Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Грузия-набързо,и обратно
Страници: 1 2 [3]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: До Грузия-набързо,и обратно  (Прочетена 6143 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
phoenix
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Готин
Публикации: 595



« Отговор #30 -: ноември 21, 2017, 16:43:01 »

Това заклинание ще върши работа само дакато не се гътнеш  Smile Smile Smile
Активен
Amatama
ниво 1
*
Неактивен Неактивен

Мотор: yamaha
Публикации: 43


Ел. поща
« Отговор #31 -: ноември 22, 2017, 21:04:00 »

пробвай го и тогава ще говорим,учил сам се от най добрия в занята !  Very Happy
Активен
phoenix
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Готин
Публикации: 595



« Отговор #32 -: ноември 27, 2017, 12:08:19 »

Мисълта ми беше, че рано или късно всички ще спрем да живеем. И няма какво да направим срещу това. Ако това заклинание води до вечен живот, да почвам. Ама едва ли.
Активен
whitewater
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DRZ 400S , V-Strom 650
Публикации: 77



« Отговор #33 -: април 03, 2018, 00:27:13 »

Ето... минаха месеци.. май е време да завърша писанието,преди събитието да навърши година.

Оттук нататък нещата далеч не са толкова интересни. На сутринта се опитах да се измъкна от Батуми,моят малък грузински Ню Йорк. По светло е по-лесно. Лошото е че ни карта,ни гпс,ни руски. Ама туй то. Имах в главата си няколко опорни точки,а също и снимана карта в телефона. Та поне имах идея накъде да се движа в първите 60км. Денят започна страхотно,почти слънчево и без дъжд. Угодният път ,може би и единственият възможен,се изкачваше по хълм,с изключително тесни и стръмни завои и страхотен трафик. Няма страшно,освен когато тир блокира пътя,защото не може да вземе завоя. Тесен,гаден,малък,непоносим път. Шанс за изпреварване-никакъв.

Ето че измина и този неприятен миг от моето съществуване.За този последен ден бях предвидила около 180 км,но пък бая криви. Та покарах и спрях. Кафе,цигара,въпроси. Първите две-ок,но,по дяволите, не ме разбират тия хора,а и аз тях . Никак не бързах,хапнах,хапнаха и кучетата около мен.В един момент се появиха два буса,видях жени,и тъй като бях готова да тръгвам,с едно изключение – WC,се засилих с бодра крачка,преди дамите да се наредят на вечна опашка.

Та изпревариха ме една,две.. и докато чакам аз,сякаш звучна песен закънтя в главата ми –английски... най-накрая чух английска реч. Веднага ги започнах. Оказаха се журналисти от различни националности,които имат англоговорящ гид!!!!!! И ето че без карта,или гпс,получих цялата необходима информация за остатъка от пътя-как да заобиколя някой град по околовръстното,къде мога да се объркам и тн. Записах си имената на населените места,които гонех и тръгнах.Крайна точка- Боржоми,река Кура,където щеше да се проведе ERC- Европейско рафтинг първенство.
Тук ми направи впечатление,че има избор от няколко октана бензин. Ако не се лъжа имах 3 избора на селската бензиностанция,и ако не се лъжа-започваха от 90 октана.

Стигнах до така наречената магистрала –с други думи се строи такава,като в ‚обръщение‘ е само едно платно-демек само то съществува на този етап,и е двупосочно. Срещнах общо около 3! автомобила и едно теле. Значи-виждам го аз,телето,отдалече, и рязко намалявам. Минавам в насрещното,заобикалям ,но се стресна и подскочи към мен. Е .... подскочих и аз на седалката. Мамка му, и прасе. Ах.. сега като споменах.. ами те прасетата,и те като кравите,завалиите. НАВСЯКЪДЕ оттук нататък. Взимаш планински завой-изскача прасе. Взимаш следващия-стадо крави. Голям купон ви казвам.Наближих. Периодично спирах до някоя баба ,някъде,и споменавах заученото име на следващото населено място,което търсех. Ако кимнеше с глава-значи всичко е наред. Естествено отново дъжд,и още дъжд.
Добрах се до Боржоми, на косъм да подмина града,като се наложи да измина няколко криви километри по път,подготвян за полагане на асфалт-сещате се-нарязан в успоредни линии път .Това за мен се оказва едно от най-страшните неща на пътя,барабар с мокър дървен мост- не се смейте. За финал беше страхотно,даже невереоятно. Спирам да питам за посоката– и хоп –оказват се другите съдии,току що излезли от реката.И това пропуснах- друг шанс да вляза в калната ароматна вода на р. Кура̀ нямаше да имам през следващите 4 дни. Тоя ден ми беше крив,не особено емоционален и в никакъв случай-интересен.

В следващите 4 дни ядохме,пихме и се веселихме... и работихме,естествено. С изключение на една крива  и неприятна поддправка,грузинската храна ме очарова. А грузинците-още повече. Организаторът,типичен огромен грузинец на вид,обичаше да държи речи. За приятелството. За подкрепата,за любовта. И така през няколко минути. Всяка вечер. По време на цялата вечер.Страхотен!
Грузия- моя голяма Швейцария! Не исках да тръгвам,видях и взех твърде скромна ‚хапка‘ от тази страна,и трябва да се върна отново. .........

Опаковах багажа,сбогувах се и отпраших. Не бързах,но и нямах желание да спя тая вечер в Грузия. Отново гонех заветният и недостижим Самсун. Този път границата минах с лекота. Времето беше благосклонно към мен.
Естествено,тоя глупав Самсун пак ми се изплъзна.Около 100 км преди него реших да търся хотел. Вече бях изминала криви над 700км.Бе късно,тъмно,и хората не разбираха какво ги питам,или аз не разбирах отговора.
 Влязох в първият хотел, който видях-оказа се евтин,с паркинг,на брега на морето. Единственото,което ‚“‘видях“ от терасата бе шумното и енергично крякане на жабите. Бе страхотен завършек на този тъжен ден. Не обичам да се прибирам,още по-малко да казвам чао.

Събудих се в рая. Морето беше прекрасно.Нямах планове за предстоящият ден. Мислех си,може би,да изкретам до Свиленград,където да спя.Но да видим.
...

Спрях в една кал,до пътя.Дори не помня за какво. Пак нещо свързано с дъждобраните-или съм слагала,или сваляла. Посрещна ме една усмихната баба,буквално дойде при мен и започна да говори.. Беше нещо като кално капанче за почивка,с една барака и няколко маси.Попитах нещо,дамата не ме разбра.Появи се синът й. И с него не се разбрахме.Но се усмихваха,сякаш виждаха приятел. Реших,че тук ще изпия едно кафе.И се започна моята капризна одисея.Тук трябва да вметна,че кафето си пия разредено,много разредено. И чисто. Муса,синът на дамата,чието име остана в небитието,ми приготви кафето,още преди да съм мигнала.Турско силно шотче. Ама как да обясня поне,че го искам в по-голяма чаша,за да долея вода. В противен случай току-виж тупна на място от тоя шот. Аз говоря,той говори,но - гласове в пустиня. Примирявам се,завирам си претенциите в джоба и се усмихвам,в знак на благодарност.Взимам шота и близвам-със захар е. Кафе съм захар не съм пила от около ...-откакто пия кафе. Седим на една маса. Майката на Муса се смее,толкова е лъчезарна,и ми говори-на турски. Не разбирам и него,но по жестовете и физиономията знам,че около 4 пъти й направи забележка,да спре да говори на турски,защото няма да я разбера. Но тя продължи екзалтирано.С Муса пробвахме модерните технологии,но отново не се разбрахме и се отказахме. Просто се усмихвахме. Никой не ми вярва,но наистина пих кафе със захар. И наистина ми хареса. И да-това беше най-доброто кафе,което някога съм близвала.

Стигнах Истанбул. Загубих се. Направих няколко обратни на тол пунктовете. Въртях се,изнервях се,спирах.....























« Последна редакция: април 03, 2018, 01:28:08 последно от whitewater » Активен
whitewater
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DRZ 400S , V-Strom 650
Публикации: 77



« Отговор #34 -: април 03, 2018, 00:30:02 »

Измъкнах се от Истанбул,след поне час и половина лутане,и ето ме на границата. Греда- съмнително пътуване съм направила,според господата на турската граница, и ме пращат на скенер. Вече съм на над 1100км за деня и хич не ми е до тая работа. Тъмно е. Нощ е.

Пристига човек с бус,инструктирана съм да карам след него.Водят ме някъде,по някакви халета.
Чакам. Около 20 минути чакам,и няма кой да ми обясни защо съм там.
Излиза отнякъде някакъв кисел господин,ама не е познал-аз съм по-кисела.
Казват ми да сваля багажа от мотора.
Повтарям,убедена,че не сме се разбрали:
-Ама целият ли?
-Целият.
Ама серииозно ли?!
-Да.
-Вие сериозни ли искате да сваля абсолютно всичко от мотора?! –повтарям своя въпрос аз,с леко по-висок глас, за трети,последен път,готова да крещя.

Тук трябва да спомена умората,раздразнението от лутането по околоввръстните на Истанбул,гладът,и... умората.А да- и е леко хладно посред нощ през май месец. Няма,мамка му,да си сваля целият скапан багаж.
Предполагам в погледът ми са съзрели две борещи се истерични същества- едното -аха да крещи и блъска,а другото-да се разреве. Мина им меракът на господата граничари. Оставих багажа където е.
Айде следващото 6- на скенер. Тук вече емоциите ми нямаха значение и откровено злият ми поглед не мина.А рампата една висока,с две релси за качване. Граничарите са ми свидетели- на милиметър да падна между релсите,от най-горе,и моторът върху мен. Моторът дърпа,аз форсирам,моторът се накланя,аз ще пищя. Е,удържах го,но сега вече съвсем не бях на себе си.

Много псувах под мустак и на глас. Събрах господата на седянка,покрай форсирането.Умилиха се,не откриха търсеното и след около общо час простотии ме пуснаха.
Минавам през българската граница,и все още екзалтирана и бясна поради предшестващите събития,се набивам върху решетката за дезинфекция. Един (почти) сух ден имах,и да взема да се дезинфектирам до нос,дори очилата. Ето тук се изцепих на глас отново,забравяйки,че съм на българската граниица и ме разбират,когато го правя.Посрещнаха ме с такава усмивка,че чак се успокоих и умилих.

Взех една наистина дълга почивка след границата. Намирах се само на около 300 км от вкъщи.И дяволчето на едното рамо ми прошепна да се прибирам. Само,някакви си,300 км още и съм в моето легло. Така или иначе беше посред нощ,къде да обикалям да търся хотел?!

Погрешно решение бе взето в този момент. Изкуших се и продължих.
В София пристигнах в 5 сутринта.Смазана. Такъв студ не съм брала през живота си. Мъгла,тирове,мъгла ,студ. Срам. Тъпотия.

И за капак-на следващият ден беше над 20 градуса.

И те така –тираджийското пътуване приключи,за секунди в моята глава,и за 9 дни според календара.

ПС: Няма много снимки,за сметка на вълнения,ама туй то.

За финал мога да кажа,че това бе предизвикателство за мен. Някаква магия,която не мога да опиша с думи поради беден речник. Магия,съдържаща страх,вълнение,благодарност,умиление,безмълвие,очарование. Пътувайте!











« Последна редакция: април 03, 2018, 01:18:59 последно от whitewater » Активен
Grobarq
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Vърховен Транспортер и... червен...
Публикации: 5228


Толкова бавно,че да те видят!


Ел. поща
« Отговор #35 -: април 03, 2018, 01:04:16 »

Оф, завърши го и се прибра...най- после...
Интересно пътуване! Не съм чувал друга българка да прави подобно. Много си ми щуро бре!
А относно стария нарязан асфалт подготвен за нов път, как носи не е истина...
Активен
whitewater
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DRZ 400S , V-Strom 650
Публикации: 77



« Отговор #36 -: април 03, 2018, 01:13:37 »

Оф, завърши го и се прибра...най- после...
Интересно пътуване! Не съм чувал друга българка да прави подобно. Много си ми щуро бре!
А относно стария нарязан асфалт подготвен за нов път, как носи не е истина...
С новата придобивка нямаш оправдания за присъединване към следващато планирано или непланирано Smile
Активен
Grobarq
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Vърховен Транспортер и... червен...
Публикации: 5228


Толкова бавно,че да те видят!


Ел. поща
« Отговор #37 -: април 03, 2018, 01:17:39 »

С новата придобивка нямаш оправдания за присъединване към следващато планирано или непланирано Smile

Дразни ти неутихналия вулкан Smile
Само времето е проблем винаги...
Активен
whitewater
ниво 2
**
Неактивен Неактивен

Мотор: Suzuki DRZ 400S , V-Strom 650
Публикации: 77



« Отговор #38 -: април 03, 2018, 01:21:42 »

Дразни ти неутихналия вулкан Smile
Само времето е проблем винаги...
Гроби.. един ден времето няма да е проблем.. ама ще е късно  Very Happy Ще получиш специална покана следващият път,заявявам публично!
Активен
Vladi4
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: 50сс, 150сс, 175сс, 250сс, 350сс, 750сс, 850сс и сега BMW R 1100 GS
Публикации: 1255

Директор на ветрови превал.


Ел. поща
« Отговор #39 -: април 03, 2018, 11:11:44 »

Така се започва. Very Happy Камари от грешки и огромен ентусиазъм. Smile Най-важното си разбрала... Че на обикновенните хора без значение от пол, език и религия винаги може да се разчита!
Ще стане от теб пътешественик! Very Happy
Активен
Tonyco
Moderator
ниво 5
*****
Неактивен Неактивен

Мотор: Honda Varadero XL 1000 VA '10
Публикации: 2442


Skype: tonyco6520


WWW
« Отговор #40 -: април 05, 2018, 10:47:37 »

Браво браво, готино и на бързо описано без подробности, само нещата които са те впечатлили истински.
Понеже съм минавал по твоя маршрут и те разбирам напълно. Лошото е, че не си уцелила време, но пък така се става истински пътешественик. Smile Пътуването сам е бързо и неангажиращо, вече 2 г. подред го правя, но пък с компания е много по-забавно и интересно. Както в един международен мото форум пишеше "Сами стигаме по-бързо, заедно стигаме по-далеч" ("Alone we go faster, together we go further"). Smile
Не спирай да пътешестваш, прави си по-отрано и по-добре плановете с повече предварителна информация и няма да ти се вижда толкова тегаво. Smile
Тази година ще се въртя в турските планина отново, но с кола и колело за разнообразие. ;)
Активен
Страници: 1 2 [3]   Нагоре
Изпечатай
www.MotoForum.bgКонцентратMoТoТуризъмKлуб пътешественик (Модератор: Tonyco)Тема: До Грузия-набързо,и обратно

Отиди на:  

WebMoto.bg - борса за мотори, части, аксесоари, екипировка, гуми



Страницата е създадена за 0.202 секунди с 23 запитвания.