Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъм (Модератор: Tonyco)Тема: Великденска разходка (каране)
Страници: 1 2 [3]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Великденска разходка (каране)  (Прочетена 2354 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Alexander3dartwork
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: CBF500 / Bros
Публикации: 1383



WWW
« Отговор #30 -: юни 07, 2018, 22:18:57 »

палатка и прочие къмпинг

С палатката няма да ти е лесно в Гърция, принципно там има отредени за целта места с ток/вода и тн...

През booking ще си намериш изгодно хотелче, ако си възпитан ще си изкараш страхотно, обслужването в Гърция е на изключително ниво (не че съм ходил кой знае къде, но там клинета наистина е на почит там) а цените са сходни с тези в София (както на нощувките така и храната и пиенето по кръчмите).  Very Happy

*ако имаш възможност седни някъде на някое кръчме към плажа да видиш облужване и как някакви прости неща са толкова вкусни направени, свежи и тн....

(салатати салата, голяма чиния с връх, картофките домашни на повечето места, почти никой не използва бланширани, а ако искаш да опиташ страхотни калмари и октоподи няма по добро място от Гърция. И за капак в сметката накрая няма вода и хляб)
Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 28


« Отговор #31 -: юни 07, 2018, 22:22:33 »

Мотор: CBF500 / Bros   Благодаря за съвета.
Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 28


« Отговор #32 -: юни 14, 2018, 23:20:44 »

Здравейте отново.  Искам да Ви споделя за поредното ми пътуване този път до Кавала – Гърция.
И така след като доста търсих  информация за Гърция и най- вече Кавала, реших да се впусна в поредното пътуване. Чаках с нетърпение да свърши работната седмица, гледах прогнози за времето и като цяло нищо не можеше да развали настроението ми и ентусиазма ми,но в  деня точно преди тръгване собственика на гаража в който си държах мотора под въздействието на чужд ум ми даде червен картон от вчера за днес, - както казвам хвала на такива умове и майната ви и на вас. Петък – вечерта пазар и правене на сандвичи. Ентусиазмът ми надделяваше и бързо забравих за проблема с гаража. Аз Иво и Еми решихме най – късно в 5 и 30 да сме излезли . На практика тръгнах ме по късно и в 6 и 20 вече бях заредил на бензиностанция в Княжево и газ. Времето изглеждаше обещаващо и беше много приятно за каране в този ранен час. Движението беше почти нулево, нямаше някакъв съществен насрещен вятър. Някак бързо стигнахме Благоевград, след това Симитли и навлезнах в проход Предела. Може да съм минавал от там с кола, но нямах никакви спомени от това. Започнах катерене минах село Градево, пътя е добър и карането е приятно. Но колкото по се изкачвах толкова по студено ставаше. Започнах да осъзнавам, че може би съм допуснал грешка с облеклото. Слушайки прогнозите за времето, нямаше съмнения, че времето през съботния ден ще е студено и лошо, и нямах намерение да взимам допълнителни дрехи с дълъг ръкав освен якето което носех. Еми си беше взела допълнително яке и суитчер с дълъг ръкав. Наближавайки върха на прохода се появи и мъгла. В един момент не виждах на повече от петдесетина метра. В съчетание със студа ми действаше доста отрезвително и започваха да напират мисли за връщане. Спускайки се положението започваше да се оправя. Стигнахме Добринище видях първата бензиностанция и спрях. Направо си треперех от хлад като слезях от мотора , на всичкото отгоре и слънцето едва огряваше още.Веднага потърсих слънчево място да се стопля. Извадихме допълнителното яке което Еми носеше и го сложих някак. Продължаваме на пред никакво връщане. Следваше пак интересен път до Разлог, гори поляни, въобще хубава природа да ти е кеф направо, че е част от България. Километрите минаваха и границата наближаваше. Започнах да се питам къде да до заредя. По табелите разбирах, че трябва да е скоро- просто не ми се връщаше да до зареждам ако бях подминал последната бензиностанция. И така видях една и до заредих. Късмет бях уцелил последната, оставаха само още 10 километра да границата. Стигнах и нея. Гледам две гишета работят и двете с по 3 коли,щеше да е излагация да ги предреждам, за това се наредих културно и почти и не съм чакал , всичко ставаше учудващо бързо. Излизам от тунела и ето ги и кабинките. И там почти никакво спиране за отрицателно време минахме, пауза да си приберем документите и газ. Кавала беше само на някакви си сто километра. Следваха едни много приятни завои – движение нулево пак направо кеф да караш. Времето се беше и стоплило Минахме границата, тръгнах и не щеш ли гледам тунел. Викам си тия гърци нямат ли проверки. вече. Не знам как е било при тези от вас които са ходили до там, но аз тези сто километра не ги усетих като  път.  Някак го усещах като градско каране. Ограничението до Кавала е 90 км , в населени места си има знаци – 50 – 40  колкото са написали. Като цяло не надвишавах допустимите километри, макар и на места да ги превишавах, нямаше как след като път като самолетна писта и няма никои. Учудващо имаше и светофари, на които трябваше да се спира след Драма. Не знам аз тези километри нито на отиване нито на връщане ги усетих с нищо не ме натовариха. Постепенно наближавахме Кавала и живота ставаше все по оживен. Появиха се и първите скутери като оси, точно както в спомените ми когато преди години бях ходил до Солун. По това се познаваше, че навлизаш в цивилизацията. Светофари , кръгово малко завои кратко изкачване и ето го Кавала, влизаш от високо към ниско спускане. От високото можеш да снимаш панорамно града.Влях се в трафика и някак неусетно стигнах до пристанището където  е и центъра. Спряхме  до една затворена голяма улица, където имаше много народ, лунапарк и сергии. После разбрахме, че всяка събота затварят въпросния участък от улицата- то си е направо булевард и се прави пазар. Вероятно неделя късно вечерта я отварят отново. Беше станала вече голяма жега, просто не знаех как съм издържал с две якета. Просто нямаше какво да правим на това място, не , че не можехме да оставим моторчо до стотиците други мотори оставени наоколо, решихме да се отдадем на заслужена плажна почивка

Това е снимка на въпросното първо спиране на Кавала. Часът беше 11 На този кадър е някаква случайност, че не се вижда суматохата на това място точно в момента.  В дясно паркинг платен за коли, зад нас сергиите в ляво автобуси с туристи които се изсипват на рояци по хотелите.
Тръгнахме посока крепостта по главната улица с движение и така в търсене на плаж. Минахме под един аква виадукт от време оно туристическа забележителност за града  И така по едни градски завои и стигнахме до едно възвишение на пътя от което имаше ясна гледка към брега на морето и карайки бавно с един бърз поглед на пейзажа забелязах плажа където светкавично реших, че ще плажуваме. Така и стана стигнахме до въпросния плаж по същия път които минаваше от там , за голяма моя изненада видях, че място за паркиране има колкото щеш и се паркирахме до плажната ивица. Другата ми изненада беше, че не се налагаше както на повечето български плажове да слизаш дълбоко на долу за да стигнеш плажа, не просто паркираш и си на плажа.


Това е изглед от другата страна на крепостта от първата снимка.


Ето го и моторчо, който също заслужаваше почивка. Срещу него и нас в морето  маранята или мъгла се виждаха и очертанията на остров Тасос.

 Другата страна на плажната ивица. Плажувахме сигурно към 3-4 часа, когато трябваше да решим ще се връщаме или оставаме да нощуваме. Без колебание решихме – оставаме. Събрахме багажа. Реших, че ще карам по къси гащи и къс ръкав, нещо което не си позволявам, но жегата беше голяма, нямаше да карам бързо и тръгнахме на разузнаване да търсим квартира , хотел или хостел. Решихме, че първо отиваме до крепостта на мото тур. Речено сторено. Но до там се оказаха едни тесни кълдаръмени и стръмни еднопосочни улички , част от туристическите им дестинации, но можеше да минават коли, разбира се на живеещите предимно в този район. За мотора никакъв проблем. На изкачване видях табела с български надпис за сладко от маслини. Казвам на Еми това е нашето място за разузнаване , на връщане щяхме да сме там.Стигнахме до най- горното възможно място, аз вход за крепостта не видях. Еми твърди, че е видяла, но нещо не се доразбрахме и пропуснах, врътнах втори тигел но вече и тя не видя входа затова пък спряхме до този паметник за кратка почивка и снимки.
 
 
Малко снимки от околността на мястото.



Върнахме се до въпросната табела. Веднага  излезе от едно магазинче един дядо и се опита да ни заговори и ние така с надеждата за стая. Късмет оказа се че говори развален български  и ни прати в съседното магазинче от където излезе друга баба този път говореше български, или го беше научила от туристите или беше българка преселила се в Гърция така и не разбрахме и двамата бяха много вежливи  и готови да помогнат с каквото могат. Та от дума на дума ни даде една визитка с начертана карта на гърба и до въпросната квартира която знае, че се предлага от други. Тамън да тръгнем дядото маха? Казва вече ни чакат там- беше говорил току що с наемодателя и ни очакваше. Обясни ни как да стигнем до въпросната къща която беше в същия район, по същата въпросна кълдаръмена уличка. Трябваше да се върнем две преки на зад демек по стръмното на горе и след това завой на ляво ( много куц завой с обратен наклон на които казах на Еми да слезе за всеки случай – защото е стръмно ,а скоростта малка. И така стигнахме въпросната къща, а сега на къде? Къде и беше входа. Една врата с паяжина , до къщата стръмни стълбички с широчина към 80 см стигащи до друга пряка и една врата от страни на къщата по стълбичките. Изглеждаше като частен апартамент луксозен- баси това ли ще е . Звъннахме все пак. За късмет отвори ни друга усмихната и наконтена баба, само махна да влезнем и директно ни поведе към стаята отвори я посочи ни пита ок?  Ние ок колко пари питаме – 35 евра ок?  Ок казваме платихме показа ни банята и тоалетната които бяха едно голямо помещение душа с голяма душ кабина , не да си удряш газа в нея, показа ни и кухнята, оборудвана с всичко необходимо за една кухня, даде ни ключ и доволно си отиде в стаята си или апартамента , така и не разбрахме. Беше  културно бабе.  Хотела ако мога така да се изразя се оказа тип хостел. Имаш си стая с всичко необходимо ( климатик не)  , чисто легло с чисти чаршафи гардероб кърпи хладилник телевизор голям таванен вентилатор, абе въобще неща които повечето не трябваха за такива като нас, но просто си влизаха в цената. За тези пари след няколко дневно преглеждане в така наречения букинг не открих нищо, да не говорим, че е и в самия център. Извод, на букинг, джипиес и синоптик не трябва да се вярва на 100%

 Изглед от прозореца ни.
 



 Бабата ни показа къде да паркирам мотора – а това беше точно под хостела до стената.
Следваше почивка да попремине жегата, душ и отново на плаж или където ни видят очите. Вече си имахме подслон и нищо не ни пречеше да опознаваме Кавала и плажовете му.

 
 Гледка от мотора на тръгване от хостела към поредната обиколка след почивката. Решихме, че ще се върнем при първите баба и дядо да попитаме за интересен плаж. Отново ни упътиха към един плаж на 13 км от кавала. Естествено тръгнахме на там. Не беше трудно да го намерим просто си имаше табели точно според описанието което ни дадоха. Минахме през доста интересни курорти – не знам или квартали на Кавала. Знам само , че подминахме табелата край на Кавала и следваха въпросните места по крайбрежния път по който карах.



 
 Стигнахме въпросния плаж. Перфектно си казваме. Този път като бели хора се настанихме на шезлонги. Почти веднага дойде и една девойка, която, като чу , че говорим на български заговори и тя на български. Оказа се, българка от Петрич, просто работи там, а за наша изненада и българин е държал въпросното заведение. После видяхме на чадърите меню на български и гръцки език. Баси бингото уцелихме. Още същия ден ни даде и телефон за връзка с нея ако си търсим квартири, разбира се на следващия ден вече нямаше съмнение, че ще бъдем отново там и , че от там именно ще си потеглим за към България да се прибираме.

Моторчо ни чака самотен.


На тръгване обиколихме и през съседните плажове. Намерихме един с доста фин пясък от който звучаха яко гръцки хитове рок класически и други модерни.

 

Един от плажовете на кавала вечерта.
 
 Оставям си мотора на мястото му за паркинг.







Бензиностанция насред тротоара на центъра . Такова нещо не бях виждал.
 
Вечерната ни пешеходна разходка. Доста оживено си беше, макар да казват не им бил започнал сезона. Туристи колкото щеш си имаше.
 

 
 Морски таралежи. Учудващо добре се виждат през бистрата вода.
 


 До търбуха на ферибота за Тасос. За да влезеш в него си имаше някакви правила, които аз не знаех, а и точно в момента  не исках да ги знам. Може би трябваше да поразпитам. До колкото разбрах на човек по 3 евра и за мотор или кола различни цени. Надявам се и това да разбера някой ден.



 На следващия ден преди закуска.
 
 Направи ми впечатление, че хората се забавляваха вечерта. Луна парка си имаше хора – деца възрастни. Беше 10 и 30 вечерта, а имаше много хора на въпросната затворена улица. Едни сервитьори пресичаха с табли, как ли е когато е отворена улицата. Деца малки  много карат  колела с помощни гонят се , абе въобще нямам думи. Това ако беше Слънчев бряг отдавна да се търкалят пияни някои.
Следващия ден не беше обещаващ от към плажуване. На пръв поглед си личеше, че е облачно, но отидохме все пак. По пътя заваля, колкото да ни намокри. Отидохме до плажа беше спряло да вали. И все пак вече имаше предварили ни туристи не бяхме първите.Купихме си закуска от местна баничарница за плажа. Доволно изживявахме моментите си. И отново заваля. Знаех, че няма да е сериозен валеж и се надявах по бързо да спре. Прогнозата не даваше валежи.
 
 По добре във водата от колкото на сушата 
 


Това са снимки вече от когато си тръгвахме към България. Както се вижда времето явно се оправяше.

Още  снимки от момента когато тръгваме на втория ден към плажа.
 




Така се казваше мястото на което беше плажа. Надписа от горе. Пътна табела.







Активен
truck
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha tenere
Публикации: 28


« Отговор #33 -: юни 14, 2018, 23:23:40 »

 Тръгваме си.
 

 

 
Вечерта си легнахме късно. Просто го ударихме на разпускане. Когато си легнах, физически не бях толкова изморен колкото психически.  Емоциите си бяха взели своето. Бързо заспах. Матрака ми беше доста удобен, бих казал и по удобен от този вкъщи. Тишината за такова място беше неописуема. Единствено е нарушаваше някои скутер когато минеше или хладилника, които работеше съвсем тихо и нормално за кратко през големи почивки, и се чуваше понеже просто друго не можеше да се чуе, но не дразнеше. Из дразни ме друго. В просъница започнах да чувам глас и не спираше. Все едно си говори с някои по телефона  тихо. Започнах да осъзнавам, че не е сън. Чувах глас с българска реч на човек който говореше тихо до или под прозореца ни. Очаквах всеки момент да приключи разговора си, но уви не. Като всеки българин и той си изливаше приказките на живота си на някой. Страшно се из дразних на късмета си, да си легна да спя и някой българин от майната си и на майната си на такова разстояние да се дотресе до прозореца ми и да си разказва живота. Не издържах станах и му направих забележка. Човека говореше тихо, но на фона на неописуемата тишина си беше дразнещо. Излезе разумен и спря слава богу. Оказа се, на сутринта го видях да става когато тръгвахме, че вероятно и той си е намерил същия хостел като нас и е взел еденична стая, а приятелката или жена му съседна и си говори с нея от терасата вместо друго да прави с нея примерно . Преживях и това.
Нека се научим, че всеки си има своето лично пространство и се нуждае от него.  Да мислим за него и да не си  пречим  взаимна с поведението си.
На връщане към България решихме да разгледаме Драма. Уви греда. Просто не знаехме какво да гледаме, а и беше доста обезкоражително, тъй като доста магазини бяха затворени и хората просто се бяха изнесли на някъде.Единствено в самия център имаше някакъв живот и то главно около две кафенета където имаше много хора на малко пространство, повечето млади дошли да пият кафе или нещо друго с моторите си, по нови модели- между другото май само тук видях толкова нови мотори на куб на едно място. В самия Кавал много се кара и стари и нови мотори, но сякаш преобладават стари и нови скутери повече, които се карат от наконтени баби и дядовци дори, без каски ,без протектори по джапанки потници къс ръкав и шорти, абе не им пука, но си имат някаква изградена култура. Дори в Италия не съм виждал толкова да се карат мотори или просто не съм попаднал на правилното място.
Та позавъртяхме се край тези кафенета изгледахме се взаимно като извън земни и си тръгнахме.
 
В Драма. По тази пешеходна зона зад чешмата бяха въпросните кафенета.
На границата никакви проблеми, отново експресно минаване. Забавихме се повече да си приберем документите. От там по обратния път. Заредих на Гоце Делчев отново на същата верига бензиностанции както на тръгване и с изненада видях, че бензина е поскъпнал драстично за ден и нещо.На  село Господинци ни запука дъжд отново, но никакво спиране, а и няма къде да се скриеш , пак ще те вали и затова продължавах. До Добринище беше спрял дъжда. Искахме там да хапнем някаква топла супичка, но дадох зор, защото ми се видя , че пак се стъмва да вали и продължих. На предела минахме между капките дет се вика. Уви не видях подходящо местенце за супички и продължавах. Около 20 на км преди Перник вече ни боляха гъзовете от седене спрях на една отбива за почивки. Оказа се, че на Еми и беше влязло нещо в окото през каската и не можеше да си отвори едното око. С водни промивки някак излезе нещото и се оправиха нещата за късмет. И от там газ отново. Преди да се отбием към София се отбихме до Перник за среща с един познат, та там хапнахме в едно заведение въпросните мечтани гозби, разговор за преживяното и газ отново към София. Преди София отново се опита да вали за кратко и толкова. И така приключва съботно неделното ни пътуване.
 Равносметката  721 км изминати от първото зареждане до вкъщи. Поглезихме се в рамките на нормалното и вече мислим за следващото каране. Постарах се единствено да избегна зареждане в Гърция, но при нужда имах готовност и за това.
Не скривам и друга истина, че това пътуване, като разходи  можеше да е поне два пъти по евтино на човек, ако беше от четирима човека  или петима с кола. Ноооо приключението – това което ни направи щастливи два дена мен и Еми нямаше да е същото. С удоволствие пак ще го повторя. Гърците са доста по напред  в това отношение на поведение спрямо туристите. Не знам какво ни липсва на нас в България да бъдем и ние такива. Плажовете не са им по превъзходни от нашите, морето да. Виждам, че там са се научили да уважават личното пространство или пък съм се заблудил?
Дано ви е било приятно и не съм Ви досадил с писаниците ми.
Активен
Страници: 1 2 [3]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъм (Модератор: Tonyco)Тема: Великденска разходка (каране)

News - MotoZone

Отиди на:  



Страницата е създадена за 0.184 секунди с 20 запитвания.