и шарени  шамий.



Наистина мястото е по-различно  , докато си пиеш кафето пред теб се сменят религий и култури
които за момента си съжителстват
мирно и спокойно макар не винаги да е било така  и следите  под формата на дупки  от картечни
откоси в стените  са достатъчно свидетелство за това.



Докато си търсех  подходяща лепенка за куфарите попаднахме на  лексиконче с
Бай Тошовите БГ лефчета от преди революцията .Не бяха ефтинки




Момите си крачеха фриволно из тесните кълдъръми ,и обсъждаха новата модна линия на
Victoria's Sеcret
http://www.onjoy.com/shop_for_lingerie.asp?dealer=2605



Докато нашия интерес беше насочен предимно към Домакинска Техника



Мястото е интересно и си заслужава да му се отдели подобаващо внимание.



тц ...................следва  отивам да рина сняг.
Активен
FozY
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: www.sites.google.com/site/fozysite/home
Публикации: 707


R1200GSA; XVS650


WWW Ел. поща
« Отговор #11 -: Декември 17, 2010, 13:40:49 »

 Sad
E м@мkамy,айде да се съберем  Razz да му купим хляб, да изринем снега, боклука, елхата, ...жената без последното  Very Happy, та да го ДОВЪРШИ...
 Smile
Активен
go6o
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Подходящия за момента...
Публикации: 1171


North-West Motors - ВИДИН


Ел. поща
« Отговор #12 -: Януари 11, 2011, 16:00:38 »

Аре давай края де, че дойде време за Африка ...
Активен
Danie|
ниво 3
***
Неактивен Неактивен

Мотор: Hornet
Публикации: 166



« Отговор #13 -: Януари 24, 2011, 23:02:10 »

Хипер мега ултра турбо гига мега яко! Мерси за подробния, заразителен и ентусиазиращ фотоотчет. Страхотно сте си изкарали, браво!
Активен
crazy
ниво 4
****
Неактивен Неактивен

Мотор: YAMAHA
Публикации: 268



WWW
« Отговор #14 -: Февруари 14, 2011, 12:10:11 »

Сори за забавянето но в момента набирам доброволци за революция в братски Тунис.
Активен
Страници: [1] 2   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: Balkanika 2010 with FJ1200 & VFR800


Online Store
Acerbis Active Profile
Acerbis Active Profile

Цена: 260.0лв.

Airoh Jumper Color
Airoh Jumper Color

Цена: 260.0лв.

GX1 EVO бял
GX1 EVO бял

Цена: 360.0лв.

Отиди на:  



Страницата е създадена за 2.294 секунди с 21 запитвания.